Снежни човеци и бързи шейни, мамо, на Майчо веднага купи!

ох момичета хич не исках да развалям хубавата тема, пълна с толкова красиви и приятни неща, но просто вече не издържам....
опитах се да се напия, но не стана и сега се зомбирам пред компютъра, а и Ралица не ми дава да се отрежа. Опитва се да спи в ръцете ми, но през 10-15 мин. се буди с плач.
На 10.01.08 в 9 вечерта е умрял баща ми
Аз разбрах чак към 5 сутринта. За капак Ралица се събуди болна. Водих я на лекар и от там направо в болницата в която е починал.
Баща ми има няколко фирми и естествено след смътна му "хищниците " се опитаха да завземат офисите. Заради това брат ми и мъж ми още от 10 вечерта дежуряха в единия и другия офис. Та заради това аз с болното дете ходих да оправям документите в болницата. Не ми се разказва за там, Ралица вдигна поне 38-39 градуса, аз обикалях с нея като настинала по етажите, и двете бяхме като някакви зомбита, но в крайна сметка свършихме работа.   
Но най-гадното предстоеше. Оказа се че всичките му там "съдружници" се организират срещу нас и се опитват да ни попречат да влезем в офисите, фирмите, а те заградите дори по документи са на мен и брат ми. Абе казвам ви това и по сапуните го няма.
Брат ми вечерта насила е влезнал в къщите. Онези повикали адвокати, и ние повикахме адвокат и вместо да страдаме и да организираме погребение, ние се занимавахме в доказване кои кое, описи на печати, документи, събиране на ключове. Адски грозна картина. А боже ако знаете как ни гледаха тези хора. Те са просто работили за фирмата, не са вложили капитали в нея, а баща ми от  доброта и за да ги накара да работят по съвестно им даде акции и сега тези хора ни гледаха като престъпници, крадци, в погледите им имаше такава омраза. Адски тежко ми беше. С някои от тях сме яли, пили и веселили, а сега ме гледаха като чели съм престъпник.
Баща ми има и любовница с която живееха на семейни начала на последния етаж на една от къщите. Заради тази жена Ралица не спа и следобеден сън. Единствения диван/легло бе на въпросния етаж, това все пак е къщата на баща ми и майка ми и аз се качих да сложа да спи детето там, и тази жена като се развика, като затръшка врати - един цирк стана и там и естествено Ралица се разсъни.
А проблема бе в това, че нямаше на кого да оставим детето, свекървата и тя в болница и още не могат да открият какво и е.  Ако имаше кои да я гледа щеше да е по-добре  за всички ни.
Както и да е. Любовницата даде един костюм, майка ми го смени с друг, любовницата пак полудя, ох... и нейното не бе никак лесно... тя бе просто любовница и днес и се наложи да напусне апартамента в които живя досега с баща ми.
Беше някакъв ад. Седяхме на заседателната маса в кабинета му и само се сменяха хората, погребалната агенция, после "съдружниците", адвокатите.....
Но най-ме потресе погледите на работещите в тези фирми... седяха като чакали на първия етаж и гледаха злобно, наистина не разбирам с какво предизвикахме тази злоба. Фирмите бяха на баща ни, естествено е да се опитаме да ги запазим.
Накрая горе долу се разбрахме. Ние наехме охрана да се пазят офисите, те също наеха охрана. Запечатахме вратите и в понеделник борбата продължава на ново.
Погребението е в неделя, още от сега не знам как ще издържа. Говорих с една приятелка да ми вземе нещо за успокоение
Рали най-сетне заспа, мисля да се пробвам да легна и аз. Имам още час и нещо докато спре да и действа панадола и пак се събуди с плач и температура.
 
Съжалявам за негативния пост, но наистина ми олекна и май може и да заспя тази вечер.

Благодаря ви момичета 

Ралица цяла нощ не спа, единствено в ръцете ми се успокояваше малко и поспиваше за 20 мин. Така че нощта я изкарах на фотьойла с Ралица на ръце.
Сутринта я водих пак на лекар и пак сме на антибиотик. Аз направо си го поисках, не ми издържат вече нервите, тя плаче почти непрекъснато. 
Дадох и лекарствата, плюс аналгин и като тръгнах да я преобличам с пижама за следобедния сън я видях цялата посиняла - мраморна кожа. Доктора каза че е от висока температура, започнах да и давам ефералган свещички и да я разтривам, чак на втората и след още една доза антибиотик започна да пада. Преживях няколко кошмарни часа. За първи път от ужасно много години бях на крачка от изпадане в дива истерия. Искаше ми се да потруша къщата.  Добре че бях сама - Милен беше по задачи из София и за нула време се  овладях. Нищо не и се случи на къщата 
Рали се изпоти и смъкна температурата и аз вече съм много, много по-добре.
Сега се притеснявам за утре на кой да я оставя, дали пак няма да вдигне такава висока температура. Дали няма да разболее децата на този които се наеме да я гледа.  не знам ... много зависи от това как ще изкараме нощта. Ако пак плаче и спи само в ръцете ми просто не знам как ще я оставя. 
Както и да е .... ще почакам и ще се разбере.
Шуши благодаря ти за предложената помощ, но не искам да разболеем още някое бебе. Имаме една приятелка с 3 големи деца, мисля че те вече имат доста по-добър имунитет и може изобщо да не прихванат от Ралица.  Така че тя ще я гледа, пък и след 3 деца, по-лесно ще понесе плачът на които ще бъде подложена.
Засега лека вечер от мен, че трябва да меря температурата на Ралица.