Литературен клуб - VІ

  • 58 698
  • 676
  •   1
Отговори
# 300
  • Мнения: 1 008
Кажете ми нещо повече за "Анатомия на илюзиите"-от кога й се каня-все я гледам на щанда и не се решавам.Сега довършвам "Степният вълк"-хубава е,но в момента не съм на такава вълна.А като представител на испанската гимназия-харесвам Маркес,но "Сто години самота"не е моята книга-виж "Любов по време на холера" съм я чела и в двата варианта-и в оригинал и на български Simple SmileНа разказите му не съм попадала пък и съм изгубила тренинг с езика иначе е супер да четеш в оригинал.

# 301
  • Мнения: 11 516
Още една препоръка и от мен за "Анатомия на илюзиите".
Почти на един дъх се чете. Не знаех, че дамата пише сред нас.
Интересно дали чете в тази тема.
Аз тия дни покрай моето вечно прилошаване, се отдадох на върло четене.
Изкарах и втората част на "Български хроники". Много горчива книга. И тъжна.
Опатках и трилогията на Исабел Алиенде. Прекрасен разказвач. В момента довършвам и "Паула".
В паузата след трилогията прочетох и "Климати" на Андре Мороа. Приятно книжле и интересен похват.

# 302
  • Мнения: 2 617
Veni9, извини ме за объркването по повод Коелю. В Италия има практика заглавията на филмите да са различни от оригиналните, не предполагах обаче че си позволяват същото и за книгите. Изказах се наизуст, само от гледна точка на заглавията, т.к. не съм чела българското издание.
Препрочетох "Лицето ти утре" на Мариас, изпитах буквално душевен оргазъм  Embarassed на някои места. Доколкото разбрах, това трябва да е трилогия под посоченото заглавие, като третата част е излязла в края на миналата година. Дано стигнат и българския пазар (странно ми беше, че цената дори не е висока, а преводът определено е добър).
Сега ще "подхвана" Еко с последната му преведена на български език от моя преподавателка по италиански (с нея говорихме за книгата точно когато работеше по превода, така че подхождам и с малко личен елемент  Wink Sunglasses ).
"Климати" е приятна за четене (поне такъв спомен имам). Мисля, че по нея (или подобен на нейния сюжет) има филм с Мари-Жозе Нат.
Съставила съм си списък с книги, нямам търпение да съм свободна да мога да пообиколя книжарниците (нещо се отказах от доставките в къщи  Rolling Eyes).
Пак ме е обхвана вълната със сестрите Бронте. Мисля, че бях вече писала за една книга със смело предположение за ранните им кончини.
За съжаление, не открих скорошни техни издания на български език, затова ще трябва да чета Ан Бронте в оригинал (нейните книги само съм пропуснала досега). Отделила съм си и биографичната книга за живота на Шарлот Бронте от нейната позната и съвременничка Elizabeth Cleghorn Gaskell.
Спирам тук да не ви дотягам повече  Grinning

# 303
  • Sofia
  • Мнения: 1 553
Тони, наистина ни е съфорумка, много сладкодумна и чаровна дама  Hug Моите почитания и от мен  Peace Аз  се радвам, че все повече млади писатели като нея навлизат в литературните среди на България...така да се каже "свежа кръв"  bouquet

# 304
  • Мнения: 2 694
Тони, наистина ни е съфорумка, много сладкодумна и чаровна дама  Hug Моите почитания и от мен  Peace Аз  се радвам, че все повече млади писатели като нея навлизат в литературните среди на България...така да се каже "свежа кръв"  bouquet

Разпали неудържимо любопитството ми, Веси Grinning

# 305
  • София
  • Мнения: 8 817
Тони, наистина ни е съфорумка, много сладкодумна и чаровна дама  Hug Моите почитания и от мен  Peace Аз  се радвам, че все повече млади писатели като нея навлизат в литературните среди на България...така да се каже "свежа кръв"  bouquet

Разпали неудържимо любопитството ми, Веси Grinning

Охх и на мен !  Crazy

# 306
  • Мнения: 3 373
Добро утро! Как сте, четящи? Hug

Снощи прочетох "Мъртво сърце" на Дъглас Кенеди.
Добре прекарано време. Книгата е увлекателна, чете се за часове. Сюжетът е необичаен и интересен.
Е, не може да се каже, че книгата дълго ще остане в съзнанието ми - макар че кой знае, идеята на историята е толкова странна, че определено няма да се забрави лесно, но си заслужава отделеното време.
Чете се леко - приятна е, без да е елементарна и повърхностна. Хареса ми.

Ето анотация:

Този роман превръща Дъглас Кенеди за един ден, още с появата си, в едно от най-големите имена в пренаселения жанр на „черния роман”. Нито повече, нито по-малко. Разказът за бленувано пътуване из откритите австралийски простори, превърнало се в неочакван кошмар, завладява съзнанието на читатели от цял свят. Американският журналист Ник Хоторн, неволен герой на този жесток трилър, попада случайно в антикварен магазин на карта на Австралия. Той е прелъстен от невероятните възможности, предоставени от тази страна, тъкмо когато е безкрайно отегчен от задънената улица, където го е завлякъл животът. И той решава да застопори кризата на средната си възраст и да се отправи към голямата пустош, където случайността го запраща право в окъпана в слънце оргия от сърфинг, секс и излишества от всякакво естество. Всичко е чудесно, докато в една безлунна нощ той не премазва на пътя едно кенгуру.

А ето и : откъс от книгата "Мъртво сърце"


През седмицата започнах "Червено злато" на Людмила Филипова, но определено не ме заинтригува така, както "Анатомия на илюзиите". Ще пиша за нея, когато я довърша.

А за "Анатомия на илюзиите" по повод въпроса на Вероника мога да кажа, че останах много приятно изненадана от книгата. Хареса ми повече, отколкото очаквах. Да, на моменти звучи наивно, в други - високопарно, понякога аналогията с "Тютюн" на Димитър Димов е натрапваща се. Но пък книгата ме накара да се замисля. За мен това е книга, написана от сърце. Искрено. Книга, изстрадана и изживяна. Истинска. Написана, защото авторът и е трябвало да я напише, а не защото е писател и от него се очаква да си върши работата. Чете се лесно, увлекателна е, интригуваща - разгръщаш страница след страница, за да видиш как продължава, какво се случва. В същото време има толкова много моменти, в които авторката достига до прозрения, до които и самата аз съм стигала, за които съм мислила. Връщах се на тези моменти - прочитах ги отново.
Книгата събужда интерес и от друга гледна точка - историческата и достоверност. Всъщност не знам доколко е достоверна, но на мен ми звучеше именно така. Научих неща, които не съм предполагала. Разширих кръгозора си, отворих очи за теми, касаещи обществото ни, за които не бях мислила.
Наистина книгата ми хареса. Бих я прочела отново.


Много ми е криво да пиша при положение, че знам, че авторът може и да чете.
Но предвид пълната ми липса на претенции за меродавност на мненията ми, надявам се, че не обиждам никого - описвам личните си усещания.
Не би трябвало да критикувам при положение, че едва ли аз бих се доближила в писането си до обекта на моите размисли, но пък ми се иска да съм искрена в споделянето си.
Това го пиша може би, за да "оправдая" следващото си мнение за "Червено злато", която поне в началото ми звучи по съвсем различен начин.

# 307
  • Мнения: 2 617


Вчера я купих и я изчетох на един дъх, преди да заспя. Нямах очаквания, заради това и не ме разочарова. Хареса ми, без да има особени претенции. Книга за въпросите, много от които остават без отговор, включително и за въпроси, които бихме задали на себе си.
Нежна книга.
 Peace

# 308
  • Мнения: 1 107
Завърших една книга, която сте объждали по-напред в темата и коя купих под влиянието на мненията Ви

Първо искам да благодаря,че сте я препоръчали и ако можех щях да благодаря на автора за това как чрез биографичния стил ни показва свои мисли за това което е важно, това което искаме да видим около нас и това, което неизбежно пропускаме. Много ме трогна искреността му - има един момент, в който казва, че е искал да стане книга като порасне, не писател и причината за това е страхът.. Непрекъснато си мислех, че е бил много смел, за да стане писател- да осъзнаеш, че чрез книгите ще живееш много по-дълго не просто причина за гордост, а отговорност....

# 309
  • София
  • Мнения: 3 259
Много ми е криво да пиша при положение, че знам, че авторът може и да чете.
Но предвид пълната ми липса на претенции за меродавност на мненията ми, надявам се, че не обиждам никого - описвам личните си усещания.
Не би трябвало да критикувам при положение, че едва ли аз бих се доближила в писането си до обекта на моите размисли, но пък ми се иска да съм искрена в споделянето си.
Това го пиша може би, за да "оправдая" следващото си мнение за "Червено злато", която поне в началото ми звучи по съвсем различен начин.


Няма защо да се притесняваш, според мен би било безценно за един писател да чете искрени мнения на своите читатели, вкл. не само позитивни. Така поне аз си мисля....

# 310
  • София
  • Мнения: 561
Вера видях че е излязала и нова книга на Исабел Алиенде - За любовта … 72;та. Но аз покрай един хубав повод се сдобих с няколко книги за подарък и сега са ми се натрупали - Анатомия на илюзиите, Ангелски езици, Секс off и новата на Маруками  Simple Smile та Аленде ще почака Simple Smile

Междувременно изчетох последната книга за Хари Потър и сега довършвам Хиляди сияйни слънца на Хосейни. На мен ми е първи досег с него и за сега съм умерено развълнувана - може би защото чета книгата много разпокъсано и нямам време да се потопя изцяло в действието Tired. Все пак книгата е силна и потресаваща.

# 311
  • Мнения: 11 516
А за "Анатомия на илюзиите" по повод въпроса на Вероника мога да кажа, че останах много приятно изненадана от книгата. Хареса ми повече, отколкото очаквах. Да, на моменти звучи наивно, в други - високопарно, понякога аналогията с "Тютюн" на Димитър Димов е натрапваща се. Но пък книгата ме накара да се замисля. За мен това е книга, написана от сърце. Искрено. Книга, изстрадана и изживяна. Истинска. Написана, защото авторът и е трябвало да я напише, а не защото е писател и от него се очаква да си върши работата. Чете се лесно, увлекателна е, интригуваща - разгръщаш страница след страница, за да видиш как продължава, какво се случва. В същото време има толкова много моменти, в които авторката достига до прозрения, до които и самата аз съм стигала, за които съм мислила. Връщах се на тези моменти - прочитах ги отново.
Книгата събужда интерес и от друга гледна точка - историческата и достоверност. Всъщност не знам доколко е достоверна, но на мен ми звучеше именно така. Научих неща, които не съм предполагала. Разширих кръгозора си, отворих очи за теми, касаещи обществото ни, за които не бях мислила.
Наистина книгата ми хареса. Бих я прочела отново.


Много ми е криво да пиша при положение, че знам, че авторът може и да чете.
Но предвид пълната ми липса на претенции за меродавност на мненията ми, надявам се, че не обиждам никого - описвам личните си усещания.
Не би трябвало да критикувам при положение, че едва ли аз бих се доближила в писането си до обекта на моите размисли, но пък ми се иска да съм искрена в споделянето си.
Това го пиша може би, за да "оправдая" следващото си мнение за "Червено злато", която поне в началото ми звучи по съвсем различен начин.


Искам само да те поздравя за прекрасно описаното ти усещане за книгата, което отговаря и на моето.
Аз лично се надявам авторката да чете и да се радва на такава популярност сред истински книжни плъхове! Peace

# 312
  • Мнения: 2 491
Тони, много хубаво си описала преживяното с "Анатомия на илюзиите", заинтригува ме и със сигурност ще си я купя. Мале, аз мислех да напиша отзиви за "Последна любов" на Уортън, ама сега каквото и да напиша, ще бледнее пред твоето описание Grinning Hug Въпреки всичко ще опитам Confused Толкова много ме завладя книгата, че скоро не искам да чета друго, за да не си разваля хубавият вкус, който тази ми остави Laughing Четох я много бавно, нарочно, защото исках по дълго да й се наслаждавам, на много места се връщах и прочитах някои пасажи, отново и отново, много красива, истинска, нежна, звучеше ми като мелодия за душата. Понякога наистина ми се струва, че дори и зрящи не виждаме, не чуваме и не усещаме доста неща. Сляп човек да те научи да виждаш красотата на света Rolling Eyes
Мисля да прочета и други книги на Уортън - Татко и Илюзии, сигурна съм, че и те ще ми харесат.

c-mira, "Секс off" на мен лично ми хареса Peace Приятно четене! Останалите не съм чела, за съжаление, за това не ги коментирам. 

Последна редакция: пн, 10 мар 2008, 11:36 от Гигова

# 313
  • Мнения: 4 784
След прочетените мнения, Анатомия на илюзиите ще си я купя при първа възможност. Както и Последна любов. От У.Уортън съм чела само Татко, която, колкото и грубо да звучи, сякаш те подготвя в някаква степен за предстояща част от живота на повечето хора. Макар, че подготвен, както се изразих, за такива житейски събития, човек не може да бъде, но все пак,  книгата пресъздава реалността в пълнота.

# 314
  • Мнения: 3 373
Благодаря за "харесването"   bouquet
Не че го заслужавам особено.
Тази тема ми е много любима. Удоволствие е да пиша тук. Пренебрегнах вече опасенията си дали не подвеждам някого. Спрях да мисля за критичните погледи върху написаното.
"Застраховам се", като отбелязвам, че нямам претенции за меродавност.
И между другото, колкото повече пиша, толкова по-лесно става Laughing

Общи условия

Активация на акаунт