Публикувана: 13 дек. 2007, 12:14 ч.
Последно мнение: 24 ян. 2008, 00:11 ч.

Така наречените "Трудни деца"

32 579
296
1

Q&A

Обобщени въпроси и отговори от темата *

Какви съвети бяха предложени за дете, което е чувствително, емоционално и има затруднения в говора?
Какви съвети бяха предложени за родителите, които се сблъскват с проблеми в детската градина?
Какви съвети бяха предложени за родителите, които се сблъскват с проблеми на ученическа възраст?
* Предложените въпроси и отговори се генерират машинно от автоматизиран езиков модел на база потребителските мнения в темата. Генерираното съдържание може да е непълно, неактуално, подвеждащо или неподходящо. Вашите оценки спомагат за подобряване на модела и неговото усъвършенстване.
- Какви съвети бяха предложени за дете, което е чувствително, емоционално и има затруднения в говора?
  
  Форумът предлага няколко съвета за родителите на дете с подобни проблеми. Първо, се препоръчва консултация с логопед и психолог. Работата с логопед се описва като много полезна. Също така, се посочва, че повишената емоционалност може да бъде свързана с интелектуално превъзходство, което изисква специализирани методики за възпитание. Освен това се препоръчва да потърсите помощ от ресурсен център и да избягвате принудителното налагане на храна или други дейности.
- Какви съвети бяха предложени за родителите, които се сблъскват с проблеми в детската градина?
  
  За родители, които се сблъскват с проблеми в детската градина, форумът предлага следните съвети: консултирайте се с психолог, избягвайте принудителното хранене и дейности и търсете подходящо място и хора, които разбират и подкрепят детето. Освен това е важно да избягвате остарелите методи за възпитание на деца в ясли и детски градини.
- Какви съвети бяха предложени за родителите, които се сблъскват с проблеми на ученическа възраст?
  
  За родители, които се сблъскват с проблеми на ученическа възраст, форумът предлага съвети като избягване на занималнята, консултация с психолог и търсене на подходящо място и хора, които да разбират и подкрепят детето. Също така се препоръчва да не налагате принудително дейности и да обръщате внимание на емоционалната реакция на детето.
- Какви са препоръките за родителите на деца с говорни дефекти?
- Какви са положителните страни на предизвикателните деца?

# 255 21 ян. 2008, 16:36 ч.

Мнения: 3 477

Цитат на: Lennyh в пн, 21 яну 2008, 16:16

... седят на масички, но в абсолютно неформална обстановка. Материала се поднася в забавен вид част от нещата се поднасят като игри или съвсем нагледно се обясняват събирането и изваждането. ...

Именно, именно. Никой не си въобразява там, че тези деца ще застанат на чина половин час и ще седят мирно. Във всеки урок са застъпени "арт" елементи и елементи на физическа активност, така че да може всяко дете да се възползва от нещо - едни учат от слушане, други повече запомнят като им мине през ръцете (рисуване, апликиране и т.н.). А когато подскачат, пляскат и т.н. няма опасност някое дете да се изнерви от седенето на едно място...

Изобщо права си за калъпирането. Тук е много силно застъпено. Няма да забравя и мен как ме изненадаха приятели чужденци. Ники беше на два месеца, трудно раждане, задушаване и т.н. Не можеше да стои по корем, ходехме по рехабилитации и т.н. Та идат тези хорица (холандци бяха), гушкат го, слагат го по корем, той се "захлупва" и почва да се дере. Единственият коментар беше "Я виж ти, той не обича да седи по корем". А тук непрекъснато и от всеки чувах "Аууу, на два месеца и още не може"...
И ако понякога мога да допусна, че има шансове да е за добро, все пак си мисля, че в повечето случаи е лошо това. Много лошо.

# 256 21 ян. 2008, 16:42 ч.

Мнения: 3 271

Цитат на: Maria.St в пн, 21 яну 2008, 16:36

Единственият коментар беше "Я виж ти, той не обича да седи по корем". А тук непрекъснато и от всеки чувах "Аууу, на два месеца и още не може"...

Аха, това все повтарям и аз колко е важна настройката и подхода. И каква голяма разлика правят.
Затова и заговорих за калъпирането още в началото на тази тема. Точно това прави нашите деца "трудни" за голяма част от околния свят, особено в БГ за съжаление. В първия ми ден на Канадска земя бяхме в една голяма банка. Докато чакахме едни документи Вики (тогава на 3) обиколи салона няколко пъти, обра сума рекламни материали, повъртя се няколко пъти на стола... Ние с баща му уплашени от нашите си банкови служители тихичко се опитвахме да го накараме да седне. А консултантката при която бяхме непрекъснато ни повтаряше, че е ОК, да го оставим да си тича, че той е просто дете и т.н. Свикнах да живея така за няколко седмици. Върнах се тук преди 2 години и нещо още не мога да свикна на обратното ooooh!

Особено казано от педагок Stop

# 257 21 ян. 2008, 16:47 ч.

Мнения: 7 263

Ами точно това имам предвид Милена- защото не слуша по немски Лъчи бил наказан да седи настрани от групата. Защото видиш ли в групата важали едни правила и тъй като той не желае да ги спазва ще седи отстрани.
Добре да приемем за момент че това е начина да го накажеш, какъв ще е тогава начина да го интегрираш в групата?
А нали именно това е моето желание и целта на госпожите!
Логиката ме води към мисълта, че трябва да се намери начин детето да бъде интегрирано в групата по някакъв начин. Като например както каза Maria.St да донесе нещо много важно на госпожата от дъската или пък да вземе някой предмет и да каже името му - така че всички деца да го научат и т.н. Не съм преподавател, но все ми се струва че има с какво да върна вниманието му. Правила съм го у дома, вярно че в къщи не тече учебен процес, но и в къщи съм му задавала задачки и сме се упражнявали с учебни книжки на Моливко.
Защото иначе отстранявайки го от групата ти още повече го дистанцираш от мястото му в нея. Може и да греша, може би логиката не играе роля в случая, но инстинктивно усещам че подхода не е точно този, който трябва.

Цитат на: Maria.St в пн, 21 яну 2008, 16:36

Цитат на: Lennyh в пн, 21 яну 2008, 16:16

А това и отговаря на въпроса защо в детската градина нямаше особени оплаквания от него. Тоест, че това е верния подход за детето.

# 258 21 ян. 2008, 16:52 ч.

Мнения: 3 271

Лени, именно, аз това казах, че единственото наказание на Вики от както тази госпожа го пое беше онова изпращане при бебетата, което определено го беше впечатлило и имаше ефект, така че аз съм ОК с това. Особено предвид, че беше за малко, контролирано от нея и обяснено защо се прави. Иначе тя сама разбра, че при него наказанията (особено стандартните) нямат ефект и направи усилия да намери други подходи, които явно работят Heart Eyes

# 259 21 ян. 2008, 17:06 ч.

Мнения: 3 477

Цитат на: Millena в пн, 21 яну 2008, 16:42

В първия ми ден на Канадска земя бяхме в една голяма банка. .... А консултантката при която бяхме непрекъснато ни повтаряше, че е ОК, да го оставим да си тича, че той е просто дете и т.н. ....

Една случка от банка, ей тъй, за сравнение Tired

През лятото нямаше на кого да оставя Ники, и трябваше да обикаляме с него цяла сутрин по разни задачи, от които последната - посещение в една банка. Задачите се разтеглиха във времето, и когато стигнахме в банката, беше почти време за обедния сън на Ники, който отгоре на всичко беше ужасно изморен от жегата. Обиколи банката няколко пъти, хленчейки "Мамо, искам да седна някъде". Не се намери свободен стол. Охраната веднага ме помоли да си го прибера, че не можело така... При което той, съвсем отчаян, просто поседна на хладничко на пода. Тъкмо му се радвах как намери сравнително приемливо решение и чувам служителката на гишето да коментира с клиент каква ненормална и безотговорна майка има "онова" дете...

# 260 21 ян. 2008, 17:10 ч.

Мнения: 3 271

Mими, имам много печален опит от банки и подобни институции и учреждения у нас. Именно за това толкова се впечатлихме тогава там и още го помня и цитирам. В такава среда човек бързо се учи да възприема и оценява детето си, отпуска се, успокоява се и може да се наслаждава пълноценно на родителството си, макар и ежедневните проблеми. Поне се чувстваш добре дошъл с детето си почти навсякъде (май само в нощни барове не биха го пуснали), било то и темпераментно.

# 261 21 ян. 2008, 17:14 ч.

София
Мнения: 5 457

Maria.St, ми те холандците са пословични със своята толерантност Simple Smile

Millena много хубаво го е казала:

Цитат на: Millena в пн, 21 яну 2008, 17:10

В такава среда човек бързо се учи да възприема и оценява детето си, отпуска се, успокоява се и може да се наслаждава пълноценно на родителството си, макар и ежедневните проблеми.

# 262 21 ян. 2008, 17:28 ч.

Мнения: 7 263

Цитат на: Maria.St в пн, 21 яну 2008, 17:06

Цитат на: Millena в пн, 21 яну 2008, 16:42

Една случка от банка, ей тъй, за сравнение Tired

И още една случка в същата институция. Годината е далечната 1975, за пръв път в България пристига вуйна ми - шведка по народност с братовчед ми - тогава две годишен. Отиваме в БНБ за нещо си... все пак тогава съм била на 8 години, но случката е все още кристално ясна в съзнанието ми.
Пухкавия ми 2 годишен братовчед уморен и смазан от жегата сяда на пода и започва да изсипва вода от шишенцето си и да я маже по крачетата си и друга част да маже по пода. Няколко души явно решили, че майката не вижда какво се случва се втурват да го вдигат и да му вземат шишето, за да го измият. При което вуйна ми съвсем спокойно се опитва да им обясни, че всичко е наред и няма проблем с детето. Очите на останалите чакащи бяха станали на палачинка, и тръгвайки си бяхме съпроводени от любопитни погледи и коментари относно немърливостта на чужденците и "престъпното" им отношение към децата.
Братовчед ми и до ден днешен е спокоен и уравновесен мъж, никога не е нервничил или капризничил за нещо Simple Smile

Та винаги когато понеча да се скарама на моите, че се въргалят по земята или че правят нещо неособено прието се връщам към тази и други подобни случки и си задавам въпроса дали това не е правилния подход?!

# 263 21 ян. 2008, 17:32 ч.

Мнения: 3 477

Цитат на: Millena в пн, 21 яну 2008, 17:10

Наистина много добре казано и една от малкото причини, поради които понякога съжалявам, че съм тук.

# 264 21 ян. 2008, 17:40 ч.

Мнения: 7 263

Цитат на: Maria.St в пн, 21 яну 2008, 17:32

Цитат на: Millena в пн, 21 яну 2008, 17:10

Наистина много добре казано и една от малкото причини, поради които понякога съжалявам, че съм тук.

За мен това е единственото заради, което съжалявам, че не живея в чужбина. Там всяко дете е уважавано и ценено, за всяко дете работят много хора и всеки дава от себе си.
Докато тук не само, че си оставен сам в борбата, но и непрекъснато се оказваш с окачен етикет на врата - некадърен родител, това го преживявам, но когато и на врата на детето ми лъсне табела - "неставащо"...... вече ми идва повечко Sad

# 265 21 ян. 2008, 20:04 ч.

Мнения: 102

моми4ета,това е също една от при4ините,поради която съжалявам,4е не живея в 4ужбина,заедно с лошите обноски на хората,многото предрасъдъци и какво ли още не.ролята на педагозите е пове4е от важна,особено за нашите деца,защото при тях обикновените форми на възпитание не важат и се изисква голямо търпение и желание най ве4е от тяхна страна.ние сме жив пример за неразбрани педагози.детето просто го изолирваха,като така го правеха един аутсайдер.вси4ките ни усилия,на логопедката,на психоложката отиваха на кино след поредното заклю4ване в коридора и дърпане на уши.
4естно да ви кажа,понякога се от4айвам от хората.мисля си,щом хората,от които трябва да полу4а най-голямо разбиране и помощ,се държат така,какво да о4аквам от другите?това,което 4увах в градината беше'той е разли4ен,той е разли4ен,направете нещо,за първи път от 30 години виждам такова дете,той не е за тук.........'аз си знам как съм ги приемала думите им и как съм стискала зъби,за да не ги настройвам допълнително.пуснах жалби и пак нищо.иска ми се да мисля 4е може да променя нещо,но от институциите срещам само едно вдигане на рамена и нищо друго.

# 266 22 ян. 2008, 12:03 ч.

Мнения: 2 448

Здравейте момичета, нямах време няколко дни да чета и сега едва наваксах.Виждам и нови попълнения, специално благодаря на bluevelvet за написаното, доста изчерпателна и сякаш написано точно за нас.Радвам се че детето ти е малко по-голямо от моето и ще мога да се възползвам от опита ти.Наистина при нас затруднената комуникация е в основни линии най-големия ни проблем и това, че трябва да се търсят начина да го заинтригувам , за да успея да го накарам да научи нещо.Ако му е интересно запомня веднага, но иначе се стига до тръшкане, ако му се настоява.Например сега опитваме да учим цветовете, ако в момента има нещо което привлича вниманието му изобщо не ме отразява, ако настоявам направо казва "стига, спирай" или ако е от книжка "приказката свърши".Затова и се притеснявам доколко с възрастта нещата ще станат по-лесни, защото в училище едва ли някой ще се старае специално за него и аз дотогава трябва поне в някаква степен да съм го научила, че има неща, които трябва да се учат.Засега в градината госпожите го респектират и казват, че се старае, но доколко това е така, не мога да знам, за тях обикновено най-важното е дали е ял, спал и сам де се облича, не дават много много информация, затова доколко усвоява това, на което ги учат и дори не знам какво е то.От време на време изкарват някакви апликации, които правят и това е.

# 267 22 ян. 2008, 12:09 ч.

Мнения: 7 263

pasinet ако госпожите са си на мястото, както бяха нашите детето ще дръпне много напред и ще усетиш разликата. Ако се тръшка, не настоявай опитай да смениш за малко темата и пак да го върнеш на основното занимание. Силно вярвам и се надявам че с възрастта комуникациите се стават по-лесни и по-двупосочни. До пубертета когато временно изчезват, но тук имаме много време до тогава Laughing

# 268 22 ян. 2008, 12:29 ч.

Мнения: 2 448

За определени неща , които явно са му интересни направо ме изумява с памет, но за други, които и от по-малки деца се знаят изобщо не е в час.Напоследък като започна да говори малко повече и да успея да го разбера си давам сметка какво го впечатлява и колко много неща знае, които до сега съм мислила, че изобщо не е забелязвал.Трудното в случая е , че е избирателен по отношение на ученето и за това разчитам на градината и логопеда, а сега и на психолога , защото при странични хора повече се старае и не си позволява да се лигави.Само в началото е доста срамежлив докато опознае човека и го приеме.Дори познати са ми се чудили като казвам, че е буен и труден, като дори по заведения се представя перфектно за възрастта си, спокойно и на банкет на фирмата съм го водила никакви проблеми не е създавал.Като види хора на маса не знам какво му става, яде всичко каквото му се предложи, стои на масата по 2-3 часа, нещо което в къщи изобщо не може да стане.Радва се на всички присъстващи и ми казват златно дете имаш. какво се оплакваш. Иначе за споменати случаи в банки и други институции и ние сме имали подобни изпълнения, но добре, че на мен изобщо не ми пука от това с какви епитети са ме наричали и колко "съвети" са ми дали как да си гледам детето и колко е невъзпитан.Дори веднъж го бях пуснала в една локва да се "кефи", така и така беше мокър и наоколо стана цирк от учудени минувачи, кой се смее, кой цъка с език, но какво да се прави от време на време и аз да се посмея на неговите дивотии.Пък и беше на 2 години все пак. Simple Smile

# 269 22 ян. 2008, 12:58 ч.

Мнения: 7 263

Ние възрастните не сме ли също избирателни към ученето?
Я се замисли - ти би ли седнала сега да учиш квантова физика или медицина?
Тези неща които харесва и му се отдават сходни ли са?
Би ли го определила като техничарче или по-скоро като хуманитарно насочен. Да малък е, но някои неща се виждат от рано.
Заложи на това, което му е приятно и вкарвай едно по едно и други неща.
Иначе за локвите имам е дин прекрасен спомен с Боби - беше на годинка и го изведохме навън след голям дъжд. Други деца навън нямаше, локви ...
А той тича от една локва до друга и стъпва в тях Simple Smile

погледна ни веднъж - два пъти, но ние само се смеехме с мъжът ми. После се наведе и взе да пипа с ръчички, накрая просто седна в една локва и почна да шляпа с ръце.
Оставихме го така 5 минутки и си го прибрахме, мокър като коте, но усмихнат. После никога не ми е правил проблем с локвите, като поотрасна му обясних, че не може да се мокрим и цапаме винаги, защото ако отиваме на гости или сме далеч от вкъщи и нямаме сухи дрешки ще се разболеем.
Бих възпитавала по този тертип, ако нямаше вечно компетентни мърморила наоколо, които да ти дават наклон на всичко...

Препоръчани теми

Помощ. Не си играе с деца.

Отнова за немското у-ще към посолството

8
Училища

НОЕМВРИЙЧЕТАТА са най-сладките деца, защото са заченати във месеца на любовта

285
Родени 2007 г.

Тема на Валдорфските мами и татковци

Причина:

Причина: