schreier, само не давай заден ход!
Явно много е прекалила този път.
Стискам палци да си спокойна.
Явно много е прекалила този път.
Стискам палци да си спокойна.
- Публикувана: 25 ян. 2008, 11:56 ч.
- Последно мнение: 20 март 2008, 09:49 ч.
Тийнейджърите VIII
Спокойно, постепенно ще се оправят нещата. Казвам го от опит, нали сме вече 12 кл. Просто трябва да пораснем , а и ние с тях, да си представим, че не живеят в нашата младост, у-щето вече не е същото, живота вече е друг и колкото и да ни е мъчно и те растат и стават различни. Май като не обръщам толкова внимание се укротява девойката и се успокоява. Може би трябва да се приеме нещо и от техните действия, без да се отказваме от изискванията си за разумен съвместен живот. Майки, пазете си нервите, още много глупости ще правят диванетата.
Майки, пазете си нервите, още много глупости ще правят диванетата.
Ох, успокои ме!
Да се похваля.
Падна ми и на мен пердето и както бях добричка, така:
1. Забраних компютъра.
2. Отнех телефона.
3. Прибрах мп-3 то.
4. Забраних получаването на подаръци с повърхност над 2 кв.см.
Всичкото това в рамките на един час.
Е, точка 2 отпадна по разбираеми причини.
Ще споделя за ефекта, като видя, дали има такъв.
Падна ми и на мен пердето и както бях добричка, така:
1. Забраних компютъра.
2. Отнех телефона.
3. Прибрах мп-3 то.
4. Забраних получаването на подаръци с повърхност над 2 кв.см.
Всичкото това в рамките на един час.
Е, точка 2 отпадна по разбираеми причини.
Ще споделя за ефекта, като видя, дали има такъв.
Казвай,с какво ти вдигна кръвното?
А моят от три дни разнася брошурки.Ако някои ви звъни в неделя рано сутрин,моля бъдете търпеливи,това може да е моят юнак 
.Забраната за пари е за неограничено време-да си ги изкарва сам.Най-учтиво ме пита,дали може да седне на компютъра.
Днес заспа преди сестра си от умора.Да живей труда!
И.......колата отива на моргата.
.Забраната за пари е за неограничено време-да си ги изкарва сам.Най-учтиво ме пита,дали може да седне на компютъра.Днес заспа преди сестра си от умора.Да живей труда!
И.......колата отива на моргата.
Шрайер, ти ни остави без дъх. 
Ще умрем от любопитство какво пък толкова е натворила тинейджърката. Дано само да не е нещо като сина на мама емили, че ... лошо.
Мама емили, аз ако бях на тебе, освен забраната за пари, щях да редувам и шамар с целувка - шамар за глупостта, която е проявил, а целувка за това, че е жив и здрав, а и друг не е пострадал (освен колата)
Пускам ви една китайска притча, която копирах от нашата тема за многодетните майки. Пусната е там от Габи, майка на двама порастнали младежа. На мен специално ми дойде на място, че ме бяха замъчили едни мисли и терзания ...
Какво печелим,когато губим
Преди много години, в бедно китайско село, живял един фермер със своя син. Единственото му богатство, освен земята и малката му колиба, бил един кон, който той наследил от своя баща.
Един ден, конят избягал, оставяйки човека без никакво животно, с което да обработва земята си. Съседите му го уважавали за неговата честност и трудолюбие и затова отишли в дома му, за да изразят своето съчувствие за неговата загуба. Той им благодарил за посещението, но попитал:
- Откъде знаете, че това, което ми се случи, е нещастие?
Някой промърморил на приятеля си:
- Той очевидно не иска да приеме фактите, но по-добре да го оставим да си мисли каквото си иска, отколкото да тъжи за това.
И съседите си отишли, преструвайки се на съгласни с него.
Една седмица по-късно конят се върнал в конюшнята, но не бил сам - водел със себе си красива кобила за компания. Жителите на селото били развълнувани, защото едва сега разбрали смисъла на думите, които човекът им казал, и те отишли отново в неговата къща да го поздравят за неочаквания късмет, който го е споходил.
- Сега вместо един, имаш два коня! Честито! - казвали те.
- Много ви благодаря за вашето посещение и за вашата подкрепа, но откъде знаете, че това, което се случи, е късмет?
Съседите решили, че човекът се е побъркал и решили да си тръгнат. Помежду си споделяли:
- Как не може да разбере, че конят е дар от Бога!?
Месец по-късно синът на фермера решил да обязди кобилата. Животното, обаче, било диво и отхвърлило ездача си. Момчето, понеже било неопитно, паднало на земята и си счупило крака.
Съседите отново дошли в дома на фермера и донесли подаръци за нараненото момче. Кметът на селото тържествено заявил съчувствието си на бащата и от името на цялото село изразил съжаление за това, което се е случило.
Човекът им благодарил за визитата и за тяхната любезност, но отново попитал:
- Откъде знаете, че това, което се случи, е нещастие?
Тези думи поразили всички, защото те били категорично убедени, че инцидентът със сина му е бил истинска трагедия. Докато напускали къщата на фермера, те си споделяли:
- Сега вече напълно се е побъркал. Синът му може да остане инвалид за цял живот, а той не е сигурен дали това е нещастие!
Минали още няколко месеца и Япония обявила война на Китай. Емисари на императора тръгнали из страната да търсят здрави млади мъже, които да пратят на фронта. Когато стигнали до селото, те мобилизирали всички младежи, освен сина на фермера, чийто крак все още не се бил възстановил.
Никой от младежите не се завърнал от фронта. Синът на фермера се възстановил, а двата коня родили жребчета, които били продадени на добра цена. Фермерът започнал да посещава съседите си, за да ги утешава и да им помага, тъй както и те винаги са проявявали съчувствие към него. Когато някой от тях се оплаквал, той винаги казвал: “Откъде знаеш, че това, което ти се е случило, е нещастие?” А ако някой прекалено много се е радвал на нещо, той питал: “Откъде знаеш, че това, което ти се е случило е късмет?” Така хората от селото разбрали, че нещата от живота имат скрит смисъл, който не може лесно да бъде видян
Ще умрем от любопитство какво пък толкова е натворила тинейджърката. Дано само да не е нещо като сина на мама емили, че ... лошо. Мама емили, аз ако бях на тебе, освен забраната за пари, щях да редувам и шамар с целувка - шамар за глупостта, която е проявил, а целувка за това, че е жив и здрав, а и друг не е пострадал (освен колата)
Пускам ви една китайска притча, която копирах от нашата тема за многодетните майки. Пусната е там от Габи, майка на двама порастнали младежа. На мен специално ми дойде на място, че ме бяха замъчили едни мисли и терзания ...
Какво печелим,когато губим
Преди много години, в бедно китайско село, живял един фермер със своя син. Единственото му богатство, освен земята и малката му колиба, бил един кон, който той наследил от своя баща.
Един ден, конят избягал, оставяйки човека без никакво животно, с което да обработва земята си. Съседите му го уважавали за неговата честност и трудолюбие и затова отишли в дома му, за да изразят своето съчувствие за неговата загуба. Той им благодарил за посещението, но попитал:
- Откъде знаете, че това, което ми се случи, е нещастие?
Някой промърморил на приятеля си:
- Той очевидно не иска да приеме фактите, но по-добре да го оставим да си мисли каквото си иска, отколкото да тъжи за това.
И съседите си отишли, преструвайки се на съгласни с него.
Една седмица по-късно конят се върнал в конюшнята, но не бил сам - водел със себе си красива кобила за компания. Жителите на селото били развълнувани, защото едва сега разбрали смисъла на думите, които човекът им казал, и те отишли отново в неговата къща да го поздравят за неочаквания късмет, който го е споходил.
- Сега вместо един, имаш два коня! Честито! - казвали те.
- Много ви благодаря за вашето посещение и за вашата подкрепа, но откъде знаете, че това, което се случи, е късмет?
Съседите решили, че човекът се е побъркал и решили да си тръгнат. Помежду си споделяли:
- Как не може да разбере, че конят е дар от Бога!?
Месец по-късно синът на фермера решил да обязди кобилата. Животното, обаче, било диво и отхвърлило ездача си. Момчето, понеже било неопитно, паднало на земята и си счупило крака.
Съседите отново дошли в дома на фермера и донесли подаръци за нараненото момче. Кметът на селото тържествено заявил съчувствието си на бащата и от името на цялото село изразил съжаление за това, което се е случило.
Човекът им благодарил за визитата и за тяхната любезност, но отново попитал:
- Откъде знаете, че това, което се случи, е нещастие?
Тези думи поразили всички, защото те били категорично убедени, че инцидентът със сина му е бил истинска трагедия. Докато напускали къщата на фермера, те си споделяли:
- Сега вече напълно се е побъркал. Синът му може да остане инвалид за цял живот, а той не е сигурен дали това е нещастие!
Минали още няколко месеца и Япония обявила война на Китай. Емисари на императора тръгнали из страната да търсят здрави млади мъже, които да пратят на фронта. Когато стигнали до селото, те мобилизирали всички младежи, освен сина на фермера, чийто крак все още не се бил възстановил.
Никой от младежите не се завърнал от фронта. Синът на фермера се възстановил, а двата коня родили жребчета, които били продадени на добра цена. Фермерът започнал да посещава съседите си, за да ги утешава и да им помага, тъй както и те винаги са проявявали съчувствие към него. Когато някой от тях се оплаквал, той винаги казвал: “Откъде знаеш, че това, което ти се е случило, е нещастие?” А ако някой прекалено много се е радвал на нещо, той питал: “Откъде знаеш, че това, което ти се е случило е късмет?” Така хората от селото разбрали, че нещата от живота имат скрит смисъл, който не може лесно да бъде видян
, това аз ли съм го написала?
Мими, добре дошла! Чети, мисли, споделяй, още поне 4-5 год. ще е така, после се подобряват нещата. Или ние свикваме, че децата растат, стават отделни личности. Нямаме избор и трябва да се приемем взаимно. И ние не сме идеални, не можем да го искаме от тях.
хич не ми пука, че аз не съм идеална
той трябва да е, иначе за какво се мъчих до сега
а иначе - мъка и страдание на 13 год и нещо с приятелка само две години по-голяма от него и само на 4 спирки от нас
за училището няма да обяснявам, че направо ми се доревава
успя да изкара целия първи срок без бележник и още не знам какви са му оценките
а за факта, че като обяснявам нещо, все едно говоря на стената е излишно да говоря......
Оценките са най- лесни, Мими. Отиваш при класната, вземате дневника и тя ги нанася в бележника. После, в къщи - ти си знаеш дали похвала или наказание. Приятелките - уж ходят сериозно, но май повече им харесва дасе разделят и после да се изживяват като страдалци. Поне по мои спомени от тази възраст. Не си се мъчила за нищо, деца са ни и ще си ги гледаме, кога с добро, кога с лошо. Това е живота. И аз бях объркана, открих и изчетох темите от 1-7 и се успокоявам. Иначе децата на всички познати сякаш са идеални, все нямат проблеми, все свиват уста за моето... и накрая 2 девойки родиха на 17 год, един заряза у-ще да се прави на барман. Емили, мислех да пиша като стана това с колата, но се разсеях. Ани се научи да кара кола на 15 г. и баща и да вземе да и подари БМВ за 01,06 . В рода му е традиция на 15 г. да се качват на кола, купуват им по една 12 употреба и кръстосват София. Само като я изгледах - разбра, не се е опитвала да я подкара. Веднага я продадох на съсед, че и с печалба. Сега цялото у-ще са на вълна шоф. курсове. Тя мърмора, но и обясних, че кола ще купя след като започне да изкарва пари за поддръжка. Така че да си наляга парцалите, да вземе диплома и да започва работа в салон, мама ще наблюдава.
то за повечето работи и аз по спомени от моето тинейджърство се оправям, слава богу, че бях ужасна тогава, та сега са малко номерата, с които може да ме изненада
била съм там, правила съм го - дето има приказка
ама що трябваше и моето бееее
а горното си беше оплакване да разтоварим мъката, че ми писна от това разбиране
оценките ще ги получа утре, че нали съм разбран родител /за да не съм като моите едно време/ съм го оставила с краен срок сам да се оправи и да ми покаже резултата
ще видим дали е било разумно или не утре
емили, то и нашето момиче от скайп тръгна, ама моя поне не може да пази тайна.......
била съм там, правила съм го - дето има приказка
ама що трябваше и моето бееее
а горното си беше оплакване да разтоварим мъката, че ми писна от това разбиране
оценките ще ги получа утре, че нали съм разбран родител /за да не съм като моите едно време/ съм го оставила с краен срок сам да се оправи и да ми покаже резултата
ще видим дали е било разумно или не утре
емили, то и нашето момиче от скайп тръгна, ама моя поне не може да пази тайна.......