Връщане в България

Леле каква хубава тема...
Ами аз съм ТУК в България от 2 години след 15 години в Австрия. Страшно ми е хубаво и спокойно, направо камък ми падна от сърцето като се върнах.
isave, в София има френски лицей. Моята дъщеря също е 5 клас и е там. Обучението е на изключително високо ниво каквото беше в лицея в Австрия, което обаче не можеше да се каже за техните държавни училища. Има и много други частни училища, които са добри. За държавните...е - там е лоша работата според мен.
Здравеопазването е доста добро, ако човек може да си го позволи  , въпросът е че в Австрия не можех да си позволя да ходя на частно, а тук мога. Не знам как е в другите страни, но мога да пея песен за лошото здравеопазване в Австрия. Ние си бяхме станали редовни посетители на детското спешно с тези ангини на дъщеря ми (всяка втора седмица естествено в петък, естествено вечер  ) и под  3 часа не сме чакали нито веднъж.

Лошото отношение на местните към чужденците беше нещото, което ме парализираше изцяло. Не съм свикнала на подобно отношение и така и не можах да преглътна, че към нас се отнасят така както ние се отнасяме в България с ромите. За 15 години доста ме постъпкаха (иначе така горда и независима и с бодър дух).

Другото, което ме съсипваше е, че не исках дъщеря ми да става като австрийците - високомерна, лицемерна, с желание за приятели, но емоционално неспособна да създава топли връзки. На 5 отказваше да говори български  и се срамуваше от това. След 1 клас беше вече доста приспособена към начина на живот и все повече имах дете, което не харесвах.  . Затова я махнах и от австрийското училище и я дадох във Френския лицей - едно наистина "светско" училище, където има деца от всякакъв тип и с най-разнообразен цвят на кожата и расизмът не съществува на практика (не само на думи).

Работата... като си жена и чужденец е двойно по-трудно - вие го знаете. 8 години следвах (в Австрия е кошмар следването) и 6 работих. На финала заплатата на австриеца колега беше *2, а годишния му бонус *5 (същата квалификация, същия трудов стаж). Унижението ми като му видях случайно фиша... беше до небето.

Връщането го подхотвях около 5 години. Всяка Коледа смятах, дали ще може да си позволим финансово да се върнем и преди две години сметката стана. Ура-а-а. 
Изпитвах такава неуписуема носталгия към България, че беше  почти физическа болка. Всеки път като се връщах от ваканция или отпуска в БГ, си мислех - ами ако не се кача на самолета, какво толкова ще стане. .

Още не съм ходила до Австрия, но всеки път като си помисля за тази страна, стомахът ми се преобръща. Сега сме планували за края на април едни ски, но ще видим...

Тук за някой хора е непоносимо. Мръсно е, има бюрократщина, шофьорите са отвратителни, а за градския транспорт да не говорим. Обаче лека полека нещата се оправят и дори скептичните ми родители напоследък не мрънкат.
За мен обаче е прекрасно: Приятелите ми са тук (вярно заети са, но намираме общи моменти), родителите ми са тук, направих си консултантска фирма и нещата вървят доста добре. Има задръствания, но града е малък. В Австрия ми бяха необходими 4 часа на ден за водене на дете на училище и след това офис и обратния път, тук офисът ми е на 5 мин. пеша от училището, а пък то е на 5 мин. път с кола (при задръстване - 15). Ходя всяка седмица на козметик, фризьор, маникюр и масаж. Все неща които качват стандарта на живота. Ските са на 70 или 150 км., Витоша е на половин час, а морето - само на 500. Тук всички ходят масово на море и на ски за weekenda.

Разбирам защо хората са в чужбина, разбирам и тези, които им харесва там. Тежко е за тези, които не се чувстват на мястото си и усещат празнота в своя живот - те са тези, които мислят за промяна. 

radmila, поздравления
радвам се, че си щастлива и че промяната ви се е отразила за добро

аз не съм преживяла такова нещо
ако бях, със сигурност щях да постъпя като теб

Австрия няма ли закони против дискриминацията? 
тук за тези работи можеш да ги съсипеш направо

успех

И на мен много ми хареса поста на Радмила.
Това е и моята идея-човек да се чувства щастлив, там където е.
Ако това е България-чудесно.
Ако е някъде по широкия свят-също.
Желая успех на всички!

Здравей Радмила, поста ти малко ме успокоява, наистина френския лицей е един добър  вариант за нас, може и да се засечем там другата година, ако действително се върнем. На твоята дъщеря не и ли е трудно с френския след като е посещавала австрийско училище? и дали завършват пълния цикъл на обучение там до BAC ?
Аз се чувствам добре тук, расизъм не съм усетила, Франция е доста толерантна в това отношение и се радвам, че и децата ми се научиха да приемат и децата от други националности нормално;
За цените на козметиците , ресторантите и други глезотийки в Бг безспорно е така - две мнения по въпроса няма ...

isave, беше й трудно, аз я преместих във втори клас, но там имат програма CLIN (classe d'intégration) и естествено 2-3 години яко частни уроци. Сега французите казват, че говори отлично, че даже и без акцент  . Ние не разбираме нито дума френски и не сме успели да развалим детето  ...Добре че учителката им тази година говори английски и малко немски..., а във Виена си водехме на родителски срещи частната й учителка като преводач. Щото тези не се шегуват - говори се само на френски, ако не знаеш.. оправяй се  .
Колкото до матурата - да правят матура Terminale L =Baccalauréat + Matura след 12 клас (1-eme).

Mma Ramotswe, колкото до дискриминацията - има закони, но законите са за нива на заплатите договорени от профсъюзите, а практически всички получават повече и тогава (в частния сектор) договорката на заплата е индивидуална. Бизнеса открито признава, че плаща на жени по-малко, защото им се разболявали децата и забременявали  - по този начин отсъствали от фирмата..... спирам, че само като пиша ми кипва л...то.

Отдавна не съм писала в този форум, защо ли...Ами защото навсякъде като се започнат едни спорове, интриги то няма край. Къде отиде толератността, правото на избор и собствено мнение...Не може да сме безпристрастни, но нужно ли е да се обиждаме, критикуваме и пр...Незнам понякога си мисля, че тука са хора, които си нямат друга работа освен да се заяждат с останалите, разполагайки с неограничено свободно време, сърфиращи в нет пространството и правещи се на голямата работа...Колко комфортно, спокойно им било в чужбина, какъв стандарт на живот си позволявали и видите ли в България всичко било мизерия, простотия...Глупаво ми е от такива приказки...Всичко е въпрос на избор, на виждане, на ценности..Кой решил да се прибира, кой не...Няма прави,няма криви...Всичко се определя от късмета, чувствата и настройката на човек...И всеки сам за себе си решава къде се чувства добре, къде е щаслив и каква е цената, която плаща от избора си...А цена винаги има...Дали ще си стоим в чужбината и ще се наслаждаме на лукса и изпускаме истински важните неща (поне за мен, за друг може да са други), като приятели, близки или ще си мизерстваме в компанията на обичаните от нас хора, ще има на кога да похвалим или оплачем, но няма да имаме материалната сигурност, която ни предлага чужбината...За всеки истината е различна и за всеки и чужбината и родината предлага различни неща, това е просто късмет и малко воля и желание да се постигне нещо, разбира се...
За мен лично, аз съм решила, че ще се прибирам в България. Даже имаме и определен срок вече...Вече 5 год. сме в щатите с мъжът ми ... еми няма свикване и в нашият случай, даже вместо да имаме повече приятели, те намаляват, намаляват (много хора се прибират към Бг или се местят другаде) докато се окажем само 2та...Но и приятели да имах и близки, пак щеше да ми тъпо и чуждо тук...Поне така си мисля...
Като се прибирам в България, вярно е първите 2 дена се дразня от мръсотията, шофирането, и пр, но после свиквам и гледам добрата страна, която ми е предложена, близките, приятелите, дългите застои по кафенетата, празнуването в кръчмите или топлите сбирки с роднините,  че дори и дразгите. И на мен ми е омръзнало от спокойствието, от това да няма какво да правиш през почивните дни и постоянно да провеждаме "шопинг терапията" (но и тя си има времено въздествие, което много бързо отшумява). Вече ми омръзна това да мога да си позволя всичко и марковите дрехи и парфюми, но няма къде да ги покажа даже...освен във форума (както правят някои хора).
Не искам да обидя и не нападам никого. Надявам се всеки да намери хармонията със себе си и ви желая много щастие, независимо къде по света се намирате!
П. П. Май не исках точно това да пиша, но като ме гони безсънието така е...Извинете ме ако има нещо, с което съм ви подразнила! 

извинявай и ти, ама мисля, 4е първата 4аст от постинга ти е напълно излиШна, да не говорим, 4е е противоре4ива. от една страна казваШ, 4е за всеки истината е разли4на, от друга, искаШ хората да не изказват своята 

това, което съм ти под4ертала е ужасяваЩо и разбирам заЩо искаШ да се прибираШ. но нали се сеЩаШ, 4е може би не вси4ки имаме такива проблеми.

не съм с неограни4ено свободно време, но съм малко заядлива и 4естно, предпо4итам един конструктивен спор, без нападки и обиди, отколкото царуваЩата "полити4еска коректност", която води само до гра4ене в хор. не разбирам за какво да пиШа във форум, ако не среЩам разли4ни мнения 

Толумбичке, браво.
Напълно споделям мнението ти и подкрепям всичките ти постове в темата.
България става за ваканция и почивка (след внимателен подбор къде точно), но не и за живеене.
Съжалявам, не ми остана излишен патриотизъм.
Беше заглушен от реализма.

Snow girl,
пиша специално за теб, без никакво, ама никакво желание да се заяждам.
Чувствата по отношение на живота в БГ, които си описала, аз ги изпитвах едно към едно
преди няколко месеца. Разбирам и отношението ти към живота в САЩ.
Няма да те разубеждавам, защото знам, че човек като си навие или му писне
от нещо много, просто каквото и да му говорят няма смисъл.
Но поне мъничко се замисли...
За семейството, приятелите - всеки си има неговия живот, тича по работа, гледа си децата.
Виждате се много по-рядко отколкото Ви се иска. Да, Вие сте си близки, обичате се,
но изобщо няма да контактувате толкова често. Като се върнем от чужбина за малко-всеки гледа
да ни се порадва, съобразява времето си с нас, обръща ни внимание. Но когато и Вие сте си за
постоянно тук, това вече не е така. Пак ще сте си само двамата със съпруга.
Кафетата и кръчмите-и на мен ми липсваха. Кафенетата са станали безобразно скъпи,
по кръчми хората ходят само по празници и честно да си кажа не получих очакваното
забавление. Това, признавам си е лично и не е задължително и при теб да е така.
Дрехите и тяхното разхождане по главната-и аз така страдах, че няма къде да си показвам хубавите
дрехи в забутаното английско село. А сега ми идва да се скрия някъде. Е няма такова оглеждане,
сканиране, преценяване, каквото в БГ. А аз съм хубава жена, с хубави дрехи, не съм комплексарка.
Но вече ми е ужасно противно това оглеждане, този снобизъм.
Пък като влезеш в Моловете и като видиш какви парцали продават и на какви цени...
и ги съпоставиш с това, което си пазарувала в САЩ, съвсем ще се отвратиш.
Какво още... за мръсотията и шофирането-Не, няма да свикнеш. Извини ме за категоричността.
Не знам как е в Пловдив, но в София е кошмар. Избиха ми всички възможни алергии от прах и мръсотия.
Да шофираш е висш пилотаж, не съм толкова добра, пешеходстването е филм на ужасите. И не си
мисли, че преувеличавам. Бездомните кучета ми изглеждат огромни. По тротоарите е почти непроходимо.
Онзи ден в трамвая един мъж ме удари. Искаше да слезе, докато трамвая беше в движение,
аз на вратата и отказах да си пусна ръката, докато не спре окончателно, иначе щях да падна.
Такъв ми заби през лицето, разби ми устата. Ок-идиоти навсякъде. Но за всички останали беше
напълно нормално жена да реве в трамвая. Никой, никой не ми каза една дума!
Всекидневно ми се случва нещо подобно.
Не мога да отрека, срещам и добри хора. Но са много по-малко от горните.
Аз вече казах, ужасно съжалявам, че се върнах. Подчертавам-битово и материално всичко ми е
повече от добре устроено. Но не помага.
Помислете си добре. Струва ли си да рискувате спокойствието и сигурността на живота Ви
в САЩ, заради мъничко повече разнообразие и забавления, но и ужасно много нерви в добавка?
Едно пренасяне е скъпо и трудно.
Една съфорумка два месеца ми говореше, това, което аз сега ти пиша. Не повярвах.
Но с тези чувства е така. Докато не си го преживееш, няма как да си седнеш на дупето.

Извини ме, ако съм навлязла твърде много в личното ти пространство. И... успех!

Толумбичке, отново описваш нещата такива, каквито и аз ги виждам.
И за оглеждането, преценяването и снобарите.
И за кафенетата и парцалите в магазините и Моловете.
И най-вече за алергиите.
Седем години съм живяла в София, такова нещо кожата и косата ми не бяха преживявали преди това.
Въздух, вода, храна, мръсотия ... съсипват организма отвсякъде.
Откакто съм в Норвегия доста от здравословните ми проблеми изчезнаха.
Една хрема не съм имала дори, а в София бях с грип всяка зима.

E, snow girl, не знам къде си в САЩ, ама права е феиам, не е за всички така – не съм имала празен уикенд почти никога, за шопинг нямам време, имам токова добри приятели в САЩ, колкото и в България (ако не и малко по-), нямам приятели българи, ама не ми липсват толкова, говоря си със семейството редовно. Сега живея в България и едва успявам да се видя с приятели и роднини, защото всеки си гледа семейството и децата и не остава време за дълги раздувки. И така, както го описваш, чак такава прелест кафенетата не са, аз поне не съм ги харесвала особено никога. Така че съвет – не слагай всички под един знаменател. И да ти кажа кое е най-разочароващото в родината – поголовното неспазване на закона! Просто съм отчаяна от ситуацията. От това идва мръсотията, лошото шофиране, безочливите и корумпирани политици, поголовното строене където трябва и не трябва, кражбите, абе каквото се сетиш. Не се създават добри закони, не се спазват и няма кой да следи за спазването им. Ей това, ме отчайва ужасно. Да не говорим за ужасната учебна система – само поговори  с някой родител и ще видиш как се учат интеграли в 8 клас и как не им пука на учителите за децата, как във всяко училище има дилър на наркотици или за почти безплатните детски градини, които идват с цена обаче 30 деца на 1 учителка. Как няма читава детска площадка – или всичко счупено, или наркомани ходят там или бездомни кучета са я осрали. Не знам какви романтични представи имаш, ама бързо ще ти се променят, когато се върнеш. За да се подготвиш, направи усилие да четеш или гледаш бг новините около месец и ще видиш как стоят нещата. Без обида и заяждане – според мен не си направила усилие да се интегрираш и затова ти е трудно и не ти харесва. Иначе ако е въпрос за раздялата с родителите, е вярно, ама всеки си гради живота, както може и за това също има разрешение – вземаш ги при теб.  Не казвам, че няма да се оправи, но много вода (и евро пари) ще изтече до тогава. Опаа тока пак спря… колко често се случва това, където си сега?

Нито съм искала, нито искам да се заяждам и не приемам коментарите ви за заядливи, напротив благодаря ви ...Просто изказах мнение, и всеки има право разбира се. Аз говоря за моята действителност, за моето решение. Не искам да звучи като критика. Разни хора, разни идеали - както е казал Алеко.
Но аз не се връщам заради някого, аз го правя за себе си - търсейки евентуално щастие и хармония. Незнам дали ще я намеря, но имам право да опитам нали?!? Все пак вместо да се оплаквам и да недоволнича предпочитам да направя нещо. За мен връщането е нещото, което поне си мисля, че би ме направило щаслива. Тук не мога да осигуря нормален емоционален живот нито на себе си, нито на мъжа ми, нито на детето ми.
Плюс това ми е омръзнало от хора, които се чудят по какви параграфи да оплюят родината. Болно ми е. А и виждам много хора, които също не са щасливи тук, но заради хороското мнение ли, заради някакви техни си причини се мъчат да стоят тук, сами и убеждавайки се колко е зле в Бг и се успокояват те колко са добре...Тук се сблъскавам с много самотни хора и ми е мъчно за тях...Но всеки прави избора си...Съжелявам имам много неща за казване и за това съм неподредена и хаотична...
В началото се опитах да ми хареса, прехвалената Америка...Е верно е не успях да се интегрирам, но и желание нямам вече...Всичко ми е изкуствено и напудрено. Грешката може би е в мен, такава ми е нагласата, психиката и характера и не мисля че трябва да се извинявам за това...Вярно е има много хора, които им харесва където са. Изявили са се професионално, намират баланс и вътрешно удовлетворение. Радвам се за тях! Обаче аз не можах да го направя и не се чувствам виновна за това...Има си хора и хора. Всеки със своята индивидуалност и ценности.
Мъчно ми е също за беззаконието, и тн и тн в България. Не съм си сложила розовите очила и да се самозалъгвам, но както казах по горе, поне мога да се опитам да намеря щастие за себе си  и семейството си. И ако е рекъл Господ и имаме късмет ще успеем, ако не билета и обратно...Винаги човек има избор!

да, така е.
snow_girl, пожелавам ви късмет в родината от цялото си сърце

snow girl и аз ви пожелавам късмет и успех, за много хора е добре тук, ама за други не е лесно, след като си видял какво е "законие" и да гледаш беззаконието... просто е много тъжно...
последна новина - спряха парите за България по евро програмата САПАРД, за какво друго - корупция...