Естествена бебешка хигиена (ЕБХ) – преодоляване на трудностите

Препятствията са това, което виждаме, когато погледнем встрани от целта. Препятствията не трябва да бъдат за нас неразрешим проблем; такива проблеми няма! Ако възникне трудност – това не е задънена улица, а възможност да израстнем и да потърсим нови решения.

Смятате, че в градската култура има много трудности, които пречат да усещаме добре нуждите на новороденото и, в частност, пречещи на изхождането? Е, основната част от тези препятствия е следствие на недостатъчно въображение и стереотипи в мисленето.

Нека да разгледаме различните сложни моменти, възпрепятстващи метода на естествената хигиена, както и способите за преодоляването им.

Големият страх от малката „авария”

Учейки най-малките да се изхождат, всички майки от време на време допускат „аварии”. Ако непрекъснато сте напрегнати и се притеснявате, очаквайки възможна „авария”, ще ви бъде много трудно да се вслушвате в бебето и да се настроите на една вълна с него. Това е възможно да се постигне само в добро и безгрижно по детски настроение.

Приемете като даденост, че авариите са неизбежни и в началото това се случва на всички. Всъщност страхът удължава „времето на авариите”. Ако панически се страхувате да не пропуснете точния момент, сигурно ще го пропуснете.

Важно да си изработим правилно отношение към въпроса. Ние свързваме авариите с илюзорни проблеми, изключително благодарение на лъжливи предубеждения. Интересното е, че прикриваме своя страх зад желанието да създадем удобство на детето, а реално ние самите се боим от провал. Родителите се страхуват от малка локвичка на пода, петна по детските дрехи, а също и да не се изцапат самите те.

На първо място, пречи ни стереотипът за функциите на човешкото тяло. Нужно е известно време за да осъзнаем и приемем напълно факта, че отделянето е абсолютно нормално. Това е най-естественото нещо на света! Дори в продължение на хилядолетия човечеството високо е ценило отделянията, виждало е в тях лечебни за земята вещества. В тях действително няма нищо лошо. Това е обратната страна на нашето хранене – ни повече, ни по-малко.

Важно е да не засрамвате детето, че „отново го направи”, да приемате отделянията на детето като добри, здравословни „работи” и да не се страхувате от тях. Така и дребосъкът ви ще се чувства комфортно, уютно, в пълна хармония със собственото си тяло. С други думи, отношението ни следва да е – ние всичко „вършим” правилно и няма повод за срам.

Няколко думи за самите изпражнения

На повечето от нас това ще се стори крайно, но много хора смятат, че урината е лечебна и може да се пие. Исторически хората са лекували с урина изгаряния, приемали са я като лекарство, прочиствали са с нея рани и даже са се къпали в нея.

В основата си урината се състои от 96% кристално чиста вода. Останалите 4% са ценни минерални соли и полезни микроелементи, които са били нужни на нашето тяло, за да функционира нормално. Минералните вещества излизат, за да не страда нашия организъм от излишък. Какви са тези вещества? Калций, магнезий, калий, хормони, амино киселини, ензими, хлориди и витамини. Тук също се включват и пикочната киселина, карбамид, фосфор и азот и много други. С други думи, това са все първични елементи, които току-що са циркулирали по вените в нашата кръв.

Митът за „мръснотата” на „голямата работа” също е преувеличен и раздут. Интересно, че практически всички ние нямаме нищо против изпражненията на животните: те традиционно се използват на полето за подобряване на почвата - торене. И въпреки това, собствената ни „тор” е прието да смятаме за нещо мръсно, което е нелогично.

Известните специалисти Бел и Левин смятат, че внушавайки на детето, че собствените му изпражнения са „нечисти”, ние му нанасяме психологическа травма, караме го да се съмнява в собственото си тяло! Ето кое е опасно, а не малките изцапвания от изхожданията на вашето дете.

Правилното отношение към „авариите”

За детето има огромно значение вашата реакция на пропуските, случайните петна, а и на самата необходимост да се занимава с изхождане. Това е ваша задача – да създадете на дребосъка правилно отношение към „делата” и при това да го направите така, че при детето да не възникне страх, вина или отвращение към правилните и природни процеси.

Ако вашето дете се е изпуснало – това е не по-страшно от това вие случайно да счупите чиния. Гняв, срам, злост тук са абсолютно неуместни – вие в момента създавате картината на бъдещото взаимно доверие за цял живот. Тази възраст е много важна за бъдещето. Всяка ваша негативна емоция към детето далеч не е безобидна! Даже ако у вас са възникнали някакви нежелателни емоции, опитайте се да ги преодолеете сами, без да си го изкарвате на бебето.

Най-добре е да се отнасяте към „авариите” мирно и с лек хумор. Тихото „ох”, отправено на първо място към себе си, помага да запазим спокойствие в тази ситуация. Единственото, което е необходимо в случай на пропуск, е бързо почистване; детето не е нужно да участва, освен ако сам не изрази желание.

Пропуските и петната са неотменна част от обучението. Това не е провал, а само един от аспектите на движението напред. Точно така, както малките първоначално се спъват и падат, докато се учат да ходят. Равновесие не се достига веднага и родителите също са хора; затова от време на време всички ние пропускаме очевидни намеци, невярно интерпретираме сигнали или бъркаме разнообразните движения на детето, когато се учим еднозначно да разбираме потребностите на собственото си дете. Няма нужда да се разстройваме. Тихо „Ох!”. Избърсваме. Животът продължава.

„Не се получава” – Регресия или крачка назад

Изхождането не винаги протича гладко. Внезапно има случаи когато вашият очарователен дребосък еднозначно отказва да се изхожда, протестира с ясно „не” и след секунда прави локвичка на пода или пишка в панталонките. Или започва поредица от пропуски, точно когато ви се струва, че наученото е добре затвърдено. Това разстройва родителите и смущава самите деца. В такъв случай е полезно не да се разстройваме, а спокойно да размислим защо се е случило такова нещо.
Резките родителски емоции (особено осъждането на детето) в никакъв случай не са във ваша полза, тъй като така можете да навредите на установеното помежду ви разбирателсво и хармония. Постарайте се със всички сили да избегнете борбата с вашето мъниче, тъй като то не желае да постъпва лошо. Съхранете дружбата и чувствителността – те са важни и за двете страни.

Запомнете: първото и най-важното – детето не се съпротивлява ЛИЧНО НА ВАС. Не, то само показва, че нещо не е както трябва. Използва ситуацията, за да ви обясни нещо. Детето няма много способи да направи нещо – но може да изрази чувствата си с това, че нещо НЕ прави, опитва се да насочи вниманието ви към това, че ситуацията с нещо не го устройва.
 
Бъдете уверени, че в основата на това или онова поведение на детето лежи важна, природно обусловена потребност. Даже ако не я разбирате, това не значи, че детската молба няма смисъл.
 
Изхождането, както всичко на този свят, е променливо. Пораствайки детето може да поиска да върши „работите” си по нов начин – на друго място, в нова поза. По принцип регресията понякога възниква спонтанно, като една от стъпките към порастване на детето, и след това спонтанно преминава.

Когато количеството на пропуските внезапно се увеличи, когато детето се съпротивлява упорито, само вие и малкото ви съкровище заедно можете заедно да разберете какво точно се е случило. Понякога отговорът е на повърхността, трябва само малко да помислите. Понякога отговорът не идва веднага, а изисква дълги размишления и творчески подход.

Типични поводи за регресия

“Когато моят син беше на година и половина, той вече от няколко месеца самостоятелно ходеше на гърнето. Внезапно започна да се изпуска, пишкаше в панталонките или на пода, а при това личицето му изглеждаше огорчено. Аз тънех в догадки и не можех да разбера какво се е случило. Внимателно наблюдавах сина ми, размишлявах и накрая разбрах! Ние току-що се бяхме преместили в ново жилище, и през цялото време за бях много заета. Пърхах и работех по домакинството, а в това време на сина ми му никнеха дъвкателните зъби. Детето се опитваше да ми покаже, че се нуждае от моето внимание. Синът ми се нуждаеше от успокоение, ласки и чувство на безопасност.

Разбира се, синът ми беше прав. За да го подкрепя и да му покажа, че той ми е скъп както преди, аз започнах повече да го нося на ръце, да го прегръщам, да се появявам при първото повикване и по-често да му предлагам да суче. Внимателно следях дали е време да го сложа на гърне. Сега вече не се надявах, че той всичко ще свърши сам като преди. Вместо това аз го взимах на ръце, нежно го прегръщах и го издържах, така както правех като беше съвсем малък. С други думи, приех нуждата на сина ми да бъде отново бебе и щедро му предложих родителска любов и ласка. Само след 2 или 3 дена моето дете беше най-щастливото на света! Той отново, доброволно сядаше на гърнето и весело ме викаше с викове „пиш-пиш” когато не можеше да се справи с панталонките си. Той отново беше голям.”

С подобни случаи се сблъскват много майки и бащи, практикуващи ЕБХ. Понякога протестът и регресията се изразяват с пропуски само през нощта. Понякога регресията възниква след рязък скок в развитието – например когато детето се е научило да пълзи или ходи. Детето, направило пробив в посока към по-голяма независимост, внезапно усеща нужда да бъде още за кратко малко, да е зависимо, да се върне назад. Това е нормално и напълно разбираемо желание.

Понякога регресията се съпровожда с други признаци – плач, мрънкане, постоянно следване на родителите. Вашето дете пояснява, че се нуждае от вашето внимание. Може би се страхува да не ви загуби. Може би във вашето обкръжение нещо се е променило рязко – да допуснем, че сте се преместили в нов дом. Може би дневният режим на детето се е променил. Така или иначе в живота на детето се е случило нещо, което не му харесва. Регресията може да е предизвикана и от израстването на детето и преминаването му на нов етап от развитието.
   
Моят личен опит показва, че дете, което се е върнало назад и е започнало да пишка в панталонките, всъщност не е имало реална нужда да постъпва така и фактически не го е искало. Това е било просто способ да сигнализира за своята нужда от поддръжка, внимание и грижа. Мъниците в подобна ситуация се нуждаят от жестове на любов от страна на възрастните, от затвърждаване и установяване на самоувереността им. Може би искат мама отново да ги подържи на ръце, да разпознае важните им знаци, временно да поеме тя отговорността за изхождането – и по този начин да вземе по-активно участие в живота на детето. Може би просто им е нужно възрастният да поседи заедно с тях. Във всички случаи вашите нежни родителски обятия, любов, топлота и одобрение ще излекуват проблема за броени дни и ще бъдат от полза за всички вас.

Когато се вълнувате излишно

Случва се децата да се съпротивляват на изхождането, защото възрастните са твърде досадни. Отказът от изхождането в този случай означава, че твърде агресивно се тревожите, прекалено грубо хващате или държите неудобно. Вие ненужно грубо се втурвате в личното пространство на детето и затова то изисква уважение. Като отказва да вземе участие в изхождането, вашето дете продължава да ви обича, просто иска уважение към себе си. Децата обичат изхождането, на тях им харесва да са в ръцете на мама или на татко. Но децата са много чувствителни и бързо реагират на нашите очаквания, на нашето настроение и на нашите намерения – скрити или озвучени. За родителите е важно да бъдат добронамерени и да не забравят, че ЕБХ е метод за удовлетворяване на нуждите на самите деца, а не на родителските амбиции. Предайте водещата роля на детето и то с удоволствие (което е естествено!) ще ви помогне.

Може би сте излишно раздразнени? Или прекалено се вълнувате дали детето ще се изходи или няма да се изходи? Може би настоявате и държите на своето, даже ако детето ви казва „не!”? На малките не им харесва, когато възрастните се отнасят отрицателно към процеса или прекалено бурно преживяват пропуските. Освен това детето не иска постоянно да се намира във фокуса на вниманието на възрастния. За него или нея е важно да е редом с вас, да ви усеща, но не и да се превръща в повод за постоянно безпокойство.

По-големите деца понякога се изпускат нарочно, за да видят вашата реакция („Дали ще ме обичаш ако направя така?”). Не давайте на детето повод за съмнение. Има и случаи в които бурната реакция на възрастният развлича детето („Я, как се разтича мама!”) – тогава контролирайте темперамента си.

А може би бъркате потребностите на детето със своите собствени? Или вашият мъник се чувства под излишен контрол и се опитва да установи независимостта си? Опитайте се да отстъпите малко назад. Не превръщайте изхождането в бойно поле, с това самите вие ще пропукате доверието в отношенията с малкото и то ще спре да ви се доверява.

Ако сте познали себе си в някоя от описаните ситуации, можем да ви посъветваме само едно: отстъпете крачка назад. Доверете се на детето си, откликнете му. Престанете така настойчиво да следите! Това може да ви се стори много сложен съвет, но повярвайте, това е необходимо. Ако постоянно се опитвате да доминирате, вие не можете да усещате добре детето! Доверявайте му се и не съдете строго действията му. Не бъдете критични и строги – вашето дете се старае със всички сили! Очаквайте от мъника, че тихичко и спокойно ще намерите с него общ език. Престанете емоционално да крещите ако малкото се е изпуснало, но и не пляскайте с ръце ако „работата” е свършена правилно.

Бършете локвичките максимално спокойно. Постарайте се да изхождате детенцето често, но меко, и някак си между другото. Отзовавайте се на детското „Не!” бързо и с разбиране. Прекратете опита – но между другото опитайте пак след малко, и по същия начин уважавайки сигнала „не”. Отнасяйте се към процеса с лека ръка.


***********************************************************************

Други теми за естествената бебешка хигиена (ЕБХ):

За изхождането, закаляването и кърменето на поискване
За изхождането, закаляването и кърменето на поискване - част 2
За изхождането, закаляването и кърменето на поискване - част 3

ЕБХ - Естествена бебешка хигиена (Elimination communication / Infant Potty Training / Natürliche Babypflege) - Теми от форума:
   
Естествена Бебешка Хигиена (ЕБХ) - помощни средства
Естествената бебешка хигиена: как да започнеш с бебе над 6 месеца     
Как да отгледаме бебето без памперси
Деца без памперси

Линкове по темата:

Култура в памперси. Какво искаш да кажеш, че има друга алтернатива?
Infant Potty Training
Infant Potty Basics
DIAPER FREE! The Gentle Wisdom of Natural Infant Hygiene - сайт на Ингрид Бауер, автор на едноименната книга
TopFit - die liebevolle Kommunikation der Babypflege - на немски