Публикувана: 11 ноем. 2007, 20:49 ч.
Последно мнение: 16 май 2008, 21:34 ч.

без приятели

6 429
57
1

Гост

# 30 12 ноем. 2007, 21:44 ч.

Мнения: 2 336

След като "най - близкият ми човек" ми заби нож в гърба си проличаха кои са истинските ми приятели. Те са ми опората, те ми дадоха сили да продължа и продължават да ми помагат.
Има една песен на Георги Христов, не помня как се казва... Но текстът беше - Нямам нужда от много приятели, стигат ми двама, трима, но такива, които рани от моите болки да имат.
Аз мога да кажа, че имам такива приятели.

# 31 12 ноем. 2007, 22:19 ч.

софия
Мнения: 636

Имам 3 приятелки. Много добри - всичко споделяхме с тях. Случи се така, че те не са семейни. А аз имам вече и дете - за наша радост. Та откакто се роди дъщеря ми, те ато че ли ме избягват. Всяка от тях има свой път, живеем в един град, но нещо става и аз не мога да си го обясня. И трите / те помежду си не се познават/ много искат да имат двое семество и деца. Но не случват на мъже. Завиждат ли ми, знам ли какво е?То аз вече имам други проблеми с детето - така е, ама с удоволствие бих излязла на кафе ако се разберем за подходящ час. Те все искат да е след 19.30. Мъжа ми няма нищо против, гледа детето. Но проблема е в мен - съвесно ми е човека до 18 на работа, бяга към къщи като щур, аз му връчвам бебка и отивам на кафе. И го оставям сам да храни, къпе, да вечеря самия той....Няколко пъти се връщам в 22 - той заспал на дивана с бебето в ръце и то спи. Мила картинка. Домъчнява ми и така решавам нещата в полза на семейството, а и аз съм човек все пак, нали?

# 32 13 ноем. 2007, 01:20 ч.

морето, сините вълни...
Мнения: 510

Освен сестра ми си нямам други доверени хора. А тя милата е длъжна да ме търпи. И семейството не е моята крепост - аз съм си крепостта. Навремето бях чела нещо - душите на хората приличат на ковчеджета - "лошите" неща си ги слагаш в ковчеджето и го пуснеш на дъното. Така малко по малко отравяш душата си.
Не знам, хората ли се промениха бързо, аз ли останах на перона и изпуснах влака.... но е факт - дори познатите за ядене и пиене са вече кът. Работата ми не предполага нови социални контакти, вече неумея да разпределям правилно времето си и освн за работа - детенце нищо друго немога да погледна. Книга, кино - едни думички които скоро ще търся значението им в речника....
Та по темата - няма приятели веч, не тая лоши чувства по изгубените такива, но и не вярвам че на тази възраст мога вече да срещна Приятелка.
И това ме прави тъжна.

# 33 13 ноем. 2007, 02:02 ч.

Май много станахме. И аз съм сама. Част от тях напуснаха страната със семействата си завинаги, други града в който живея. А лека им пръст - две приятелки починаха. Едната от ученическите години, а другата доста от мен.

# 34 13 ноем. 2007, 09:28 ч.

Мнения: 431

И аз съм без приятели. Ще ми се да можех да се оправдая с обстоятелства, но вината си е в мен. С ужасен характер съм. Все ми е криво, всички ме дразнят и/или са ми тъпи, не ми се занимава и изпадам в периоди на самоизолация с месеци и години. Останаха ми само един-двама ентусиасти-мазохисти, но и с тях не ми се общува. Нямам какво да им кажа. Останалите ме търсят за услуги, помагам с каквото мога и дотук.

# 35 13 ноем. 2007, 09:43 ч.

Мнения: 1 341

Имам доста добри познати и само познати. Но приятелка имам една, на която мога да разчитам безрезервно, да споделя всичко, както и тя може да разчита на мен. Не бих казала, че такъв човек не ми трябва, напротив трябва ми. Когато ми е тъжно, когато се радвам, първият човек с когото искам и на който се обаждам е тя. Тя ми гледа детето докато беше болно, а аз ходех на работа....абе каквото и да кажа ще е малко. Обичам я, и се радвам, че я имам. Именно и за това обичам този форум, завързах много познати и една прекрасня Приятелка! Hug

# 36 13 ноем. 2007, 09:55 ч.

Мнения: 28

Истинска късметлийка се смятам в това отношение четейки постовете ви - Аз си имам точно петима приятели които са ми наистина истински приятели - на 100% както се изразявам. Познати много идват и си отиват, но тези петимата са с мен и в добро и лошо, само един от тях ми е от детството още, макар че за и псевдоприятелите бих могла да напиша книга по въпроса!!!

Последна редакция: ср, 14 ное 2007, 07:59 от katim

# 37 13 ноем. 2007, 11:05 ч.

Мнения: 81

И аz май нямам истински приятели в пълния смисъл на думата. Преди по4ти две години zаминах zа 4ужбина и тогава се иzясниха не6тата. Загубих едни хора, които преди бях мислила zа приятели, но пък zа сметка на това се сближих с други. Съгласна съм, 4е такива хора, които да ги боли, когато тебе те боли, са огрооомна рядкост. Освен да се надяваме, 4е тепърва ни 4акат нови и истински приятелства.
Поzдрави zа вси4ки вас от мене Simple Smile

# 38 13 ноем. 2007, 11:06 ч.

Мнения: 393

Аз си имам МАМА!!!Тя ми е за всичко -и да се изрева,и да се похваля,и да попъшкам...И чайче ще ми направи,ще ме изслуша и понеже ме познава по-добре и от мен-знае какво и кога да каже..Понякога чак се дразня,че не мога да се заям за нещо,особено ако ми е криво и се чудя как да си го изкарам...
А за приятелите...Аз съм доволна и от познати-ей така за бърз разговор,кафе ,услуга-както аз не натоварвам никого с моите проблеми,така и не желая да бъда използвана за същото Naughty

Знам,че имам много добри познати5-6 човека,които биха се опитали винаги да ми помогнат при нужда,но приятелства до гроб и за цял живот....не са за мен.Хората се променят и в различните етапи имат различни приоритети.Аз поне така го чувствам и си ми е добре Flutter

Моят дом,е моята крепост,моето семейство е всичко....

# 39 13 ноем. 2007, 11:33 ч.

Мнения: 81

И ти си права, Juleto. И аz така с мойто мам4е. А ина4е мисля, 4е да превърне6 дома си в крепост, в която да се 4увства6 спокойна и zа6титена, е цяло иzкуство и ако си успяла поzдравления от сърце. И аz zа такъв дом крепост си ме4тая

# 40 13 ноем. 2007, 13:03 ч.

Мнения: 342

И аз да се разпиша и да предложа нещо. На мен никога не са ми липсвали приятели.Винаги съм била заобиколена от такива.За щастие си запазих и две приятелки от детството на които мога да разчитам за всичко и по всяко време. Искам да предложа на момичетата,които се чустват самотни или им е тежко от това,че нямат приятели да си спретнем една срещичка пък....току виж вече се ппочуствали по добре,а и от повече познати глава не боли....и... току виж сме станали приятели......

# 41 13 ноем. 2007, 13:20 ч.

Мнения: 123

Ами да хайде на среща Peace

# 42 13 ноем. 2007, 14:19 ч.

Мнения: 2 401

Това не е ли рисково начинание ? Wink

Предвид това, че всяка една от нас явно е особнячка в някакъв смисъл и в различна степен Simple Smile

# 43 13 ноем. 2007, 14:30 ч.

София, България
Мнения: 5 600

ми да! хайде на среща Hug

Цитат на: минзухар в вт, 13 ное 2007, 14:19

Това не е ли рисково начинание ? Wink

Предвид това, че всяка една от нас явно е особнячка в някакъв смисъл и в различна степен Simple Smile

# 44 13 ноем. 2007, 14:34 ч.

Мнения: 2 723

Нямам приятелки, имам много близки познати, с които не ми пречи да си споделям и да се виждаме от време на време.
След като една от най-близките ми приятелки реши, че иска да роди дете на мъжа ми... мисля, че приятелки не ми трябват Naughty

Препоръчани теми

Лицемерие или истинска подкрепа е?

За парите и жените

Раздяла след 20 години

Гости с пренощуване

Причина:

Причина: