Той все още не е в дома, не се знае кога точно ще влезне, но въпреки това ни я даде, явно защото има едно такива мисли в главата... Иска да се погрижи за нея, преди да се случи нещо лошо и тя да бъде изритана от кой знае кого, кой знае къде. За това се иска голяма смелост и любов, и липса на егоизъм.
Когато имаме да даваме животно и някой възрастен човек поиска 3-4 месечно животно, му се отказва. Не можем да му обясним защо, че ни става криво и някак не върви да му кажеш, че не се знае дали животното няма да го надживее. И какво ще стане после с четирикракото? Но ми става криво, че не се сещат, а мислят само за себе си.
Има доста подобни случаи. В единия двете кучета на един починал дядо бяха изритани на улицата от роднините му, които бяха много по=заето да разделят апартамента в центъра. И двете животни бяха възрастни, нямащи никакъв шанс да оцелеят на улицата. Сега изгниват в един приют, вместо да доживеят живота си достойно, обгрижени от роднините.
Други нямат "шанса" да попаднат дори в приют...