Публикувана: 20 ян. 2008, 02:38 ч.
Последно мнение: 13 март 2008, 19:44 ч.

дали съпрузите да присъстват.........

8 591
221
1

Отговори

1
...
3
4
5
...
15
Всички

Q&A

Обобщени въпроси и отговори от темата *

Какво е мнението на майките относно присъствието на бащите по време на раждането?
Какви са основните аргументи в подкрепа на присъствието на бащите по време на раждането и какви са основните причини да не се допускат мъже в родилната зала?
Какви са някои от личните преживявания на майките и техните партньори по време на раждането?
* Предложените въпроси и отговори се генерират машинно от автоматизиран езиков модел на база потребителските мнения в темата. Генерираното съдържание може да е непълно, неактуално, подвеждащо или неподходящо. Вашите оценки спомагат за подобряване на модела и неговото усъвършенстване.
- Какво е мнението на майките относно присъствието на бащите по време на раждането?
  
  Мненията варират. Някои майки смятат, че присъствието на партньора им е от решаващо значение поради различни причини, като повишена безопасност, нужда от външен свидетел и емоционална подкрепа. Други майки обаче предпочитат да се справят сами без участието на партньора си. В крайна сметка решението трябва да бъде взето съвместно, като се вземат предвид желанията и готовността на всеки родител.
- Какви са основните аргументи в подкрепа на присъствието на бащите по време на раждането и какви са основните причини да не се допускат мъже в родилната зала?
  
  Обединени текстове: Някои от основните аргументи в подкрепа на присъствието на бащите по време на раждането включват сигурността както за майката, така и за бебето, възможността за внимателно наблюдение от външен свидетел, способността да защитят майката срещу грубост или небрежност от страна на медицинския персонал и важността на споделеното преживяване за семейната връзка. Някои основни причини да не се допускат мъже в родилната зала включват потенциалната травма за мъжа, неговата неспособност да помогне или да се справи с гледката на раждането и потенциалното въздействие върху сексуалния живот след раждането.
- Какви са някои от личните преживявания на майките и техните партньори по време на раждането?
  
  Личните преживявания на майките и техните партньори по време на раждането могат да варират значително. Някои споделят, че присъствието на партньора им е било безценно и подкрепящо, което ги кара да се чувстват по-спокойни и уверени. От друга страна, някои предпочитат да са сами по време на раждането, тъй като това ги прави по-силни и им помага да се справят по-добре без партньора си.
- Какво е мнението на жените относно присъствието на мъжете по време на раждането?
- Какви са различните гледни точки относно присъствието на мъжете по време на раждането?

# 45 20 ян. 2008, 14:15 ч.

Варна
Мнения: 4 969

Не бих искала да е с мен

# 46 20 ян. 2008, 14:20 ч.

Мнения: 1 936

Само ако и 2-та имат желание за това.

# 47 20 ян. 2008, 14:21 ч.

Ботевград
Мнения: 2 289

Зависи, моят мъж е паника и не бих искала да ме притеснява допълнително Naughty

# 48 20 ян. 2008, 14:26 ч.

Мнения: 1 586

И ние искахме да присъства и като отидохме в болницата бяхме заедно,после в предродилна също беше до мен ,но при мен се наложи спешно секцио с 8 см. разкритие и аз честно казано не бях приятна гледка................... ooooh!

с тези болки... ooooh!

.В операционната бях сама,не смятам,че мъжа ми щеше да издържи на гледката.
Но ако се решим за второ и ако може да е нормално пак бих искала да е до мен. Peace

# 49 20 ян. 2008, 16:22 ч.

Мнения: 160

V USA e mnogo stranno tatkovtsite da ne prisastvat... zashtot obiknovenno tatkovtsite hodiat na klasove s maikite i im pomagat da rodiat zashtoto v klasovete gi uchat kakvo da se ochakva i toi kak bi pomognal na maikata, kato kakva mi e roliata spred Bradley Method ili Lamaz. Sashto taka v USA sashtestvuva iavlenieto "doula" tova e ne tochno akusherka a zhena (obiknovenno zhena) koiato ti pomaga da preminesh prez procesa vazmozhno nai-priatno, koiato pomaga i na tatkoto... sashto taka zavisi kak gledash na razhdaneto, za nasheto semestvo tova e edin duhoven proces, koito obogatiava vsichki... plus tova tatkoto obiknovenno otriazva papnata vrav...

No v BG iavno kulturata e druga i na zhenite im e trudno da vazpriemat razhdaneto kato "semeino sabitie"///

# 50 20 ян. 2008, 16:36 ч.

Мнения: 160

Ние планираме живот и здраве да сме заедно в този момент. По принцип затова сме се насочили към здравно заведение където това се разрешава.

Искаме да остане и с мен през престоя в болницата заедно да изживеем първите мигове с нашето дете. Това ме прави уверена и спокойна.

Съпруга ми е много против тези напивания в деня когато се ражда детето неговото мнение е, че трябва всеки мъж да е до съпругата си и да я подкрепя а за черпене и празнуване има време Mr. Green

Това са ни наши разбирания, всеки решава за себе си.

# 51 20 ян. 2008, 17:49 ч.

Mediterraneo
Мнения: 42 526

Много бих искала мъжът ми да беше присъствал на ражданията ми. Ние сме си много близки, никога не бих се притеснила от гледката, която представлявам в тези моменти или от нещо друго.
Но не бих настоявала, ако той не се чувства готов да го направи Naughty

# 52 20 ян. 2008, 23:46 ч.

В заешката дупка
Мнения: 5 480

Общо взето пред нас този въпрос не съществуваше. Още със забременяването съпругът ми беше въвлечен в проследяването на всичко, което се случва с мен, присъствайки на консултациите. Отношението на акушерката и разговорите ни бяха такива, че просто съвсем естествено се говореше за присъствието на таткото на раждането. Тук, където живея, това е практиката. На мъжа ми това въобще не му се стори странно. Напротив. Двамата сме правили това дете, двамата ще споделим мига на появата му на този свят. Той ще е там, за да ми държи ръката - буквално и преносно. Това е неговата гледна точка. Лично за мен - нито акушерка, нито опитна даула могат да заменят емоционалната страна на присъствието на най-близкия ми човек точно в този момент. А най-прекрасното от второто раждане беше когато след раждането тримата прекарахме остатъка от нощта гушнати в голямо и меко легло. За да е пълна идилията - липсваше само по-големият ни син.

Иначе е много забавно да си припомняме разни случки от ражданията. В първото имаше и някои комични моменти, на които и двамата си се хилим. А и ми беше интерсно да разбера за някои подробности от раждането, които на мен леко ми се губят. Grinning

А снимките, кито направи на децата ни в първите минути от живота им, са безценни.

Последна редакция: пн, 21 яну 2008, 00:32 от Червената Кралица

# 53 20 ян. 2008, 23:50 ч.

Мнения: 1 367

Преди да се роди синът ни,със съпруга ми имахме подобен разговор.Аз му казах,че ако иска да присъства на раждането,ще уважа желанието му.Отговорът беше "Само ако ти много настояваш".Казах "не" и той с видимо облекчение се съгласи с мен.Никога не съм искала да присъства.Не може да помогне,а ако случайно му се стори,че нещо не е както трябва,щеше да стане една....В крайна сметка никой не ни даде възможност за избор,тъй като се наложи спешно секцио.Не мисля обаче,че гледката на толкова много кръв и ясното съзнание чия е тя би му се отразила добре.

# 54 21 ян. 2008, 01:28 ч.

Мнения: X

Цитат на: Льо Пингвин в нд, 20 яну 2008, 13:45

Като ви чета оставам с впечатление, че българските мъже са едва ли не най-разглезените и чувствителните - в Европа и Америка е странно татковците да не присъстват по време на раждане.

Аз съм за присъствието на таткото. Peace

Ами аз не бих направила чак такова обобщение, мога да говоря само за моя си мъж. Не съм омъжена за американец или западноевропеец, за да се вълнувам толкова от тяхното присъствие. Моят нямаше да откаже, но просто нямаше да му понесе. И го казвам, защото видях реакцията му, когато му дадох снимки от естествено раждане, за което писах в едно списание. А честно казано, самата аз на това раждане щях да припадна и се разтреперах от гледката. Така че, всеки си знае прага на търпимост...

# 55 21 ян. 2008, 03:54 ч.

Мнения: 391

Присъства на раждането и на двете ни момичета и не би го пропуснал за нищо на света. Помага ми през контракциите докато сме вкъщи и си стои до мен да отреже връвта.
Като си сложа бебока на корема и тои ме целуне със сълзи в oчите...най-прекрасният момент.

И досега разправяме историите за раждане заедно.
Пък и на мене не ми пречи като той ме гледа с такава любов и възхищение. Wink

# 56 21 ян. 2008, 05:55 ч.

Мнения: 1 199

И моят мъж е чувствителен, но ми беше невероятна опора по време на третото раждане. Раждането ми беше кошмарно. Дълги контракции, два часа напъване, бебето се беше извъртяло в лоша позиция в последния момент, аз бях отказала епидурал. Лекарите правеха всичко възможно за да ми спестят секциото и настояваха да продължавам да напъвам, а аз вече отдавна бях стигнала края на силите си. Тогава мъжът ми им постави въпроса ребром, направи го твърдо, каза им че повече не мога и направо ги попита какви са вариантите оттук нататък. Веднага последва консултация с главния лекар и решението за секцио. Фактът че го направи ускори нещата и ми спести още мъки. Преди това аз ги молех да извадят бебето със секцио, те ми отговориха че се прави само в крайни случаи. Когато той им постави въпроса, аз вече не бях в състояние и името си да кажа. Неговите думи имаха по-голяма тежест от моите. На секциото също присъства, ама практиката е да канят татковците към края. Стоеше до главата ми и ми държеше ръката, благодарение на една преграда нито той, нито аз можехме да видим как ме режат. После радостта ни, на нас двамата, заедно, когато проплака детето... Едва часове след това, когато операцията вече беше свършила и ние с бебчо щастливо се гушкахме в леглото, както ни гледаше, сълзите изведнъж рукнаха от очите му... Сега това е един от най-хубавите спомени в живота ни и съм много щастлива че заедно преживяхме това. И някак си трудно ми идва да кажа "Аз родих детето си". На езика първо ми идва "Ние родихме детето си"...

# 57 21 ян. 2008, 08:39 ч.

София
Мнения: 1 605

Таткото дойде при нас веднага след раждането на Зорница, видя дъщеря си в първите минути от живота и и остана при мен през двата часа след раждането, през които трябваше да лежа. Точно тогава имах нужда от него - еуфорията от раждането беше минала, бебка вече я бяха взели, в родилната зала имаше само една акушерка и не мога да си представя как бих седяла сама с всичките си мисли и чуства.
В предродилна бях с още две момичета, точно от женска компания имах нужда тогава.