Не дава пари за апартамента, защото е на нашите

Да, мъжа да налее, а казваш-3 деца сте от различни бракове и не се знае кой какво.Тук смея да твърдя е много прав.Аз ако бях с подобни доходи извън СФ веднага се хвърлях на собствено.Доходите, които цитираш са равнозначни и на софийските горе-долу.Защото до колкото разбирам сте 3 деца с два апартамента и всички чакате на тези апартаменти...или греша? Подобна квадратура, която споемнаваш за подобни пари тук е смешно, и не ви се рискува, ама рискувате, като живеете "назаем" един вид и не се знае докога така.Да не се окаже, че сте без имот на по 40-50 години и с порастнало дете, което и то чака-обучение, екскурзии и уроци..Категорично-говорете с родителите ви-склонни ли са да ви прехвърлят.Ако не са-защо?Страх ги е те самите да не останат излъгани-изгонени или незнаят как да разпределят имотите?Това е редно д а се изкоментира.Ако намерите вариант за придобиване на собственост-чак тогава гранде ремопнте.Инак-козметично позакърпване.Просто стопанисване, не инвестиране.

Моето мнение е, че в роднинските отношения няма нищо сигурно. Най-малкото защото са намесени сума народ - братя и сестри, техните съпрузи и съпруги, наследниците им и т.н. Единственото сигурно е нотариален акт и уредено имущество още докато всички се разбират. Ако всичко на думи е уредено, нищо не пречи да се уреди и документално. Колкото по-рано, толкова по-добре за всички. Това, че днес някой разчита/не разчита на наследство не е гаранция, че утре този някой няма да е първи на опашката за наследство. Нагледала съм се на роднински кавги и то за имоти, от които никой няма крещяща нужда, пък какво остава за единствено жилище и т.н.

Не, не чакаме всички на тези апартаменти. Може пък и само така аз да си мисля.И двамата живеят със семействата си в различни градове от 15 години.

ИОменно за това и донаписах, че това трябва да бъде изкоментирано и решено.Като как ще е.Прехвърлят ли имота или не?Ако да-кога?Ако не-евентуално защо?И план как да се сдобият със собствено овреме, а не на по 50 като станат да установят, че имот-йок.Доходите за апартамент, който е цитирала авторката по-горе са им ок според мен.Да си вземат кредит и напред.

Това не означава, че няма да претендират един ден за имотите.Те имат деца също, мислят как да ги осигурят и може да си мислят-ето-имаме тук едно, след време, ще продадем на нашите онова и готово,нали? Действайте, докато сте с възможности.Ако ли не-уговаряйте прехвърляне и така.КОгато имате нотариалния акт-правете с имота каквото сметнете за необходимо.Иначе-казах-поддръжка.

И аз съм на страната на мъжа.
В крайна сметка ако някой ще подарява нещо да го прави като хората- родителите ти ако искат да ви подарят апартамент да го прехвърлят нотариално и толкова.
Затова има измислени закони и документи, защото хората се отмятат. На какви трагедии по финансови & имотни въпроси съм се нагледала
Те така тая година в един, догодина в друг.....по догодина може да ви пратят в нечий друг апартамент, а пък ремонтираният с вашите пари да го дават под наем. Да не говорим че ако се разведете някой ще остане с пръст в уста.

Родителите на мъжа по едно време бяха измислил те да се нанесат в един наш апартамент ( който ще продаваме), а да сме продадяли техния. Твърдо казах Не. Който каквото си има си е негово и си го ремонтира и продава колкото иска. Ако имат нужда от помощ- финансова или друга- когато са поискали винаги сме помагали без да питам какво и как са си купили с парите.

И общи да са-той е повече от нормално да е против.Пък явно са им отделни-всеки за себе си-има такива семейства, колкото и да се чешате така , просто има.Тогава пък съвсем.Но пък и ако е толкоз Мъж-да е завел жена си там, където да може спокойно да инвестира и Жената да суздаде спокойно уют и атмосвера семейна както им душа иска.Но това е отделна тема.На чужд имот инвестиции не се правят.Под чужд имам предвид и роднинси такъв, но НЕ на тяхно име, щото не се знае на чие ще е след 2-5-10 или 50 години.

И аз съм си го мислила ,че прехвърляне е най-добрия вариант. Но как да го кажа първа... Те самите родители на практика не се замислят как ще се реши въпроса, или както казваш Пенелопа -ги е страх за по-нататък...Не знам. Аз съм преродена от двамата, които са имали по едно дете вече. Имотите са придобити по време на брака. Да поставя ли този въпрос преди ремонта? Пък ги мисля как ще се почувстват.Много ми е кофти.

Кофти-некофти-задължително.Поставете картите на масата.Кажете си всичко.Ще имате ли имот от тях или само да се замисляте за такъв, докато сте млади и работоспособни.Ако кажат-да-тази година задействайте прехвърляне.И чак тогава ремонти.

Мисля, че е нормално да се ядосаш на така казаното.
Ние също живеем в апартамента на мама. От време на време кат се ядосам на мъж ми, щот неще да оправи нещо по апартамента, му казвам да се изнася на хотел Чувала съм реплики "защо да правиш нещо по апартамента когато не е твой". Ами живея там, налага се.
Наистина добър вариант е да ти прехвърлят апартамента на твое име. Нашият си се води на името на мама, но това за сега не ми пречи.

Щом при вас са по-евтини апартаментите имате ( според мен разбира се ) два варианта:
1. Да рискувате и вземете заем за жилище  - защото " който рискува печели, който не рискува не печели". Така ще имате свое жилище. Вярно, че като ги смяташ така след 30 години излизат тройно, но ако стане нещо и вашите си поискат апартамента, и се наложи да отидете на квартира, тогава пак ще дадете толкова, но за наеми.

2. Другия вариант е да говориш с родителите ти да ти прехвърлят апартамента. Няма място за притеснения. Казваш им, че трябва да се направи такъв и такъв ремонт, и ги питаш какви намерения имат относно жилището, за да знаете вие какво да правите - дали да правите ремонт на старата панелка или да си купите нов апартамент.  ( това вече и другите момичета са ти го казали).

Желая ти успех. Повече смелост и нещата ще се наредят. Според мен най-добрата тактика е "право куме та в очи".

Има и вариант радителите да продадат малкия апартамент и да ви дадат парите. С тях и със спестените може да си купите нов- ваш. Големия апартамент да го разделят на брат ти и сестра ти, като междувременно живеят в него, а първите да го наследят след тяхната смърт. Щом и двамата са в други градове, предполагам,че няма да се върнат да живеят в него, а ще го продадат и ще разделят парите. Така няма да има ощетени.

Какво да ви кажа..Монетата винаги има две страни. Аз имам подобен проблем, но за разлика от вашия случай, аз съм страната, която не иска да дава пари за ремонт на апартамента на свекърва ми, в който ние живеем за момента заедно с тях.
Моят мъж ме кара да изтегля заем, с който да направим стая на детето (сегашната кухня да се превърне в стая), и с останалите пари да направим и цялостен ремонт на другите стаи. Дотук добре, но в този дом аз се чувствам като на гости вече 5 години. Отношенията със свекитата не са цветущи, имаме си периодично битово-семейни скандали, след които те ни гонят и ни заплашват как "ще оставят апартамента на племенника на мъжа ми", защото ние сме "неблагодарници", и тем подобни щуротии, които сега няма да описвам подробно.
Та мисълта ми беше, че аз не искам да инвестирам в нещо, което принципно не е нито мое, нито на мъжа ми, нито на детето ми. Живея с мисълта, че ако някой ден имам мой собствен дом, ще направя от него нашата си къщурка с цената на всичко. Но просто смятам, че аз съм последния човек от тая фамилия, който трябва да дава пари за ремонта на този дом.
Реално погледнато, аз искам детето ми да има стая. Егоистично погледнато- не искам да инвестирам в нещо, за което ще трябва да плащам години наред, и което може да не видя никога повече, тъй като все се надявам някой ден да намерим друго място за живеене, ако преди това не ни изгонят наистина.
Така, че колкото и да е глупаво всичко това, аз смятам, че съм права за себе си, и няма да се поддам на убеждението, че си заслужава да ремонтирам с мои пари този дом.

За мен човекът си е абсолютно прав. Аз съм горе-долу в същото положение. Живеем с мъжа ми и детето в апартамента на майка ми. И аз съм тази, която е на мнение, че засега не бива да се влагат пари за ремонт на жилище, което не е наше. Плюс това имам и брат... Някому тези разсъждения може и да изглеждат като тънки сметки, но всъщност си е правилно. И при свекърите да живеех, пак така щях да разсъждавам. Не се знае след време как ще се обърнат нещата и апартаментът, в който си вложил средства и труд, вече да не е за теб, а друг да живее там наготово. Така мисля аз.