Публикувана: 27 дек. 2007, 10:55 ч.
Последно мнение: 31 дек. 2007, 12:12 ч.

Народопсихология или синдром?

9 433
197
1

1
...
4
5
6
...
14
Всички

# 60 27 дек. 2007, 18:06 ч.

Sofia
Мнения: 179

Цитат на: RadostinaHZ в чт, 27 дек 2007, 18:03

Не им вярвайте на тези с големия оптимизъм, дето никога не мрънкат, защото те накрая страдат най-много от сърдечно-съдови заболявания, наднормено тегло и други подобни. Сега сме на вълна "не човек, а желязо", ама и това ще мине.

Не знам за учителка, но определено ставаш за партиен секретар Peace

Ама, кажи честно сега, не ти ли прави впечатление и не те ли натъжава факта, че всяка 2ра тема е: "УУУУ, АААА"

# 61 27 дек. 2007, 18:09 ч.

Мнения: 3 437

Летяща, дай да разграничим категориите Simple Smile

Не става дума за неудачниците, дето космосът им пречи, нито пък за сърдитковците, дето палят от нищо. Но един дълго потискан гняв или неизживяна мъка, която замазваме с ведра усмивка и реплики "Добре съм, нищо ми няма" могат да направят големи поразии по-нататък. В този смисъл съм съгласна с професорката. Човек има нужда да си изживява цялата гама от емоции. И да,

Цитат

целият този натиск да се усмихваш, да стискаш зъби, да гледаш от веселата страна товари човека прекалено много и до нищо добро не води

# 62 27 дек. 2007, 18:10 ч.

Мнения: 3 418

Цитат на: Д.И.Р. в чт, 27 дек 2007, 18:02

Ако професорката ти по психология е права, българите трябва да са най-преуспяващата нация!..

А не сме ли?! Всички са горди, че са
българи, чалгата дъни до зуко, лее
се ракия и се режат салати, красиви
българки гукат (или не) от екрана,
какво ни е, не сме ли преуспели.

# 63 27 дек. 2007, 18:12 ч.

София
Мнения: 62 594

Цитат на: Д.И.Р. в чт, 27 дек 2007, 18:06

Цитат на: RadostinaHZ в чт, 27 дек 2007, 18:03

Не знам за учителка, но определено ставаш за партиен секретар Peace

Ама, кажи честно сега, не ти ли прави впечатление и не те ли натъжава факта, че всяка 2ра тема е: "УУУУ, АААА"

Ами то, какво друго им остава на хората. Знаеш ли и мен как ме стяга шапката на моменти! Поне в този форум да може човек да си каже какво му тежи на душата, пък ако ще и като гост. Това си е вид терапия, почти безплатна. А представяш ли си за всяко оплакване да стане "Гут морген, и пак пари искат"? Вярно, има неща, за които оплакванията ме вбесяват, защото обикновено са разрешими при малко по-голяма смелост да се прескочи срама и неудобството (най-вече тези свързани с администрация). Но и на това се учи човек.
Мъжете ходят по мачове или се бият, а ние се оплакваме една на друга. Пол, няма как.

# 64 27 дек. 2007, 18:13 ч.

Мнения: 69

Аz съм новачка тук и с риск някой да ме линчува,ще си кажа мнението.
Az от скромния си опит в обикалянето на (Западна) Европа съм се убедила,че няма по_лъчеzарен и гостоприемен народ от българският. Живея от години в Германия и мога да гарантирам,че немците мрънкат 10 пъти повече от нас и то не zа някой наистина сериоzни неща,ами zа дребнави работи от ежедневието. Посещавала съм доста немски и испански форуми_е няма край мрънкането там.
Аz не мога да раzбера,zащо все си мислим,че в чужбина е по_добре. В чужбина също има опашки по магаzините,влаковете също zакъсняват,корупцията също не липсва,zа престъпността да не говоря.Вярно zаплатите са по_високи,но кои zаплати? Бруто,а като махнеш данъците и ти остават 700_800?.Брей колко много,ама в Германия с толкова "много" си просяк,zащото ти стигат едвам да си платиш наема и консумативите. Моля ви по_полека с идеалиzирането! Ако чужбина си мълчи zа кирливите риzи,не zначи,че там ги няма Naughty

# 65 27 дек. 2007, 18:20 ч.

tardis
Мнения: 329

Причини колкото искаш....
И случаи разни. Има прекалено мрънкане за дреболии.
Защото хората по-лесно забелязват лошите неща и по-трудно хубавите.
Защото постоянно боравим със сравнения и гледаме не от кого сме по-добре, а от кого по-зле.
И защото всички сме деца на родителите си и сме възприели този модел на поведение, който е широко разпространен у нас.

Но има и има и хора със сериозни проблеми - физически, материални, психически. Хора, които искат да ги разрешат и именно затова търсят помощ.
В такива случаи за проблемите трябва да се говори, а не да се избягват и изтласкват, все едно ги няма. Не върви да се хилиш като японец, повтаряйки като мантра "нищо ми няма".

# 66 27 дек. 2007, 18:20 ч.

Мнения: 1 072

Дона, няма спора за това. И за това никой не пропагандира криминализирането на мрънкането. Говорим за удържането му в прилични рамки. Което естествена е мисията невъзможна, защото крайностите ни привличат неустоимо.

Ето на пример Радостина прекалява само и само да си защити тезата. Вече клони към тотално отрицание на достойното понасяне на несгодите. Запазвам си правото да греша. Heart Eyes

Стига спорове. Да линчуваме Бахи. Mr. Green

# 67 27 дек. 2007, 18:23 ч.

Мнения: 3 437

Цитат на: пЛетящата крава в чт, 27 дек 2007, 18:20

И за това никой не пропагандира криминализирането на мрънкането. Говорим за удържането му в прилични рамки.

Дайте да пуснем една отчетна, викам - кой и за какво е мрънкал днес, нещо като оная за яденето в Красива мама Grinning

# 68 27 дек. 2007, 18:24 ч.

Мнения: 3 418

Цитат на: пЛетящата крава в чт, 27 дек 2007, 18:20

Стига спорове. Да линчуваме Бахи. Mr. Green

А, не, щото ще се размрънкам, ще ми
писне да се усмихвам и да съм мила.
Бахи е напълно права, подкрепям я.

# 69 27 дек. 2007, 18:26 ч.

Мнения: 1 072

Цитат на: Dona в чт, 27 дек 2007, 18:23

Цитат на: пЛетящата крава в чт, 27 дек 2007, 18:20

И за това никой не пропагандира криминализирането на мрънкането. Говорим за удържането му в прилични рамки.

Не. Ще трябва и там да си честитим празниците и снимките на букети в нета ще се изчерпят.

Лисо, права или не, няма значение. За да се сдобрим, трябва да принесем в жертва новобранец.

# 70 27 дек. 2007, 18:30 ч.

Мнения: 3 418

Да го направим елегантно. Да се напием.
Преди, по време, след жертвоприношението.
И да не го ядем. И да не мрънкаме, че можеше
и да е друг. За друг да си намерим друг повод.
И, разбира се, отчетна тема тутакси.

# 71 27 дек. 2007, 18:33 ч.

Мнения: 2 563

Цитат на: Dona в чт, 27 дек 2007, 18:09

Летяща, дай да разграничим категориите Simple Smile

Цитат

Явно поне един човек е разбрал какво казвам.

Никъде не съм обвързвала преуспяването с мрънкането.

Пък колко съм мрънкала днес - айде, да почнем от вчера, когато паднах на ледената пързалка. Казах един куп неприлични думи докато ме болеше, след това с мъжа ми препсувахме, че не са изчистили леда. Тая сутрин докато ставах сковано с подуто коляно казах "Уф, баси". Много съм виновна, че не разгледах лилавото си коляно с усмивка и бълбукащ смях, докато изброявам как не ме боли нито една друга става...

Последна редакция: чт, 27 дек 2007, 18:39 от Hear Again

# 72 27 дек. 2007, 18:41 ч.

Мнения: 1 072

Цитат на: Hear Again в чт, 27 дек 2007, 18:33

Явно поне един човек е разбрал какво казвам.

Не е вярно. И баба ми, лека й пръст, те беше разбрала. Още от дете ме учеше да си изпускам гнева и да не го трупам в себе си. Сигурно е чела тези книги. Grinning

Само не разбрах за облакчаване, точно мрънкането и мърморенето във всичките им хронични форми ли се препоръчват? Неща като физически упражнения, контакт с изкуството...... цъ, така ли?

Hear Again, отдавна не пишем сериозно, отпусни се и ти. Нека изпуснем.....

************************
Добавка - Ако беше изписала 2 страници в Споделете посветени на коляното си, щеше да си лирическия герой в настоящата тема.