Ноемврийчета 2005 №8

Ей с тази градини и аз луднах.
Вчера си говорим с Васко как трябва и аз и той да подаваме през интернет и си викаме всичко добре ама ако не успеем да се върнем от Габрово в края на Януари ще изгърмим.
Всъщност май ще трябва да вземем лаптопа за всеки случай да пускаме от колата  Иначе гледам че в нашия район има свободни места доста.

Откакто купихме на Васи шейна след петминутна разходка с нея започна да заспива. Явно е голям кеф да се возиш и да си дремеш 

Еххо покрива засега е закърпен. То в това време не може цялостно да се оправя. Но напролет ще се разпокрива къщата и ще се прави наново. Трябва да взема да купя по някой подарък за спомен на съседите, че без тях нямаше да има добър край. Иначе пожара е станал от допир на комина в покрива до дървена част. Тухлата се е отронила и е оголила дърво.

Сега се занимавам с операцията на майка ми. Ходя по доктори в Шейново да организирам нещата. Операцията е рутинна но все пак ми е притеснено. Исках моят доктор да я оперира но той се бил специализирал в лапароскопии та няма да е той. Но ще препоръча екип. Та сега организирам кой кога ще гледа Васи за да може да се възстанови майка ми. Да минава и това че да се успокоя малко.

Майче лошо че продължават болестите. Дано Камен се размине.





 

dominika - личеше, че си обичаш колата и наистина неприятно, но най-важното че вие не сет пострадали (освен емоционално и финансова), щото като слушам новините са ми настръхнали косите.
majceto - дано камен не последва кака си. стискам палци да му се размине и петра да се възтанови по-бързо.
nikiki че ние сме комшийки кажи речи, може и да сме се видяли на опашката или в градинките

Доминика, лоша работа е това с колата 

Поля, радвам се , че се разписа пак беше ми домъчняло за теб;

Еххо, за едно гостуване и интервю ли искат американците

Майче, съчувствам ти; дано камен се оттърве; ох като си спомням напролет петранче пак беше постадала и бяхте на голям зор; пожелавам бързо оздравяване;

Тити, на подобни въпроси, задавани от баща му, Росен отговаря по същия начин като Деян и Пламен ми вика - видя ли детето иска бебе и аз иска, а само ти се дърпаш още ;
сериозно по темата с бебетата и намен  ми трепва сърцето, покрай всички новини от форума, но се надявам проблемите ни( доста сериозни )скоро да отминат и да помислим и за този хубав момент

Хубав ден на всички 

aneleto искат интервю, нали трябва виза да ти дадат. Аз имах 2 годишна, но изтече.
Кога ще бъдат готови хистологичните ти изследвания? Стискам палци да са наред.

petra ми изглежда в добро здраве днес. не яде, но и не повръща. и ми лази по нервите - след снощното разнасяне на ръце, люлене на люл. се стол и прочие действия, които вървят заедно с определението за болно дете, днес е не-въз-мож-на!
така че, не ни мислете 

олга - не бързате ли малко за къщи, терени, имоти. ами ако решите, че не искате да живеете там? може пък да не ви хареса - май нямате още и 1 месец престой там, нали? дали не трябва да поизчакате малко? е, винаги можете да продадете къщата, всъщност...

анеле - тоето е по-важно от нашите детски неразположения, така че, да, кажи какво се случва с теб/вас?

гери - истерията с ДГ е повсеместна, явно 

еххо - ако и ти сервираш новината, че си бременна, ще се ухиля от ухо до ухо и даже ще пусна глас - ти беше единствената, която казваше, че в никой случай не искаш второ 

аз се включвам с доста закъснение но ....
честита нова година на всички ви    както и на тези които са имали именни дни   
ние почти не усетихме празниците по скоро посрещането на навата година,защото Емата изкара от този гаден вирус с вдигане на Т,който се оказа доста упорит защото я държа близо седмица и не ми беше до нищо ,от пет дни не е вдигала и е добре та вече не ми е толкова черно пред очите ... много е гадно само да се гуши детето ти в ръцете и да мрънка но вече е добре 

аз съм добре,както и бебчето но на финала вече корема ми тежи ужасно и съм малко поизнервена повечко

Емата не ме оставя да пиша повече че е гладна така че после ще се включа и ще ви попрочета

малеее, и твоят финал дойде. не е истина как върви времето...
по тоя въпрос мога само да кажа, че 2 да ти се гушат и да мрънкат е по-гадно. в един момент почваш дори да им се дразниш 

Здравейте на всички, аз се записвам в темичката и отивам да чета, че май доста странички съм изпуснала...))

Привет днес и от мен. Днес съм за първи ден на работа- и то не защото ми е здраво детето или мъжа, а защото просто работата си чака, но поне ще имам 2 мин. да се отбележа, че напоследък дори и за четене не ми остава време.
На Нана и спадна температурата, но пък от снощи кашля ужасно и сега новата ми паника е да не тръгне към гърдичките! Егати вирусите тази зима  Аз съм все още в работно- грижовен режим и чак като си закрепя домочадието ще се разболея както си трябва за финал 
Виждам, че повечето сте имали доста неприятни изживявания по празниците  Дано да са останали зад гърбовете ви и новата година да ни компенсира всички нас с много радости и късмет!

Майче, дано и при вас нещата са се разминали само с вчерашния зор, а Камен да се прояви като достоен насител на името си и да препусне боледуването  Иначе лекарството се казва Вомитосхил мисля- на Яна също и го предписа нашата доки, но на свещички.

тити, умиляваш ме с разказите си  Да ти е живо и здраво бебето с нослето, пък каквото- такова  Иначе мисли за второ на мен все по- малко ми минават през главата  Този месец минават 6 месеца от аборта и принципно имаме зелена светлина, ама......- хареса ми с детето да имаме лесна комуникация, да си пътуваме насам- натам и да си излизаме вечер с тати по соарета, а пък нощният сън съвсем ми хареса 

Днес ще кача малко снимки от Коледа и Нова Година и ще ги пусна да ми се порадвате на кулинарните подвизи за сефте тази Коледа  , а и да ви стопля с малко слънчеви лъчи и морски гледки от Турция 
Сега малко ретроспекция:
Хотелът беше божествен!!! Не можеш да смогнеш да правиш всичко, каквото ти предлагат като забавления, а храната беше повече от превъзходна и богата! Надебеляхме, но пък щастливо....Запалихме се по боулинг, разхождахме се из огромната градина на слънчице, вътре в хотела има направена съвсем истинска италианска улица с палми, павета, магазини, виенски кафета и тн, по която пък се разхождахме вечер. Нана беше възхитена! Имаха даже водна пързалка във вътрешния си басейн. С тати си направихме две късни излизанки по пура баровете и сега вече си имам пушещ мъж 
 Нагледах се на тонове силикони и ослепителни мадами, а аз се почувствах като смачкана и дебелог*за домакиня (добре, че поне нещичко подплатихме в пазвата, че иначе депресията щеше да е пълна  )  Ей, страхотни българки и рускини имало  Ама тия руснаци не си знаят парите и заради тях по магазините махаха глави от кръста  Ходихме до някакъв кожарски магазин и мъжете се отдадоха на много неприятното за мен пазарене с турците, което там е като спорт. Резултат- две палта за мама + по едно за тати, баба и деди! Не съм фен на кожите, но за пръв път в живота си се влюбих безумно в такава дреха 
Определено ще си правим и лятната почивка там- турците знаят как се глези турист 
Обаче всичкия този страхотен кеф приключи в деня, в който дойде време за прибиране Започна се с отлагането на полета с 5 часа, през които не се знаше дали ще можем да си останем в хотела или не- слава Богу останахме си по стаите. След това, в уречения час на тръгване, вече напуснали стаите и набутани на рецепция с багажите и децата по ръцете, се оказа, че самолетът ни го няма и май няма да летим (това е около 7 вечерта), а от хотелът вече отказваха да ни удължат престоя. От агенцията мрънкат и нищо не казват- това в продължение на 2 чака. Стана 9, а полета трябваше да ни бъде в 10 вечерта. В 21 часа ни казват по най- бързия начин да се качваме на автобусите и да тръгваме за летището, като никой не знае ще летим ли или просто ще ни държат цяла нощ на летището. Някакъв си Агент Тенев, който бил не знам си каква личност по нашите земи, се развика колосално, започна да се обажда по медиите и тн, което на мен ми се стори доста преувеличено, но пък подейства и някак си се намери самолет за нас, но трябваше да успеем да сме чекирани преди 10 за полет, а само пътя до летището ни беше час, защото летище София работи само до 12 през нощта, а и времето беше кошмарно и вече отменяха масово полети заради мъгла и сняг. Качихме се по някакъв начин със сърца в зъбите от търчане, товарене и събличане и събуване за проверки преди полета  Нана беше много добричка и се държа геройски кротко, но не ми слезна от ръцете през цялото това време. Така или иначе излетяхме....И точно когато се приготвихме да кацнем и всеки момент очаквахме тръскането от допира на колесниците със земята- изведнъж пилота даде яко газ, самолета се разтресе и се вдигна право нагоре  На мен ми спря кръвта от ужас! Обяснението беше, че сме имали missed approach, но с думи прости- видя се, че изведнъж от мъглата се показа пистата- в страни от нас, а ние над треволяка!!! От там след 10 мин. липса на обяснение какво става се оказа, че отиваме в Пловдив. В 24.40 кацнахме с много зор на някакво ужасно летище в Пловдив, на което ни свалиха от самолета да ходим пеша до сградата, защото нямат автобуси. С ужас установихме, че цялата писта е покрита с дебел лед и не е чистена почти! Не знам как изобщо кацна този човек без да се обърнем- аз едвам ходех! Вътре в летището беше като от соц време- студ, разруха и гнусотия... Реших, че повече не издържам, детето ми се отпускаше в ръцете и заспиваше изпотена от самолета, а температурата беше минус 10 градуса вътре! Намерихме такси (което също не беше лесна работа, защото бяхме в средата на нищото) и отидохме в някакъв Новотел Пловдив, който поне имаше стаи да преспим! Яна вече беше заспала в мръсното миризливо такси, хотелът струваше 200 лева на нощ и срещу тази "скромна" сума в стаите беше адски студ и климатика не работеше, а дограмата духаше, че чак завесите се движеха  Завих Яна със  войнишките стари одеяла и така спахме- с дрехите... В два през нощта поне вече бяхме някъде. На следващия ден си повикахме такси от София и се прибрахме 
Написах пътепис, а пропуснах толкова "пикантерии"  И ние пак бяхме щастливи- наши познати кацнаха и самолета се килнал на едното си крило, други бяха тези, които по новините ги даваха групата, а втората част от нашата група пък летяха след нас- не можаха да кацнат в Сф, в Пловдив, в Бургас, в Истанбул не ги приеха и накрая пак ги върнаха в Анталия 
Рапорт даден- рапорт приет!

Лелееее, какво пътуване сте ударили...ужас...добре, че все пак е приключило благополучно....

MILADY, имали сте незабравима екскурзия, от където и да го погледнеш.

Тази зима наистина върлуват страшни вируси.
Ние с Ваньо пак сме си у нас. Той отново е с възпаление на очичките и през 4 часа се борим, за да му служа капки.
Много е трудно да си върша офисната работа от нас, но за сега май се справих с около 40%. от плануваното за деня.

Най-най-най искрено се надявам всички болни бързо да оздравяват и повече да не се чува нищо за болни.  Е аз, като бабата на nikiki, казвам "Аман!"

Майче нямам новини за честитене, отчетох се преди няколко дни, но честно казано разнежването не е чак толкова голямо засега така, че държа фронта. А пък и тази година са планирани и букнати вече ски в Италия през март, Щатите през май и Антарктида през Ноември. Така, че съм се подсигурила с добри причини да поотложа още малко 
Милейди кошмарно прибиране. Новотела е ужасен. По някакъв повод преди 8-9 години съм спала там и беше точно както го описваш. "Тримонциум" е по-добрия избор, но ти откъде да ги знаеш тези неща Важното е, че сте си дошли и то без големи перипетии.
бубуто много са неприятни тези възпаления на очичките. Дано минават по-бързо.

Иначе при нас вече парното е нормализира и се живее доста по-нормално. Днес ще ходя да купувам чаршафи и кърпи за ръце, надявам се утре или в петък да позакупя и разни нови чинии, чаши и джунджурии за къщата.

Милейди, много гадно, но важното е, че сте живи и здрави

Относно моите хистологични изследвания - днес се обадих на хирурга ( той е в отпуска ) и ми обеща да семи се обади, но все още не е, което само ме човърка в мозъка, НО Росен не позволява това да е за дълго, защото не се спира, като за капак днес лсед обяд спа точно 25 мин, което не е било от ранната бебешка възраст; иначе е доста по - добре; яде като за възрастен и непрекъснато търси ядене;
Еххо, и аз те заподозрях за бебе ,но явно съм грешала ;
Майче, радвам се, че петранче е по - добре
Диди, и Вано дано се оправи бързичко;

Аууу какво пътуване сте ИзкаралИ МИлейдИ!!! Важното е, че всИчко е прИключИло благополучно.

buba_katinka , мъжа мИ гИ е проучИл почтИ всИчкИ дИстрИбутурИ на дървенИ къщИ. Средно по 500 Е на кв м са. Освен, че са много красИвИ, са И много здравословнИ. Дават гаранцИя за къщИте по 1000 годИнИ  Още не сме решИлИ какво даправИм, но това е най_добрИят варИант, ако не Искаме да се занИмаваме със строИтелИ, работнИцИ И тем подобнИ.

Майче, наИстИна още нямаме месец тук, но се хвърляме с главата напред И двамата. След грешката, която направИхме в КИпър И повторИхме в РумънИя сме твърдо решенИ да направИм наша къща. В РумънИя още с отИването сИ се оглеждахме да купИм апартамент, но а днес а утре, аз бремена, не знаем езИка, И ценИте скочИха повече от двойно. РеспектИвно И наемИте.
ЦИтИрам Еххо, защото точно това е, което Искам И  аз да направя. Омръзна мИ да сИ купувам всИчко с мИсълта, че на тръгване ще трябва да го оставя. ПрИмер:  Искам мИялна машИна, но сърце не мИ дава да я оставя като сИ тръгвам от Бук. И така И не сИ купувам. Да не говорИм за всИчкИ дреболИИ, като чИнИИ, любИмИ чашИ, цветя И не до там дребнИ неща от сорта на детското легло на СевИ, нейнИя гардероб, първата И колИчка ...
Стана много дълго, за което се ИзвИнявам, но тИ засегна болната мИ тема .

значи се хвърляш с главата напред и туй-то! да си купите хубав парцел, с приятна гледка, да си направите басейнче и да ни поканите. а аз кат зема книжка, шъ съ явя