Прочитам, че тук се обсъжда номера с вечерния час... и се чудя що е то това 8:30 у дома. Мене след 6 ме е страх да се връщам до у дома, а пък и уча на междинна смяна, общо взето вечер само се чудя в 9 или в 9:30 да си легна. Е, понякога още си решавам домашното по математика в 11, но това са редки случай.
А сега успокоение до всички майки - не, не вие сте лошите. Причината се крие някъде в нас, тийнейджърите, обаче проблема е, че никой не знае къде точно. Едва ли ще ми повярвате, ама понякога и аз сама не мога да си се трая . Понякога, като се замисля, осъзнавам че ако аз бях майка, а детето ми се държеше като мене, сигурно вече трябваше да е осъзнало някакъв полу-военен ред. А мама да ми е жива и здрава, с Бог съм говорила за такава майка. Как ли ме изтърпява, не знам.
Искам и да изкажа поздрави за schreier . Дъщеря й може и да не осъзнава, ама има страхотна майка . Също и аз Aisha123 (извинявам се ако бъркам никовете), която пък е осъзнала, че дъщеря и се отделя от нея и го преживява (нещо, с което майка ми не може да се справи)
А за всички други, които се опитват да предпазят децата си от всичко - за съжаление, не можем да живеем във вакуум . По-голямата част от мен и връстниците разбираме, че всичко вие родителите правите от любов към нас, но за съжаление някой неща трябва да се преживеят. Сами да си добием опита и да знаем какво трябва и не трябва да правим. Ами така де, хора сме. Някой ден и ние ще трябва да се грижим за собствени деца и трябва да отговорим на въпроса "Защо?". Ето и пример: не можех да се примиря, че трябва да ходя с дебело яке октомври месец... до ангината. От тогава си ходя облечена, че и даже се карам на посъблечените .
Айде стига ви толкова от мене, защото в нашата къща нещата са обратно и родителското тяло чака за Skype .
Лека вечер