Семейни трагикомедии и битовизми

 Как`Сийке   туй  много  брутално  бе ,  той  моят  си  е  ящен  и  като  нищо  ще   си  ги  хапне  морско-свинските  акита  ,  пък  после  нали  ша  посегне  да  ме  цалива  с  таз  същата  уста.....

Я каква забавна тема в ДиС!

Ми няма лошо, вторична преработка на полезни вещества като витамините от В-група например... 
Извинявам се, пак оспамих! 

Малееее....
Ни спам-а, ни срама имате   -  УуУуУУуУУ  мори,  свате!

Я по- добрЯ, вземи  сложи в сармите от пиратките ...
Ем ще стои гладен, ем ще не ще - ще прави нов ремонт на кухнята, особено ако имаш належаща нужда от такъв новогодишен подарък.

Беба, а косъма стана ли ясно от коя част на тялото е бран?

ПП Само да добавя - първата част на историята ми заприлича на класически порно филм....очаквах друга развръзка

селинджър, хич и не съм се вторачвала в косъма, но имайки предвид, че щяхме да го правим фризьор, разчитам, че различава косъм от косъм...
Ще се копна от другата тема, а на разочарованите от повторението, ще гледам да се реванширам...
И понеже виждам, че  Точоро си има почитатели, реших да му ударя едно рамо и на него в алеята на славата...Та цъфва ми един ден на вратата. Аз, в голямо колебание, дали да отворя, обаче апартаментът, нали е на хазяйката,която е полуглуха възрастна жена,  та звънецът му звъни като за въздушна атака, не глухите, ами и мъртвите ше дигне на крака, а аз тъкмо съм приспала бебко и си се забавляваме нещо с малката. А е звъннАл още веднъж, ше ми се втикоса детето от уплАх и няма накъде, отварям. Той сериозен. Идвам, казва, по работа. И млъква. Превод на неизказаното-ти женска главо, не мисли, че ще обсъждам мъжки работи с тебе. След кратки убеждавания да отиде направо в работата на мъжа ми и категоричното му нежелание да го стори, го пускам вкъщи. Сяда си той на неговото столче и се изключва. След известно време пристига мъж ми, посрещам го и но вратата той кима към Точоро и върти въпросително очи тоест, какво прави този екземпляр тука, а аз вдигам рамене и правя движение с ръка, все едно бърша трохи от масата, демек-идея си нямам, ама ми го разкарай от главата. Влиза мъж ми и почва сериозният разговор. Ти, вика Точоро, помниш ли, че преди време си купих машинка за подстригване-почва отдалече той. Еее, подканя го мъжа ми. Еми подстригах три комшийки и двама комшии и понеже стана много добре, реших, че мога да стана фризьор, тука в София. Всичко съм измислил, ще си намеря стая под наем, съквартирант, ще си изкарвам сам пари. От тебе искам да вземеме един вестник с обяви и да търсим свободно място за фризьори, ако предлагат  и квартира, ше е супер. Та предвид съотношението комшии, комшийки, решихме, че ще го правим дамски фризьор. Тича мъжо за вестници, ше го уреждаме човека. Добре, ама те и тапия търсят за таз работа, но Точоро, изненадващо красноречив, обяснява колко добре се справя и че тапията не те прави майстор, талант си трябва за тази работа...След много обаждания тук-там, един работодател се навива да го види как работи и да прецени, дали става. Да, ама нямаме модел за подстригване, работодателят не си дава така клиентите за експерименти. Обикаляме по квартала, хем с децата и само една циганка офертирахме, ма тя 20 лева иска, мъжО не ще да инвестира в Точоро, а той самият толкоз пари не носи. И понеже аз имам коса до дупето, решавам, че може да вземе цъфтящото, хем лесна работа, може да излъже човека, че става, хем добро ще направя...Отиваме във фризьорския салон, сядам аз на наказателния стол и като отпочна онзи едно кълцане, едно скубане, кандидат-работодателят като гледа какво прави, вече го умолява да пръсне малко водичка, да не скубе толкова насухо. Онзи-не, не се дава, този пък ще му обяснява как да подстригва. Аз съм си затворила очите и не смея да ги отворя, десет години си отглеждам тази коса, две бременности издържа и накрая Точоро да я докрайчи...Накрая като погледнах, всичките ми страхове се оправдаха. Точно така си представях котка, бръкнала в контакт. От сухото дърпане една наелектризирана, тупирана, стърчаща, отгоре на всичкото изток и запад изобщо не отстоят на еднакво разстояние от Гринуич...Кошмар, очите ми се насълзиха, ма стискам сълзите да не е напразна саможертвата, как ше го вземат на работа, ако моделът му се разреве неутешимо. Хвала, сто пъти хвала на тоз фризьор като каза-аз, че тебе няма да те  взема на работа, няма, ма дай поне момичето да оправиме, да не плаши хората по улиците...И цъка-цъка за пет минути имах вече прилична фризура, е, простих се с две педи от косата си, но като знам какво можеше да е и това ми стигаше, че и пари не ни взе, че не ни изгони всичките оттам с шутове...Връщаме се ние, вече сме в колата, изпращаме Точоро до гарата, аз на седалката зад него и образно си представям как му хвърлям примка на врата, душа го жестоко и той агонизира в ужасни мъки. Лекувам си нервите просто. А той мълчи, сумти и изведнъж вика: "Този не ме взе, уплаши се от конкуренцията..." Как не изпълних това, дето му го мислих тогава, просто не знам, изглежда самоконтрол е второто ми име...

 


   Много сладко разказваш     Децата ти късметлийчета... че и съпруга

Ех, Беболина1, аз като твой верен фен
последна ли ще се запиша?
 Страхотна тема.
 

Такаа ,баба и дядо са от едно невероятно китно селце сгушено в прегръдките на планината Колош ,там има и  люлки с много дълги ремъци ,които са несравними с каквато и да е модерна атракция .Та в това селце аз прекарвах летата си .Бях  на около 8-9 години ,когато леля ми реши да обогати местната фауна с овен .Понеже това създание имаше доста див нрав го държаха вързан с дълго въже за дърво .Един хубав ден дядо ми отишъл да му даде вода ,обаче както се навел да остави съда овена го праснал здравата в челото .Старецът естествено зашеметен паднал назад ,по-скоро поседнал , а лудото добиче го омотало с въжето .Дядо ми не могъл да мръдне и завикал в отчаянието си баба .Обаче си поседял половин час на четири очи с овена . Аз го видях стария юначина тъкмо след освобождението със струйка кръв между очите и мнооого сърдит ,че никой не е чул виковете му .
Втора серия с овена - поотраснал вече пак вързан до един "кладенец " - беше си дълбока дупка в земята пълна с вода .Чувам аз някакво блеене ,по- особено такова ,гъргорещо .Отивам аз и какво да видя овена паднал в кладенеца свит на топка  - ни жив ,ни - умрял вече ,викам майка .Едва го измъкнахме ,понеже руното му се намокрило от водата тежеше двойно .
Друго по- интересно са опитите ми да напия кокошките - хвърлях им хляб напоен с ракия ,обаче не се получаваше нещо .Един ден ми попадна спринцовка - напълних я с ракия и право в кокошарника ,хванах петела отвворих му клюна и му изпръсках ракията в гърлото .В резултат на това след 5 минути пернатото  заспа .

bebolina1,имаш невероятен талант на разказвач,напомняш ми Чудомир

Най-специални поздрави за Беболина.

Просто се набива в очи смислеността на темата за разлика от много други в ДиС,
както и добрият тон, и удивителната липса на злобни забелжки.
   

И аз да разкажа за един наш познат.

Идва ни той на гости, а ние с мъжа ми тъкмо сядаме да вечеряме.
 Слагаме му и на него чиния, каним го на масата и сядаме.
А той гладен, та чак лигите му текат, обаче отказва да яде.
Докато вечеряме двамата с мъжа ми непрекъснато го подканяме
да хапне с нас, но той твърдо отказва.
Навечеряхме се ние, поговорихме малко и ставам да раздигна масата.
Тогава мъжа ми казва:
Слушай, жена, той явно няма да яде, ами я му вдигай чинията.
Посягам аз да му взема пълната, недокосната чиния,
и в този момент нашият познат се вкопчва с две ръце в нея
и почва да вика отчаяно:
НЕ,не, ... щом сте ми сложили, ще хапна.
И добре си хапна след това.

     Ах къде сте били  браво на Беболина за хубавата темичка!   
 

Бладиваря, както казва щерка ми 
Ние си имаме зет словенец и веднъж се бяхме събрали голяма рода на голяма трапеза. А зълва ми (сестрата на мъжа ми) учи медицина. То на всеки студент по медицина май му прегарят бушоните, ама тя просто беше изперкала по това време. Само за сфинктери, ректуми и анални проби говореше. Образно, обстоятелствено и натуралистично. Туй на голямата трапеза. Отляво зетко, отдясно седне някой, слуша пет минути, рязко пребледнява, кожата му придобива зеленикъв оттенък, подхълцва два пъти, слага си ръка на устата и измъчено промълвява -извинете, и изчезва за известно време. После, естествено си намира друго място на масата. И така, всички се изредихме до зълвата, а зетко не се предава, хапва си, надига българска домашна ракийка и се смее. Най-накрая сестра ми не издържа и го пита: "Аби мили, как издържаш, чуваш ли какви ги говори..." А той най-невъзмутимо отговаря: "Аз не разбира. Нито дума. Не обидил нещо, нали?". Е после горкия три дена не излезе от вецето, ама туй от манджите на майка ми, тука и ракийка не помага. Аз му викам, като идваш насам, бий си една ваксина от тези, дето ги бият за пътуване в третия свят, много си ми изнежен ти, а той казва: "Ааа, ваксина срещу манджите на тъщата още няма..."

Бяха ми потънали гемиите съвсем, ама надникнах тук и , явно имало Господ,
попаднах на това. Сега смених сълзите и вместо от други неща, разплаках се от смях.
Мерси Беболина,  да си ни жива, здрава и усмихната през новата година!