Връщане в България

Това е истината.
Само , че дали един човек емигрира с идеята да стане част от една друга държава или да бъде космополит ? Когато 30 г си бил българин не може да станеш канадец или какъвто и да е там. Може да бъдеш гражданин, да имаш равни права, да приемаш културата и мирогледа и т.н. - но ти си оставаш различен, просто не си един от тях. Общувала съм с второ поколение - и те  са различни - те са повече деца на емигранти  , отколкото канадци.
Много от общностите тук някак се разграничат от "местните" и от другите - пазарят в техни си магазини, работят с техни си хора, женят се помежду си и т.н.  - което никак не ми харесва и е далеч от идеята за хората - космополити.  Аз по друг начин съм си представяла съвместното съществуване на хора от различен национален произход.

за голямо съжаление ще ми се наложи да опроверга това тъй елементарно обяснение 

1. Европа и Америка (Северна) са КОРЕННО различни. мдам, да ти кажа, аз съм живяла и на единия, и на другия континент. определено са два свята. та, това че един човек има проблеми с харесването на Америката, съвсем не значи, че ако я смени с Европа ще е пак толкова нещастен  а още по-малко, че има някакви хипотетични вътрешни проблеми (ей, кой казва, че психоанализата не била популярна)! 

2. наблюденията ти са грешни - за справка точка 1  ааа, а тези, които са успели с промените в други държави, как пък така не успяват с промените тук?  мнооого опростенческо, мисля да не коментирам повече, то няма и какво   

за тук изобщо не коментирам, защото не е достойно за коментар!  и все пак... много силни думи използваш и доста смели определения, дано си сигурна в това, което говориш и да си живяла на тези места, в противен случай - грозно е. 

всъщност аз имам по-добри наблюдения въррху български студенти в западно-европейски университети, защото тук няма нито един или аз поне не знам да има  така че, коментарът си е съвсем издържан откъм данни. другото, което сравнявам е на база впечатления от други канадски градове, в това число вече и Монтреал, където имаме и роднини, които живеят там от 17 години. та така, за тук не отварям дума изобщо  може би защото аз пък сравнявам с Париж и Лондон, не знам 

забравих да допълня - ние живеем в квартал, в който основно живеят политици и университетското тяло (университета е на Реджайна, а не на Саскачуан). за преподавателите ми е думата - зад нашата къща живее британец, отляво шведи, а през улицата са руснаци - това само около къщата. е, няма един, който да е казал, че в Канада му е по-добре отколкото където и да било в Европа! а все пак тези хора са преподавали в много и различни университети, включително и в Северна Америка и вярвам, имат представа от живота. последно едни румънци дойдоха да преподават от Хюстън (инженери са и там завършили) и сега са на път да хванат самолета обратно за Щатите, макар че могат да отидат и в Торонто. това го пиша по повод българите, дошли от Германия - ами явно това ги задоволява, условията и живота тук - аз не съм живяла в Германия и не мога да коментирам как е там.

и да допълня казаното от Титина: heureuse , в Монтреал с огромен ентусиазъм се засилих на симфоничен концерт в подобаващо според мен облекло, без да съм си сложила голия гръб, но все пак - уважение и към изпълнителите, и към музиката. е, няма да описвам сред каква мазна тълпа бях  имах чувството, че съм в закусвалня, половината миришеха, а видът им беше просто отвратителен! имаше всичко на всичко 20-30 човека, които си бях прежалили костюмите  друг случай - пропътувахме 8 часа, за да гледам една опера, която обичам - грозна картинка, половината не можах да я чуя от звука на пуканки, чипсове, кока-коли и не знам още какво! пляскаха по средата на ариите и не спряха да коментират на висок глас  ами ето, не е било тук, отишла съм другаде - култура не видях. иначе Монтреал е много по-европейски изглеждащ и определено си заслужава да се види. НО хората нещо... мое си мнение, никого не ангажирам с него 

п.п. тази тема според мен отдавна се изчерпа и освен мерене на атрибути, друго не мисля че ще произлезе по-нататък.

Културата тук е сетлърска, има я ама не е баш. Както и всичко останало... Има много фън обаче Аз не си падам  по опера , но ми харесва стария порт , стария град с кафенцата и бирариите, Кресент, безкрайните велосипедни алеи. Абе има атмосфера. Даже и съседите кебекари са симпатяги и ме кефи, как спокойно живеят и как добре са си възпитали децата.  Най -важно е да се чувстваш у дома там където си. Ако не, най- добре бягай преди да си натрупал много горчилка.

За да си гражданин на света не е нужно да отречеш културата си.
Познавам човек който мога да нарека така, българин и е живее в САЩ. Един от светилата в своята област, включен в "Кой кой е?". Мислите ли, че е забравил , че е българин, не е. Чувства се безкрайно добре, навсякъде по света, но си остава българин, който носи своята култура.

ще ме извините момичета, ама темата се превърна май в канадска. нещо липсват емигрантките в ервопа, които да са недоволни от пребиваването си тук.
разделихте се на про и контра, обаче се обсъжда канада.
та, като направим една равносметка - май европейките не са недоволни от живота си. поне досега не видях някое по-обстойно мнение по този въпрос. нито пък се жалват от нивото на култура в страните, в които са.
за ходенето на опери имаме май по-богат избор. лично мен повече ме устройва миланската скала или арена ди верона, отколкото да бия път до операта в софия. е, арена ди верона са малко твърди седлаките, ама няма пък сега да търсим само кусури

интересно ми е, какъв аджеба толкова културен живот се води в българия, че да се тръшкам по него и да не мога да го компенсирам с този в мюнхен.
е, пропускам концертите на азис, глория и разни девойки с кучешки имена, и естествено съм безутешна, но гледам да компенсирам с някое посещение в пинакотеката.
ще рече, че в българия всички изказващи се негативно относно културата в канада не са излизали ни от операта, ни от театъра.
и като се вземе предвид дивата чалга-култура, която в момента се вихри по родните ни места, явно цвета на нацията ни е заминал за северна америка.
просто оставам с впечатлението, че навсякъде по света цари дива простотия и едиствено нашата мила родина е останала бастион на културните ценности и традиции.
несериозно е. ние сме родени все пак в една държава с азис, мара отварачката и разни мили каки, за чиито концерти непродаден билет няма. за разлика от тези в софийската опера. там места винаги ще се намерят.

разделихме се, защото в таз кОлтурна държава е много популярно сред емигрантите да си сравняват провинциите в стил "кой е по-по-най" 

сериозно, аз на опера ходя откакто баба ме водеше на детски представления, ако някой изобщо си ги спомня. за другите не знам. и на театър много обичам да ходя и ходех. в Скала и аз искам да ида  на твърди седалки също съм навита  а ти недей разбира култура като единствено дадените примери! култура за мен е и да се храня с хубави прибори в приветлива обстановка, да задържа отворена врата, на мен да ми помогнат, да ми върнат покана след дадена вечеря, да не вдигам шум, когато с това ще преча - и още сигурно стотици неща. което съвсем не означава, че в България всички ги правят. затова мисля, че темата отдавна умря и се изроди в харакири на обществените особености  пък и аз не съм за тук, защото ми се пътува по нови ширини, а не ми се връща никъде (с две изключения)

Няма нужда да принадлежиш към никоя, неправилно си ме разбрала - трика е да свикнеш да не принадлежиш към някоя специално и да се чувстваш добре, иначе оставяш културата/общността/рода/държавата/родното място и пр. да те определят, като личност. И нови познания винаги се намират, стига да имаш желание.

Аз смело мога да твърдя, че средно статистическия град, в който съм живяла в САЩ е в пъти с по-богат културен живот от този, в който съм родена в България, който не е София. Писала съм в други теми, не ми се обяснява. Само да кажа, че кино салоните във Варна са 3 за 500,000 души. Живяла съм и в американски град от 150,000 - 3-4 театъра, 4-5 киносалона, симфонични концерти.

И това да се чувстваш културен, че си се облякъл с официални дрехи да отидеш на опера, ми се струва доста елементарно - би трябвало да ти харесва, с джинси или с официална рокля. Това, че ти го разбираш така, не значи че за тях е правилно. Всичко е въпрос на битие и обичаи. Това, че американците обичат да ходят на разходки или къмпинзи в природата, също е обичай и част от културата им, на някои им харесва, на други не. Това значи ли, че на тези, които не им харесва са некултурни?

Повтарям - нито ние сме по-добри от тях, нито те от нас, просто сме различни. Вие представяте нещата, като "Ах колко сме по-културни в Европа (като принадлежността на България към европейската култура е силно съмнителна), а колко са некултурни тези американци". Ами това е много елементарно разсъждение, съжалявам. И последно - я идете да видите в "културна" България, колко боклуци има покрай пътищата или принципно, как се изхвърля боклук и сравнете с там където сте. После ми кажете кой е по-културен.

да, определено смятам, че съм културна достатъчно, за да си облека не чак най-официалната, но прилична рокля като отивам на опера (канадска). в Гранд Опера се ходи с официална рокля. ако имам късмет да отида в Ла Скала и там ще отида с официална рокля. и не, не се чувствам нормално с дънки на такова място. както вече споменах мисля, на чист български език, за мен това е уважение към изпълнителите и изкуството, а и към самата мен. а във Варна (мой любим град) има толкова много култура и неща за виждане/правене, че изобщо не бих сравнявала. виж за кината не съм толкова компетентна, някак не ги включих в категорията обсъждана  до момента 

а за съмнителната принадлежност на българската култура към европейската... май клоним към темата за образователните системи 

oooooooooooooo, за боклуците мога да напиша ода. и за пърженето на блажни мръвки по балконите.
например в ТАЗИ сграда в софия http://www.mirela.bg/offer-images/695/62695/1_1.jpg. който е бил наскоро в софия, знае къде е.
виждала съм как на балкона излиза засукана кака и изтърсва пликче с боклуци директно през парапета.
който иска да ми обясни, че софия е центърът на културния живот в българия, ще ме извини, ама няма да му повярвам.
софия е центърът на простотията, снобарията и селянията.
мръс и гнус. както впрочем и в повечето по-големи градове в страната. дойде демокрацията и възпитанието ни си пролича. и културата ни.
няма да забравя едно пътуване с автобус. влизаме след границата в милата ни родина, шофьора отваря прозореца и мята празна бутилка от кола в храсталака. пред нас лъскав мерцедес и оттам изхвърчава кутийка от спрайт.
самодоволната физиономия и коментара - тук си правя каквото си искам, щото съм си у нас, ме озтави безмълвна.
ще кажете, един шофьор не е нацията ни. верно, не е, ама явно нацията се състои предимно от подобни шофьори, след като навсякъде е заринато от боклуци.
къде я виждате тази култура и тези традиции, не знам. говорим все пак за средното ниво на живот. по магазините ли, по ресторантите ли, по градския транспорт ли, по улиците ли.
за какво ниво на образование говорим, след като децата от малки се учат, че могат да живеят в свинарник. каква ми е файдата да ходя на опера с официални дрехи и хората около мен да са с такива, след като пътят ми дотам е осеян с кучешки фекалии и пластмасови чашки.
тези, които говорят за липсващата им култура от родината явно или си създават идеалистични представи за живота там, или подобни неща не им правят впечатление. това е ежедневието в българия. не може да не ми направи впечатление. аз съм расла в друга българия.
не ходя всеки ден на опера и театър, но всеки ден ходя по улиците, магазините, учрежденията.
културата на една нация се познава по отношението и към инвалидите, децата, възрастните хора, към околната среда, а не по това как могат да си позволят да живеят една много малка част от преуспелите.

Симплиявен, това да се измерва културата с процента на костюмираните  ме впечатли силно Честно, като съм ходила тук по симфонични концерти, на дрехите не съм обръщала внимание и не мога да кажа, ама пуканки и такива неща по време на представление - категорично не съм виждала. Само в кино съм виждала подобни неща. Това с провинциите го споменах не за да си мерим провинциите, а за да ти намекна че тази Канада, която познаваш добре - градчето Реджайна, вероятно не е много представителна, че да правиш толкова категорични обобщения за цялата страна. Голяма част от населението на Канада е концентрирано в няколко големи града, Реджайна категорично не е сред тях.
Матакосмата, ами явно темата накрая се посещава повече от мами от Канада. Честно казано, като споделят момичетата тук за собствените си страни, на мен пък често ми прави впечатление че проблемите в страните ни много си приличат. 

наблюденията ми не са грешни, simplyaven - достатъчно е да кажеш защо живееш в Саскачеван и какъв вятър те е довял в Канада, разбира се, ако не е прекалено лично 

и не си мисли, че всички са неандерталци, както е написала предишната форумничка, ние също сме живяли и работили в Европа /Франция, Швейцария/, не сме излезли всички от иглута и типита  даже сме се качвали на Айфеловата кула 

за културния живот, изкуството и културата мога да пиша много, защото по някаква случайност работя в тази сфера в Монреал от няколко години, ама като опре въпроса до "миришене", "облекло" и "нашето ниво" - ами всякакво желание се изпарява ... Това, че някой живее в имажинерен свят и не иска да си отвори очите, задължително го вкарва в матрицата "по-по-най" (дипломатски щерки, университетски съпруги, съседки на заможни и видни хора, едва ли не първи приятели на тукашните политически дейци  - това не изяснява въпроса с културата, която тези представители на човешкия род не създават, а ползват по много специфичен начин  )

Само да отбележа, че културата не се мери със симфонични концерти, векове история, театри и арт галерии. Културата може да бъде масова, може да бъде и елитарна. Вие за коя говорите ? Ако е за елитарната, съвременното изкуство в Америка е на светлинни години от Европа, не според IMHO.

Мислих да се включа с коментар за културата, но се отказах. Наистина тази тема се обьрна в Канадска, защото от всичко изписано до тук става ясно че simplyaven и Titina мразят Канада и всичко свьрзано с нея, че скачат на абсолютно всеки, който се изкаже положително за страната. Явно изобщо не могат да си представят че на някой може да му хареса живота там, от което следва че целия спор е безумен. Трудно е да обедиш някого, който се е затворил в собствения си свят и си мисли че неговата гледна точка  е общовалидна. Найстна е жалко ако всеки ден сте изпьлнени с толкова омразни чуства, кьм всичко което ви заобикаля.

И последно да кажа по вьпроса, за това как в Европа сме по добре. Гледам темите за бюрокрацията и какво не ни харесва в страната, която сме. В Бюрократичната тема почти няма мнение изказано от човек в Северна Америка, а в другата има доста голям % мнения на хора в Европа. Ами няма идеално място, важното е да се чустваме добре, независимо от всичките проблеми, останалото е здраве.