мъчно ми е и всеки изминал ден болката става още по-голяма, а току-що разбрах , за още едно ангелче
за ангелчето на asja
Кураж мила майчице
за ангелчето на asja Кураж мила майчице
- Публикувана: 14 ян. 2008, 19:49 ч.
- Последно мнение: 2 май 2008, 14:02 ч.
Днес ми е мъчно, защото....3
Ами мъчно ми е. Заради новите теми, заради новопредставилите се се.
Особена тъга почуствах заради Злато. Невероятна жена е. Поредната невероятна жена, за която мъката на този форум ще бъде преобладаващата част от живота.
За темата с имена, дати, болници - опитах се да извлека преди време от темата за представянето информация. След третата страница се чувствах съвсем съкрушена и разбита. Спрях.
Особена тъга почуствах заради Злато. Невероятна жена е. Поредната невероятна жена, за която мъката на този форум ще бъде преобладаващата част от живота.
За темата с имена, дати, болници - опитах се да извлека преди време от темата за представянето информация. След третата страница се чувствах съвсем съкрушена и разбита. Спрях.
мъчно ми е и всеки изминал ден болката става още по-голяма, а току-що разбрах , за още едно ангелче
за ангелчето на asja
Кураж мила майчице
за ангелчето на asja Кураж мила майчице
не помня къде съм срещала тази красива жена....някъде напослекъм съм я срещала из форума...
много ми е болно, дано някак се справи
И днес, както и вчера ми е мъчно, че има толкова мъка и болка, а нямам думи и не знам какво да направя, за да ги намаля поне малко. Знам, че времето не лекува, празнината и скръбта остават... Чета за малките ангелчета и очите ме болят вече от всички изплакани и неизплакани сълзи... Но по-страшно боли душата, има белези, които нито време, нито мили думи, нито нищо могат да заличат... Искам да прегърна и утеша всички майки, които са тук, а не мога, не мога и себе си да утеша... Няма утеха за такава мъка. И вина ме изгаря... за всичко, което можеше да бъде, а не стана...
Мъчно ми е за asja. Мъчно ми е че от радостно очакване е била хвърлена право в ямата на мрачната безнадежност... както толкова други. И всеки път си казвам "Не отново!", а то продължава да се случва. Мъчно ми е за всички вас!
Мъчно ми е, че в събота стават 6 месеца, откак Криси си отиде. Черно ми е.
Гардже, за какво си виновна? За това, че не си Господ? Не се измъчвай, миличка!
Мъчно ми е, че в събота стават 6 месеца, откак Криси си отиде. Черно ми е.
Гардже, за какво си виновна? За това, че не си Господ? Не се измъчвай, миличка!
Гардже, за какво си виновна? За това, че не си Господ? Не се измъчвай, миличка!
за вина не може да се говори...поне нея не я носи на плещите си....
Лилибон, и теб те прегръщам...няма мдуми напоследък, много бих искала да мога да ти кажа...но всъщност всичко си остават думи...
просто тъгувам с теб, дори без да ви познавам, това е
Lilibon catnadeen
Виновна съм за много неща, с времето го осъзнавам, някой ден ще събера сили и смелост да разкажа... Зная, че цял живот ще си нося кръста за грешките и ще си плащам, защото истината е, че и аз имам вина... от глупост, от страх, от незнание, от неопитност... но имам вина и това ме гори от вътре... от това ми тежи най-много, че може би можеше да е много по-различно сега... срамувам се от себе си понякога... уж съм силно и умно момиче, а допуснах това да се случи... И още повече ме боли като чета за всички майки, които са направили всичко възможно... никой не заслужава това изпитание...
catnadeen Виновна съм за много неща, с времето го осъзнавам, някой ден ще събера сили и смелост да разкажа... Зная, че цял живот ще си нося кръста за грешките и ще си плащам, защото истината е, че и аз имам вина... от глупост, от страх, от незнание, от неопитност... но имам вина и това ме гори от вътре... от това ми тежи най-много, че може би можеше да е много по-различно сега... срамувам се от себе си понякога... уж съм силно и умно момиче, а допуснах това да се случи... И още повече ме боли като чета за всички майки, които са направили всичко възможно... никой не заслужава това изпитание...
Гардже, убеден съм че нямаш вина
аз с първата бременост не занех много неща...и поради това детето се роди по късмет ок
сега наскоро правих аборт...дали по моя грешка...ми предвид взетите мерки от мен надали е грешка - приемам че ми е било писано да се случи...
наистина вярвам, че някои неща са предопределени....и да рипаш и да пиеш противозачатъчни като е имало нещо да се случи....та в този смисъл не вярвам да си имала дург избор...и да бе постъпила иначе съдбата пак щеше да те застигне
аз с първата бременост не занех много неща...и поради това детето се роди по късмет ок
сега наскоро правих аборт...дали по моя грешка...ми предвид взетите мерки от мен надали е грешка - приемам че ми е било писано да се случи...
наистина вярвам, че някои неща са предопределени....и да рипаш и да пиеш противозачатъчни като е имало нещо да се случи....та в този смисъл не вярвам да си имала дург избор...и да бе постъпила иначе съдбата пак щеше да те застигне
Гарга рошава . При всички щеше да е мн по различно сега, но не е .......... за най- голямо съжаление .Понякога грешим волно и неволно , но човек се учи от грешките си . И аз може би сгреших като се доверих само на едно лекарско мнение .Дано само няма нови регистрирали се в този под форум от тук нататък .Моля се да не стават повече такива грешки от които ние сме потърпевши.
. При всички щеше да е мн по различно сега, но не е .......... за най- голямо съжаление .Понякога грешим волно и неволно , но човек се учи от грешките си . И аз може би сгреших като се доверих само на едно лекарско мнение .Дано само няма нови регистрирали се в този под форум от тук нататък .Моля се да не стават повече такива грешки от които ние сме потърпевши.
Много мразя една думичка - "АКО". Защо трябва да мислим какво би било "ако..." ? Нима нещо ще промени станалото? Нима можем да върнем времето назад? Каквото се е случило - случило се е... Вече сме "Днес" не сме "Вчера" и това, което ни предстои е "Утре". Нека мислим какво ще се случи тогава, какво можем да направим, за да живеем по-добре, да боли по-малко и да се опитваме да не грешим повече.
Винаги ще има много въпроси, винаги ще има много "ако"-та, но никога случилото се няма да се промени
Може да се промени само нашето виждане и отношение към него 
Винаги ще има много въпроси, винаги ще има много "ако"-та, но никога случилото се няма да се промени
Може да се промени само нашето виждане и отношение към него
Напълно съм съгласна с ММка, няма смисъл да се ровим в миналото каквото било било. Гардже, сигурно всяка от нас може да каже че е сгрешила с нещо, аз също. В началото си мислех ако бях направила това, ако не беше онова.............. но каквото и да си мисех нито мога да върна времето назад, нито да променя нещо. На мен ми беше първа бременност и въпреки че много четох и се интересувах пак съм пропуснала много работи, е сега вече ги знам. Трябва да мислим за бъдещето не за миналото, не че ще можем да забравим но поне да не се обвиняваме.