Дефект на коремната стена на плода.Предстои ми най-лошото-а сега накъде?

много съжалявам за това,което трябва да преживееш.
 Не знам как е в провинцията,но тук в София аборта протича като раждане и никой няма да иска да те оперира- даже се чудя в провинцията как ще се навият.Моят аборт беше в МД в 20-та седмица и имам ужасни спомени.Мога да разкажа подробно,но не знам дали искаш да знаеш предварително.Не че е задължително и при теб да протече така.А за комисията - ми те няма как да не се съгласят.В стаяти ми имаше момиче,на което и подписаха,а причината беше - правена рентгенова снимка.
 В Токуда условията са мнооого добри,но не знам так протичат нешата-мога да попитам обаче ако искаш.

 Сега виждам,че си от Русе - в Тутракан има един лекар- д-р Бойчев.Казват,че е много добър-може да се свържеш и с него.

Съжелявам мила  знам колко е тежко  аз също минах през всичко това но в по-късен етап от бременноста си бях в края на седмия месец и диагнозата беше Спина бифида и Хидроцефалия , комисията бързо ще реши както е казала angels_zg - те няма как да не се съгласят. Моя аборт по мед.показания беше в Пловдив и също ми предизвикаха раждане по нормален път незнам как е по добре ,аз поне физически се възстанових бързо.

Кураж мила, подкрепата я имаш от нас знам че е много трудно и знам ,че много те боли.

Ами предното ми раждане е със секцио пак по медицински показатели заради миопия. Не знам дали ще може с аборт по родовите пътища, не съм наясно още, казаха ми че на място като ме видят ще решат дали е възможно 'химическо раждане' и тем подобни термини, за които тепърва чувам. Не смея да те моля да ми разкажеш и да преживееш този кошмар отново, но съм пред дилемата дали наистина тук в МД-София са най-добрите специалисти и апаратура по генетика. Сигурна съм, че в проивнцията (в случая Русе, да) ще отреагират по бързо и дори и няма да има нужда да изчаквам да заседава Комисия...Не мога да си представя какво ще е да родя "мъртво" бебче или такова, което непосредствено с раждането няма шанс да оцелее....Благодаря Ви, майчета, че откликнахте, прекланям се пред вашата сила и кураж   

Комисия ще трябва да заседава при всички случаи  където и да решиш да си ,така ми беше казано на мен така било по закон , но не си мисли че ще отнеме много време. Според мен по добре да прецениш къде со по добрите специалисти а не къде ще е по бързо

Да, така е по закон, но доколкото внимателно четох имаш право на избор на заведение, където да се проведе това, стига комисията да е от същото болнично заведение. Така го разтълкувах аз и д-р Димитрова потвърди, че не е задължително да е в МД, но май наистина само там са се специализирали да извършват тази дейност....
Права си,че това е по-важното, но просто като усещам тази жива душица да ритка в мен ми става толкова по-тъжно и по-трудно, а и започва да ме обзема страх за самата себе си, дали ще мине безпроблемно и дали ще има последствия, не дай си Боже...

понеже моите бебенца бяха със спряла сърдечна дейност,не са ме подлагали на комисия.Момичетата от стаята ми обаче,бяха и вдете на комисия и от приемането им в МД до изписването,мина не повече от седмица.Тя комисията не се протаква.
 За самият аборт- едното момиче му сложиха някаква инжекция в корема,другата беше с таблетки във влагалището.
 При мен обаче стана по-сложно.С таблетки нищо не стана-тапата ми падна,получих контракции,но никакво разкритие.Сложиха ми банка с Окситоцин(общо 3 до самият край),а отделно ми вкараха някакъв балон катетър-това е едно маркуче,което е вързано за  шише с вода,което виси от таблата на леглото и ми опъва шийката,за да се получи ракритие.Това означаваше,че 12 часа не можех да мръдна от леглото.Дадоха ми подлога за ходене до тоалетната,но от системите получих разтройство.Добре че майка ми беше в стаята с мен,защото иначе не знам как бих се оправила-прикована за леглото и с разтройство.А сестрите идват веднъж на 3 часа,че и по рядко и нищо не обясняват. Лекарите са много добри,но акушерките-нямам думи.След пълно разкритие ,въпросният катетър пада и поне може да стане човек,но до края вече остава съвсем малко.Започнах много да кървя и майка ми се уплаши и отиде да викне акушерката-тя само и дала един стъклен буркан,там да ми тече кръвта и изобщо не се появи.Самите бебета паднаха в подлогата-чак тогава идват,за да срежат пъпната връв и да ме вземат за кюртаж.С една дума те оставят да се мъчиш като куче.Ако майка ми не беше там,просто не знам как щях да се справя.
 Съвет не мога да ти дам,но в провинцията поне близките ти ще са с теб ако имаш нужда.
 Това,че при мен е било така,не значи че и при теб така ще протече.При другите 2 момичета от стаята ми ,нещата минаха много по-леко и без всички ужасии,които се случиха на мен.

ако искаш,мога да попитам за Токуда-там лекарите са от МД,а условията са мнго добри.Сестрите идват на всеки 30 мин да те виждат и отношението и всичко е на ниво.

Да, разбира се- и Токуда е опция.
Господи, angels_zg, изтръпнах от твоята история...и понеже съм лежала в патология с предната ми бременност и поради болест на дъщеря ми отново в болница за 1 седмица, просто този кошмар ми е още пресен, а и секциото си беше нелека операция...оперирана съм от бучка в гърдата...просто ми е втръснало от това наше здравеопазване, дори и да си платиш ,нямаш гаранция за човешко отношение поне...

много съжалявам,наисти доста си преживяла.
 А забравих да кажа,че в МД ми правиха 2 кюртажа и все пак не бяха изчистили плацентата,направиха ми 3-ти в Токуда и там вече всичко беше наред.
 То си е и до лекар де,защото аз имам и друг аборт ама в 9-та седмица и тогава в МД много добре ми го направи д-р  Хранов-изключително добър лекар!
 Сега звънях на моята лекарка в Токуда,но и е изключен телефона.До довечера със сигурност ще се свържа и ще ти пиша,какви са правилата там.

Ох, страшно ти благодаря- добре, че го има този форум и вас Ще чакам

Мила msbilt,

Много съжалявам, че нашият отбор тук трябва да се увеличи с още един член....
Предстои ти труден период и затова ти желая преди всичко много сили и кураж.
Видях, че си посетила темата, която скоро пуснах по този повод, така че знаеш моите чувства и емоции по въпроса и както разбирам от информацията, която даваш до момента, се налага да се подготвиш за тях.

Що се отнася до предстоящата медицинска намеса, това което аз знам по въпроса е, че практиката е да се предизвика нормално раждане. От гледна точка на здравето на майката, това е по-безопасния начин, отколкото оперативна намеса. От гледна точка на психическо и емоционално състояние е едно много трудно и болезнено изпитание. При мен лично това беше направено с венозно вливане на окситоцин + антибиотик като мярка срещу вече налична или евентуално развиваща се инфекция. Протичането на раждането е строго индивдуално, продължителността също. В твоя случай след като имаш вече едно секцио не мога да кажа какво ще реши комисията - тук ще трябва да се довериш на тяхната преценка, предполага се, че тя е най-компетентна и меродавна. Надявам се заради теб това да е така. Знам, че трябва да се реагира бързо, но ако имаш дори и най-малкото съмнение, направи още една консултация, независима от първата.

Що се отнася до избора на болница и екип - е тук вече наистина се затруднявам. За нито една болница в България, в частност София няма еднозначно мнение. Моят опит е от Майчин дом и е меко казано НЕ добър.  Уж е университетска болница, трябва там да са едни от най-добрите специалисти, но лично аз имам много въпросителни към тях. Откъм битови условия - там е направо скандално.

Искрено се надявам да преминеш успешно физически това изпитание, за психическото - ще е много трудно, аз ако мога да помогна, съм насреща - пиши ми на лични. Прегръщам те.

Недей в МД. Ще ти бъде много трудно и е важно, както да имаш близки хора до теб, така и да има добро отношение на персонала. В МД няма да го намериш. На твое място дори бих отишла на частно, ако имам финансова възможност.
С теб съм.

Разбира се, ще платя, ако това ще ми даде поне малко по-голям процент гаранция, че нещата се протекат щадящо за мен и с добра перспектива за бъдещо зачеване...но едва линякой може някога да ми гарантира такова нещо, бях убедена в това и с първата си бременност и затова не си бях избрала конкретен гинеколог за израждането.
Потрисам се от тези истории за МД макар да знам, че там са големите 'светила' в Б-я, като че ли бих предпочела по близкото и човешко отношение в такъв момент. Близките ми хора и сега са с мен, но вероятно ако замина за провинцията, мъжът ми няма да може да бъде до мен през цялото време, а той ми е най-голямата морална подкрепа и от него черпя сили и кураж, той винаги ми е вдъхвал спокойствие.
Мила froh,
Не мога да ти опиша до колко твоята история и твоите думи написани тук докоснаха душата ми, изчетох темата ти на един дъх и може би при теб дори е било още по-ужасно след като и досега са останали необясними причините за случилото се или си мислиш, че имало малък шанс за спасение...ужасна е вината, която изпитва една майка вътре в себе си..
Въпросът ми е много неприятен, но показват ли бебчето на майката дори и да е починало и правят ли му някаква аутопсия, за да потвърдят или отхвърлят диагноза? Какво правят с него после...просто изтръпвам като си представя тази картина и имам чувството, че ще припадна.

Това,което се налага да преживееш е наистина ужасно и ще ти трябват много сили,а също и човешко отношение.Аз също те съветвам да не ходиш в МД.
Ако има възможност за Токуда мисля,че там ще е най-добре за теб.Поне няма да те подритват като куче,а наистина ще получиш съчувствие и добро отношение.
Кураж,миличка.Дано намериш сили да се изправиш по-бързо на крака.