На този ден ми беше термина... може би вече щях да гушкам моето малко дългоочаквано момченце... 
- Публикувана: 14 ян. 2008, 19:49 ч.
- Последно мнение: 2 май 2008, 14:02 ч.
Днес ми е мъчно, защото....3
жабче 
съжелявам мила ,тези дати и толкова много мъка.....................Знам ,че това са само дати и болката винаги е в сърцата ни ,но сякъш точно тези дни сякъш ни напомнят колко много е мъката която таим в себе си.Исками се да можех да ти кажа нещо с което да те успокоя ,но знам че каквото и да кажа няма как да ти помогна.
Дано както е казала silviayo да имаме щастието след време да гушнем нашите дечица ,а за тези които загубихме знам че болката няма да си отиде никога..........................
съжелявам мила ,тези дати и толкова много мъка.....................Знам ,че това са само дати и болката винаги е в сърцата ни ,но сякъш точно тези дни сякъш ни напомнят колко много е мъката която таим в себе си.Исками се да можех да ти кажа нещо с което да те успокоя ,но знам че каквото и да кажа няма как да ти помогна. Дано както е казала silviayo да имаме щастието след време да гушнем нашите дечица ,а за тези които загубихме знам че болката няма да си отиде никога..........................
Знам, че съм новак във форума и може никой дори да не дочете до край поста ми, но се задушавам понякога, а няма на кой да кажа.... минаха повече от три години, а все едно беше преди три дни, няма ден да не си мисля колко щеше да е голям сега, как щеше да изглежда, как щеше да се гушка в мен.... боли, а няма на чие рамо да поплача...
Знам, че съм новак във форума и може никой дори да не дочете до край поста ми, но се задушавам понякога, а няма на кой да кажа.... минаха повече от три години, а все едно беше преди три дни, няма ден да не си мисля колко щеше да е голям сега, как щеше да изглежда, как щеше да се гушка в мен.... боли, а няма на чие рамо да поплача...
Това, че си нова не значи, че няма да ти прочетем поста... Много съжалявам за загубата ти
Уж казват, че времето лекува... Но това е една голяма лъжа 
Прегръщам те
Гардже Рошаво, затова е това място - да не си сама в болката си. Даже и никой да не ти отговори не е защото не те е прочел, а защото вече е безсилен да понесе поредната почернена жена. Мненията са последното нещо, което може да има значение.
Болката не се измерва според бройката на публикуваните мнения. Нито според образованието, нито според богатството.
Болката е вътре в нас и си живеем с нея.
Понякога се замислям колко хора изживяват целия си живот в мрака на личната си трагедия. Неподозирано много жени и мъже.
Когато аз загубих моя бебо, в близкото ви обкръжение 5-6 жени се престрашиха да споделят, че и те са загубели дечица при раждане. Когато са имали нужда да изплачат мъката си, форумът не е съществувал. Даже интернетът не е бил познат.
Болката не се измерва според бройката на публикуваните мнения. Нито според образованието, нито според богатството.
Болката е вътре в нас и си живеем с нея.
Понякога се замислям колко хора изживяват целия си живот в мрака на личната си трагедия. Неподозирано много жени и мъже.
Когато аз загубих моя бебо, в близкото ви обкръжение 5-6 жени се престрашиха да споделят, че и те са загубели дечица при раждане. Когато са имали нужда да изплачат мъката си, форумът не е съществувал. Даже интернетът не е бил познат.
ГАрдже, по-добер от Рони не мога да го кажа
тук никой няма да те приветства с добер дошла, защото няма дурго нещо за което да мечтая освен да няма повече новодошли....
но щом си тук - пиши и както съм казвала - не минава...но мъничко не си сам и ако не помага, то поне не позволява да става по-зле и по-самотно
краса, много ми е мъчно като ти видя малкото бебе на снимката...много...знам как съм треперила пир раждането на Мими...както писах и на Silviayo уви твърде добре си представям каков е да съм на ваше място...чак страх ме хваща понякога като ме връхлети някое такова представяне....
тук никой няма да те приветства с добер дошла, защото няма дурго нещо за което да мечтая освен да няма повече новодошли....
но щом си тук - пиши и както съм казвала - не минава...но мъничко не си сам и ако не помага, то поне не позволява да става по-зле и по-самотно
краса, много ми е мъчно като ти видя малкото бебе на снимката...много...знам как съм треперила пир раждането на Мими...както писах и на Silviayo уви твърде добре си представям каков е да съм на ваше място...чак страх ме хваща понякога като ме връхлети някое такова представяне....
Гардже ,съжалявам . И след 13 и след 30 години болката ще я има . Случилото се случило . Няма как да го зачеркнем . Попаднала си на най точното място - тук в този форум .Тук можеш да си излееш душата и знай че винаги ще имаш подкрепа и всичко останало от нас твоите посестрими по съдба . javascript:void(0);