Тръшкане при 2 годишните децица

Съгласна съм напълно с предложенията ви и аз не правя сделки. Дори не става въпрос за сделки според мен в това, което коментирах, по скоро за последствия или наказание за очевидно непослушание, и то за по-големи провинения. Удряне ми е на първо място, казал си "недей да тичаш към улицата" или "недей да се отделяш от мен, моля те" и неизпълнение, умишлено хвърляне на предмети и храна и чупене (случая с чинията), игра с ел. уреди, такива неща. Другото е ясно - за неща, като столчето никога даже не съм ги обсъждала - правила са и не мога да ги променя. Или пък искааааам еди си какво си или не искаааам да си тръгваме - тръгвам и не обсъждам.

И че въпросните книги, казват да разговаряш с децата и да им представяш логичното последствие, ами какво е то, когато ти пусне ръката и мине на червено например? Или какво е когато удари дете дошло на гости в къщи? Или какво е когато му кажеш, не хвърляй тази дреха през балкона, а той те погледне в очите и я хвърли? Първичната ми реакция е да се разкрещя и да го ударя, естествено не го правя, но искам да имам адекватна реакция. А не "нали ти казах да не го правиш, защо го направи" или нещо подобно и толкова  неубедително.
Може просто да не се сещам, така че дайте идеи, и бих се радвала да чуя от Лавандула, която препоръча сайта.

аз правя сделки. все пак в живота вси;ко е сделка и няма защо да я прикриваме. Никой не прави нищо просто ей така, вси;ко се прави защото ...

май не си разбрала, какво имаме предвид - прави се защото ... е едно, сделка е друго. Къпем се редовно, защото трябва да сме чисти, а не защото някой ще ми даде награда след това. Седи се в детско столче в колата, защото е по-безопасно, а не защото ако го направи, мама ще даде близалка. Сделка е "ако си изядеш яденето, ще ти дам крем карамел", но не "ако не престанеш да крещиш си тръгваме веднага". Сделките в тази възраст, после прерастват в "измий чиниите и ще ти дам 5 лева" и така никой не се научава, че в обществото има правила и задължения, а само че ако постъпя еди как си, ще бъда възнаграден. Това са сделки за мен, а и самата дума за мен предполага, че и двете страни печелят нещо. Това, за което говорех е положително или отрицателно последствие от действие или бездействие.

ох, голямо писане му ударих днес 

Един от най-вълшебните изрази при нас е "ХАЙДЕ да направИМ еди си какво" - "Хайде да си измием зъбите" , "Хайде да съберем играчките" - и съответно го правим заедно. "Хайде да се хванем за ръце и да пресечем заедно улицата"

По повод на хвърлянето на чинии, моят син пък изсипваше чаши с вода или айрян по паркета. "Така не се прави", чистенето заедно след това - никакъв ефект. Реших, че просто трябва да му намеря друго място, където да се забавлява - казвах, че водата/айряна могат да се хвърлят в мивката или тоалетната. Ходихме няколко пъти да репетираме и след време сам започна да го прави. Показах му и друг вариант - като е свършил с пиенето да остави чашата на мивката или на масата.  Biz, хрумва ми, примерно, да му покажеш къде може да изхвърля остатъците от храната или пък къде да оставя празната чиния като се нахрани.

Пак с алтернатива решаваме и проблема с мятането на играчки през терасата. Вместо през балкона му показах, че може да ги хвърля през прозореца от хола върху терасата, после ходи да си ги взима и пак си ги мята.  Преди това пробвах с обяснения  - "Можеш да удариш някой"  и т.н., после с "логически последствия", което си е чиста заплаха   - "Ако ги изхвърлиш, няма да си играеш на терасата" - резултатът съответно рев и мятане на играчките следващия път. Въобще все повече се убеждавам, че последствия, заплахи и подобни наистина нямат ефект.

Удрянето. Според мен основното е да се види дали има някаква причина за такова поведение.  Стрес, търсене на внимание, превъзбуда,  ревност (това го имаше при нас) или нещо друго и съответно да се работив в тази насока. После да се покаже алтернатива:  вместо да удари, може да погали; ако иска нечие внимание да извика по име, не да удря....

Моето дете е почти на 2 години.И то така се пробваше да пищи,когато му взема нещо, което намирам за опасно-стъклена чаша,вилица,ножица.Колкото и да реве и да се тръшка не му ги давам обратно.Вече се е научил,че щом съм решила,че няма да му позволя да си играе с нещо опасно или важно (компютъра,например),колкото и да се тръшка няма да го получи.Вече почти не се тръшка.Изобщо не дискутирам решенията си с него-аз съм му майка и съм отговорна за него.Когато стане достатъчно голям за да ме разбира какво му говоря ще го науча да реже с ножицата.За сега му давам нещо друго да си играе,когато му взема опасната играчка-гребенче,камионче,напоследък много му харесва черпака от кухнята и една малка тенджера.

така ли, мъжа ти колко ти плаща за секс, ами че си му родила дете, а като му переш дрехите и му готвиш, колко ти е тарифата.

Аз също не приемам сделките с детето.
Има си правила и те се спазват.Правилата даже дават граници и сигурност на децата.
Избягвам пряко противопоставяне,когато не е наложително ,най вече използвам да му отвличам вниманието да предложа алтернатива на опасната игра.
Опитвам всичко с добро.Обяснявам,не мога да го гледам да плаче.Досега се справям така.
Единствено с къпането ми е мъката,но там го разбирам, защото виждам,че е страх причината.
Иначе  продължавам по плана на yanast,но вече косата е мръсна и да ви питам ,какво мислите да я измия със сух шампоан (и знаете ли дали има такива за деца)
Утре ще заминем на малка Спа ваканция и се надявам там басейна да го отпуши на къпане.Досега винаги много се е кефил на басейни,но и в къщи обичаше да се къпе 

голямата ми дъщеря се беше наплашила при свекърва ми от водата и беше гляма мъка, но един ден я сложих в празен леген, леко по леко го пълних с вода, без да и мия главата и така постепенно минавахме на горе към главичката и накрая се успокои, че не страшно. Всичко беше под формата на игра без да се приема за къпане, дори мисля, че беше и с дрехите 

kiki77 мерси за предложението 
При нас нямаше повод да се появи този страх от водата,или поне аз не съм го забелязала.Момчето ми сякаш преди да навърши 2 нямаше страх от нищо.Месец след втория си рожден ден започна да се бои от водата 

Моят син един ден се стресна от душа докато се къпеше с баща си, тогава отказа и да му мият главата. Нещата се оправиха постепенно, без да го насилваме, под формата на игра. Редовно се къпем по двама (че и по трима  ) във ваната.  Той ме гледаше как си сапунисвам главата, сипвах му шампоан в ръчичките той да ме сапунисва, след това с една чашка ме поливаше, миехме глави на патки и мишки, после предлагах сам да си сапуниса главата, аз да му помогам, поливах го леко с чашката изотзад и така. Не стана от раз естествено, но пък реших, че десетина дни няма нищо да му стане с недобре измита глава, защото в началото се миеше само над тила, така че да не се стича вода по очите и носа.   А в момента най-голям кеф му е да си лиска вода върху лицето. 

Имам два въпроса. Как се получава това:
откъде тръгваш и къде отиваш? Такива сцени обикновено се разиграват на опасни места, на оживени улици, където минават коли, нито пък мога да го оставя сам в колата/къщи, изобщо местата, откъдето мога да тръгна, без да обсъждам, се броят на пръстите на едната ръка.

и към Че Ка - не ми се струва добра идеята да се сипва вода и айран в тоалетната или да се разхищават по какъвто и да било начин. Полудявам, ако видя да се играе с храна и вода за пиене. При вас отмина ли този период или още изливате?

да добавя - май под сделки имаме различни неща предвид. Казах, че не обичам сделките; но не винаги мога да ги избегна. Предполагам, и вие. Категорично против съм сделките "Ако направиш това, ще получиш шоколад", но съм склонна да предлагам "Направи това и после отиваме в парка", а най-естествената сделка ми е "Съблечи пижамата и ще има закуска; ако не се облечеш, няма закуска". Такива сделки имам предвид засега. Предполагам също, че идеята е да сведем сделките до минимум.

Периодът отмина. Сега като свърши с пиенето си оставя нещата на мивката.

Лично аз не виждам нищо лошо в този вид "разхищение". Самата аз си изхвърлям остатъците от яденето, а не държа някой да ги изяде или изпие след това. За водата пък съвсем.

Погледнах си предишния пост и може би остава с впечатление, че синът ми просто иска айрян или вода, за да го излее на паркета. Не, той си искаше защото е жаден, пиеше си (при това аз винаги наливам малко, за да не разлива по невнимание) и просто някой път остатъка го мяташе на пода.

Да допълня:

Ако е искал веднага след това, не съм му давала, защото очевидно не е жаден. Предлагала съм ако иска да си играе с водата - да отиде в банята. Там може. Има си легенчета и кофички, пресипва си вода от едно в друго. Целият е ставал мокър, а и гол си е играел в банята. Осъзнавам, че за много хора това е неприемливо. За мен обаче беше в реда на нещата. И този мокър перид отмина.

Я да ви питам - а доколко ви стига търпението?

Аз съм на мнение, че за децата е хубаво, че са любопитни и  че трябва да им се дава възможност да проверят каквото са решили да видят, да изпробват - под наблюдение, естествено. Но всяко нещо има някакви граници - онзи ден например дъщеря ми реши, че трябва да разбере как се защипва предпазния колан в колата: показах й и я оставих известно време да се занимава, но в един момент все пак трябваше да я спра посред експериментите. След като я предупредих два-три пъти, накрая просто я грабнах и я прибрах, въпреки протестите й.  Но просто и аз трябваше да си кажа, че е хубаво, да я изчакам малко и да стисна зъби и потърпя. За съжаление не винаги успявам

chumbi при нас е на мода повтарянето по 10000000 пъти на дадено действие ,което понякога ме съсипва,но търпя,защото смятам,че явно е от полза за този етап 
Например ако му хареса, как разказвам нещо ме кара да го повторя 100000000 пъти,пресъхва ми езика ,но го правя няколко пъти.После го карам и той да го каже или преразкаже и страшно се кефя,че явно го е запомнил.Като ми писне да повтарям предлагам друго интересно.
Най ме изнервя да му правя театър(имаме един дървен) ,защото той си иска една и съща постановка ,която е свързана с доста енергия от моя страна .Отново в замяна предлагам друго интересно занимание за него,което да ми е по приятно и на мен.
Аз го оставям да си иска и го оставям и да печели, стига да не иска нещо опасно.Ако иска нещо -опасно и забранено просто го примамвам с нещо също толкова интересно,но безопасно.Гледам да не отказвам без обяснение и без алтернатива.Пазя му достойнството.