Аз също ще се помоля за клетата майка..............
Дано Бог и помогне.............
Дано Бог и помогне.............
- Публикувана: 5 ян. 2008, 17:48 ч.
- Последно мнение: 13 ян. 2008, 16:19 ч.
ДО АБСОЛЮТНО ВСИЧКИ МАМИ ВЪВ ФОРУМА!!! МОЛЯ, ПРОЧЕТЕТЕ!
Да ви разкажа една история, в която и аз взех участие, така че кой каквото ще да ми говори - истина е!
Преди години, Алекс тогава беше на 6-7 месеца, и си беше в провинцията, при майка ми /казвала съм го доста пъти по темите, че него тя го е гледала/, а аз си бях в София, на работа, че изплащам апартамента, звънна телефона в офиса. Бяха едни мои роднини от нашето градче - дошли в София спешно, да преспят у нас, ако може, бебето им не е добре. И заразказваха набързо - детето беше тогава на 2 месеца, в нашето градче го изпуснали тъпите доктори, не видели, че има порок някакъв на сърцето, детето се влоши и едвам са го закрепили с линейка да стигне в Плевен във военната болница /мисля, че такава болница беше/. Но там докторите казали, че не могат да помогнат, само могат да го задържат живо за 2-3 дни. Майката тогава беше на 22 години. Милата, направо щеше да умре, а пък нейната майка вече /тя ми е най-близка от всички/, направо си беше жив труп. Тя е невероятно дейна жена, та се задейства - тичане, пари, доктори ... СТабилизирали детето в Плевен, колкото да издържи до Сф, и с една линейка го докарали тук. Тони /майка му/, през цялото време е държала от Плевен до Сф една каска на главата му - кислород му подавали, тя каза, че прилича на тези, с които космонавтите летят в космоса. Та, държейки каската, тя е ревала през цялото време да не издъхне детето до Сф. Слава на Бога, пристигнали благополучно и - право в болницата на Чирков. Вкарали го бързо, докторите започнали да се карат с тях, че са закъснели, такава операция се прави до седмица след раждането и т.н.
Казали им, че ще изчакат някакви ден-два ли бяха - не помня, да подготвят организма да издържи за опреацията. Вероятността да оживее детето беше 8% или 12% - нещо беше 10% +- 2%.
И тогава точно те ми се обадиха по телефона. И аз - на работното място - рев! Ама рев! И колегите, като чули, че говоря нещо за бебе, болници, и прочие, си помислили, че с моето дете нещо е станало, казаха на шефа и без никой да ме пита - направо ме пуснаха от работа. Аз обясних на шефовете какво е станало и излязох от работа, наистина.
Взех роднините с колата и отидохме у нас. И един рев кат почна - само това правехме нон-стоп. Два дни ревахме и се молехме нещата да се оправят. Операцията мина. Детето остана живо, но имаше проблем някакъв и не можеха да го затворят и стоеше отворено - в смисъл, гръдния кош. В някаква стерилна камера беше. И не се оправяха нещата, и не се оправяха и сега като го пиша го изживявам пак и отново си рева, че ми стана тежко... Като си помисля само наистина колко мъка и страдание има по света
И тогава се сетих за църквата, в която АЗ ходя. Тя и Тони ходи в такава църква. Отидохме всичките в църквата, казах вече - Младо поколение се казва, до Централа гара е, в читалището. Взехме една дрешка на детето. Дадохме я на пастора и поискахме специална молитва за бебенцето. Като дойде ред да прочете листчето, в което бях обяснила на кого е дрешката, пастора направо се просълзи и помня, че каза "Гледайте, братя и сестри, гледайте какви неща се случват само! Такова малко бебенце!" И отдели дрешката му. За бебето направи специална молитва този ден- цялата църква на крака, родителите - отпред, всички се молихме САМО за бебето в продължение на 10 минути. И после се събрахме доста хора, които изявихме желание да направим верижен пост - разбрахме се кой откога до кога ще пости и ще се моли за бебето.
След църквата, моите роднини веднага се обадиха в болницата - те звънеха постоянно - притесняваха се да не им кажат най-лошото. Една сестра им каза, че точно от един час някъде бебенцето започнало да се оправя! Ако се стабилизирало все така, на следващия ден щели да го затворят.
Започнахме усилена молитва всички в поста.
На следващия ден бебето се оправи. Затвориха го. Седя в болницата още седмица, а после - с майка си - към половин месец в Банкя, в един санаториум има там - за възстановяване. Всичко мина прекрасно. Оправи се.
А сега тича сладура той, и като го видя, всеки път се вълнувам, защото знам какво преживяха родителите му и до ден-днешен се чудя как издържаха на това тежко изпитание...
Тича, играе, иска все неговата да е, пее, танцува - страхотен е. Много е сладък.
От операцията няма никакви странични ефекти.
Слава на Бога, който е всесилен и милостта Му е безкрайна.
Слава на силата Му, която е стократно по-силна от сатанинската...
Мили майчета, това, което искам да ви кажа е, че с вяра и силна молитва, можем наистина да помогнем на Елвира. Тя е Боже чедо, а Бог обича децата си.
Нека на 13 януари в 11 часа, всяка една от нас изостави всичките си задължения (домашната работа никога няма да избяга), да коленичи и да се помоли ИСКРЕНО И ОТ СЪРЦЕ - Бог със сигурност ще чуе молитвите ни ...
Пожелавам си, в най-скоро време да разказваме по същия начин за Елвира - как е била и как се е възстановила напълно!
Преди години, Алекс тогава беше на 6-7 месеца, и си беше в провинцията, при майка ми /казвала съм го доста пъти по темите, че него тя го е гледала/, а аз си бях в София, на работа, че изплащам апартамента, звънна телефона в офиса. Бяха едни мои роднини от нашето градче - дошли в София спешно, да преспят у нас, ако може, бебето им не е добре. И заразказваха набързо - детето беше тогава на 2 месеца, в нашето градче го изпуснали тъпите доктори, не видели, че има порок някакъв на сърцето, детето се влоши и едвам са го закрепили с линейка да стигне в Плевен във военната болница /мисля, че такава болница беше/. Но там докторите казали, че не могат да помогнат, само могат да го задържат живо за 2-3 дни. Майката тогава беше на 22 години. Милата, направо щеше да умре, а пък нейната майка вече /тя ми е най-близка от всички/, направо си беше жив труп. Тя е невероятно дейна жена, та се задейства - тичане, пари, доктори ... СТабилизирали детето в Плевен, колкото да издържи до Сф, и с една линейка го докарали тук. Тони /майка му/, през цялото време е държала от Плевен до Сф една каска на главата му - кислород му подавали, тя каза, че прилича на тези, с които космонавтите летят в космоса. Та, държейки каската, тя е ревала през цялото време да не издъхне детето до Сф. Слава на Бога, пристигнали благополучно и - право в болницата на Чирков. Вкарали го бързо, докторите започнали да се карат с тях, че са закъснели, такава операция се прави до седмица след раждането и т.н.
Казали им, че ще изчакат някакви ден-два ли бяха - не помня, да подготвят организма да издържи за опреацията. Вероятността да оживее детето беше 8% или 12% - нещо беше 10% +- 2%.
И тогава точно те ми се обадиха по телефона. И аз - на работното място - рев! Ама рев! И колегите, като чули, че говоря нещо за бебе, болници, и прочие, си помислили, че с моето дете нещо е станало, казаха на шефа и без никой да ме пита - направо ме пуснаха от работа. Аз обясних на шефовете какво е станало и излязох от работа, наистина.
Взех роднините с колата и отидохме у нас. И един рев кат почна - само това правехме нон-стоп. Два дни ревахме и се молехме нещата да се оправят. Операцията мина. Детето остана живо, но имаше проблем някакъв и не можеха да го затворят и стоеше отворено - в смисъл, гръдния кош. В някаква стерилна камера беше. И не се оправяха нещата, и не се оправяха и сега като го пиша го изживявам пак и отново си рева, че ми стана тежко... Като си помисля само наистина колко мъка и страдание има по света
И тогава се сетих за църквата, в която АЗ ходя. Тя и Тони ходи в такава църква. Отидохме всичките в църквата, казах вече - Младо поколение се казва, до Централа гара е, в читалището. Взехме една дрешка на детето. Дадохме я на пастора и поискахме специална молитва за бебенцето. Като дойде ред да прочете листчето, в което бях обяснила на кого е дрешката, пастора направо се просълзи и помня, че каза "Гледайте, братя и сестри, гледайте какви неща се случват само! Такова малко бебенце!" И отдели дрешката му. За бебето направи специална молитва този ден- цялата църква на крака, родителите - отпред, всички се молихме САМО за бебето в продължение на 10 минути. И после се събрахме доста хора, които изявихме желание да направим верижен пост - разбрахме се кой откога до кога ще пости и ще се моли за бебето.
След църквата, моите роднини веднага се обадиха в болницата - те звънеха постоянно - притесняваха се да не им кажат най-лошото. Една сестра им каза, че точно от един час някъде бебенцето започнало да се оправя! Ако се стабилизирало все така, на следващия ден щели да го затворят.
Започнахме усилена молитва всички в поста.
На следващия ден бебето се оправи. Затвориха го. Седя в болницата още седмица, а после - с майка си - към половин месец в Банкя, в един санаториум има там - за възстановяване. Всичко мина прекрасно. Оправи се.
А сега тича сладура той, и като го видя, всеки път се вълнувам, защото знам какво преживяха родителите му и до ден-днешен се чудя как издържаха на това тежко изпитание...
Тича, играе, иска все неговата да е, пее, танцува - страхотен е. Много е сладък.
От операцията няма никакви странични ефекти.
Слава на Бога, който е всесилен и милостта Му е безкрайна.
Слава на силата Му, която е стократно по-силна от сатанинската...
Мили майчета, това, което искам да ви кажа е, че с вяра и силна молитва, можем наистина да помогнем на Елвира. Тя е Боже чедо, а Бог обича децата си.
Нека на 13 януари в 11 часа, всяка една от нас изостави всичките си задължения (домашната работа никога няма да избяга), да коленичи и да се помоли ИСКРЕНО И ОТ СЪРЦЕ - Бог със сигурност ще чуе молитвите ни ...
Пожелавам си, в най-скоро време да разказваме по същия начин за Елвира - как е била и как се е възстановила напълно!
