и аз се чудя да се оплаквам ли какво ли... цяла бременност /въпреки проблемите ми първите 6 месеца и факта че не мръднах от вкъщи/ се старая все да намирам смешната страна на нещата, било с роднини , било с здравеопазване, абе исках да ми е по весело от предния път и да не се задълбавам в нищо. та днес мъжа ми говори с майка си дали може да си вземе някаква отпуска като влеза в болница да гледа дъщеря ни и тя пак почна с пазърлъците. сложи си едни 5 дена дето може да отдели де от 3 години насам...но най гадното беше че и споменах че съм си купила конци и марли, а мъж ми вика че и сатърче сме си купили /наистина взехме но да режем други неща/ и тя се провиква по телефона а и сатърче да отрежат главата на бебето. изобщо незнам вече как да квалифицирам идиотското и отношение към семейството ни. то ако беше само това изказване щях да намеря смешното и в него, ама като знам че няма никакъв интерес към другото ни дете, а за това пак не и пука и докато в началото на бременността ми прокървих 3-4 пъти и ходихме по болници един път не попита как съм за 6 месеца, нито дойде, бебето как е, изобщо все едно не съществуваме. не че сега се интересува де. просто незнам как попаднах на такива хора, до преди да се роди Ема не ми правеше впечатление, но след това умирам от срам всички съседи, близки и приятели да ме питат това дете само една баба ли има /майка ми/ и дядо изобщо има ли, защото никой не го е виждал /свекъра ми/. много съжалявам дето ви отегчих ама за 9 месеца и мойте нерви неиздържат вече. явно трябва да игнорирам тези хора от живота си напълно вместо да си мисля че нещо може да се промени.