






пораснали са вече децата, много са ни хубави, умни, пъргави - пу-пу, да са ни живи и здрави 
той се държа мъжки, а аз се скрих в дън земя, че като ме видя и се приготви да плаче. Сега, обаче, в къщи малко си поплака, сложихме лепенка, цункахме го и вече е ОК (абе и кръв тече, доста се е одрало диването..)
това следващия път се надявам да се поправи. Само трябва следвашия път да бъде достатъчно СКОРО
(най-късно на Коледа) 
Сега съм на такава вълна и май точно такива някакви искам, само не знам дали ще седят на моите
глезени...
И винаги има готов отговор на всичко, все сам иска да си играе в неговата стая, като вляза и ми казва: "Изчезвай, отивай при татко си, нали ти е приятел!"


Благодарим за тържеството,и за организацията 





и така се разтури тръгването .. 







Препоръчани теми