Връщане в България

имам един любим детски автор - джералд даръл. роден е в индия, по националност е англичанин, детството си е прекарал на остров корфу. той например чувства корените си явно там и отчасти в индия. англия му се струваше студена и неприветлива.
моето дете е родено в българия, но както е тръгнало няма да расте там. независимо, че мъжът ми е българин, мисля, че тя ще се чувства добре там, където е минало детството и, независимо от това, къде е родена.
има и още една малка подробност. тя е осиновена. биологичната майка е от врчанско, биологичният баща..........той и без това е мътна личност. къде ли ще са нейните корени. врачанско, странджанско, софиийско...........
прадедите ми са от велес, там ли са моите корени, след като по друга линия са от бургаско, по трета от пернишко, по четвърта гръцко. манталитета навсякъде е различен, дори в различните градове, после в различните окръзи, после в различните държави, континенти.......
има много осиновени деца от китай, индия, африка. на тях корените им къде са.
за мен битието определя съзнанието, а не обратното. иначе би трябвало да отричам и осиновяването. ако теорията на ксения е вярна, всеки би трябвало да се роди, порасне и остарее на абсолютно същото място, на което се е появил.
само че аз не съм султана от железния светилник и живея през 21 век.
за образованието в канада не знам какво е. тук не е лошо, но има бая кусури. в българия е същото. ще ми се детето ми да се чувства добре в собствената си кожа, пък дори и да пасе овце. моите родители предпочетоха езикови гимназии, музикални уроци, аз исках приложни изкуства.
сега си ползвам познанията, които те искаха да имам, пък ще уча това, което аз исках някой ден, за личен кеф.
нещо канада ме съмнява, без майтап. преди общувах много с хора, живеещи там и е факт, че наистина бяха много неудоволетворени. като процент и като базата, която имам за сравнение, наистина много от българоканадците са неудоволетворени . не мога да си го обясня. може би защото не могат да се върщат често в българия.
за мен например е ясно, че не бих живяла сега нито в щатите, нито в канада. европа ми е по на сърце. испания я пробвах, но не ме кефи, мъжът ми пък там му е добре, някой ден може и там да поседим.
но като цяло и двамата сме на едно мнение. засега сме удома тук. имаме възможност да пътуваме, да видим това онова. той е живял дълги години по арабския свят и при братята руснаци, аз тук. добре ни е там, където е добре за детето и после за нас. живеем своя живот, защото решаваме заедно. и никога не губя една визия - правото на избор и възможността за това. и не мисля, че това е свързано с пари, а по скоро с вътрешна свобода.

добре, де
аз сравнявам със скандинавските страни, за там имам опит и наблюдения


p.с  джералд даръл го обожавам
"Моето семейство и други животни" 

но е ужасно труден да се чете в оригинал

пожелавам ти да намериш отново баланса в живота си, както и по-добро място за теб и семейството ти

и дано да е скоро
поздрави от Лапландия

Матакосмата, браво!

Ксения, мисля, че генерализираш , вадейки изводи от твоята семейна реалност.

Как детето ти има български корени, след като е  родено в смесен брак в Канада не ми е ясно.
Ако е така, значи приемаш, че можеш да имаш корени от място, където физически не си и няма какво повече да спорим може или не може да си щастлив отделен от корените си.
Щом детето ти има бг корени,защо подозираш, че ние нямаме, след като сме родени и израстли там!

Ти самата си направила разграничение между имане на корени и отделяне от тях. Детето ми се определя като българче и се чувства най-добре в България. Единствените роднини към които е привързана безкрайно са българските, и единствените места, за които мечтае са в България. Е, за момента италианецът и е повзел акъла малко, но ще и мине. Силно се надявам да не повтаря грешката на майка си да се омъжва за чужденец, но на който каквото му е писано... И на мен някога ми разказваха на какво ще прилича живота ми вечно с куфари, но...това е положението.

И моля...не ми правете разбор на сексуалния живот. Няма нищо по-нормално на този свят от това да обичаш Родината си и да се чувстваш най-щастлив там. Ненормално е останалото.

 

Ксения, аз доколкото разбирам, ти би се върнала в България само срещу прилични доходи. Поне така се изказа. Останах с впечатлението, че това е най-важното за теб. Мога да те убедя, че доста от емигрантите не биха се върнали даже и срещу много големи доходи. Не всички хора се интересуват само от парите. Много хора не могат да виреят в страната с "култура и морал", точно защото не искат да правят компромиси с ценностите си. Тежък е живота на емигранта, но още по-тежко е да си имигрант в собствената си страна.
Това за общуването по форумите също не го приемам. Аз от 2 години пиша доста по-активно в един международен форум. Там общувам с хора от всички континенти и ми е изключително приятно. Радвам се, че имам тази възможност да опозная повече хора и националности.

Моят мъж има страхотна професия, която да не кажа голяма дума, но почти няма почва в България. Прави си добра кариера тук и е абсурдно да се мести в България, където няма почти никакъв шанс за развитие. Аз не мога да искам такива жертви. Достатъчно аз самата съм дала за да искам подобно от друг.

Ами след цялата "самореклама" ,която българите правят на България няма как да убедиш един чужденец,и то от държава с висок стандарт, в противното,разговорите не помагат. Обич,обич но и аз  да бях обичала примерно мексиканец ,не бих тръгнала за там,просто страхът от неизвестното е голям при хората.

И аз чета чужди форуми и дори се разписвам там,но Винаги ще си остана българка като самосъзнание,дори и след половин живот в чужбина.
Парите за мен никога не са имали значение,просто навремето не намерих българин ,за когото да искам да се омъжа,не ме е интересувало материалното ,нито тогава ,нито сега.
Жалко,че масово чужбина е гурбет за българина.А когато малко се окопитят и почват да плюят България,която ги е направила хора.

 Лично за мен е голямо лицемерие да говориш мили думи за родината си, а да я предадеш за финикийски знаци. Ако наистина си родолюбец и можеш само там да вирееш, то нищо няма да те спре да се върнеш обратно,  най-малкото парите.

Като дете животът ми беше разделен на две: между София и мястото, където имаме къща. Сърцето и душата ми се е късала, когато си тръгвахме обратно за София. За съжаление, много от тези чувства бяха предизвикани от мислите и чувствата на майка ми. " Тук е рай, но там трябва да сме, защото....." В никакъв случай не ми е помагало, а ми е било още по-тежко. Родителите трябва да са много предпазливи в такива ситуации.

Именно

Това за събирането с други българи пак показва разликата за причините, поради които си извън България и нагласата ти към това...
С момичетата, с които се виждаме говорим за всичко друго, но не и за тези материални неща....Кой какво имал или е постигнал, както и колко отвратителна е България.

Като заключение ми се върти една мисъл,навремето българина не е имал възможност да напуска масово България,смесените бракове са били рядкост,затова сега изведнъж назрява необходимостта от самоопределяне на националността ни.Какво е моето дете,българче или не.Каква съм аз,наскоро като ходих до един отдел ми казаха,ти не си за тук,тук е за чужденци ,и какво,значи аз не мога и  да съм чужденка вече..
Но най -жалки са ми хора,които са в чужбина за далавера и пари,плюят България наляво и надясно,а в същото време си остават аутсайдери,понеже чуждата кухня примерно не им допада,нито манталитета,нито културата,нито езика научават като хората.НО въпреки това България е долната държава.Примери бол...и много от тях не са вързани за чужбина дори ,като омъжените там,но стоят  въпреки това....
А за моята българска среда тук,мога да кажа ,че е много малка,но качествена ,понеже  със самозабравили се хора нямам за какво да говоря.

Норче 
Аз съм на принципа, че всеки трябва да е там, където се чувства добре.
Лично аз не се чувствам добре в България по 101 причини.
Не че в чужбина е мед и масло, но тук има една много основателна причина, която ме задържа и която ме кара да се чувствам добре и специална.
Аз съм там, където е сърцето ми ... а то е далеч от България.