




/че едвам се удържа а не пипам комп от сутринта...и почти успях/...и тъкмо и аз бях се юрнала да давам съвети-и кака Дени се е намесила/но пък го е казала точно ,кратко и ясно/ и вече няма смисъл...но ,понеже не съм от хората дето могат да се въздържат искам да кажа само:Това са нормални житейски ситуации...могат да се случат на всеки....и въпросът е не защо и как се случват,а дали ще им позволим да ин изкарат от релси и ще ни променят живота ....или ще намерим сили да продължим напред въпреки тях..Затова аз ти предлагам да направите следното-вместо да се обвинявате седнете и си поговорете какво ще правите оттук насетне...как ще продължавате-заедно,отделно.....кое ви е най-важното,вярвате ли си или не...ей,такива работи/а за споделянето-аз поне разбирам,че ти просто си имала нужда да го кажеш,за да ти олекне-едва ли си искала конкретни съвети и оценки,`щото е ясно,че неможем да ги дадем,но ако имаш нужда от подкрепа-да знаеш,че винаги ще я получиш-аз поне винаги съм насреща/



Това накратко.
Амаха!
, осигурена от Председателя на журито - Таня. 

Препоръчани теми