Иzраел 2

Аз не успях да родя в Израел. Пометнах. По скоро, имах извънматочна бременност и Слава Богу, се отървах сравнително леко.
Бяхме осигурени в Клалит. Така ни посъветва родата. Не знам дали все още тази здравна каса съществува. Като цяло бях много доволна, защото  еталонът за сравнение тогава беше  българското здравеопазване от дъното на разрухата. Не плащахме много, защото доходите ни бяха ниски. Когато се ориентирах, че съм бременна бях почти в осма г.с. Уж ми беше дошъл мензис, пък не беше истинско кървене, гадеше ми се и ме боляха гърдите. тестът показа, че няма нищо, но аз все пак отидох на гинеколог, защото се чувствах зле. Клалит тогава (2001) имаше поликлиники - стоматологични, хирургически, ортопедични, стоматологични. Гинеколозите бяха на другия край на Холон, но аз се завлякох там ни жива ни умряла със сина ми . Не бях доволна от гинеколога си, но да го сменям беше разправия. Всеки път като отидех при него, а хич не беше рядко, все едно ме виждаше за първи път. Седеше си на бюрото и джиткаше на клавиатурата и за четири години си беше направил труда да ме прегледа само веднъж. Мързеше го да стане ли, беше му неприятно да гледа женски полови органи ли - нямам представа. Винаги изглеждаше кисел и недоволен от живота. Изпращаше  ме винаги на видеозона при техничката. Веднъж му казах, че искам някакво лечение, за да ми е редовен цикъла, а той иронично ми отвърна, че и той искал да има Байт )къща), ама нямал и нямало да има и затова и аз да не се надявам да имам редовен цикъл. Чудех се да се смея ли или да му тясна вратата без да се сбогувам. Но в онзи напрегнат момент нямаше кого и какво да избирам. Едвам се добрах да вляза при него. Помогна ми една българка от секретарките. Изобщо от българите в Израел много добро съм видяла. И сигурно това е единственото място дето българите си помагат и се подкрепят. Може би защото не са наистина българи.
Влязох при доктора (няма да му пиша името да не го излагам. Сигурно още си джитка на клавиатурата, да е жив и здрав) с готова диагноза. Сама си я бях поставила. В квартирата, в която живеехме имаше много книги останали от хазаите - стари емигранти от Полша. Беше някаква медицинска енциклопедия или "Домашен лекар" от 60-те години. По симптомите бях открила колко страшно съм загазила. Бях се паникьосала, защото пишеше, че ако не се вземат мерки на време се опъват петалата като нищо. Михаел (тъй му беше малкото име. Даже една руска сестричка влизаше непрекъснато при него и закачливо му припяваше "Хикити, хикит, бахити, бахити, ве ху льо ба - Михаел!") хич не се трогна. Каза, че трябва на видеозона и няколко дни изследвания и чак тогава - ше видим. Какво да правя? Стиснах зъби. Такава била процедурата. Бюрократщина. "А ако ми се пукне тръбата, казвам - тогава""Хващаш такси и отиваш в болницата, какво толкова!"От йом шени до йом шлиши се разкарвам по два пъти до поликлиниката и обратно. И нищо. Ще чакаме до понеделник. А на мене ми се е схванала цялата лява половина на тялото от болка и едно усещане сякаш ме напъва да акам. "Не мога, казвам да чакам до понеделник. Ще умра.." Не можах дори да се развикам, както си е в добрия тон в Израел. Нямах сили за това. Само се разревах на глас от ужас какво може да се случи по време на шабата. Казах на Михаел, че не мърдам оттук, докато не ми даде направление за болницата. Той се запъва и не дава. Работното време свършва. И добре, че се появи една сестричка, дето мъж ми я познаваше от улпана. Устроилась, както се казва. Помолихме я да поговори с инатливия Михаел. И успяхме! С връзки става навсякъде. Представете си ако я намаше тази сестричка. Не ми се мисли. Всъщност може би щях да устискам, ама знае ли човек!
Взехме такси и отидохме в "Ихилов". За Волфсон бях чувала гадни неща, въпреки, че ни е съвсем наблизо. Предпочетох в Ихилов. По пътя имаше задръствания.  А аз рева и рева, не мога да се спра. В приемната чаках около шест часа, докато ми дойде реда да ме прегледа гинеколог. Спешен случай. А ако съм с пукната тръба и трябва да чакам шест часа? Толкова. Всички са с проблем.  И тук пак късмет - лекарят, който ме преглеждаше имаше същото фамилно име като мен. Не, бе бяхме никакви роднини. той цабар,  с потекло някъде от западна Европа. Беше изключително мил и любезен и внимателен и то само заради съвпадението на имената, така ми каза.. Демек по роднинска линия малко.... Предписа ми метаткрексат. Това една страшна отрова, която я дават на раково болните, за да забавят растежа на клетките. Химиотерапия- Разтваря плода в тръбата и така се избягва оперативна намеса. Гаранция 50 на 50. Ако не задейства - на ножа. Докторчето оправи бюрократщината, успокои ме и ме изпрати  в отделението. Дойдоха две бухарки с количка да ме отведат. "Мога да ходя," казвам им."Беременная, казва ми едната , лягай че ако нещо се случи с теб по пътя ние ще сме виновни." На руски нали така се говори - девушка, бабушка, маладой человек, беременная !
Настаниха ме в сая с още една девушка. Не можех да се нагледам и да се начудя. Беше някаква изрусена африканска  сабричка видимо много млада.В момента, в който я настаниха извади хендито и започна за тръби  на целия свят, че е в болницата, защото имала нещо в матката. Дойдоха лекарите на визитация. Питат я: "На колко години си" - "На 16, всъщност на 15. Пиеш ли противозачатъчни. Вече не, казва, спрях ги преди шест месеца. Падна ми ченето като чух! На няма и 16, вече спряла хапчетата и има нещо в матката. Вав!  На другия ден се започна една процесия от посетители. Кой само не дойде на посещение. Баби, лели, тетки каки, гаджета, приятелки. Безкраен керван. Донесоха  плюскане. И мене ме почерпиха от манджите им - много люти, така ме сви коремът. А малката не си затваряше устата през цялото време - център на внимание. И не остави хендито целия ден, разбира се. Такова шоу беше. В 10.00 пазачът дойде да изгони последния посетител.  Такъв панаир беше, че аз самата забравих защо съм дошла тук. Всъщност, първо страшно ми прилоша, после се изпотих, а после ми дойде мензиса и болките понамаляха. Метатрексатът беше задействал, както се очакваше и... спасих кожата.
Иначе за условията - добри.  Тоалетна и баня към стаята оборудвана с всичко. Телевизор, радио, телефон. Ортопедични легла.  Чисто.Но не затова, че се пази, а защото много много се чисти. Иначе екстериорът - бетонен, хладен.  Имаше някакви саксии със зеленина за деко и толкова.  Храната диетична - за всички религии. Персоналът - хладен и дистанциран, но ангажиран и стриктен. Трудно може да се каже любезен и човеколюбив, но става!.  Но в никакъв случай ги няма простотиите от българските болници, дето сестрички и докторчета си позволяват какво ли не. Стана малко дълго...