Литературен клуб - VІ

  • 58 625
  • 676
  •   1
Отговори
# 510
  • Мнения: 11 514
Тони, сподели моля те, впечатления от "Пилето". Чела съм я преди 18 г и имам много особен спомен от нея. Може би ще я препрочета.

# 511
  • Мнения: 3 740
Чудех се дали да го споделя, защото нямам възможност да следя темата редовно и може би повтарям казаното... Но с отдавна неизпитвано удоволствие прочетох "Тайния живот на пчелите" на Сю Монк Кид. Фина, лирична, леко магична история за пътя към себе си. Лек, образен, уханен език, почти поезия, но без претенция. Нежност, мъдрост, съчувствие и приемане. Американския юг, в който расовите проблеми са по-скоро различия в светоусещането, отколкото социални конфликти.
Дано и някой друг изпита същата наслада при четенето.

# 512
  • Мнения: 3 373
Тони, сподели моля те, впечатления от "Пилето". Чела съм я преди 18 г и имам много особен спомен от нея. Може би ще я препрочета.

Обещавам да споделя тези дни.

# 513
  • София
  • Мнения: 3 252
Но с отдавна неизпитвано удоволствие прочетох "Тайния живот на пчелите" на Сю Монк Кид.   

Споделям впечатленията ти от книгата. Аз я четох на английски преди няколко години и наистина й се насладих.

# 514
  • Мнения: 2 243
Много благодаря на всички за поздравленията!  newsm51

Вчера, между готвенето и другите задължения, се оказа, че съм преполовила неусетно "Истанбул" на Орхан Памук, много увлекателно и с такава любов разказва за града си, видях го в друга светлина и чак ми се прииска да го посетя отново, въпреки че навремето го бях заклеймила като "най-ужасният град, последният, в който бих живяла".

И аз потвърждавам, че "Тайният живот на пчелите" е чудесна книга, леко наивна, но много автентична и "право от сърцето", както се казва. Повече ми хареса от другия й роман, "Престолът на русалката", макар че покрай него се затвърди желанието ми един ден да заживея на остров, има нещо в островния начин на живот, което страшно ме привлича. Simple Smile
Да не говорим, от друга страна, че в съзнанието ми "Тайният живот на пчелите" е свързан с най-прекрасния ми момент в последните години, което автоматично я прави много специална книга за мен - прочетох я в няколкото часа в предродилна зала, докато чаках да се роди дъщеря ми. С което, разбира се, тотално шашнах болничния персонал и цялата нощна смяна се изреди да види "лудата, дето ражда с книга в ръка". Joy Joy

# 515
  • София
  • Мнения: 1 535
Ако в  една книга няма малко тъга, няма как да остане  в съзнанието на човек.Трябва  да се доближава до живота, иначе е просто една добре измислена история.

Това цитат ли е или твоя мисъл? Simple Smile

(аз си позволявам да не се съглася Wink )
Разбира се, че е цитат.  LaughingНе бих си позволила волност точно тук, където пишат интелектуалците. Wink

# 516
  • Мнения: 2 617
Ако в  една книга няма малко тъга, няма как да остане  в съзнанието на човек.Трябва  да се доближава до живота, иначе е просто една добре измислена история.

Това цитат ли е или твоя мисъл? Simple Smile

(аз си позволявам да не се съглася Wink )
Разбира се, че е цитат.  LaughingНе бих си позволила волност точно тук, където пишат интелектуалците. Wink

 Името на автора не е толкова важно за теб, виждам   Sunglasses

# 517
  • Мнения: 1 008
Прочетох на един дъх"Раздавачът на щастие" на Лаура Ескивел -говори с доброта и любов за простичките неща и в същото време има нещо магично-толкова е естествена силата на посланията,които отправяме един към друг,но колко много неща понякога се решават от една дума-колко преживявания  отключва....Имам някакви алюзии с продавачът на надежда...Ако беше написана от друг тази книга може би щеше да бъде драма,но сега е просто...реалност и топлина.
Сега ще започвам втората на Хосейни.

# 518
  • Boston, MA
  • Мнения: 3 105
Отдавна не съм писала в тази тема. Аз чета на английски и редовно си пиша тук мненията за книги, които може и да са, а може и да не са още преведени и издадени в България.

Завърших "The Gun Seller" на Хю Лори (много приятна комедийна история тип Джеймс Бонд, но в английския му по-смотан вид, като вечно заекващ Хю Грант).

Прочетох "I am America (And So Can You)" на Стивън Колбер, който води фалшиво консервативно вечерно шоу тук - страхотна е книгата, но е здраво вписана в контекста на американската политика и обществен живот, та не се пренася в България. Ако някой е чувал (или чел) "America - A Citizen's Guide to Democracy Inaction" на Джон Стюарт, е в този дух и традиция е.

На български завърших "Митология на прехода" на Алек Попов, сборник разкази, които ми харесаха. Не знам на какво да го оприлича този стил, фантастично-абсурдистки, но с много режещ социален подтекст. Коренно различно от слабоватата (но забавна де) "Мисия Лондон".

Сега и аз съм на "Анатомия на илюзиите", плюс едни разкази на Мартин Еймис (не знам какво ми е станало напоследък с тези разкази) и "The God Delusion" на Ричард Докинс, там повече се замислям, чак ми се иска записки да си водя. В следващото включване повече по темата...

Илюзии и делюзии.  Laughing

# 519
  • ул. "Мечтание"
  • Мнения: 6 140
Завърших "The Gun Seller" на Хю Лори (много приятна комедийна история тип Джеймс Бонд, но в английския му по-смотан вид, като вечно заекващ Хю Грант).

На мен ми беше изключително приятна за четене! Много ми беше забавна и разтоварваща!

# 520
  • София
  • Мнения: 1 535

[/quote]
Разбира се, че е цитат.  LaughingНе бих си позволила волност точно тук, където пишат интелектуалците. Wink
[/quote]

Това беше ирония.След като не си съгласна с мнението ми  не е нужно да ме цитираш.

# 521
  • София
  • Мнения: 8 817

Момичета, някакви отзиви за книгата " Игра на сенки. Приказки за любовта " на Херман Хесе ?
Очаквам твоите Simple Smile Купих я отдавна и така и не я отворих.


Verdad , взех си първо книгата " Играта на стъклените перли " на Херман Хесе и после ще започна " Игри на сенки ". Обезателно ще споделя отзиви като ги прочета.  Peace



# 522
  • Boston, MA
  • Мнения: 3 105
Отдавна не съм писала в тази тема. Аз чета на английски и редовно си пиша тук мненията за книги, които може и да са, а може и да не са още преведени и издадени в България.

Завърших "The Gun Seller" на Хю Лори (много приятна комедийна история тип Джеймс Бонд, но в английския му по-смотан вид, като вечно заекващ Хю Грант).

Прочетох "I am America (And So Can You)" на Стивън Колбер, който води фалшиво консервативно вечерно шоу тук - страхотна е книгата, но е здраво вписана в контекста на американската политика и обществен живот, та не се пренася в България. Ако някой е чувал (или чел) "America - A Citizen's Guide to Democracy Inaction" на Джон Стюарт, е в този дух и традиция е.

На български завърших "Митология на прехода" на Алек Попов, сборник разкази, които ми харесаха. Не знам на какво да го оприлича този стил, фантастично-абсурдистки, но с много режещ социален подтекст. Коренно различно от слабоватата (но забавна де) "Мисия Лондон".

Сега и аз съм на "Анатомия на илюзиите", плюс едни разкази на Мартин Еймис (не знам какво ми е станало напоследък с тези разкази) и "The God Delusion" на Ричард Докинс, там повече се замислям, чак ми се иска записки да си водя. В следващото включване повече по темата...

Илюзии и делюзии.  Laughing

# 523
  • Мнения: 2 617
Разбира се, че е цитат.  LaughingНе бих си позволила волност точно тук, където пишат интелектуалците. Wink
[/quote]

Това беше ирония.След като не си съгласна с мнението ми  не е нужно да ме цитираш.
[/quote]

Е защо така?! Започна с такъв ентусиазъм  Laughing и си помислих, че трябва да поздравя още един интелектуалец (нали тази дума използва) в редиците ни  Grinning Sunglasses

Иля, сподели после впечатления за Херман Хесе.  Peace Аз така и не успях да го заобичам  Rolling Eyes

# 524
  • София
  • Мнения: 1 535
Много си мила, ще се чувствам поздравена от теб!  А сега ти предлагам  да спрем да обсъждаме моята особа и мненията ми. Wink

Общи условия

Активация на акаунт