
Та да се разпиша

Имам баба и дядо, които са вече на доста годинки. Те са ме отгледали хората, винаги са ми помагали, много се грижат за мен, много си ги обичам. Та, както е обичая вкъщи, веднъж седмично отиваме с милото при тях да ги видим, да си поговорим със старците, да им стане хубаво. И бабата с голям кеф прави разни завъртяни манджи, да ни е вкусно. Мъжа обаче не си пада по такива работи. И давам съвет на бабата - Не се занимавай с глупости цял ден, бе, жена, бутни един ориз на фурната да се пече, мъжа много ще се зарадва. И бабата бута ориз във фурната. Отиваме, сядаме, пият мъжете ракийка, ние с бабата си говорим някакви женски глупости, ориза се пече.... Идилия. Оказва се, че бабата и дядото са хапнали по-рано, та само ще ни правят компания, и се слага обяда. Да, ама бабата вече недовижда. И когато подхванахме ориза, се оказа, че жената не го е солила, а го е "захарила". Да знаете, ориз със захар не е добра комбинация. Е, нищо не й казахме, изядохме си всичко, как - само ние си знаем. Тя чак на вечеря разбрала, че е объркала нещо нещата. Ама сърце не ми даде да й кажа че ориза е аз боклука.
P.S. По същия метод бабата установи, че чай със сол не върви, че като включиш котлона фурната неще да загрее (гадината с гадина), а също и че между дистанционно за ТВ и GSM има разлика (каква - още е мистерия за нея, само знае, че едното дистанционно не работи
