Все се каня да ви питам...

  Е,не се стърпях и аз да си кажа.............


 Ами писна ми от такива теми ,дето се плюят свекър и свекърва.


  И всеки случай е печално еднакъв с предния.Преди да търсите съчувствие тук ,прочете някоя тема назад и ще ви олекне,че не сте единствените .Но ,не съдете хората с които живеете толкова остро и не ги оплювайте във форума.А за гледащите сеир просто нямам думи.

  Тук не е място за  срещу нищо подозиращи люде.

И аз много искам като сме си изяснили нещо след това тя да не прави пак каквото си поиска. Да не ми разправя колко много се радва, че живеем с нея, а след това да показва колко много й пречим. Да не ми разправя, че не трябва да готвя всяка вечер различно ястие, като мога да сваря една тенджера боб и цяла седмица да изкараме така. Пример: искаше рагу, купихме, наготвих го и като го сервирах мъжа ми така ме изгледа, вика какви са тия кокали дето си ми ги сервирала, а после тя ми казва - много си го разглезила, той като беше в казармата всичко ядеше. Да ама той отдавна не е в казармата, вече е голям мъж, изкарва си парите сам и може да си позволи да яде каквото си поиска. Ама как да го разбере тя, като вечно е намусена и все нещо не й харесва. Опитвам се да не обръщам внимание, но в един момент не се трае. Затварям се в стаята си и плача, опитвам се да не й обръщам внимание, но тя все се оплаква от нещо и почвам да се притеснявам като ходи на гости какви ги разправя. Сякаш не й харесва, че сме добре, че се разбираме, че като семейство си решаваме проблемите, а не тичаме при нея за съвет. Аз исках да отидем на квартира, тя вика ама как така, апартамент си имате. Този апартамент златен ми излезе. И странното е как реши, че след ремонт не се чисти и поддържа. То нали е ремонтирано, може да изкара така още 20 години. Аз не съм от тези снахи дето все се изясняват, оставям думите й да преминат покрай ушите ми, усмихвам се мило, но има моменти, когато думите така ме жегват в сърцето, чак място не мога да си намеря. Даже и съседките вече ми правят забележка, какво да правя, че да спрат да ме занимават с глупостите си.

ето ти думи за този емотикон
По темата -живеен отделно , но близо едни до други.Стараем се да подържаме нормални отношения с уговорката че всички сме хора , грешим и се дразним един на друг ....но се стараем да не го показваме.

Хайде бе, вие света вода ненапита се изкарахте! И тая приказка, че трябва да уважавам свекърва ми, защото възпитала мъжа, за който съм омъжена, не на мене. Мъжът ми все още се възпитава, но не майка му го възпитава, а животът!
Ние живеем у свекърите от 8 години!!! Първата година даже живяхме с девер ми и етърва ми. Успяхме да минем между капките с по-малко скандали. Но сега...все някой на някой сърдит, обиден. И искам да подчертая, че преди 8 години, когато аз настоявах с мъжа ми да излезем на квартира, свекърва ми се намеси настоятелно, убеждавайки мъжа ми, че най-добре щяло да ни бъде да останем с тях, защото малкият син било редно да остане да живее при родителите си, за да ги гледа. Майка ми сащо се опита да ни накара да излезем на квартира, като обеща в началото да помага, докато си стъпим на краката, но мъжът ми реши, че ще останем у свекърите. Е, благодаря им, че живея у тях, че им слугувам в буквалния смисъл, а те го приемат като мое задължение - няма що! Уважението според заслугите, а не заради възрастта!

Слушам и не вярвам на очите си!
...Градивно...
Chanel, спретна типа тема, за който говореше.

Според мен човек изначално не трябва да се води по акъла на мъжа си и да позволява да бъде настанен да живее у родителите му. Аз с моите свекър и свекърва се разбирам перфектно, прекрасни хора са, но си живеем отделно и така ни е супер. За какво спестяване и липса на жилище може да става дума, когато изхабените нерви никой няма да може да ви ги изплати впоследствие. Аз само като си представя да трябва да живея с хора, с които не ми е приятно и ми се изправи косата. Ама било удобно, ама било безплатно...? Пълни глупости. Всичко се плаща, а "приютеното младо семейство" явно често плаща с лихвите като гледам.

Много ми е интересно като си говорите за уважението. Значи излиза, че след като родителите са по-възрастни от нас трябва задължително да ги уважаваме, без значение как те се държат с нас.
По тази логика трябва да бъдат уважавани и родителите, които малтретират децата си /в по-ранна възраст обикновено/, нали и те са родители на децата си?

Сега очаквам списък на деянията за заслуги... Много сте ми готини всички. А вие водите ли си записки какво точно правите за децата си - да им набутате след време тефтерчето пред лицето и да видят те какво уважение сте си заслужили...
Например - Смяна на 2920 памперса на сина = снахата да ви прави кафе в продължение на 5 години...

Да, за автоматично уважение е лесно да се говори, но трудно да се приложи в някои случаи.

В живота нищо не става автоматично, за всичко трябва да се борим: веднъж за да го спечелим и след това да го задържим.

Е как е възможно хем да не я уважаваш, хем тя да решава толкова важен въпрос, като къде ще живееш. 
Аз с хора , които не уважавам и които не ме интересуват не си и говоря, камо ли да деля покрив.
Топла бира ни пробутваш с горното изказване и поне мен не ме убеждаваш, че не изпълняваш решенията на свекърва си. Същото важи и за мъжа ти, който явно не само живота го е възпитал, след като е изпълнил повелята на майка си и с готовност е останал като най-малък син да я гледа.

Интересно,защо,като сменям памперсите на собствения си син,снаха ми трябва да ми стане длъжница .

Нищо неподозиращи ли? Ами свекърва ми например всеки ден, като се върне от работа, не пропуска да ми пуска тънки намеци, колко лоша снаха съм, защото си говорили с колежките и всеки ден се намира някоя лоша колежка да й каже, че свекърва ми била "свекърва мечта", а аз не намирам време да й го покажа, защото не съм й казвала "майко" и куп други глупости. Разбира се, всеки случай тук е индивидуален, аз говоря изцяло за нашия и не се срамувам да споделя всичко това. Когато има за какво, хваля, когато има за какво - критикувам, а не плюя