Така наречените "Трудни деца"

  • 32 614
  • 296
  •   1
Отговори
# 135
  • Мнения: 3 271
...А сега са голям смях, защото сестра му си е поставила за цел да иска точно обратното на него и понякога наистина ме затрудняват  Crazy
И мен сигурно това ме чака след някоя друга годинка

Много е вероятно. И е АДСКИ трудно в такива моменти. Опитвам да ги оставям да се разберат кой кога ще отстъпи, но и това често води до проблеми Sad

# 136
  • В офиса
  • Мнения: 4 177
Миленче, значи моята НЕ е по-темпераментна. Само е ПО-устата, ПО-ината, ПО-свободолюбива, ПО-трудно приема критика, ПО-трудно се прекъсва от нещата, с които се занимава, ПО-трудно се кара да направи нещо, което не иска (всъщност не може да се накара) и за съжаление понякога е ПО-невъзпитана. Тръшка се много страшно, но рядко. Всъщност когато се притеснява от нещо, или се чувства застрашена, или не се е наспала и т.н. се тръшка за всяко нещо, но това не го броим.
Като си взема книгата, ще броя точки.

# 137
  • Мнения: 2 448
Забелязвам, че напоследък задълбаваме темата в негативното поведение на децата ни, но да не забравяме и добрите им страни. Както могат да се тръшкат с пълна сила , така изразяват и положителни емоции много повече от останалите деца. Гушкане , целувки за мама и радост от това, че ме вижда или някаква игра и т.н. Дори като гледам снимките му от бебе изразява такива емоции, че е учудвал познати как на такава бебешка възраст  е възможно подобно нещо. Не умее да се изразява добре с думи, но на лицето винаги е изписано нещо, няма безизразен момент - било то за добро или лошо.

# 138
  • Мнения: 3 271
Тинки, не съм казала, че тръшкането е основен криетерии. Както я пишеш, доста темпераментна си ми изглежда, без да те плаша Wink Всичките тези по-та, щом ги има, какво ми говориш изобщо Wink
Ще чакам с нетърпение да споделиш какво мислиш като я прочетеш  Hug

pasinet, съгласна съм. Просто негативните ни изтощават батериите до степен, която позитивните не успяват да заредят лесно. А и хубавите неща по-принцип по-малко се забелязват, това си е факт  Tired

# 139
  • Мнения: 3 477
Опитвам да ги оставям да се разберат кой кога ще отстъпи, но и това често води до проблеми Sad

Което ме навежда на един друг въпрос - за интровертността и екстровертността, защото все още се чудя дали и те нямат отношение към неразбирателствата на моите двама. Понеже все още не съм сигурна Ники към коя категория спада, а тук май всички деца са екстроверти. Та да ви питам.

Значи три са причините, поради които го подозирам в интровертност.
Едната (основната) е, че не обича много да говори за това, което му тежи. Може да говори за луната, времето и прочее, но не и за "неотработени" проблеми. Вашите екстроверти винаги ли бързат да говорят за проблемите си? Има ли случаи, в които задържат неща в себе си?
Втората е собствената ми интровертност, а всички знаем за крушата и дървото... Но пък баща му е отявлен екстроверт.
И накрая, фактът, че според мен се изморява, когато е около хора, и има нужда от почивка. Но това не е ли така и с вашите екстроверти? Те наистина ли никога не се изморяват и не искат да са само с близки хора (съвсем сам Ники не обича да е)?

Иначе по книжката за екстроверт се класира примерно 7 (дори 8 ) от 9, за интроверт 9 от 10 newsm78

# 140
  • Мнения: 3 477
Забелязвам, че напоследък задълбаваме темата в негативното поведение на децата ни, но да не забравяме и добрите им страни.

Хайде тук пак да похваля книжката (ама накрая, ако не ви хареса, няма да ме биете  Laughing) - в нея много се говори именно за добрите страни на всички тези "отрицателни" черти, за това, че всички те са всъщност качества, които биха ни накарали да се гордеем като родители, когато детето ни порасне, и които високо се ценят във възрастните хора. И се набляга на това, че не трябва да се борим с тях, а напротив - да ги запазим и да научим себе си и детето си да живее с тях.

# 141
  • Мнения: 3 271
И се набляга на това, че не трябва да се борим с тях, а напротив - да ги запазим и да научим себе си и детето си да живее с тях.

Aз затова дадох линк към съдържанието. Мен дори само заглавието на главата "Living with spirit" ме изпълва с позитивизъм  Hug

# 142
  • Мнения: 3 271
Mими, трудно е това с екстровертите, точно по твоите терзания съм и аз Simple Smile Вики буквално не спира да говори! Но за проблемите - не винаги, зависи кога и как е станало. Ако е нещо през деня в градината може и тотално да е забварил до вечерта и да разбера случайно след време  ooooh! Но пък знам всичко, което умува за трансформърите си  Crazy
Иначе обича да е около мен, но си играе и в стаята си, абсолютно (или много малко вероятно) невъзможно за Катето. От непознати хора се превъзбужда, разбира се, но не предпочита да е сам.
Затова го броя по-скоро екстроверт.

# 143
  • Мнения: 1 216
Моят малчо обожава да е с хора, толкова много, че чак ме забравя понякога. Някои от моите си ги е врбувал за свои приятели и ако някой влезе в стаята му - няма излизахе. В плен е за игра цял ден.
Споделя какво му е, но аз от много малък го свикнах да си разказваме как се чувстваме, какво усещаме, играем на една игра с въпроси, той много я харесва. Сутрин и вечер по 5 въпроса, така си споделяме повече. Сам се сеща и ми напомня, много обича да слуша за себе си като по-малък.
Седи си в стаята повечко откакто му взехме си-ди с мр3 и си слуша в стаята приказки и музика.
Трансформърите са любима тема, рисува ги, прави с лего, споделя, фантазира

# 144
  • Мнения: 289
Моят е изключително контактен, завързва веднага разговор с непознат в асансьора /което ме притеснява/, докато аз не съм такъв тип. С децата е направо обсебващ, започва да говори, говори, прегръдки, целувки , не ги остава да дишат любимките му от групата. То това има връзка и от зодията, аз не общителни близнаци не познавам  Laughing Но пък за чувства и емоции трудно се решава да говори. Не е в състояние и да ми разкаже как му е протекъл деня в детската градина и аз не съм намерила начина, по който да го провокирам да говори за това.

# 145
  • Мнения: 3 161
Сутрин и вечер по 5 въпроса, така си споделяме повече.

Моля, разкажи повече - какви въпроси?

# 146
  • Мнения: 1 216
Сутрин и вечер по 5 въпроса, така си споделяме повече.
Моля, разкажи повече - какви въпроси?
Въпросите са свободни, най-вече са съобразени с това какво искам да разбера в момента, да го разсея нещо или да го насоча. Импровизация, но той много се кефи и казва повече, отколкото ако разчитам сам да се сети да разкаже - за какво си мислиш, какво сънува, спомняш ли си когато..., разкажи ми най-хубавото нещо от днешния ден, как си представяш идеалния ден, какво искаш да ти се случи след една седмица, за какво мечтаеш, кажи ми 5 любими неща, хора.... Когато пък малчо идва при мен да ме подсети, а аз се занимавам с нещо друго просто задавам каквото ми хрумне дори кой ти е любимия цвят, защо. Много си обясняваме защо.  Оказва се, че така обикновените неща отключват въображението, спомените и логиката.
Бях решила да записвам отговорите и като порастне да види как си е променял мнението, усещанията и решенията с годините. Още не съм го правила, но не съм се отказала

# 147
  • София
  • Мнения: 5 462
Имам въпрос към Prizma , детето ти е точно 9 месеца по-голямо от моето и казваш , че ходи на логопед от почти 2 години, тук в ресурсния център ми казват , че под 5 години няма шанс да го вземат, защото трудно задържали внимание по-малките и т.н. На частно ли ходите и какви по-точно занимания , колко пъти седмично, влизаш ли с него при логопеда или сам?

Ходим на частен прием, като заниманията се променят с времето - от редене на пъзели, низане на макарони, шиене 'бод зад игла', пресипване на пясък през фунийка от един съд в друг, хващане на топчета със щипка за захар, когато беше на 3 годни /т.е. работа за т.нар. 'пинсетен захват', фина моторика и концентрация/, през оцветяване и кратки стихчета, когато беше на около 4 години, сега работят най-вече по определени теми - професиите, частите на тялото, групиране /плодове/зеленчуци/, играчки, мебели../, описание на дома - помещенията и мебелите в тях, полезните / вредните неща, безопасност на улицата, безопасност у дома, домашните животни - защо ги отглежадаме, какво ни дават... Идеята е да натрупа определен речников и понятиен запас, който без специализирана помощ не успява да усвои. Работят и върху отделни срички - това е за звукопроизношение. Работят сами, аз не присъствам, но всеки път в края на часа логопедката ми разказва какво са правили, за да мога през седмицата да го връщам към темата. Все още трудно се конценрира, има дни, в които е много продуктивен, но има дни, когато прескачат от тема на тема и не му се задържа вниманието /логопедката коректно ми казва как им е протекъл часът, за което съм й благодарна/.

# 148
  • София
  • Мнения: 4 412
А вашите деца винаги ли са били така контактни? Общуването при моето дете е на принципа "Интересно ми е, но ме е страх". Често страхът взима връх и започва да отпраща хората или децата. Когато обстановката е приятна и децата и възрастните са спокойни и приятелски си играе много добре.

# 149
  • Мнения: 3 271
TanyaMG, много зависи от конкретния случай и обстановка при нас.

Общи условия

Активация на акаунт