PVC: Oтровната пластмаса

Във връзка с това, вижте това кратко филмче -- Историята на Нещата: http://www.storyofstuff.com/

http://bio.gorichka.bg/index.php?p=84&l=1&id=269

Къде е връзката м/у кола и памперс, не схващам.
ЕБХ си е живо изтезание и за дете и за родтел, по цял ден  но темата е за друго, така или иначе ...

bilyanam, каква беше играчката? Какво стана с детето?
За мен това са единични случаи, като ядене на развалена храна, жалко, че жертви са децата  но не мога да изключа всичко пластмаово от живота си заради единична грешка.
С каква чашка учиш детето си да пие?

Нека не забравяме, че говорим за токсини, които се натрупват десетилетия наред в организма. И че никой не провежда дългосрочни изследвания за вредата от химикалите, консервантите, оцветителите. Не се провеждат и изследвания за опасностите от комбинациите между тях.

Натрупаните токсини могат да дадат всякакви странични ефекти, които да приличат на обикновени болести и никой да не ги свързва с натрупването им.

P.S.
ЕБХ е изтезание за родителите, които не разбират децата си и подхождат механично, като към тренировка.
За децата е радост, защото няма дете на тази планета, което да не иска да е чисто и самостоятелно. ЕБХ му дава и двете още от раждането.

Е, явно сме доста здраво племе, щом човешкия род още не е затрил 

За ЕБХ - предпочитам да оставя детето самО да се научи - да се изправя, да ходи, да ползва тоалетна, да се хранаи само и т.н., без учене, без побутване, нищо от моя страна, всичко друго е насилствено ...

Играчката е ДЖИП С ДИСТАНЦИОННО висок около педя, купен от КОМСЕД на Т.Каблешков, вносител бУргаска фирма с изписан адрес и телефон. Сега не ми се търси името, но ще пусна тук тема за това безобразие. Разбирате ли? Не е купена от някъде си?
Отровата е забранен за употреба в детски играчки ПЛАСТИФИКАТОР.

ЗА СЪЖАЛЕНИЕ НЕ Е ЕДИНИЧЕН СЛУЧАЙ, ЧЕСТО МЕ ЛЪХА НА ТАЗИ МИРИЗМА...А какво става с това, което не усещаме по миризмата?

Детето повръщаше фонтан след фонтан, през секунди, после минути. Практически нямаше време да пие, нито да сменям дрехите. Подлагах каквото докопам наблизо- мои дрехи, чаршафи... опитвайки се да се свържа с лекар. Не помня защо не взех детето и не го закарах в Пирогов. Лекар дойде след ок. 2 часа, като втория час детето спеше и повръщаше на възглавницата, аз го държах и следях да не се задави. После си дадох сметка, че това беше по-скоро безсъзнателно състояние. То не си помръдваше, само повръщаше. Не искам да коментирам себе си, защото моите действия бяха като на безмозъчен автомат- цели 2 часа ! Докторката дойде и докато разказвах, детето отвори очи и каза : "Мамо, много съм гладен!(или жаден, не помня точно)"... Купих лекарствата , но Слава Богу, нямаше нужда!  Докторката каза, че бурната реакция е изчистила организма по естествен начин и всичко е наред. Но! Защо? Защо причиниха това на дете? На деца?
Никол, постарай си да изхвърлиш повечето по-стари пластмасови играчки, заради мигриращите на повърхността фталати и др., както и да спреш притока на НОВИ НЕМАРКОВИ КИТАЙСКИ ИГРАЧКИ! Това е много, дължим го на децата си!


Чашката за бебе-  използвам всяка една стъклена или порцеланова чаша, с неголям отвор. Най-удобна ми е тип "за  ракия",но бебето ми е преди фазата на хвърлянето. После не знам как ще бъде. Може би от безвредна пластмаса...

 

Детето от раждането си САМО си казва нуждите, но уви, няма кой да го чуе...

Е, моето дете не е гений като вашето  София акаше винаги докато спи, без никакво изражение, ако не развия памперса, няма как да разбера. Пък и когато човек си гледа сам детето не може нон стоп да е до него и да следи дали ще си повдигне веждата.

Детето изхвърля отровата несъзнателно. И това го спасява. Но, какво става, когато човек порасне --усеща, че нещо не е наред, но слуша ума си - "не, това всички го правят/ползват", дори да усеща че е отровно. Като дезодорантите и мазилата против изпотяване, например. Или геловете за коса...

Днес практически е невъзможно да купиш евтина стока, която да не е вредна. Защото за тях са използвани най-евтините бои, лакове, консерванти, които по правило са и най-вредни. Например има бои на растителна основа, но те се добиват трудно и струват скъпо. Има натурални лакове, но и те са скъпи. И т.н.

Много често, както пише в горната статия, партиди, които са спрени от други държави, заради токсичност (спомнете си гамбийските фъстъци) пристигат при нас и се разпродават на половин цена. И народа граби...

Спомнете си сега времето на дървените играчки. Ето, това е истината. Много се радвам, че във Валдорфската детска градина в София децата играят с натурални играчки от дърво.

Между другото същото се случи със Самуил, но в супермакет. Не съм обърнал внимание къде сме минали с количката, дали покрай щанда за козметика но той изведнъж започна неудържимо да повръща, и се наложи спешно да го изкарам навън...

Децата казват, само ако усетят сътрудничество от страна на родителите. Но може и да има изключения, макар да не съм чувал...
А и трябва това сътрудничество да се започне много рано, седмица-две след раждането.

Oткъс от Seattle Sunday Star, 29 Октомври 1887

 
Старият вожд Сиатл бе най-огромният индианец който някога съм виждал. Той бе висок 1.80, обут в мокасини, с широки плещи, с осанка излъчваща финес. Очите му бяха големи, интелигентни, изразителни и приятелски, като две езера, отразяващи великата душа, гледаща през тях. Той бе обикновено сериозен, мълчалив, но когато проговореше думата му бе закон.

Когато ставаше да говори или да предложи съвет, всички очи се обръщаха към него и плътният му звучен глас произнасяше сентенции, които като неспирен гръмовен водопад изтичат от извора. Човек не можеше да откъсне очи от Сиатл, излъчващ благородство и респект, като че е главнокомандващ на военните сили на целия континент. Нито красноречието му, нито достойнството и грацията му бяха заучени или престорени. Те бяха така втъкани в човешката му същност, като листата и цветовете са за цъфтящия бадем.
 
Влиянието му бе изключително. Той спокойно би могъл да бъде император, но инстинктите му бяха демократични, и той изразяваше идеите си с благост и бащинска доброта.

Когато гувернатора Стивънс пристигнал за първи път в Сиатъл и казал на местните индианци, че е изпратен като комисар по индианските въпроси за територията на Вашингтон, те му оказали достойно посрещане. Целият залив, бе изпълнилнен с канута, а бреговете с безбройна жива тълпа.

Тогава се чу гласът като от трумпет на старият вожд Сиатл и настана пълна тишина.

Гувернаторът  бе представен на индианското множество от д-р. Майнард, и с кратка реч, без заобиколки им обясни своята мисия сред тях, които както бе ясно отначало, бе да вземе земята им.
 
Когато той седна, вождът Сиатл се изправи с достойнството на сенатор, който носи на плещите си отговорността на една велика нация. Постави ръката си на главата на гувернатора и бавно посочвайки към небето с показалеца си заговори:


"Дълбокото небе, което векове наред миеше моят народ с милостни сълзи, може да се промени. Днес денят е добър. Утре може да е облачен.
Големият вожд ни праща известие, че иска да купи земята ни. Големият вожд ни праща думи на приятелство и добра воля. Това е много любезно от негова страна, защото ние знаем, че той няма нужда от нашето приятелство.
      Ние ще разгледаме неговото предложение. Защото разбираме, че ако не продадем земята си, ще дойде белият човек с пушката и ще си я вземе сам.
      Но как може човек да купи небето? Или да продаде топлината на земята. Такава представа е чужда за нас. След като ние не притежаваме чистотата на въздуха, нито блясъците на водата, как можете да ги купите от нас?
      Но ние ще вземем решение по въпроса. Големият вожд във Вашингтон може да вярва на думата на вожда Сиатъл – те са така сигурни както кръговрата на годишните времена. Моите думи са като звездите. Те не падат.
      Всяка педя от тази земя е свята за моя народ. Всеки сияен бор, всяка песъчинка край брега, всяка мъгличка в тъмните гори, всяка поляна, всяко жужащо насекомо е нещо свято в мислите на моя народ.
      Сокът, който се стича по дърветата носи спомените на червения човек.
      Мъртвите на белите забравят родната си страна, когато белите отиват нататък да бродят под звездите. Нашите мъртви никога няма да забравят тази земя. Тя е майка на червения човек.
      Ние сме част от земята и тя е част от нас. Ухаещите цветя са ни сестри. Сръндакът, конят и големият орел са наши братя. Пранинските скали, тучните ливади, топлината на конете и хората – всички принадлежат към едно семейство.
      И когато Големият вожд във Вашингтон ни праща известие, че смята да купи нашата земя, той иска твърде много от нас. Големият вожд ни казва, че е приготвил за нас едно място, където ще можем да живеем удобно и приятно. Той ще бъде наш баща, а ние - негови деца.
      Нима това е възможно? Господ обича вашия народ. Той изостави свойте червени деца. Той изпраща машини на белия човек, за да му помага в работата, гради му големи градове. Той прави вашия народ все по-силен, ден след ден. Скоро вие ще препълните нашата страна, както се препълват реките след могъщ порой от небето, който никой не е очаквал. А моят народ е един отлив без прилив.
      Не, ние сме различни раси. Нашите деца не играят с вашите.
      Нашите старци не разказват същите приказки като вашите. Към вас Господ е благосклонен, а ние сме изоставени.
      Ще разгледаме вашето предложение да купите земята ни.. Ще размислим. Но няма да ни е лесно. Защото тази земя е свята за нас.
      Ние се радваме на тези гори. Не зная – нашето мислене изглежда различно от вашето. Блестящата вода, която се движи в ручеите и реките не е само вода. Това е и кръвта на нашите предци. Ако ви продадем земята си трябва да знаете, че тя е свята. И трябва да кажете на децата си, че е свята. И всяка игра на светлината в ясните води на езерото е напомняне за живота на моя народ. Бълбукането на водите е гласът на моите предци. Реките са наши братя. Те утоляват жаждата ни. Реките носят нашите канута и хранят нашите деца. Ако ви продадем земята си, вие трябва да помните и да научите децата си, че реките са наши братя, а също и ваши. И трябва да бъдете добри към тях, както и към другите си братя.
      Червеният човек все отстъпваше пред движението на белия човек. Както ранната мъгла отстъпва пред утринното слънце. Но прахът на нашите бащи е свят. Техните гробове са свято място.
      Тези дървета и тези хълмове са свети места.
      Ние знаем, че белият човек не разбира нашето мислене. За него всички части на земята са еднакви, защото той е чужденец навсякъде. Той идва през нощта и взема от земята това, от което има нужда в момента. Земята не му е брат. Тя му е враг. И когато я завладее, той продължава нататък. Той изоставя гробовете на бащите си и това не го безпокои. Той краде земята на децата си и това не го безпокои. Гробовете на неговите бащи и правото на живот на неговите деца са забравени от него. Той се отнася към майка си – земята и към брат си – небето, сякаш са неща, които могат да се купят. Сякаш са овце или блестящи мъниста. Неговият глад ще погълне земята. И след него ще остане само пустиня.
      Не зная, ние сме различни от вас. Като гледам градовете ви, очите ме болят. Може би защото сме диваци и не разбираме. В градовете на белите няма тишина. Няма място, където може да се чуе разпукването на листата през пролетта, нито бръмченето на насекомите. Може би аз съм дивак и не разбирам нещата. Но градският шум наранява ушите ми. Как може да има нещо хубаво в живота, щом не може да си чуе самотният вик на козодоя, или шума на жабите в блатото през нощта. Аз съм червен и не разбирам. Индианецът обича тихия полъх на вятъра над езерото, дъха на вятъра, изчистен от дъжда по пладне или понесъл миризмата на бора. За червения човек въздухът е скъпоценен. Защото всички неща дишат. И животното, и дървото и човекът. Всички дишат същия въздух. Поделят го помежду си. Изглежда, че белият човек не забелязва въздуха, който диша. Като човек, който от дълго време умира, той е безразличен към миризмите.
      Но когато ви продадем земята си, вие не трябва да забравяте, че въздухът за нас е много скъп. Той дели своя дух с целия живот, който съдържа. Вятърът даде на бащите ни първата глътка въздух. И прие в себе си последния им дъх. Вятърът ни ще даде и на децата ни духа на живота. И когато ви продадем нашата земя, трябва много да цените въздуха. Тук, в тази земя, дори белият човек чувства, че вятърът има сладък вкус или мирише на цветя от ливадите.
      Ще обмислим, вашето намерение да купите земята ни. И ако приемем, това ще стане само при едно условие : белият човек трябва да се държи с животните по тези места като със свой братя. Аз съм един дивак и не разбирам. Аз съм виждал хиляди избити бизони, оставени от белия човек да изгният, застреляни от прозореца на някой влак, който е минавал покрай тях. Аз съм дивак и не разбирам как може шумящият железен кон да е по-важен от бизона. Ние убиваме бизона само когато трябва да преживеем. Какво е човекът без животните. Ако всички животни умрат, тогава и човекът ще умре в голяма самота на духа. Каквото се случи на животните, ще случи и на човека. Всички неща са свързани едно с друго. Това, което поразява земята, ще порази и синовете на земята.
      Вие трябва да научите децата си, че земята под краката им е праха на нашите предци. За да уважават земята , кажете им , че земята е изпълнена с душите на нашите предци. Учете децата си, както ние учим нашите, че земята е наша майка. Когато хората плюят върху земята, плюнката се връща върху тях самите. Ние знаем , че не земята принадлежи на хората, а хората принадлежат на земята. Това знаем ние : всички неща са свързани едно с друго. Както еднаквата кръв свързва едно семейство. Това, което поразява земята, ще порази и синовете на земята.
      Не човекът е създал тъканта на живота. Човекът е само една нишка в нея. И каквото направите на тъканта, правите го на себе си.
      Не, денят и нощта не могат да живеят заедно. Нашите мъртви живеят в сладките реки на земята. Идват отново през пролетта с тиха стъпка. Тяхната душа е във вятъра, който бразди езерата.
      Ще обмислим намерението на белия човек да купи земята ни. Но моят народ пита – какво иска белият човек? Как може небето или топлината на земята да бъдат купени? Или бързината на антилопата?
      Как можем ние да продадем тези неща и как можете вие да ги купите?
      Можете ли да правите каквото си поискате със земята само защото червеният човек е подписал едно парче хартия.
      Можете ли да си купите отново бизоните, когато и последният от тях бъде убит?
      Ние ще обсъдим вашето предложение. Знаем, че ако не ви продадем земята, вие сами ще си я вземете. Ние сме диви. Но белият човек, като притежава силата си мисли, че той вече е Господ. Защото земята е Господ. Как може човек да притежава своята майка?
      Ден и нощ не могат да живеят заедно. Затова ще обмислим вашето предложение да отидем в резерват. Там ще живеем в уединение и мир. Не е толкова важно къде ще прекараме остатъка от дните си. Нашите деца видяха бащите си победени и унизени. Нашите войни бяха посрамени. След пораженията те прекарват зле дните си – тровят своите тела със сладки храни и силни напитки. Не е толкова важно къде ще прекараме остатъка от дните си. И не са останали много дни за нас. Още малко, няколко зими и няма да остане нито едно дете на големите племена, които някога живееха по тази земя, а сега останаха малки групи да бродят по горите, нито едно дете няма да остане да скърби върху гробовете на моя народ. Един народ, който някога беше така силен и пълен с надежда какъвто е сега вашият.
      Но защо да тъгувам за загиването на моя народ. Народите се състоят от хора, не от нещо друго. Хората идват и си отиват. Като вълните в морето. Дори и белият човек, чиито Господ сега върви с него и му говори като приятел , не може да избегне общата съдба. Възможно е все пак да се окажем братя. Ще видим. Ние знаем едно, което може би и белият човек един ден ще открие – нашият Бог е същият бог, вашият.
      Вие може би мислите, че и него го притежавате. Както имате желание да притежавате земята ни. Но това не е възможно. Той е бог на всички хора – и на белите и на червените. Тази земя е ценна за него. Да мърсиш земята значи да не уважаваш нейния създател.
      И белите ще си отидат като всички останали племена.
      Ако продължавате така да замърсявате леглото си, някоя нощ вие ще загинете в собствената си мръсотия. Но докато загивате, вие излъчвате светло сияние чрез силата на Бога, който ви доведе в тая страна и ви определи да владеете над нея и над червения човек. Тази ваша съдба е загадка за нас.
      Когато всички бизони бъдат унищожени, мустангите – уловени, девствените гори – наситени с миризмата на много хора, когато просторът над всички хълмове бъде наранен от пеещите жици, когато вече ги няма храсталаците, когато го няма орелът, когато кажем сбогом на бързите коне - това ще е край на живота. И началото на новия живот.
      Господ ви даде да владеете над животните, горите и червения човек по някакво странно съображение. Неговият план за нас е загадка.
      Може би бихме разбрали, ако разбирахме за какво мечтае белият човек.
      Какви надежди предава той на децата си в дългите зимни нощи. Какви мечти запалва в техните умове.
      Ние сме диви и мечтите на белия човек са тайни за нас. Затова ще вървим по наш собствен път. Защото повече от всичко друго ние ценим правото на всеки човек да живее както той сам желае. Независимо колко е различен от свойте братя.
      Не е много това, което ни свързва. Ще обмислим вашето предложение. Може би в резервата ще можем да преживеем по наш начин остатъка от дните си.
      Когато последният червен човек изчезне от тази земя, и споменът за него остане само сянка на облак над прерията, по тези брегове, по тези гори ще остане завинаги духът на моя баща, ще бъде жив завинаги. Защото моите предци обичаха тази земя както новороденото обича ударите на майчиното сърце.
      Когато ви продадем земята си, обичайте я така, както ние я обичаме, грижете се за нея, както ние се грижим. Запазете спомените за земята такива каквито са сега, когато я взимате. С цялата ваша сила, с целия си дух и цялото си сърце я запазете за вашите деца, обичайте я.
      Така, както Господ обича всички нас. Понеже ние знаем едно – Бог е един за всички ни и тази земя е свята за него. Не може белият човек да избяга от общата съдба. Така, че може би все пак сме братя.
      Ще видим."

bilyanam, изследванията ли доказаха, че детето е натровено? Ужасно е това, което си изпитала  София мина през същото, точно тогава за около 10 дена не е имала достъп с никаква пластмаси, бяхме на морето, живеехме до плажа, никъде не сме ходили, имаше само едно парцалена кукла и книжки, вкъщи не сме ползвали нищо пластмасово. В първия момент си помислих, че е от храна, въпреки, че беше яла само домашно приготвена, пак се притесних, в красйна сметка се оказа вирус, който изкарахме всички ...

За чашката питах, защото аз се сомелих да давам доста късно стъкло и порцелан, просто моето дете е толкова диво, че на секундата ще го счупи и ще си среже нещо 

Ludmil-е, като си взема отпуска ще изчета постовете ти