Публикувана: 13 дек. 2007, 12:14 ч.
Последно мнение: 24 ян. 2008, 00:11 ч.

Така наречените "Трудни деца"

32 615
296
1

1
...
7
8
9
...
20
Всички

Q&A

Обобщени въпроси и отговори от темата *

Какви съвети бяха предложени за дете, което е чувствително, емоционално и има затруднения в говора?
Какви съвети бяха предложени за родителите, които се сблъскват с проблеми в детската градина?
Какви съвети бяха предложени за родителите, които се сблъскват с проблеми на ученическа възраст?
* Предложените въпроси и отговори се генерират машинно от автоматизиран езиков модел на база потребителските мнения в темата. Генерираното съдържание може да е непълно, неактуално, подвеждащо или неподходящо. Вашите оценки спомагат за подобряване на модела и неговото усъвършенстване.
- Какви съвети бяха предложени за дете, което е чувствително, емоционално и има затруднения в говора?
  
  Форумът предлага няколко съвета за родителите на дете с подобни проблеми. Първо, се препоръчва консултация с логопед и психолог. Работата с логопед се описва като много полезна. Също така, се посочва, че повишената емоционалност може да бъде свързана с интелектуално превъзходство, което изисква специализирани методики за възпитание. Освен това се препоръчва да потърсите помощ от ресурсен център и да избягвате принудителното налагане на храна или други дейности.
- Какви съвети бяха предложени за родителите, които се сблъскват с проблеми в детската градина?
  
  За родители, които се сблъскват с проблеми в детската градина, форумът предлага следните съвети: консултирайте се с психолог, избягвайте принудителното хранене и дейности и търсете подходящо място и хора, които разбират и подкрепят детето. Освен това е важно да избягвате остарелите методи за възпитание на деца в ясли и детски градини.
- Какви съвети бяха предложени за родителите, които се сблъскват с проблеми на ученическа възраст?
  
  За родители, които се сблъскват с проблеми на ученическа възраст, форумът предлага съвети като избягване на занималнята, консултация с психолог и търсене на подходящо място и хора, които да разбират и подкрепят детето. Също така се препоръчва да не налагате принудително дейности и да обръщате внимание на емоционалната реакция на детето.
- Какви са препоръките за родителите на деца с говорни дефекти?
- Какви са положителните страни на предизвикателните деца?

# 105 13 ян. 2008, 12:25 ч.

Мнения: 1 216

Здравейте и от мен!
Чета и търся думи, за да ви разкажа за моя хлапак-непослушко.
Ще прегледам препоръчаната книжка и ще се включа по-подробно

# 106 13 ян. 2008, 13:34 ч.

Мнения: 1 216

Моля да ме включите в поръчката за книжка и workbook'a.

Имам един страхотен непослушко на 5. Умен, с чувство за хумор и на пружинки, контактен и обичлив. Постоянно в движение. Определено екстроверт. Имаме си битки за навици и неизпълнение всеки ден. В градината за мързеливите даскалки е "лош", по-готините ми шепнат на уше колко е умен, различен, артистичен и непослушен. Както вашите деца има своите детски задължителости - правила, които аз спазвам за да има мир. Копчето на асансьора е само малък пример, чесането на гръбчето, оставането "още малко" преди да заспи. Сега откакто сме и с беб, който е на 5 месеца ми е доста по-трудно да съм изпълнителен родител и по-често си позволявам да се мързеливя, по отношение на баткото. Отразява му се определено, става избухлив и нареждащ, понякога той самият се държи като родител. Обожава бебето, смеят се дори вече мога да кажа, че играят заедно, но определено му се иска да съм повече неговата мама. Баща му е доста по категоричен и изискващ към него и Дамян става изпълнителен, като е ли от страх.
Определено имам нужда от книгата помощник и от ва сразбира се. Ще се радвам да си споделяме. Весел ден

# 107 13 ян. 2008, 19:50 ч.

Мнения: 3 271

Даааа, ежедневните борби... Наистина ми изпиват силите в повечето случаи Sad

Това, което казва Мими и като цяло да умееш и да свикнеш да предвиждаш ситуацията, за да положиш максимум усилия да не се стигне до изригването, защото после потушаването и за тях, и за мен струва МНОГО повече услия и нерви. Както и Злати цитира от книгата, трябва да си избираме борбите. Това определено помага. Стига да имаме сили да го правим по 20-тина пъти на ден Tired

# 108 13 ян. 2008, 20:43 ч.

София
Мнения: 5 462

Цитат на: Millena в нд, 13 яну 2008, 19:50

Предвиждането и отбягването на конфликтните ситуации ми идва инстинктивно, като защитна реакция Simple Smile

Но се опитвам да разчупвам стереотипите, за да повиша адаптивността му, а и своите степени на свобода. Нещо като сам да си търсиш белята и да си мислиш, че има идея в това.

# 109 13 ян. 2008, 22:41 ч.

София
Мнения: 4 412

И аз съм забелязала, че негативните реакции са израз често на страх. Чудя се Prizma, и аз така я подлагам на преживяване на ситуации с идеята да я тренирам, ама избирам моменти да съм в по-добра кондиция.

Искам да ви питам вашите деца как преживяват, когато някой им прави забележка? Ето една случка от днес, какичката в детски клуб и направи забележка за нещо, което в къщи и разрешаваме. И настана голямо тръшкане, в такъв момент не може да се овладее. И аз се чудя какъв подход да намеря? И това е постоянно реакця. Само ако отсрещната страна е мила и усмихната, може да приеме забележката. Представям си в детската градина, как след първата-втора забележка ще им каже "Чао" и ще си тръгне. А ако се опитат да я спрат става страшно.

Последна редакция: нд, 13 яну 2008, 23:33 от TanyaMG

# 110 13 ян. 2008, 23:19 ч.

Мнения: 1 216

Дамян реагира избирателно. Ако ми е интересен "събеседника", направил забележката спори и убеждава в правотата си и се справя желязно. ПОнякога ингорира забележката и ако човекът насреща не е категоричен - номерът минава. (Това е когато не се намесваме, нали не бива на всяка манджа мама и тати). Не приема забележките тежно, в смисъл не ги изживява, но отговаря с грубост ако се е раздивял, а това не толерирам

# 111 14 ян. 2008, 00:05 ч.

София
Мнения: 4 412

А тя също става агресивна и започва да бие всички наред. Сега е на 3 г. и се надявам с възрастта да стане по-спокойна. Също и у нас много интересно реагира, ако и кажем "Не" с малко по-силен глас, започва да реве, а напоследък ни казва да си ходим Rolling Eyes

Но когато й обяснявам със спокоен глас в повечето случаи възприема.

# 112 14 ян. 2008, 00:10 ч.

Мнения: 3 271

Цитат на: TanyaMG в пн, 14 яну 2008, 00:05

Но когато й обяснявам със спокоен глас в повечето случаи възприема.

Спокойния глас винаги помага. Само да можеше да е лесно винаги да реагираме с него...

# 113 14 ян. 2008, 07:46 ч.

София
Мнения: 5 462

Реакциите са разнообразни- хуква нанякъде или пък ми отговаря, или се разплаква, като много рядко стигаме и до "добре, мамо". Зависят основно от кондицията му и за какво е забележката - дали е за нещо дребно, което не му пречи да преустанови /не си опирай главата в стената/ или за нещо, което е в разрез с неговата нагласа. Общо взето се чувствам сякаш непрестанно съм на изпит - следя всяка своя дума, интонация, действие, а всяка моя грешка се наказва.

# 114 14 ян. 2008, 08:59 ч.

Мнения: 3 477

Цитат на: TanyaMG в нд, 13 яну 2008, 22:41

Искам да ви питам вашите деца как преживяват, когато някой им прави забележка?

Ники е на настроения, отделно реакцията му зависи от това доколко се чувства сигурен.
Ако аз съм наблизо и някой му направи забележка по неподходящ начин, със сигурност ще бъде последвана от бурни писъци и протести, адресирани към "дръзналия" да го закача (а откакто е на градина, речникът му доста се е обогатил...). В по-добрия случай просто ще му даде "игнор" и ще продължи да със заниманието си.
В мое отсъствие е сравнително плах, респективно или предприема тактика игнор, или се съобразява, а после идва да се оплаква на мене. Дето вика Милена, ако го види учителката му от детската градина в мое присъствие, няма да познае, че е същото дете. Което не ми е много приятно, защото ако не беше така щях да съм пръв доброволец за подкрепа на учителката по време на ски училището примерно (и изобщо за доста неща в детската), но при това положение просто не смея...

# 115 14 ян. 2008, 09:18 ч.

Мнения: 649

Здравейте и от мен, нямаше ме два дни и май съм пропуснала възможността да поръчам книгата с останалите. Виждам, че съвсем не сме малко и се заформя страхотна тема. Успешна седмица на всички и повече търпение:hug:

# 116 14 ян. 2008, 10:10 ч.

Мнения: 289

За предвиждането на ситуацията ги знам много добре рисковите такива,но нещата не опират до там, а той самия да се контролира и не приема по този драматичен начин нещата. Преди препятствието започвам да говоря със спокоен тон и го карам да ми повтори какво съм казала и защо. Има ефект при нас, но и той си е голям вече./4г и 6м./
А що се отнася въпроса за забележка от друг човек се свива буквално като охлюв и се натъжава, а другият вариант е просто да му мине покрай ушите придружено с бурен смях.

# 117 14 ян. 2008, 10:15 ч.

Мнения: 3 271

Цитат на: Амели Пулен в пн, 14 яну 2008, 10:10

Преди препятствието започвам да говоря със спокоен тон и го карам да ми повтори какво съм казала и защо. Има ефект при нас, но и той си е голям вече./4г и 6м./

При Катето това не погма толкова, тя е на 4 и 9 месеца, Вики обаче чува малко повече вече, на 6 и 7 м е и с него разговорите помагат доста.

А предвиждането и планирането помагат на мен най-вече, за да знам какво да чакам и да опитам да спра процеса преди да изригне. А и да имам готовност да си тръгна по-рано примерно и т.н. Аз самата да съм готова, защото преди страдах като отидем някъде и се наложи просто да излезем.

# 118 14 ян. 2008, 10:26 ч.

Мнения: 3 477

И при нас планирането и предвиждането си е в общи линии за мен. Ники тотално отказва да чуе нещо, което не би му харесало да предвиди. Просто ме отрязва и казва "Не искам да те слушам. Не ми говори. Не искам сега да ми казваш това" и др. в този стил. В книжката имаше препоръка да разиграваме ситуации, напр. "Сега какво ще стане, ако белият сладолед е свършил". Абсолютно невъзможно на този етап. Избеснява дори само при опита да задам въпроса... Така че що се касае до него единственото планиране засега се състои в кратки инструкции преди момента Х, напр. "Сега си превъзбуден. Искам внимателно държание" и такива някакви.
Но на мен ми помага определено. Планирам къде можем и къде не можем да отидем заедно, къде има вероятност да стане издънка, какво ще правим и т.н. и може да се каже, че си е улеснение.

# 119 14 ян. 2008, 10:33 ч.

Мнения: 3 271

Мими, абсолютно вярно и за Катето в момента, даже в последно време е добила навика да си запушва ушите с ръчички в такива моменти ooooh!

Това със сценките, за да свикнат те да приемат и друга развръзка има леееееееко положително влияние за нея, а за Вики решава нещата в голям процент от случаите вече. Като си говорим за светлина в тунела Wink

Но пък вчера имахме ситуация, Вики беше много уморен и доста трудно го убедих да се съгласи с по-доброто решение (да не изпадам в дълги разкази). По този случай да кажа, че това е едно от важните неща при планирането - да спреш, да си тръгнеш и т.н. ПРЕДИ да е дошъл момента на умората/превъзбудата, защото СЛЕД него губят напълно и малката си способност да се контролират, да са разумни и да слушат доводи. Тогава помага само изваждането от ситуацията на ръце. Буквално.

Препоръчани теми

Забранената ябълка - Yasak Elma ТЕМА 21

Евтините козметични продукти, от които сме доволни - 52

Каква е вината на Фатмагюл ?(Fatmagül'ün Suçu Ne ?)~ 71

Карти Таро тема 21

Причина:

Причина: