Извинете ме на толкова доктори съм ходила,е такъв съвет не съм получавала да си търся осеменител.Аз се питам а дали "осеменителя" е знаел с каква цел го използват?И не е ли малко обидно да не знаеш за какво служиш в момента?Не си спомням да е казвала че го харесва,просто е поискала някой за една вечер да свърши работата на мъжа и,и се събрали заради детето.Е на това му викам основание да заживееш с някой.Поради тази причина ние май всичките ще трябва да се върнем при бившите.
- Публикувана: 22 ноем. 2007, 00:33 ч.
- Последно мнение: 4 дек. 2007, 15:32 ч.
Една реална история - развитието предстои
Ами какво да ти кажа - всеки си решава драмите по собствен начин ...
Не мисля, че си постъпила честно. Когато едно семейство има толкова сериозен проблем като този, тестът за справяне е дали двамата могат да са честни един с друг, да преживеят проблема заедно, открито и заедно да вземат решение.
Не мисля, че си постъпила честно. Когато едно семейство има толкова сериозен проблем като този, тестът за справяне е дали двамата могат да са честни един с друг, да преживеят проблема заедно, открито и заедно да вземат решение.
Именно-заедно се взима това решение и то също е изпълнимо с чужд донор, но не с изневяра а с една инсеминация.Дали това е предлоьено от т.нар лекар или авторката така го е изтълкувала??Защото всеки уважаван лекар има реални и работещи предложения, но те не включват вариант-изчукай се със съседа и готово 
Това може да го каже кварталният гинеколог, но не и специалист по репродуктивни проблеми, а аз доколкото прочетох-УЖ при такива са ходили...или не са?Та пак се свежда въпроса до незаинтересованост от страна на авторката-колко му е да не вървиш по трудното, като може и да е лесничко...Като е разлюбила мъжа си през тези години-да се е развела.Простичко е.А не да върти пернишки драми.Като и се е доискало дете-да е потърсила първо развръзка в тогавашната си връзка, да излезне от нея и да си направи дете със следващия и мъж.Освен това тази мадама е писала и в представяне и там е малко по-различно поднесена историята.Оказало се било, че детето все пак е от първия. 
Това може да го каже кварталният гинеколог, но не и специалист по репродуктивни проблеми, а аз доколкото прочетох-УЖ при такива са ходили...или не са?Та пак се свежда въпроса до незаинтересованост от страна на авторката-колко му е да не вървиш по трудното, като може и да е лесничко...Като е разлюбила мъжа си през тези години-да се е развела.Простичко е.А не да върти пернишки драми.Като и се е доискало дете-да е потърсила първо развръзка в тогавашната си връзка, да излезне от нея и да си направи дете със следващия и мъж.Освен това тази мадама е писала и в представяне и там е малко по-различно поднесена историята.Оказало се било, че детето все пак е от първия. 
Всеки прави грешки.
Аз съм правила и правя и в момента и за това не мога да съдя авторката...
В един идеален свят нещата щяха да са различни, но светът не е идеален. Освен това момичето можеше да си замълчи, че се съмнява в това кой е бащата и да си живее доволно и честито. На нейно място аз сигурно така и щях да направя. Признавам си...
Колкото и да ви е странно - съвета, който съм цитирала е даден на моята приятелка от водещ гинеколог по репродуктивни проблеми в БГ /имена естествено няма да цитирам/.
пенелопа, извинявай ама я спри да ги 'разбираш' мъжете... Ах колко е трудно за тях и една спремограма да си направят. Ако проблемът със зачеването не е в мен - не бих се съгласила АЗ да съм тази дето се лекува.
Егати и егоистката се изкарах. Но така разсъждавам. Извинете за което.
Аз съм правила и правя и в момента и за това не мога да съдя авторката...
В един идеален свят нещата щяха да са различни, но светът не е идеален. Освен това момичето можеше да си замълчи, че се съмнява в това кой е бащата и да си живее доволно и честито. На нейно място аз сигурно така и щях да направя. Признавам си...
Колкото и да ви е странно - съвета, който съм цитирала е даден на моята приятелка от водещ гинеколог по репродуктивни проблеми в БГ /имена естествено няма да цитирам/.
пенелопа, извинявай ама я спри да ги 'разбираш' мъжете... Ах колко е трудно за тях и една спремограма да си направят. Ако проблемът със зачеването не е в мен - не бих се съгласила АЗ да съм тази дето се лекува.
Егати и егоистката се изкарах. Но така разсъждавам. Извинете за което.
нещо много сте се разгорещили, мисля 
някой от вас като прочете историята и да се е замислил, че при ситуацията, в която е поставена възможността да попадне в нашия форум пак много скоро е доста голям?
И като не сте били в подобна ситуация имате ли идея дали не бихте постъпили по същия начин, само и само да изпълните желанието си да имате дете??
И всъщност вие като сте толкова в час със житейските проблеми я кажете кой може да се нарече родител?? Този, който е създал едно дете или този, който го отглежда????? Щото си мисля точно в нашия форум има достатъчно доказателства за това
някой от вас като прочете историята и да се е замислил, че при ситуацията, в която е поставена възможността да попадне в нашия форум пак много скоро е доста голям?
И като не сте били в подобна ситуация имате ли идея дали не бихте постъпили по същия начин, само и само да изпълните желанието си да имате дете??
И всъщност вие като сте толкова в час със житейските проблеми я кажете кой може да се нарече родител?? Този, който е създал едно дете или този, който го отглежда????? Щото си мисля точно в нашия форум има достатъчно доказателства за това
Иса, никак не ги "разбирам".Има си етика на стерилитета даже.Тук за жалост е намесен именно подобен проблем и не всеки може да издържи на пунции, трансфери и т.н. и т.н.Мацката, като не е искала да се мъчи тя заради идеята за дете от мъж с репродуктивни проблеми-да си е казала.Но това се заявява, а не се секси със съседа, и...моля те-историята е странна, не съм моралистка, ама в друга тема по друг начин е представена.Плоско и кухо е.Иначе аз не съдя, че да съм моралистка, и да, не съм безгрешна, нужно ли е във всяка тема, когато някой изразява несъгласието си да си изброява и грешките в живота, за да не го третират като "безгрешния моралист".И както всички знаем-всичко има предистория. 
Да, според мен идеята за дете е била самоцел за тази жена.Или на всяка цена.Може би-не е казала това, незнаем.
Да, според мен идеята за дете е била самоцел за тази жена.Или на всяка цена.Може би-не е казала това, незнаем.
Девойката е завършила първия си пост с думите, че следва продължение... Явно част от продължението ще е, че в крайна сметка детето се оказва от първия мъж.
Не виждам нищо конструктивно в това да обвиняваме момичето. Какво можем да променим? - Нищо... Нито пък считам, че грешките й са чак толкоз ужасни - да я анатемосваме. Аз съм правила и по-големи, само дето не си ги излагам тук.
Важното е да се гледа напред и да се мисли...от тук насетне.
С оглед на поведението на 'първия' - аз бих се борила до край бащата да си остане втория мъж. Любовта и грижата към едно дете не следва да зависи от наличието или липсата на гените ни в него...
Аз някак не отдавам такова значение на стерилитетния проблем - за мен са отношения м/у трима. Единият/девойката/ греши - другите двама - единият разбира и прощава, другия - не разбира и поставя условия... Не обичам да ме обичат и да са с мен под условие, не бих го приела, не бих разбрала и не бих простила.
Мир вам
Не виждам нищо конструктивно в това да обвиняваме момичето. Какво можем да променим? - Нищо... Нито пък считам, че грешките й са чак толкоз ужасни - да я анатемосваме. Аз съм правила и по-големи, само дето не си ги излагам тук.
Важното е да се гледа напред и да се мисли...от тук насетне.
С оглед на поведението на 'първия' - аз бих се борила до край бащата да си остане втория мъж. Любовта и грижата към едно дете не следва да зависи от наличието или липсата на гените ни в него...
Аз някак не отдавам такова значение на стерилитетния проблем - за мен са отношения м/у трима. Единият/девойката/ греши - другите двама - единият разбира и прощава, другия - не разбира и поставя условия... Не обичам да ме обичат и да са с мен под условие, не бих го приела, не бих разбрала и не бих простила.
Мир вам
Колкото и да ви е странно - съвета, който съм цитирала е даден на моята приятелка от водещ гинеколог по репродуктивни проблеми в БГ /имена естествено няма да цитирам/.
Предвид подхода му към лична ситуация, сигурно разхвърля прекрасни съвети и на пациентки.
Отврат.
Траяна, мила, знаеш, че за добро го споменавам. Недей се сърди!
Ако авторката не го схваща като проблем, защо го излага публично?
Да не очаква ние да и кажем кой да бъде таткото на детето?
"...Бившия ми съпруг претендира за бащинство и да си вижда детенцето. Нямам нищо против, но дано да е в рамките на разумното, защото не сме минавали пред съд и не ми се ще да минаваме през съдилища. Дано да се разберем като разумни хора. Повече от всичко сега искам бившия ми да си намери приятелка и да бъде щастлив. Защото той с нищо не беше виновен, че го изоставих...""...А той просто иска да има дете за което да се грижи ... може и да не е негово! Какво ли ще стане от тук нататъка с мен, с детето ми , с живота ми, с бившият ми и с настоящият ми мъж ??? Само времето ще си покаже ..."
А това е от най-първия и пост.
А това е от най-първия и пост.
Така се разведох и заживях с новият ми мъж... Но все пак решихме да направим изследвания и ДНЕС разбрахме резултата - моето слядко малко Слънчице, което чаках цели 4 години се оказва от бившия ми съпруг. От тук нататък съм в невидение какво ще бъде отношението на новия татко към детенцето ми и към мен.
А това е малко по-нагоре
А това е малко по-нагоре
Не мисля, че някой "съди" авторката.
В предния си постинг се въздържах да разправям моята ситуация. В момента изживявам какво е да нямаш възможност да създадеш дете със съпруга си и тревогата ми дали ще се сбъдне най-съкровената ми мечта - да имам бебе, и кога и как ... Но колкото и да ми е мъчно, че аз съм здрава и права, а мъжът ми - не, искам заедно с него да преживеем мъката и да измислим решение. Говорили сме за опциите и той казва, че ако не може да е бащата, иска аз да съм биологична майка. Приема не само анонимното донорство, а и това да си намеря любовник. Когато ми каза, направо се стреснах. На мен май тази хипотеза ми изглежда много по-нереална, отколкото на него, а пък не ми е хрумнало да го правя тайничко. Каквото и да е решението, то трябва да се вземе и да се изстрада от двамата.
В предния си постинг се въздържах да разправям моята ситуация. В момента изживявам какво е да нямаш възможност да създадеш дете със съпруга си и тревогата ми дали ще се сбъдне най-съкровената ми мечта - да имам бебе, и кога и как ... Но колкото и да ми е мъчно, че аз съм здрава и права, а мъжът ми - не, искам заедно с него да преживеем мъката и да измислим решение. Говорили сме за опциите и той казва, че ако не може да е бащата, иска аз да съм биологична майка. Приема не само анонимното донорство, а и това да си намеря любовник. Когато ми каза, направо се стреснах. На мен май тази хипотеза ми изглежда много по-нереална, отколкото на него, а пък не ми е хрумнало да го правя тайничко. Каквото и да е решението, то трябва да се вземе и да се изстрада от двамата.