Усещам, че майка ми ме мрази много и се чудя възможно ли е

Не е унижение, знам, и съм посещавала такъв по друг повод. Наистина ми помогна, и знаеш ли как - като ми показа ясно, че тя не може да ми помогне и аз съм единствената, която може да си помогне във въпросния случай. Така именно намерих сили в себе си и се преборих. Но от едно време насам имам особено мнение за психолозите и мисля, че професията им е безсмислена. В случаят с майка ми наистина не вярвам психолог да ми помогне да си оправим отношенията. Тя самата не иска да ходи на психолог, виж, за нея това е унижение. Но и да иде - няма да и помогне психологът, това съм 100% сигурна, защото както вече казах и вероятно ме помислиха за луда, но нея я работи дявола. Ако някой може да помогне това е Бог, но тя никога няма да го потърси за помощ. Освен това не съм съгласна, че детството и горчивият житейски опит могат да повлияята на един човек толкова много, че да го направят от добро дете зъл демон. Сигурно има някакво влияние, но като цяло това как ще се развие един човек си му е заложено още по рождение, генетчино е формиран характера. Отделно със злощастната си съдба може би плаща за грехове на дедите и бабите си. А може и доброволни или неусетно да се предостави на дявола да го работи и той да го кара да се държи по начин, който може би не му е присъщ, но не може да се пребори с рогатия. Това ми е лично мнение и не искам да поражда спор тук . Излиза, че всичкото ми писане тук е безсмислено. Може и така да е, ама в крайна сметка хората имат нужда и да си говорят.
Мисля, че ясно го казах, но пак да поясня - това, че имам 3 малки деца не е повлияло на отношенията с майка ми и на реакциите ми към нея. Аз в нервни кризи си изпадам от как се помня - всъщност може би от пубертета, когато взех да се осъзнавам като човек и да усещам, че има нещо нередно в отношението на майка ми към мен.

Ако ви познавам и двете, ако ви изслушам и двете (т.к. съм убедена, че майка ти си има своя теория по въпроса), тогава може би щях да направя за себе една оценка за това кой греши и кой не.....

А отношенията ти с мажа ти как са?
Какво е неговото усещане и мнение относно майка ти?
Да не би пък той с някакви незабелижими постъпки и действия да засилва тази злоба?

Да ви кажа, понеже обещах какво отговори мамата на въпроса дали ме обича. Каза, че ако не съм разбрала след всичко, което е сторила за мен, никога няма да разбера. Освен това е адски наранена като и съобщих, че си търся детегледачка и тя ще си замине при първа възможност. Не пропусна и поредната клетва, която гласи: Който няма майчина благословия, бел ден няма да види. И че тя като си тръгнела, аз съм щяла да ида в лудница - прозвуча като горещо пожелание по начина, който го каза, с истинска злоба и неприязън към мен. Мисля, че тези реплики красноречиво и изчерпателно отговарят на въпроса ми, дали майка ми ме мрази.

valia77 , понеже мъжът ми не знае български и не разбира точно какво става между нас, а майка ми не знае неговия език и комуникация между тях липсва. Той вижда само че изпадам в нервни кризи и крещя и остава с впечатление, че аз съм лошата. Майка ми ме дразни, но пред него се прави на светица и страдалница, само мълчи в негово присъствие и така успява да го заблуди. Та понеже той не може да говори с нея и не може да си изгради впечатления. Но оня ден ми каза, че му се струва, че майка ми не може да понася Давид. То отстрани наистина така изглежда понякога, щото Давид е много непокорен, прави напук и тя му се кара понякога много злобно. А е и възможно да не може да го понася, щото само повтаря, че бил същия като мен и е нормално мразейки мен и него да мрази.
Ооооф, нема оправия орааааааа 

Миличка напълно те разбирам 
И аз имам страшни проблеми с моята майка и то от доста години вече. Не мога да кажа, че ме мрази, защото когато лежах по болници беше плътно до мен. Но само до там. От там нататък ми отрови живота по всички възможни начини. Няма да натоварвам читателите на темата с подробности, но само ще ти кажа, че това, което не може да те убие те прави по-силна. 

Не си мисли ,това ти казах. Не те мрази .Това чувство една майка не може да изпита към детето, което е отгледала изстрадала в годините. Има нещо между вас двете, неизяснено, недоизказано Ако аз съм на твоето място, ще намеря начин да предизвикам разговор, за да разбера какъв е проблема, нищо че съм по-младата. Нали по-младите са по- разсъдливи, така смятам аз. Ние по-старите вече имаме един стереотип на поведение и си мислим, че всички трябва да се съобразяват с него. Е да, ама не. Опитай се да я убедиш,че не е така. Всички, май вече го казах, трябва да градят живота си по свой стереотип. Така,както на тях им харесва. Намери пътя да и го кажеш. Убедена съм, че те обича 

Момиче, майка си на 3 деца! "Майка ми такава, майка ми онакава ..." но всъщност ти не искаш да решиш проблема. Искаш ТЯ да се промени. Все някоя от вас трябва да порастне и да се държи зряло. Е явно според теб няма да е тя - ами тогава вземи нещата в свои ръце и оправи нещата. Няколко пъти казваш как и крещиш, че я мразиш мислиш ли, че това е нормално и зряло поведение? Струва ми се, че проблема ви е че двете сте еднакви /предполагам, че ти е гадно да го чуеш/ искате от другата да се съобразява с вас. Да се мразите? Ако някой ти е безразличен и не ти пука за него няма да те засегне с думите си.   

Точно така трябва да се дават съвети Явно,  моя подход не е правилен, или остарял и вече не действа. Трябва по остро и по сериозно ,за да има ефект.

И какво? Сега очаква благодарност до гроб, всяка минута, всяка секунда и да бъде показвана постоянно по всякакви начини? Дъщерята да посвети живота си на майката? А това означава ли, че не трябва да си гледа децата заради мисията да показва на майка си колко й е благодарна, че я е отгледала?
Няма такова нещо в природата - младите не загърбват живота си заради старите. А старите, ако са достатъчно мъдри, не очакват младите да се връщат назад, а се радват, когато вървят напред.

Тези отношения са много сложни и само, който не е бил в подобна ситуация може да пише по-горните постинги срещу авторката на темата. Това, че майките винаги изгарят от любов и мислят най-доброто за децата си е малко клише. И те са хора и те грешат. Не знам защо, когато има проблем, все се пише, че децата трябва да се променят, нагодят, малко или много са виновни и т.н.  Вярно: майката е свята, но това не означава, че винаги прави, мисли и казва най-правилното.

RadostinaHZ и Kalinka , мисля, че трябва да игнорирате поста на на госта с псевдоним Ужас, който между другото явно наистина е ужасен човек и много подходящ псевдоним си е избрал  . Това очевидно е или човек, който ме познава и мрази и просто иска да ме ядоса (но не успява) или е майка подобна на моята, с психични проблеми, мании и фобии, която се е разпознала в моите постинги и разбира се са я подразнили.
Имах един хазаин, много мъдър човек. Той казваше: Аз не искам нищо от децата си - това, което техните родители са им го дали те трябва да върнат не обратно на родители си, а на собствените си деца. Такъв е естественият ход на живота.
Не че имам нещо против да върна на майка ми каквото мога. Но за кво да се натискам и да се бутам у шамарите - явно е че квото и да правя, на нея не и стига и е все недоволна. Разбирам и Баба Хулиганка, която може да е баба, ама явно още си е с акъла и търси логично обяснение на всяка постъпка. Аз съм се опитвала цял живот, безброй пъти да предизвикам нормален и откровен разговор с майка ми и съм говорила с нея винаги открито и човешки. Но се убеждавам всеки път, че тя не е способна да говори с човек нормално. Първо - не ме изслушва. Второ - не ми приема думите буквално и това, че ги казвам с единствената цел да се изясним и разберем. Тя винаги си мисли, че лъжа, че крия нещо, че целта ми е да я засегна. През тази призма тя пречупва всяка моя дума и съответно истинското послание изобщо не стига до нея. Е как да се проведе разговор с такъв човек, кажи ми бабче. 

Sillveto, много съжалявам, че майка ми наистина не ми е безразлична и затова ме засяга. Ама усещам как претръпвам и вече не и обръщам внимание. А на нея ако не и е приятно да и казват, че я мразят, просто да престане да дава всичко от себе си за да я намразват хората. Освен това фактът, че мъжът и я напуснал почти веднага, ако изобщо може да се каже, че е имала мъж, защото всъщност е забременяла и е използвала бременността си да го изнуди да се ожени за нея, а самият той не го е искал. Скарана е със сестра си от край време. Когато родителите и бяха живи тя викаше по тях нон стоп. Сега съжалява, но явно трябва да убие един човек, за да осъзнае кво му е причинявала. По нас също е викала цял живот - това си го знае и уж го отчита като грешка, но продължава да го прави... Човек, с който никой не иска да живее, но като цяло никой няма против да му слуша болните словоизлияния за да злорадства и да гледа сеир... Човек, който плюе по всеки, който е на различно мнение от неговото и по всеки, който не се поддава на манипулациите му... Все си мисля, че има нещо много сбъркано в него...
Аз съм в добри отношения със сестра си, но майка ми явно и за това я е яд, защото непрекъснато се опитва да я настройва срещу мен и както винаги успява. Дано поне сестра ми има достатъчно акъл за да се осъзнае овреме.
Сестра ми е предприела друга тактика. Понеже с майка ми се разбират по-добре, родени са една дата и явно това им помага... И тя целенасочено се държи много мазно с нея. Но това само вдъхновява и обнадеждава майка ми, че може да я работи и тя съответно се възползва максимално от доброто отношение към нея. И както винаги прекалява, и сестра ми е човек и и писва, сиктердосва я и си заминава. И после ми пише маилове и ми реве, колко гадно се чувствала, понеже обиждала майка си. Ми как няма да се чувства гадно баси, злата вещица именно това е целяла - сестра ми да я обиди и после се чувства гадно. Така че и сестра ми има същите проблеми като мен. Да не говорим, че и с мъжа си са били на ръба на развод именно благодарение на нашата майка, която непрекъснато я настройва срещу съпруга и и срещу цялата му фамилия. Майка ми и с тях е скарана помежду другото.  Но сестра ми още не е осъзнала, че квото и да прави за майка си, никога няма да я задоволи. А и аз понеже външно приличам на баща си и понеже съм човек с претенции и характер, а сестра ми е по-непретенциозна и затова сблъсъците с майка ми са по-жестоки отколкото тези на сестра ми с нея. Иначе всичко останало е идентично.

Niki, проблема не е само в майка ти, усещаш го нали?

Проблема е и в това, че сестра ти се е/и се разбира с нея, че на тебе това не ти се отдава нещо и гледаш да вмениш вината само на майка си. Проблема е, че имаш нужда да говориш срещу нея, че не ти се отдава да я приемеш такава каквато е и да кажеш "Ами такава е, няма да се връзвам, да е жива и здрава". И без да го правя с цел да те нападам - ми се струва, че си търсиш враг върху който да изсипваш негативната си енергия /на повечето момичета това е свекито  / и го виждаш в лицето на майка си.

А между другото познавам възрастен мъж, който казва, че от дете като види майка си и започва да кипи от яд, понякога дори и омраза. Някак всичко което тя прави го дразни. По стечение на обстоятелствата те двамата са живели и живеят в една къща. Жена му беше ходила при гледачка и беше питала за тази негова омраза, на какво се дължи и жената и беше разказала че имат вражда от предни животи. Тоя живот са майка и син за да преодолеят негативните емоции. но явно ще им се наложи пак да са роднини     

Скоро говорихме с майка ми по този въпрос, но не конкретно твоя случай а принципно за такива родители, като твоята майка и майка ми обясни, че при тези хора всъщност егото доминира над майчинското чувство. Явно има такива майки, които не могат да подтиснат егото си в името на майчинското си чувство и това е. Лошото е в случая, че ти си й дете, а не просто позната!

Ники, има понякога неразбирателство между майки и дъщери - аз имам такова с майка ми което дсатира отдавна, но вече като майка на свой ред разбрах много от нейните лични проблеми довели до грешките които е допуснала...и си знам и своите грешки
ако човек исак - винаги може да намери причината
ако я намери и се опита да разбере другия...ми понякога да разбереш значи да простиш, а истински мъдрите хора, които истински разбират нещата - винаги прощават
аз не съм мъдра, но се опитвам

НИки, не знам каква е майка ти...но ти определено си като мен - все тъпрсиш пхроблема в живота си...и като мен - успяваш да си го намериш
честно казано ако погледна своя профил и твоя - ми ние с теб освен проблеми май друго нямаме в жова?! това не е нормално. аз съм го видяла, дано и ти го видиш за себе си....
боря се, не е лесно като си уморен и влезнал в това състояние на духа да направиш нещо...но е възможно, и още нещо - ако ние с теб не преоценим мирогледа си - няма кой да го направи за нас! така че няма как да чакаме помощ свише или отвън - нема да стане, щото живота е тежък но и никой не е обещавал да е лесен...така че вземи се в ръце и аз се опитвам същото да направя - и ревизирай първо какво виждаш от живота -ако някой те чете - ми ти нямаш еди н единствен хубав пост от една година насам. аз също така, но се пъна, а ти дори и не се пънеш..опитай и ще видиш, че и майка ти не е такава вещица, и близнаците са наред, и малкия се развива добре...ще видиш хубавото около себеси!