Извънматочна ?????

Здравей, chivas! Много съжалявам,че трябва да преминаваш през  такива изпитания. Дано наистина да се окаже,че не е извънматочна.Аз съм преживяла такава ,но с усложнения поради късното й откриване, така че ако се окаже извънматочна/ дано не  / действай бързо!Късмет

Ще се  за теб! Надявам се следващият път, когато пишеш да е по хубав повод.

Просто ситуацията става абсурдна. Досега се молех бебо да е във втора седмица, а сега когато знам, че не е, е моля апаратурата на Д-р Гиздов да е скапана и това да е причината да не го е видял. Понеже няма да издържа до четвъртък утре отнов ще ходя на гинеколог в Казанлък.
Това мисля ще е последната надежда. Ако отново не видят нищо в четвъртък ме чака лапароскопска операция във "Вита".
Благодаря за подкрепата на всички ви но в момента психиката ми е адски лабилна. Не знам при по-сериозен проблем какво би станало след като сега рева с глас, тръшкам се и искам да умра. Всички ми обясняват да не се ядосвам и да се държа. Как??? Как да не мисля за това и да го приема равнодушно? Толкова съм ядосана на всички. На докторите, на Господ и на себе си. Не мога да си намера място.  Знаех за срастванията от перитонита.Трябваше първо да си направя операция на малкия таз, за да премахнат срастванията, да видя дали търбите са чисти и след това да тръгна да забременявам. Аз също имам вина за това, което се случва. Дано успеят да спасят тръбата поне.

Миличка недей така, ти нямаш никаква вина за слу4илото се. Първо искам да ти пожелая да се окаже една истинска бременност, надявам се от сърце за това  и после ако съмненията слу4айно се потвърдят приеми го твърдо и не се обвинявай, защото само Господ може да допусне това, наистина на нас изглежда жестоко, но Той знае с каква цел го прави. Моля те да се успокоиш и да не се тревожиш. През април 2007 направих лапаро - 3 години стерилет с неустановени при4ини, оказа се 4е по4ти всико е ок и двете тръби пропускаха, въпреки, 4е едната е срастнала за кор. стена. Та юни 2007 ве4е бяха бременна за първи път през живота си, усещах симптомите на бъдещата мама, но уви оказа се извънматочна. Благодарна съм за това, 4е рано я откриха и ми направиха лапаро за отстраняването и, възстанових се бързо и започнахме веднага с опитите, като 6 месеца по късно т.е преди броени дни завърши и втората ми извънматочна, този път с малко по щастлив край- ембриома спрял да се развива сам и не се наложи операция.  Питаш ли ме как се 4увствам, но мисля 4е няма време за лиготии, т.е не мога да си позволя лукса пове4е да рева и да се самосъжалввам, защото борбата ме чака, след 2 месеца навършвам 4 години стерилитет и не съм спряла да искам да стана мама. Сега нямам търпение да минат няколко месеца /този път ще се пазим/ и да си подам документите за инвитро, въпреки, 4е док казва, 4е е Божа работа, може и естествено да стане, но мен малко ме е страх. Искам да те успокоя, 4е щом веднъж си забременяла ще стане и втори път, но не като при мен а ще е истинска бременност. Успех!

Денди, много съжалявам за това, което ти се случва и те поздравявам, че си толкова силна. Аз явно съм далеч по-лабилен характер. Просто смятам, че е нечовешко да минаваме през това. Циганките раждат като полудяли и си хвърлят децата, господ прави майки жени, които не го искат и абортират, а ние искаме и не става.
Знам че ще имаме и други шансове, че с повече късмет и търпение ще се получи но не разбирам защо изобщо трябва да минаваме през това.
Аз не съм силна като теб и при още една такава ситуация съвсем ще превъртя. Вчера ходех по улиците, ревях, крещях, а докато минавах над някакъв мост дори си помислих защо пък да не скоча. Тази сутрин не мога да си отворя очите, защото вчера ги изплаках и са се подули зверски. Знам че ще мине, ще забравя но в бъдеще все ще очаквам да се случи нещо лошо и ще съм под напрежение дали няма да има и втора извънматочна.  Просто в момента сърцето ми се е свило на топка и не мога да се отпусна колкото и да искам. А и приятеля ми не знае как да се държи, което също ме вбесява. Всеки го изживява по свой начин но той вероятно мисли, че ако не говори за това просто не се е случило и че секса оправя всичко. А аз изпитвам садистично желание да го накарам да се чувства зле колкото и аз. Това също е ненормално.

Виж миличка, знам 4е сме различни, но човек трябва да приема предизвикателствата в живота и да се стреми да се справи с тях. Дале4е съм от мисълта, 4е съм много силна или каквото и да било. Просто слу4илото се немога да променя, а за да го преживея имам 2 варианта или да изпадна в дълбока депресия и тръгна по психотерапевти / по съвет на мои колежки/ или да се окопитя и опитам да се справя със титуацията. Колкото до мъжете, те са разли4ни създания от нас. Моя също мълчи и сякаш си мисли, 4е като не говорим за това, то ще се изтрие съвсем леко от живота ни и ще мине по бързо, но напротив аз имам нужда да говоря, да споделям и да обсъждаме. Не му вменявам вина за това, 4е е разли4ен като душевност от мен.
Ти правиш ли ЧХГ кръвни тестове през 48 часа?

Направих два теста. Един в петък във Цибалаб и един в неделя.  Мама е лаборант, взе ми кръв и я занесе в Бодимед вчера, където резултатите бяха готови веднага и показа 4-5 седмица. От Цибалаб ще излезе днес но не вярвам да е различен. Други тестове не съм правила.
Знам, че с гняв нищо няма да променя но ми е трудно да се сдържам.  Не се опитвам да вменявам вина на Петър просто искам да говоря, да плача, да го обсъждам, а той в момента ми говори за ресторанта който отваря. Сякаш шибания ресторант е по-важен. Слава богу засега не си го изкарвам на него.  Дори не искам да идва с мен в София. Каквото и да си говорим майката си е майка. Май само тя може да е 100% съпричастна. Моята ще бъде до мен и това ми стига.
На теб миличка ти стискам палци. Трябва да се случи нещо хубаво най-после. Достатъчно си страдала. А аз трябва да се стегна и да престана да се държа сякаш съм единствената с проблем. Но както каза всички сме различни. Аз явно съм от тези дето лесно се предават и отчайват. Но живота калява. Може да е решил и да провери още колко гадории мога да понеса. Целувам те и ти благодаря за подкрепата.

Абсолютно ми са  познати чувствата ти, а и мъжете ни май си приличат  Дано нещата да се развият най-добре за ситуацията ти - пожелавам ти го от сърце. След като мине всичко, моя съвет е провери тръбите си, щом си забременяла веднъж, зна4и яйчниците работят и ще има и втори път и трябва да е на правилното място. После ако диагноззата ти се потвърди намери лекар, който прави лапароскопии, не се давай на коремна операция.

Мама вече е назначила час във Вита поликлиника. Със сигурност ще е лапароскопска. А и в моя случай - операции от Перитонит, апандисит, жлъчка не е останало място за рязане. Последните две операции ги правих миналата година, като тази за жлъчката бе лапароскопска. Още тогава комерсиалното докторче на което платих 500 лв. за да ме оперира (плюс 650 на болницата)каза "Моето момиче, ако искаш да ставаш майка ще дойдеш при мен за операция на малкия таз. Видях много сраствания". Явно е трябвало да го направя. Трябваше и тръбите да проверя. Трябваше........ При свършен факт няма какво да го мисля.
Пиша за последно днес. Излишно е да повтарям едни и същи неща. Не ми става по-леко, а товаря и другите с проблемите си. Ще пиша когато има някакво развитие. Mеждувременно проверих резултата в Цибалаб 327.9 mU/ml

Прегръщам те, миличка. Ти си силно момиче! 

chivas колко беше предното ЧХГ?

Денди, май са решили да ме уморят.
В Цибалаб резултата е 327.9, два дни по-късно в Бодимед е 332.
Преди малко звъннах на Гиздов, за да му съобща резултата
и знаеш ли какво каза ? "Стойностите не са много високи, възможно е да не съм го видял. Не се притеснявай". Припомних му, че в четвъртък беше категоричен, че ако съм 4та седмица е извънматочна защото не виждал нищо. Сега твърди друго. Отново връща надеждата, че може и да не е прав или пък иска да ме успокои. Вече  нищо не знам.

Не искам да ти давам излишни надежди, защото ако се окаже лошата прогноза още повече ще те боли… При мен в 4та седмица много трудно се видя и лекарката е голямо светило в МД по едно време изтърси, че го търси по тръбите защото не го вижда в матката е с 300 зора видяхме на екрана една много малка точка и тя каза честито… Така че ако си имала късна уволация е възможно да не се вижда… За извънматочна знам, че хормона не се повишава и тестовете си седят почти с еднакви стойности защото плодът не се развива… Много е вероятно доктора да греши все пак и те са хора не са безгрешни и най-добрите… Дано всичко е наред 

Здравей Лана,
както виждаш при мен през 48 часа  стойностите на ЧХГ са почти едни и същи което ни води до лошия вариант. Аз обаче не мога да разбера как са определили , че ЧХГ 327 е 4-5 седмица? Видях статият в зачатие и нещо не мога да разбера какво значи първата стойност:

ЧХГ нива по седмици от първия ден на последния менструален период (ПРМ) или в гестационни седмици*:

• 3 седмици от ПРМ: 5 - 50 mIU/ml
• 4 седмици от ПРМ: 5 - 426 mIU/ml
• 5 седмици от ПРМ: 18 – 7 340 mIU/ml
• 6 седмици от ПРМ: 1 080 – 56 500 mIU/ml
• 7 - 8 седмици от ПРМ: 7 650 – 229 000 mIU/ml
• 9 - 12 седмици от ПРМ: 25 700 – 288 000 mIU/ml
• 13 - 16 седмици от ПМП: 13 300 – 254 000 mIU/ml
• 17 - 24 седмици от ПМП: 4 060 – 165 400 mIU/ml
• 25 - 40 седмици от ПМП: 3 640 – 117 000 mIU/ml
• не бременни: <5.0 mIU/ml
• След менопауза: <9.5 mIU/ml
Може ли някой да обясни?