Така наречените "Трудни деца"

Здравейте мамчета, радвам се че Ви открих, дано приемате нови попълнения, защото и моята дъщеря /5г./ спада към категорията на темпераментните. Та така малко повече за нас - беше много кротко и спокойно бебе до 8 мес., после се научи да лази, на 10мес. проходи и някак си трудно овладяваше емоциите си, буйна, палава, но много обичлива. Към 2год. просто беше неспасяема биеше се, хапеше децата, трудно общуваше, изпадаше в истерии... то и сега е така но в по - омекотен вариант. В градината нямаме кой знае какви проблеми, оплакват се чат - пат госпожите, че се цупи, когато не е на нейното, мота се, но пък е лидерът на групата и другите деца я копират и гледат много много да не я дразнят. А аз понякога не издържам... Старая се да съм по - спокойна и търпелива, но не винаги успявам, аз също съм доста емоционална и търся причината за поведението й в себе си и начина, по който я възпитавам, но тя просто си е такава, не се съобразява с никой, отговаря... трудна работа... Успокоих се от факта, че не сме единствени, а има и други дечица с излишна енергия.

Зори, съвсем не сте единствени, добре дошла в отбора 


 Синът ми също започна да пълзи рано - на около 6м., а проходи на 9 месеца и оттогава не ходи, ами направо бяга. Вярно е, че са много добри и състрадателни. Никога не е проявявал агресия към друго дете, но реагира много емоционално, когато някой го бутне или удари. Дава си играчките, помага, търси конаткт с другите деца и често той дава идеи в игрите с другите деца. Просто ни трябва повече време да свикнем с мисълта, че децата ни са по-различни. 

Просто не знам как съм я пропуснала тази тема. С повечето от пишещите тук сме се засичали и по други теми.
За статистиката да кажа , че съм майка на момче на 4г. и 10 м. Толкова много мога да разказвам за него...както всяка от вас. За себе си лично не възприемам Ники като трудно дете, а по-скоро като ....различен. Ники беще бебе-мечта. Само спеше и ядеше. Но за жалост някои неща почнаха да ми правят впечатление и почна моя малък ад. Минахме през някои неприятни диагнози, които за щастие отпаднаха. Ники проговори много късно някъде около 3-тата година. От 2 години ходим на логопед. Напредъка се усети последната половин година. Иначе е неагресивен, любвеобилен, усмихнат, гушкащ...Но,...тръшкането и белите до скоро бяха голям проблем. С викане и наказания нищо не се постига при него-само става по-лошо. Икса се много търпение, много внимание,..което за жалост не винаги го има. Някои неща и да му ги обясня , не знам дали ме разбира. И от там идват доста проблеми. Вечер заспива след 12. Иначе ходи на градина с желание. Имах и аз една среща с екземпляр от третия вид, която ми обясни, че детето ми не е като другите нормални деца..., но за щастие я махнаха. От година някъде познава всички букви, разпознава доста срички, опитва се да пише. Рисува и моделира с желание. Но примерно с цветовете претъпявам пълен крах. Ето това много ме учудва. Научава някои неща с лекота, които не са предвидени за неговата възраст, а други много по-лесни просто отказва да ги научи или поне отказва да покаже 4е ги знае. С компютъра се разбират изключително добре. Играе игри, пуска си сам филми и пр. неща. Има страхове, които преодоляваме мнооого бавно и с много търпение. Обожава да пътува. Пълен е с енергия. Определено в къщи средата е доста либерална. Не знам дали това е добре за него и възпитанието му, но за момента е така. Той ни манипулира по изключителен начин. Баща си повече го слуша, мен не толкова което понякога ме докрава до пълна безизходица..като например да не мога да го накарам да си обуе пантофите. Но все пак считам, че за такива деца строгостта и стягането не са начин за успешно възпитание.
Децата с такива..да ги нарека особености стават все повече и повече. Според мен ще са фактор , с който ще се наложи инститициите да се съобразят. Явно има причини броя им да се увеличава.

Здравейте нови приятелки,
чак сега намерих време да поседана на спокойствие - виждам че пишете със завидни темпове, но вече наваксах с четенето назад в темата. Открих много сходни ситуации и проблеми и следя с интерес новите постинги.
При мен последните три-четере дне са пълен провал, през останалата част от деня съм натоварена много \ в работата\ но съм спокойна, но вечер и сутрин е направо ад.
И снощи и днес сутринта избухнах, защото ужасния навик на Лъчи да се прави че не чува или като го подканя да се приготвя за излизане да си продъли да си играе ме изкарва извън релси по принцип, а сега пък вече ... просто не се сдържам. Сноще така се ядосах, така виках ....  естествено после ми беше тъпо, но просто не съм от желязо.
При нас положението с баби и дядовци е подобно, но ние така или иначе ги виждаме изключително рядко и вече съм свикнала с критиките им, просто си ги пускам покрай ушите.
Вашите постинги ме подсетиха и за това, колко пъти съм се прибирала разтреперана от обществени места, след като там се е случвало да се развилнеят децата и околните да ме гледат с онази незабравима смесица от тих ужас, съжаление и досада.
Никога няма да забравя как една сервитьорка в Хепи преди 4 години просто ни посочи вратата \ е не директно де\ но дойде да ни помоли да направим нещо, защото децата тичали и вдигали шум и пречели на клиентите:naughty: потънах в дън земя. Друга тема е че и ние все пак бяхме клиенти там, но на кой му пука.
Толкова често съм търпяла упреци и съм се чувствала неразбрана по повод по-различното поведение на децата си, че в един момент бях готова да повярвам, че не са обикновени деца.
Вчера последния хит на Лъчи след като го питах защо пак не е слушал в час беше, че той много искал да слуша но дяволчето му попречило  направо да се чудиш да се смееш ли да плачеш ли. Утре са на преглед с мъжът ми при специалист да видим, какво ще стане  моментите на отчаяние при мен се редуват със силното ми желание да докажа, че има смисъл да се работи и с тези деца.

Lennyh и ние си имаме дяволче. Напоследък някак си се убеждаваме, че сме по-силми от него.
За темперамента значи, аз съм била УЖАСИЯ като малка, дива, невъзпитана, нахилена до ушите. Е благодарна съм на нашите, че са ме оставили да се надивея като малка, че иначе кой знае сега какви емоции са щяли да вилнея в мен.

Лени, всичко това ми е тоооолкова познато. И напрежението сутрин, и нетърпението на околните...
Да ти кажа, като си вярваме става много по-лесно.
А аз сутрин понякога ги обличам още докато се разсънват в кревата и си спестяваме нервичките. Всичко зависи от тяхното и моето емоционално състояние в дадения ден
Разбира се, че има смисъл да се работи с тях!! Кураж 

Хубава вечер на всички
Влизам да споделя нещо, което очаквах и което незнайно защо не ме радва особено.
Такаааа днес мъжът ми заведе Лъчи на консултацийка при хора, които се занимават с деца и за които имам прекрасни отзиви и донякъде лични впечатления.
Добрата новина е, че те са се изсмяли буквално на "нашата диагноза" и са казали, че диагнозата е доста "модна" в момента.
Занимавали са се с Лъчи почти два часа, през което време в игрова форма са провели тестове с него и заключението е това, което и аз си мислех - Лъчи си е най-обикновено дете - палаво, но будно има два логопедични проблема, за които знаем \но и те не са особено значими - произношение на Р и Л \ по които ще поработят. Има също така някои други дреболийки, но кое дете няма, а и не само дете.
Новината естествено ме радва, но от друга страна отново ме хвърля в тих ужас и отчаянието, че трябва да се боря с педагогическите светила на училището и да доказвам че детето ми "не е камила"
И понеже както споделих в някой от постингите си в началото този филм вече съм го гледала с баткото, направо косата ми се изправя 
Защото и до ден днешен неговата госпожа го ощетява в оценките вече дори само заради спомена, че е бил "труден" в началото 
Лъчи ще продължи да ходи при прекрасните момичета, така че се надявам поне логопедичните недостатъци и другите дреболийки да се повлияят, а аз ще трябва да се въоръжа с волски нерви, за да се боря с госпожи и директорки отново и да се опитам да съм по-търпелива в къщи. Добрата новина е, че ако има прилика с брат си - трябва да издържа още има няма 4 години - Хей го къде е 

Лени, много интересни неща споделяш!! А каква е "диагнозата"? Дефицит на внимание ли? Явно, както и преди писах в темата, лекарите лесно я лепят, защото това е едно добро обяснение защо някои хора не могат да се справят с едно по-буйно, енергично и чувствително дете. Това е добра новина, разбира се!! Особено в частта си, че има прекрасни хора, които ще се занимават с Лъчи!
И да, както знаеш нещата омекват с времето!!   

Дефицит на внимание и недостатъчна мотивация. Като и двете неща са по-скоро загатнати и не са силно изразени. Лъчи е роден по-рано в самото начало на 8-мия месец, досега не съм забелязала някакво изоставане от връстниците му. Но на практика в класа децата са почти с година по-големи от него, защото той е роден на 30.11. Аз предполагам и донякъде се надявам, че именно тази му незрелост все още е причина той да няма нагласа и поведение на ученик.
Още повече ако беше останал в подготвителната група в детската градина, нямаше и да знаем, че има този проблем. Но тук в подгответо режима си е като в истинско училище и явно за него това все още е проблем.
Иначе какво да ти кажа аз вече писах, че се радвам и се притеснявам едновременно - ще говоря пак с психоложката на училището. Но отсега знам че разговора няма да е от леките, защото на практика трябва да опровергая казаното от нея , а все пак спеца в областта не съм аз - уж!

п.с. Миленка не те засичам на кю, да не си го сменила  макар че тези дни ми е такава въртележка, че може и да съм те изтървала исках да те питам нещо.

Lennyh,радвам се много за детенцето.дано с вси4ки нас нещата се развиват към по добро и по добро.само да споделя за нашия опит с докторите и диагнозите.невроложката също написа дефицит на внимание и разбира се предписа Nootropil.само да кажа,4е ние имаме проблеми с говора,даже май те най много ме тревожат,и по мое мнение това е основно проблема.в момента уреждаме диагностика и терапия на малкия в университетската болница в мюнхен.от декември си кореспондираме с един професор,който би трябвало да прегледа малкия.понеже имаше 3 месеца до прегледа,го питах дали трябва да даваме Nootropil на малкия докато отидем там.4овекът първо изобщо не беше 4увал за това лекарство.написах му основната съставка и той веднага ми отговори,4е абсолютно е безмислено да го даваме,защото според проу4ванията на някаква европейска комисия,лекарствато не действа по никакъв на4ин на концентрацията при децата.лекарството в България,се дава на деца само по подразбиране,щом действа на възрастни,зна4и действа и при децата.а лекарството е наистина много разпространено и предписвано.има още една известна детска психиатърка в русе,на която любимата и диагноза е аутизъм.жената това е специализирала и това си знае.поставя я и на деца под 2 години,при положение,4е такава диагноза може да се постави едва към 3 години,4е и по късно даже.не казвам 4е в 4ужбина вси4ки са светила и докторите тук не стават,но си мисля,4е трябва да се вслушваме и в собствения си глас,защото става въпрос за нашите деца,а кой ги познава най добре,ако не ние?само си пожелавам децата ни надрастнат проблемите си и да станат едни много достойни хора,напук на вси4ки педагози и доктори,които някога са им лепнали етикети или просто са ги дискриминирали,защото са разли4ни.

Такаааа днес мъжът ми заведе Лъчи на консултацийка при хора, които се занимават с деца и за които имам прекрасни отзиви и донякъде лични впечатления.

Лени, моля за малко повече информация - това някакъв център за работа с деца ли е? Може ли координати /ако прецениш - на лични//

Няма проблем за всички, които попитаха и се интересуват давам координати. Центъра се нарича Пумпелина - ето и сайта им http://www.pumpelina.eu/.
Няколко мои познати водиха там децата си по различни проблеми и всички са доволни от резултатите. Аз самата имам лични впачатления и комуникации с хора, работещи там и по тази причина им имам доверие. Да не говорим, че както се досещаш те също се аргументират за заключението си, а не просто по две съвпадения от някакъв материал да класифицират детето.

www.cie-bg.eu

Един адрес на ЦЕНТЪР ЗА ПРИОБЩАВАЩО ОБРАЗОВАНИЕ, където има семинари за общуването с децата; хиперактивни деца и деца с дефицит на вниманието, нестандартни ученици и пр. - дано да ви е полезен. Не съм ходила лично, но моя добра позната работи там, а впечатленията ми от нея са отлични. Ако някой се свърже с тях, нека да сподели как са семинарите им.

martin4o, това с лекарството е много неприятно Добре, че си питала преди да тровиш детето. Кога е прегледа? Стискам палци!!

Лени, писах ти кю-то, нещо сме се разминали, вечер съм си там Иначе и аз съм чувала много хубави неща за този център, явно има защо!

Еми, благодаря за линка, изглежда интересен и полезен.

Благодаря за линковете.