42ра Американска- снежно Януарска или топло Януарска ;) тема

Dushica,по БГ време,вече е време да почерпиш  .Много здраве и късмет! 
 happy_mama ,не съм запозната,но ако зъболекарят ти е казал,че това са вариантите,сигурно  е така.Едва ли ти спестявя опции като спрей или нещо друго.Аз  бих избрала райски газ.Не знам защо,но ми звучи като по-малкото зло.Не съм запозната,така си карам по интуиция...Анет?
  Аз да попитам друго:малкият ще става скоро на 2,да предлагам ли фъст.масло,или да чакам още?

cookie_monster ,
добре дошла!темата е на всички,пиши спокойно;
абсол.може да се прокопса с бг диплома,примери много; има хиртрини,иска време,но става;
зависи с какво си се занимавала в бг,има неща които се приравняват по-трудно,но с желание няма невъзможност
*
Тина,дадох ф.масло след 2 на ния и преди 2 на стеф (баща му,нямаше и 18м,ма той не знаел..та прояде без време..)
*
зъбар-и тук е с пълна упойка..не съм фен,не се е налагало засега,но ако трябва ще следваме правилата..

Тина, тествай фъстъченото масло както Вики беше писала- на сгъвката на ръката!

Куки монстър,добре дошла! Би ли споделила с какво образование си? Питам не от любопитство, а за да можем по-конкретни съвети да ти дадем.
Моето лично мнение е, че само с българска диплома кариера много трудно можеш да изградиш, трябва да имаш и нещо тукашно, а и като цял практиката тук е, че ученето не спира с излизането от университета и непрекъснато хората се усъвършенстват по някакъв начин- семинари, курсове и т.н.
За приятели, това си иска време, а и зависи ти самата какъв тип човек си. Аз по принцип съм много контактна, но малко са хората, които бих нарекла приятели.
За адаптацията, трябва да ти кажа, че с първите 6 месеца бях в голяма депресия, направо щях да се побъркам, защото не идвах по собствено желание, а и оставях адски много зад гърба си. С две думи идването ми тука ме върна в първи клас грубо казано. Много тежко го изживях, прибрах се за малко до БГ ( налагаше ми се, не по собствено желание). Връщайки се осъзнах, че това, което съм оставила в БГ макар и значимо никак не е от глобално значение, каквото му придавах и това, което ме чака тук е най-важното нещо в живота ми, а именно семейството ми. Оттам нататък да чукам на дърво, не съм имала и за минута съмнение дали съм постъпила правилно или не. Всеки си има своята преломна точка, просто трябва да търсиш твоята.
Някои хора се адаптират много лесно, други много трудно, трети въобще не се адаптират. Аз лично не обичам да живея в миналото, обичам да гледам в бъдещето, затова винаги ми е било много трудно да проумея светогледа на хора, които попадат в чужда държава и живеят в някакъв свой си свят- нито чужд, нито свой, защото това, което си спомнят и идеализират вече не съществува, а това, което отричат, че съществува, всъщност е реалността им. Не мога да живея гледайки само българска телевизия, говорейки само български и без никакво старание да се адаптирам към живота тук, но има хора, които го правят. На мен лично ми се струва, че те са от типа не адаптирали се.
Основата на адаптацията е желанието за адаптация. Ако се чувстваш притиснат от обстоятелствата и търсиш само отрицателните аспекти на ситуацията си, адаптацията ще е много по-трудна. Фокусирай се над положителните неща около себе си!
Няма да те лъжа, не е лесно, но пък ( както аз обичам да казвам) най-хубавите работи стават най-трудно, така че дерзай!
АКо можем с нещо да сме ти полезни, пиши! 

Добър вечер!

На всички със свити сърца - Тандури, MissZ, Biz  - желая скорошно положително развитие на нещата. Стискам палци и се надявам на хубави новини.

cookie_monster, аз лично очевидно и на Луната бих се адаптирала добре. Така излиза в крайна сметка. Имам чувството, че винаги съм живяла тук; средата, приятелите ми и работата са изцяло американски - нямам никакъв проблем с общуването, преживяванията и изобщо - нещата от живота. Градя кариера с БГ диплома (от СУ), която е приравнена и призната тук, като освен това съм държала серия изпити за сертификат и право на работа по специалността (пак тук), както и непрекъснато нещо уча, ходя на тренинги, държа изпити и т.н., което е изисквание на професията, както и естествено надграждане на вече постигнатото. Хубавото на тая страна е, че каквото не си поискал, това не ти е дадено.

Забелязали сме. Но подрусваме дупе, пляскаме с ръце и танцуваме въпреки това. Накрая си ръкопляскаме и се кефим. Следва "Аде" (Хайде) и пак отначало. Антъни това, не аз.

Ааа, чакай сега, българските храни са друга работа  Да не останеш с впечатление, че аз не гледам БГ телевизия и като чуя българска реч се обръщам настрани    Визирам един много конкретен сегмент от популацията имигранти, които например стоят по 10-15 години тука и не знаят 2 изречения на английски, непрекъснато искат някой да им превежда ( а будали от новодошлите дал Господ), и т.н.

Идеята да учиш нещо е добра, защото така и ти ще си създадеш среда от приятели, която е различна от тази на мъжа ти, иначе съседи ако имате приятни, може примерно да отидеш да работиш доброволно някъде и така да се запознаеш с нови хора.
Детенце имате ли? Покрай него с доста хора може да се запознаеш отново, библиотеки, училища, организирани мероприятия, детски градини и т.н.
От колко време си тук?

cookie-monster, добре дошла! Къде живееш (ако не питам прекалено много)?
Тандури много хубаво е казала всичко. Зависи от отношението ти към нещата, но и изисква време, най- често около година. Различна култура, различно  е приятелството при тях, но в много важен за нас момент, приятели американци ни помогнаха най- много. Както навсякъде има хора и хора. Ученето е най- добрия начин да намериш своя среда или работа. Дори да не е по специалността ти, само, за да не си вкъщи по цял ден. Като имаш уърк хистъри много по- лесно ще е когато кандидастваш за по- добра/по специалността работа, поне така се развиха нещата при мен   И аз имах други планове, когато срещнах мъжа ми, но никога, никога не съм  съжалявала за избора си. Успех с адаптацията и не се притеснявай, ако имаш нужда от помощ да питаш тук


Супербол ще е на 2 км от нас и ние не можем да си позволим билетите Ще е лудо тук след 2 седмици.

Благодаря Тинче!      Не ме бива със снимките иначе и с друго бих ви почерпила.

Cookie monster къде живееш в Ню Джърси? Моя мъж е луд фен на Giants, и одеве се прибра от бара дето вися цяла вечер да ги гледа.  За последно ходиха на финала през 2001-ва година и ги гледахме в 3 часа сутринта в БГ (загубиха).  Та сега е голям кеф, жалко, че не можем да гледаме мача на живо. 

cookie_monster ,добре дошла!Ама чакай сега,ти само 5 мес. тук,и се тръшкаш,споко:) дай си време.Ще намериш нишата.Нали любовта е тук?Всичко ще се подреди.Точно на време ми се появаш,казвай сега,Куки монстъра,верно ли бил прекръстен на веджи такова???   Не съм засичала "Улица Сезам" скоро,а такива слухове се носят 
  И моят мъж се запали по НФЛ ,и у нас Супер бол ще се гледа....като че футбол и ЮФС не беше достатъчно
 Засякох най-после по ТВ филмчето,и ми е едно хубаво на душата....
 Вики,междувременно съм записала и "Music and Lyrics",та отивам да изгледам и него...хайде до скоро.
  Dushica ,хубав ден да имаш утре!
Ще го пробвам малкия с фъст.масло,благодаря за отговорите.

Явно Душица има рд - честит да ти е!

Добре дошла на куки монстър! От собствен опит бих препоръчала приравняване на бг дипломата (има 1-2 такива организации, които с това се занимават, забравих имената им, но ще ги открием, ако не знаеш) и записване за някаква друга програма - мастърс, или сертификат някакъв. По този начин твоето образовие ще е по-легитимно, ще имаш възможност за местен работен опит, ще създадеш контакти и няма да трябва да учиш отново 4-5 години. Според мен ученето е най-лесният начин да се адаптираш, но изисква пари  друго, което можеш да направиш е да доброволстваш някъде, както ти е казала Тандури. Бг храната аз я популяризарам в УСА :–) и съм и създала много фенове.

Хепи Мама, не съм наясно още със зъболекарските процедури за децата, тепърва предстои...

Тина, фъст. масло Марти го пробва, без да знам в яслата на 20 мес., ама нищо не му стана и сега яде вече ядки и много му харесват. Не го разбирам аз фъст. масло....., не съм се асимилирал явно още 

Бенсън, Марти каза искам да го видя това момченце, като видя снимката на AJ

Dushica, честит рожден ден и от мен  Мнооого щастие и успехи!
Куки, и аз съм в NJ, ако си наблизо можем да се видим, ако искаш и имаш време.
Аз не мога да кажа че съм съксес стори, но си приравних дипломата от СУ и си работя по специалността. Естествено, не само това натежа при наемането ми на работа. Имах опит от БГ и две години тук в социални организации(не точно по специалността, но свързано пак). А за да се успокоиш - ние като дойдохме, аз работех в един от хотелите в Атлантик сити като front desk, не умирах от кеф, ама се срещнах с добри хора, беше fun. Там изкарах 9 месеца, добре е да се задържиш някъде в началото за известно време, след това работодателите са по-спокойни да те наемат, започват да гледат и БГ опита ти - за мен лично са се обаждали да ми проверяват препоръките от там. Най-важното е да не се отчайваш и да не изпускаш целта си. Както каза Тандури, можеш и като доброволец да опиташ.
Хайде, аз ще ходя сега, отиваме на разходка в НЙ, трябва да се екипирам.

Благодаря ви!