Типични родителски грешки

  • 4 489
  • 26
  •   1
Отговори
# 15
  • Варна
  • Мнения: 6 873
Не мога да се определя дори като смесица от няколко от изброените типове поведение. В смисъл...по малко от няколко но не на 100% попадам в написаните. Мислех, че съм от непоследователните но там пък пише, че не се изпълняват обещанията а аз си ги изпълнявам. Но не съм нито само добра, нито само лоша, изискваща и заплашваща.
Но някъде генерално греша във възпитанието на Сиси, към момента съм убедена в това. Доста хора се оплакват от 'ужасните' 2 години...при нас в сравнение с 'кошмарните' 4 години 2-те бяха песен. Close С това дете не мога да намеря златната среда, искам да съм добра и прощаваща с нея и съм...докато търпението ми се изчерпи. Следва ... разправия започваща или завършваща с пляскане.  Confused  Това е, признах си.

# 16
  • Мнения: 6 315
Аз съм също като дебеланата: Излишно взискателен и излишно емоционален тип.....Ама какво да правя като за мен най-естественото нещо е да прегръщам и целувам детето си и да му показвам обичта си? Самата аз така съм научена от родителите си и за мен това е много ценно.

# 17
  • Мнения: 3 211
Цитат на: Margarita
Ама какво да правя като за мен най-естественото нещо е да прегръщам и целувам детето си и да му показвам обичта си? Самата аз така съм научена от родителите си и за мен това е много ценно.

Аз пък тъкмо обратното-понеже с моите родители никога не сме показвали чувствата си, не си казваме постоянно обичам те и не се целуваме въобще. Та затова аз правя точно обратното, защото на мен ми е липсвало

# 18
  • Мнения: 6 315
Цитат на: very_nice
Аз пък тъкмо обратното-понеже с моите родители никога не сме показвали чувствата си, не си казваме постоянно обичам те и не се целуваме въобще. Та затова аз правя точно обратното, защото на мен ми е липсвало


Майка ми е така като теб Simple Smile. Аз много ценя това, че са ме научили да изразявам чувствата си! И мисля, че когато обичаш е хубаво да гушкаш и целуваш, стига да има мярка и да не задушаваш детето. Simple Smile

# 19
  • Варна
  • Мнения: 791
И аз да благодаря за темичката! Много полезна, за пореден път да се светна Bulb , че ми беше на изгаряне крушката! Хубаво е човек да се подсеща на определени периоди!
  Няма нищо лошо да изискваш, да гушкаш и целуваш, да бдиш над детето си и пр. но всичко в рамките на нормалното! Тук са разгледани всички крайности на които сме способни, и по този начин стават очебийни грешките и престараването ни! Иначе не се усещаме и не бихме ги забелязали! Харесва ми и че са посочени и последствията от подобни грешки!

# 20
  • Мнения: 4 244
Цитат на: wilma
Тук са разгледани всички крайности на които сме способни, и по този начин стават очебийни грешките и престараването ни! Иначе не се усещаме и не бихме ги забелязали! Харесва ми и че са посочени и последствията от подобни грешки!

Aз точно затова писах че съм комбинация от две защото осъзнавам много добре че става дума за грешки точно от крайностите.
Човек е добре да избере умереността и да се довери на интуицията си, за да бъде добър родител на децата си!

# 21
  • Sofia
  • Мнения: 21 632
Наистина много добра / полезна статия , благодаря  svasseva ! Simple Smile  
Мнението ми се припокрива с това на Флаш .
И аз си виждам грешки , ама още не съм открила начина  Close , но съм комбинация от няколко типа поведение  Confused .
А чуствата ги показваме , даже сина ми( 11г ) ' учи 'децата пред блока Wink  .
На мойте казвам , че винаги ще ги обичам( на мнение съм , че майчината обич е безусловна ! ) , каквито и да са и коментираме черти от характера им , който не одобрявам ( имам се за обективна ) .
Абе май тъпо се изразих  Rolling Eyes ....., буквално казвам : " Много те обичам и винаги ще е така , но това не означва , че харасвам/ не е правилно  еди какво си  и не трябва да го променим ! "

От Излишно емоционален за мен важи само тази част - За него е характерно прекалено проявяване на чувства към децата  кто прекалено е твърде силно казано !

Не съм :
Подчиняващ
Малодушен
Охраняващ
Небрежен

# 22
  • Мнения: 1 399
Аз откривам в себе си нотки от охраняващ, излишно емоционален, непоследователен и излишно взискателен стил.
За съжаление, виждам и в детето си, посочените като типични последствия на охраняващия и излишно емоционален стил Embarassed  Confused
Май трябва да вземам мерки, но как да се променя:?:  Confused

# 23
  • София, "Младост 3"
  • Мнения: 9 210
на практика взаимното изключване се явява в изискванията към детето - единия стил е на майка която постоянно се съмнява в детето си и изисква от него, а другия е на майка която няма съмнения в способностите тна детето си - и двете не могат реално да преценят - това е което аз разбирам от написаното  Wink  Затова са несъвместими според мен  Wink

Така или иначе са много елементарни описанията - забавни нищо повече  Laughing

# 24
  • Мнения: 2 792
Ами аз не мога да се преценя какъв тип съм Embarassed Баща ми като иска да ме дразни ме майтапи, че съм строга но справедлива Rolling Eyes  обичам да ги поощрявам, но не изпадам в крайности да ахкам пред видимо безмислена драсканица, която Момчил се опитва да ми представи, като вятър, а всъщност идеята е да е нарисувал пръв рисунката и да бие Димана.
 Опитвам се да ги предпазя, но го правя, повече като се опитвам да ги науча да се катерят правилно (примерно), а не като им забранявам, изисквам определено поведение, прилагам и на казания с цел запазване на дисциплината, но обичам и да показвам колко много ги обичам. Никога не се подмазвам и не подкупвам и аз да си призная от време на време има и попляскване Embarassed , като по друг начин не можем да се разберем Rolling Eyes

# 25
  • Мнения: 4 965
Аз пък не спадам към никой от тези типове  Close .

# 26
  • Мнения: 31
Вижте нещо интересно за възпитанието на децата:

ДЕТЕТО ТРЯБВА ДА БЪДЕ СВОБОДНО

 

 

Вестник “Медсъвет”, 30 юли 2003г.

 

Академик Норбеков, основателят на Института за Самовъзстановяване на Човека, събира пълни зали на своите курсове. При него идват стотици хора, които искат да променят нещо в себе си или да се отърват от досадни болежки. Курсистите се учат сами да се справят с недъзите си. Изследванията потвърждават, че хората успешно се справят с язвена  болест, хронични заболявания на стомашно-чревния тракт, бронхиална астма, разширени вени и много други проблеми. На занятията в Института без всякакво странично вмешателство можете да коригирате фигурата и лицето си, да подобрите състоянието на кожата си, да повишите сексуалността си, да активирате процеса за подмладяване. Мощния положителен импулс, който слушателят получава на курсовете в Института, помага за възстановяването на семейното съгласие, за постигането на взаимно разбирателство между децата и родителите.

Разкривайки съзидателния потенциал на човека, системата влия пряко на безопасността на бизнеса. Много от слушателите след курсовете започват собствено дело.

 

На базата на Института на Мирзакарим Норбеков и Театъра на котките на Юрий Куклачов успешно работи детският курс “Щастливо дете”.

 

Разработената от Норбеков система за психосоматична регулация се предвижда да стане част от Държавната програма за здравеопазване.

 

- Нека да определим темата на нашият разговор: взаимоотношенията на децата и родителите в семейството. Как да помогнат родителите на децата си да станат успешни хора?

 

- Веднага ще отбележа, че задавате въпроса си на точното място.

 

Ще ви разкажа как започнах самият аз. Пишете направо, не крия нищо. Изкарвах си прехраната, като взимах необикновени по мое мнение хора...Аз ги наричам “хора-елмази”, т.е. такива, които са открити за знания, имат стремежи да осъществяват мечтите си и са непримирими към недостатъците си...различни недостатъци – по отношение на здравето,  семейството, в професионално отношение / наброяват се 495 такива параметри на възможно недоволство от себе си / и им помагах да преодолеят това, което им пречеше. Безплатно. Даже понякога влагах лични средства за лечението и занятията. Докато те не заработят първия си милион. Дотогава не са ми длъжни с нищо. След това взимам 10 % комисионна за труда си. Честно ли е така? Виждам, че кимате...242 от родните милионери са мои подопечни. Те започваха от общежития, а после се захващаха със собствено дело. Интересното е, че аз не знам как се прави бизнес. Но да направя от необработения скъпоценен камък бижу, което да засияе с всичките си карати като брилянт – това е моята територия. За да стане той истински баща и съпруг или тя истинска майка и съпруга, за да се реализира във всякао отношение. Като моят труд в това отношение е един процент, а останалите 99 % човек си ги прави сам.

 

- Мирзакарим Санакулович, когато децата излязат от семействата си и попаднат в социалния живот, всяко от тях има свое ниво на успешност. Едни вярват, че могат всичко, други се боят да не сбъркат и затова не правят много, трети знаят твърдо, че не умеят нищо. И това може би тръгва от семейството...

 

- Абсолютно правилно. Ако един млад човек си каже: аз мога всичко – това е възпитанието на родителите. Ако пък се счита за празно място – това също е титаничният труд на родителите. Има животни, чиято любвеобилност води до гибел на потомството. Например, когато при яковете се роди малко, те започват да го облизват и ако стопанинът не внимава могат да смъкнат кожата на малкото от лизане и да го убият, въздишайки от препълващата ги нежност. Това първо. Второ – стремежът да направим от собствените си деца пълни отличници е като заразна болест. Вашите читатели-отличници, които се возят в метрото, имат съученици, които са доказани хулигани и се возят в “Мерцедеси”. Те не са получавали само шестици, но са били много по-свободни. Всяко дете е свободна личност с право на собствено мнение, а тези, които поставят на първо място отличния успех по всички предмети, много често не виждат това, което остава извън рамките на натрапената им система на знания. Не искат и не могат да видят. Ето защо предпочитат да се подчиняват и да решават чужди задачи вместо своите. А основата, разбира се, се залага в семейството...

 

- Как тогава да постъпват родителите за да не навредят на децата си?

 

Родителите на деца под 5 годишна възраст трябва да започват деня си, като залепват външните ъгълчета на очите за ушите си с тиксо, за да заприличат на японци. Японците знаят, че малкото дете не трябва да бъде спирано и не бива да му се забранява. А носа може да се направи леко еврейски. Всеки родител в душата си трябва да бъде малко японец и малко евреин и да внушава на отрочето си, че то е най-красивото и най-умното дете на света. Най-светлото и могъщото. Това е основата. Детето трябва да знае, че в него е всичко най-прекрасно на Земята, че то е Бог.

 

- Добре, това е до пет годинки. По-нататък ми се струва, че японците препоръчват да се отнасяме с детето като със слуга.

 

- Като с роб. След като детето навърши 5 годинки, родителите нямат право да правят нищо вместо него. При наличието на петгодишен син бащата няма право сам да зъвръзва връзките на обувките си. Това е така. Щом детето започне да прави нещо с ръцете си, то трябва да го прави. Така се залагат основите на служенето един на друг, така от момчето ще порасне мъж, а от момичето ще стане прекрасна жена.

 

От петгодишна възраст човек се учи да печели и да достига нещо. Като обгрижваме и съжаляваме децата си до двайсетгодишна възраст ние режем крилете им. Вместо да им дадем възможност да напълнят собствените си портмонета, ние ги държим в наша зависимост и не им позволяваме да си стъпят на краката. Това е трагедията на съвременните родители. Детето трябва да се възпитава в духа на Повелителят на Вселената, като помощник на Господ Бог, като раб Божи и слуга на Апостолите. На живите апостоли – своите родители. А ние, заради своята нереализираност и самота, за които сами сме си виновни, започваме да възпитаваме от детето приятел. Този приятел всеки един момент може да създаде собствено семейство, да има деца и да се окаже принуден да избира къде да бъде: там, където го зове инстинктът или при приятеля, който винаги ще има нужда от него. Такива форми на възпитание водят до трагедия.

 

-Нека да продължим темата за взаимоотношенията. Какво пречи на детето, когато излиза от семейството в света?

 

- Нивото на живота много се е покачило, нищо, че народът винаги е недоволен от времето и правителството...Заживяхме по-добре. Но историята на всяка държава е следната: когато нацията губи уважение към по-възрастните, тя постепенно изчезва от лицето на Земята.

Трябва да се възстанови култа на уважение към възрастта, преклонението пред по-възрастните, иначе Русия ще изчезне от лицето на Земята. У нас вече пада раждаемостта, защото двама, които се събират си оставят само по едно дете. Сливат се две реки и се превръщат в...ручейче...

 

На единственото, първото дете, му е много трудно. То няма с кого да се сравнява. По-малките деца “издърпват” покрай по-големите. Аз възприемам като възпитатели и по-големите си братя наравно с  родителите ми и съм им много благодарен.

 

И още нещо. В никакъв случай не бива да се допуска основите на възпитанието да се полагат от бабите и дядовците. Те така безумно обичат и съжаляват внуците си! Ако не ги спреш навреме ще стане като при яковете. Дете, възпитано от баби и дядовци, пораства без достатъчна любов и уважение към родителите си.

 

- Мирзакарим Санакулович, нека все пак вземем предвид реалността: в повечето семейства има по едно или две деца. Как да се справят те?

 

Родителите на едно дете могат да ме намразят, но аз казвам това с любов: има силни хора, средни, които се познават наполовина, а има и слаби, които изобщо не се познават. Има и три типа семейства: със силен мъж, при който всяка силна жена става слаба. Със слаб мъж, при който всяка слаба жена е принудена да слага хомот. И граждански брак, създаден от безотговорни хора, които се страхуват да направят реална стъпка... Продължаваме нататък. Силният мъж иска много деца и жена му ще роди толкова, колкото той е способен да осъществи. Слабият е готов до храни едно - две... Да не се оплакваме от теснотията. Като ти е малко мястото в апартамента си построй къща.

 

Към семействата с едно дете съвети нямам. Нека всеки, който днес чете това интервю да съчетае полезното с приятното и да си направи още едно. Това е всичко.

 

- Как една жена правилно да пусне детето си в света?  За първи път, от утробата?

 

- До раждането има още цели 9 месеца възпитание. Детето помни мига на зачатието си, помни всичките тези 9 месеца. То гледа на света през очите на майка си, затова тя няма право да плаче и да се обижда. Каквото искаш да видиш в детето си, за това и мисли. Това и ще стане от него. Занимавай се с това, което искаш за него – в този момент то получава първите си знания за света и се ражда с вече оформена основа на собствен характер.Останалото е просто продължение.

 

- С какво вашата методика може да помогне на бременната жена?

 

- С раждането на гений, ето с какво. Нашата система ще му позволи да се роди такъв, какъвто е бил изначално.

 

- Ражда се дете. Но често то живее в изолация от обществото, в което е дошло. Не тръгват ли от тук проблемите?

 

- Не трябва да има клетка. От първия ден детето трябва да спи с родителите – креватчетата са измислени от търтеите. Появата на детето в света трябва да се поощрява. После, когато се научи да ходи, то ще излиза на двора. Може да се върне със синини. Не го съжалявайте и не го осъждайте – порадвайте се за него, то става личност, придобива опит. И му кажете това. Поздравете го с това, че расте, става по-голямо, и че това, което става с него е нормално.

 

- Да го поздравим за неуспеха?

 

- За новото стъпало. За новото събитие.

 

-Трябва ли да му се карат?

 

- В никакъв случай. Не бива да натрапваме своите правила на друг човек. Те ще се превърнат в капаци за него. Аз имам четири свои деца и шест осиновени и никога не им се карам.

 

-Съвсем никога ли?

 

- Имаше един такъв случай. После дълго молих за извинение. Детето трябва да има свобода, но свобода с пълно ограничение. То е свободно да прави каквото пожелае, но другите да не ги боли от това и да не им е зле.

 

- Ограниченията от родителите ли се диктуват или детето само трябва да ги разбира?

 

- Трябва да му се обясняват. Не да се натрапват, а да се обясняват.

 

-Ако все пак детето ви е ядосало как постъпвате, за да не навредите?

 

- Преставам да го хваля. Преставам да се усмихвам. Говоря по-малко и всичко си правя сам. Това означава, че сериозно сме скарани.

 

-Може ли да се казва на детето: “ Ти постъпи неправилно, направи грешка”?

 

- Така правят най-мързеливите родители, които не могат да анализират ситуацията с детето. Оценка на постъпката си то ще даде само, при това много по-добре от вас. Детето иска да направи нещо неправилно от гледна точка на родителите... А кое е правилното? Ако погледнете на своето дете като на гений и видите, че вашата истина не подхожда за него, я оставете за себе си. Ако детето възнамерява да направи нещо несправедливо му обяснете без да му забранявате. Забраната е родителска слабост.

 

- Как с родителска грижа да предпазим децата си от болести?

 

-В града е трудно... Градският начин на живот силно ограничава движението, което е нефизиологично.  Затова непременно трябват спортни занимания. Второ. В мегаполиса има малка вероятност човек да се роди гений. Има много възможности, няма към какво да се стреми, няма за какво да мечтае. Вижте сами – 99% от успешните хора са от провинцията. Големият град убива амбицията в мъжете, прави ги самодостатъчни, защото главното е не да направиш нещо, а да оцелееш. Затова десетмилионна Москва дава всичко на всичко един процент творчески хора.

 

Когато преместих семейството си в града децата започнаха да се учат по-лошо. Тогава за два месеца ги изпратих при свой роднина на село да пасат кравите. Върнаха се и започнаха да носят само шестици. Имаха база за сравнение. Трябва да се внуши на детето, че мястото, където живее е прекрасно, но има и по-прекрасни от него. Защо жителите на големия град не ги обичат никъде? Защо в големите градове хората спират да се размножават? Най-способните умове се стичат тук и се самоунищожават. Защото вече няма накъде да се стремят.  Нямат стимул.

 

А ако в града пристигне млад човек сам, той би имал мощен стимул да се развива по-нататък...

 

- Значи всичко е много просто: не бива да се дава на детето всичко и наведнъж, не бива да му се пречи да се развива и да действа, не бива да му се режат крилете, дори да ни се струва, че не са му нужни...

 

- То трябва елементарно да знае, че има неща, които радват близките или ги огорчават. Детето трябва да се радва с радостта на родителите, а те от своя страна трябва да се научат да се радват на делата на децата си. И тогава детето ще се възпитава като раб Божи, цар на Вселената и слуга на апостолите, т.е. на своите родители. А когато порасне, също ще му се прииска да има повече слуги. В страна, в която няма уважение към по-възрастните, порасналото дете подсъзнателно ще стеснява кръга около себе си, за да ограничи броя на тези, които биха могли да го наранят...

Общи условия

Активация на акаунт