Семейни трагикомедии и битовизми

  • 77 577
  • 530
  •   1
Отговори
# 465
  • Мнения: 3 326
Бисе, ти си верния човек - питай нещо като ориентир за начало, пък ще мислим и за спонсори!

# 466
  • Мнения: 2 533
Предлагам заглавие на книгата: Семейни трагедии и битовизми.
Подзаглавие Историите на един мамешки форум /така го е кръстила половинката/.
Да добавя една история с мои приятели, попада в раздел Събиране на отпадъци /напоследък мнооого актуален/, актуално и са и преспите навън.
Пазаруват моите познати  като уплътняват цял следобед, цялото семейство в колата, от магазин на магазин, от месото до дрехите, от гримовете до джаждите за колата. Привечер паркират пред входа, мацката прибира в една чантичка разни обелки от фафли, чипсове и други подкрепителни и праща малката си госпожица да я изхвърли. Госпожицата я мързи да гази сняг един метър преспа и мята отдалече въпросната торбичка и я приземява зад контейнера.
Качва се горе семейството, разпределя припасите за ледниковия период и приятелката ми решава за награда да спретне пържолки. Съответно не намира торбата с месото. Следва половин часово издирване и ровене дори в гардероба, да не би да е скътана по погрешка. В един момент на мацката й светва какво точно е хвърлено до контейнера, мъжът й е изпратен на спасителна мисия за месото. Отива човека и намира торбичката хвърлена в снега и дори неоткрита все още от помиярите. Съответно впоследствие всичко е изядено прилежно.

# 467
  • Стара Загора
  • Мнения: 2 597
От мен предпечатната подготовка. Безплатно.  Laughing
Предполагам, че и коректор мога да уредя.

# 468
  • Мнения: X
Да добавя една история с мои приятели, попада в раздел Събиране на отпадъци /напоследък мнооого актуален/, актуално и са и преспите навън.........
Е,твоите приятели поне са си намерили торбичката...за разлика от моято съкровище ,което след тридневни натяквания относно завземащите все повече място на терасата торби със смет,оня ден тръгвайки в комадировка решил все пак да ги с придвижи в посока контейнера за смет.....което си е направо събитие,но още по значимо стана като се оказа,че в едната си ръка наред с торбата с боклук е имало и найлонова торбичка със тоалетни принадлежности,зарядни за телефон и ???...............надявам се останалата част да не са били скъпи неща/той не признава друго,но гледа подозрително лошо/..... и познайте дали скоро ще успея да го хвана пак да помага.......

# 469
  • Мнения: 5 495
Идеята за сборник с най-добрите разкази е страхотна, особено щом ще е с благотворителна цел! Браво, Дива ирландска пешеходке, и дано се реализира! Очаквам следващите ти разкази с нетърпение!  bouquet
2 мнения по-горе ми напомниха за две истории:
1. Като студенти отиваме с колегите ми на море на Царево, отсядаме в бунгалата на наша колежка. Всяка вечер преминава под знака на негово величество Алкохола, то е ясно! Съответно всяка сутрин сме лееееко неадекватни. Неписаното правило е който се събуди пръв, той прави кафето. Та станала една сутрин най-добрата ми приятелка, взела бутилката с вода, наляла в една тенджерка и я сложила да заври. После прибавила кафето и готово. Стават колегите ми един по един и сядат около масата на двора. Аз ставам последна и виждам как половината плюят нещо на земята, някои лочат вода като че ли гърлата им горят, а един отправя коментар към приятелката ми: "Е добре де, не ти ли замириса, да му се не види!" Оказало се, че в шишето имало не вода, а ракия!  ooooh! Колежката ни щеше да си изяде боя не защото е провалила кафето, а задето изхабила ракията. Laughing
2. Докато живеех в София, колега на мъжа ми ни кани на сватба във Варна. Тръгнах петък, в събота бяхме на сватбата, забавлявахме се страхотно, милото ми предложи брак току на сватбата на приятелите ни, аз приех, аху-иху, поводи за напиване - бол! В неделя тръгваме да се прибираме в София с вече годеника ми, аз цъфтя и вържа отвсякъде. Прибираме се в "Надежда", аз живея на 8-мия етаж. В асансьора почвам да ровичкам за ключовете си и не ги намирам веднага, но не се шашкам, щото к'во ли няма в тая моя чанта. Стигаме горе, качвам се по стъпалата към апартамента, ровичкайки, няма ги. Стигам пред вратата, забола поглед в чантата, бре, няма ги тея ключове. Вече леко уплашена, вдигам поглед за секунда и фиксирам така търсените от мен ключове кротко да си ме чакат на вратата! ooooh! 3 дни седяли на вратата, никой не ги е видял (и слава Богу!) Милото само ме погледна и рече: "Аз нищо няма да кажа! Rolling Eyes" После, когато разказвах случката на нашите, коментарът беше "Ми те лудите Господ ги пази!"  Joy

# 470
  • Мнения: 843
   Никога не съм казвала само  " Запис".     Смях  се, рИвах,  смях се, ревах...   и така..
   И за да не е сухо, моето записване, копирам  мнението се  от друга тема тук.  Темата е за резили по времена сватба. Е:
    "На прима виста се сещам за няколко дреболийки.  Първо - букета - Кумата го донесе в последния момент.  Прекрасен, малък и стилен... обаче гарниран с едно растение " Кукувича прежда" . Свекърва ми буквално се задави притеснено и измънка... " Ама това не е на хубаво", на което  аз още по- притеснена / за нея/   опитах  с майтап  : "Ще го снеса яйцето , където трябва, спокойно" ... Аз и свекървата - зверски изчервени, останалите изпопадаха от луд хилеж.
        Мина - каквото мина.. и аййде в кръчмата.   Дотук - добре,  но    виждам аз , че младата част от гостите липсва в заведението.
        След 20 минути се домъкват, смеейки се.  Не запомнили името и се озовали в съседна мооого пиянска кръчма.  И така ... облечени и нагримирани , оглеждайки опушената и мръсничка обстановка.. - приседнали и зачакали. / Понеже са наясно, че идиотски идеи за една сватба не ни липсват, хич и не се зачудили./  Минава сервитьорката и пита какво ще желаят, явно озадачена от ненадейно добре изглеждащите клиенти. "Клиентите" промърморват, че ще чакат останалите, на което сервитьоката съвсем    Shocked , но се оттегля. Известно време  се гледат...двата лагера , после някой промърморил, ми то нали куверт.., таковата.
      та се разбрало. После почерпихме и персонала на кръчмата,   до ден днешен минаваме на "по питие"   за късмет:-))

# 471
  • Мнения: 433
Като бях малка,през пионерско време единствените химикали бяха онези от по 0.06 лв.,които основно ползвахме за правене на въздушни балони.Та,стоим с моя приятелка на апартаментския балкон и се надпреварваме коя ще направи по-големи и красиви балони в чашата с веро.В един момент,моя гиниален ум ,противно на всички физични и химични закони решава,че ако надуя голяма купчинка балончета над чашата и я поставя така във фризера,би се получила страхотна красота като замръзнат JoyИ поставяме ние, окрилени от моя гений, двете чаши в хладилната камера и за нула време забравяме за този експеримент.Понеже беше горещо лято и баща ми имаше навик често да си оставя в камерата чаша вода за охлаждане.На другата сутрин баща ми решил преди работа да охлади с чаша водичка ,ала уцелил нашите несполучливи опити SickКато усетил в устата си вкуса на веро усетил за какво иде реч и с пенеща уста връхлетя в стаята ми да държи сметка Mr. Green

# 472
  • Мнения: 2 013
От мен предпечатната подготовка. Безплатно.  Laughing
Предполагам, че и коректор мога да уредя.

А аз - редактор.

# 473
  • sofia
  • Мнения: 176
Divana, благодаря ти  Praynig, тъкмо се чудех как да те призовавам... Heart Eyes и си ми обещала нещо...

# 474
  • София
  • Мнения: 12 579
От мен предпечатната подготовка. Безплатно.  Laughing
Предполагам, че и коректор мога да уредя.

А аз - редактор.

Точно щях да се кандидатирам за редактор Embarassed

# 475
  • sofia
  • Мнения: 176
Договорете се с Divana. Сигурна съм, че ще си от полза... Hug

# 476
  • Мнения: 2 013
От мен предпечатната подготовка. Безплатно.  Laughing
Предполагам, че и коректор мога да уредя.

А аз - редактор.

Точно щях да се кандидатирам за редактор Embarassed

Тъкмо ще стане по-бързо.

# 477
  • Мнения: 3 326
Страхотни сте! Брях и с каква бързина... Heart Eyes Heart Eyes Heart Eyes

Идеята за сборник с най-добрите разкази е страхотна, особено щом ще е с благотворителна цел! Браво, Дива ирландска пешеходке, и дано се реализира! Очаквам следващите ти разкази с нетърпение!  bouquet

Аз имах предвид всички истории, според мен няма най добри - всички са най добри! Важното е че сме ги споделили, кой както умее... Какво ще кажете?
Питах мъж ми, той преди време печати едни книги в печатницата на Сиела - горе долу (по негов спомен), формат А5, около 200 листа текст и графики - около 4 лева на бройка излязло... Зависи естествено от много фактори, но това е нещо като ориентир...
Аз си го представям, като както са си сега - с аватари и пр. Оформлението на корицата като сайта (ако Мамма и Тати нямат против, де).... А вие ?

# 478
  • sofia
  • Мнения: 176
Както го описваш ми се струва чудесно. Пък и представете си след време колко носталгично ще ни е. Може би да замолим мамите-фотошопки да помогнат с оформлението...

# 479
  • София/Велико Търново
  • Мнения: 801
Ох, прочетох само първите две и последната страници и ми се сцепи устната от смях, на мястото на току заздравяващия херпес Laughing
Та да се включа и аз с една историйка и да ходя да спя.
Преди около десетина години си купувам аз микровълнова фурна със спестени парички от първите ми заплати. Вадя я от кашона, слагам я на шкафа и й се радвам - една такава хубава беличка... Включвам я в контакта и решавам да я тествам. Как, как  newsm78 ами ще сваря яйце. Вземам една чашка, наливам вода колкото да покрие яйцето, слагам я във фурната и леко приведена напред започвам да наблюдавам от близо през стъклото как ще се свари яйцето. Мина ли минута, не мина ли не помня, изведнъж както си се въртеше чашката във фурната яйцето избухна, врата на фурната се отвори и ме прасна по челото. А аз с разтреперани ръце и невярващ поглед открехвам докрай вратата и какво да видя - гледката беше все едно някой се беше издрайфал в новата ми фурничка  Mr. Green
После какво чистене паднаааа, разглобих и капака отгоре за да я почистя както трябва.
Заработи пущината, служи ни вярно 2-3 години, ама повече яйце в MW не съм пробвала да сваря.  Laughing

Общи условия

Активация на акаунт