Публикувана: 3 май 2005, 19:25 ч.
Последно мнение: 17 авг. 2019, 15:43 ч.

Кои са самотните родители?

355 107
1 380
1

Q&A

Обобщени въпроси и отговори от темата *

Какви са основните теми, обсъждани във форума?
Какви са основните предизвикателства, пред които са изправени участниците във форума?
Какви са някои стратегии за справяне със самотното родителство и предизвикателствата, пред които са изправени?
* Предложените въпроси и отговори се генерират машинно от автоматизиран езиков модел на база потребителските мнения в темата. Генерираното съдържание може да е непълно, неактуално, подвеждащо или неподходящо. Вашите оценки спомагат за подобряване на модела и неговото усъвършенстване.
- Какви са основните теми, обсъждани във форума?
  
  Форумът се фокусира върху представянето на самотни майки, които споделят своите лични истории, предизвикателства и успехи в отглеждането на децата си. Темите включват раздяла с бивши партньори, бременност, подкрепа от семейството, нови връзки, финансови предизвикателства и решения за възпитанието на децата. Форумът обсъжда теми като самотното родителство, разводи, справяне с предизвикателствата на отглеждането на деца самостоятелно, финансови затруднения и истории за домашно насилие. Той също така предоставя подкрепа между участниците и насърчава търсенето на надежда и сила в подобни ситуации.
- Какви са основните предизвикателства, пред които са изправени участниците във форума?
  
  Участниците се сблъскват с предизвикателства като раздяла с бивши партньори, самотно родителство, финансови затруднения, отношения с нови партньори, подкрепа от семейството и въпроси относно възпитанието на децата.
- Какви са някои стратегии за справяне със самотното родителство и предизвикателствата, пред които са изправени?
  
  Участниците споделят различни стратегии за справяне с предизвикателствата, като например подкрепа от семейството, изграждане на нови връзки, финансово планиране, самостоятелно възпитание на децата и търсене на подкрепа от онлайн общности като форуми. Някои стратегии за справяне със самотното родителство включват изграждане на мрежа за подкрепа от приятели и семейство, търсене на професионална помощ, участие в групи за подкрепа на самотни родители, установяване на ясни граници с бивши партньори и фокусиране върху себе си. В публикациите се споделят различни стратегии за справяне със самотното родителство, като например търсене на подкрепа от семейството и приятелите, финансово планиране, изграждане на мрежа за социална подкрепа, фокусиране върху благосъстоянието на децата и стремеж към създаване на по-добър живот за тях. Някои стратегии за справяне с предизвикателствата на самотното родителство включват търсене на подкрепа от близки, приятели и форуми, фокусиране върху собственото благополучие, финансово планиране и управление и изграждане на здрави отношения с децата.
- Какви са основните предизвикателства, пред които са изправени самотните майки според публикациите във форума и обществото?
- Какви са основните стратегии, които самотните майки използват за справяне с предизвикателствата на самотното родителство?

# 120 26 септ. 2006, 17:23 ч.

Мнения: 4 587

Извинявайте, че надникнах тук!
Можете да си отворите тема за правата и помощите които можете да получите и там да споделяте. Например в "Деца с увреждания и хронични заболявание" темата е "Мили родители, търсете правата на децата си!!!" Благодарение на нея некои родители успяха да получат помощи, които бяха отписали вече.

# 121 6 окт. 2006, 18:38 ч.

Мнения: 561

Здравейте на всички и от мен, аз родих детето си на 30 г. с пълното съзнание, че таткото няма да живее с нас, исках си много Филипчо и той сега навършва 5 години /едно прекрасно, любвеобилно същество/. Имаше моменти, когато съм преживявала трудности и съм предлагала на таткото да живее с нас, но той не можел да живее с деца, пречели му на научната работа. Въпреки това, държа да подчертая, че с него до ден днешен сме в много добри отношения, давах си сметка какво ме чака и си поех отговорността. Свикнала съм все всичко сама да правя, та не бях много стресирана, освен това съм и непоправим оптимист. Никога не съм и мечтала за хармонично семейство, още повече, че аз такова не съм имала, но ето че живота поднася изненади; от 1 г. имам прекрасен мъж до себе си, грижовен, отговорен и ни обича и двамата, а и Филип е много привързан, имитира го, виждам как изгражда мъжката си идентичност през образа на новия ми мъж и колко важно е това за него. С родния баща се виждат, дори аз всячески поощрявам тези срещи, но за съжаление 1 вечер в седмицата не е достатъчна, новият ми мъж е с него всеки ден, води го на градина, бърше му дупето, когато трябва, успокоява нощните му страхове и появите му посред нощ да си доспи при нас.
Така че, кураж, мили самотни родители, и да останете сами, имате най-прекрасното нещо на света - вашите деца. Успех на всички!

# 122 23 окт. 2006, 17:28 ч.

С питане до Цариград, стига се, но с ... отзад!
Мнения: 6 462

Здравейте и от мен! bouquet

Няма да се обяснявам на дълго и широко (не за друго, а ме мързи) само накратко: след поредното обещание, че ще ми се обади, аз реших, че каквото ще да става няма да го търся аз и така вече 3 месеца ни вест, ни кост.Все още чакам да се обади за да му съобщя щастливата новина, че вече не ни интересува. Стискайте ми палци като се обади (ако въобще някога се обади) да не ми се размекнат колената и да взема да му простя.
Късмет и много щастие на всички! bouquet

# 123 24 окт. 2006, 14:27 ч.

Zdraveite i ot men!
Izvinqvam se za latinitzata, no shte mi otneme chasove dokato se preborq s klaviaturata:)
V kraq na mai shte se prisuedinq kum vas, sega sum samo bremenna. I kolkoto i da se prestruvam, che ne sum, ne moga dago opazq - samotna sum kolkoto si iskam. T.Nar. bashta na deteto mi izbqga prez glava sled ednosedmichno terzanie, zavurna se pri predishnata si priqtelka i veroqtno tam e nameril teren za samosujalenqta si. Istoriqta e banalna, no za men e boleznena.Nadqvam se da opremine s vremeto.
Edno e sigurno - deteto mi biologichen bashta nqma da ima, no za smetka na tova shte e zaobikoleno ot leli i chichovci, koito shte go obi4at ne po-malko ot men!

# 124 26 окт. 2006, 20:22 ч.

Айде още една в кюпа.
Стара форумка съм, но с ново лице, защото старото ми го следи бившия.
Все още нещата не са окончателно приключили, но вече не живея с него. Така че , привет и от мен!

# 125 31 окт. 2006, 10:52 ч.

Да се представя и аз. На 30 години, от София, синът ми е на 5. Още от средата на бременността сме си сами с детето.

# 126 31 окт. 2006, 13:44 ч.

Мнения: X

Здравейте! По ирония на нета това е първата ми публикация след регистрацията. На 30 години съм, първото си дете чакам през март. Непланирано бебе в края /или просто завоя/ на дълга връзка. С бащата решихме да имаме това дете. Поддържаме чудесни отношения. Нямам планове да живея заедно с него, нито да сключвам брак. Той самият не отхвърля възможността да живеем заедно, но май му е по-добре така- всеки у дома при мама. Семейството ми ме поддържа и ми помага изключително много. Адвокат съм и не вярвам подписът под акта за брак да направи някой мъж по-добър баща или партньор. За своя бивш приятел прецених,че най-добре ще бъде по този начин. Ако някоя от Вас има спешен проблем, на който мога да отговоря професионално, пишете. И бъдете здрави, момичета!!!

# 127 14 ноем. 2006, 21:39 ч.

космополитно
Мнения: 942

Все още по статут не съм за тук (прескачам от съседни форуми), но е въпрос на още малко време!... Не не е това, което бихте си помислили. На края на процедура по осиновяване на момиченце съм - една малка и странна принцеса, която на първа среща определих като "особена" без да си давам какво е онова невидимото, което я прави такава...
За сега съм напълно свободна - разполагаща с времето и финатнсите си само за себе си. Но по Коледа се надявам да е различно.
Преидстои да стана самотна майка, въпреки, че един уважаван от мен мъж твърди, че една майка не може да бъде самотна!? Това може да го коментирате Вие тук! Много бих искала да го потвърдите.
Никога не съм искала да бъда самотен родител (дали някой пък го е пожелал)! Дълги години се чувствах самотна, докато не се научих да ценя и се радвам на свободата... Винаги съм искала да бъда майка.... И сега по парадоксален начин се разделям със свободата си, в която понякога се отразяваше самотата ми и ще ставам майка като това съкровенно състояние на духа се скачва с термин самотна!
Изненадана съм и съжалявам, че сварвам тук само мъжки момичета! Допускам, че съществуват и бащи, кито сами отглеждат децата си. Да се надяваме, че ще ни открият тук! Биха се случали хубави и ползотворни сдвоявания Heart Eyes

Аз първа се заявявам!... Но това би могло да ги уплаши!?
Както и да е само Ви се представих ! Ще Ви посетя когато влезна в майчината си роля! До тогава! bouquet

Последна редакция: ср, 15 ное 2006, 02:23 от Venecias

# 128 15 ноем. 2006, 22:06 ч.

Мнения: 532

Цитат на: Venecias в вт, 14 ное 2006, 21:39

..., че един уважаван от мен мъж твърди, че една майка не може да бъде самотна!? Това може да го коментирате Вие тук! Много бих искала да го потвърдите.

Venecias, желая на теб и на малката принцеса съвместния живот да ви донесе само щастие и никога самота! bouquet

За съжаление, аз не мога да потвърдя, че една майка не може да бъде самотна - общуването с децата е прекрасно, а да споделяш радостта и грижите по тях с друг човек и най-вече с баща им, е нещо съвсем друго.
Аз по документи не се водя самотна майка, но както писах преди, се чувствам такава.

# 129 26 ноем. 2006, 10:52 ч.

Linz
Мнения: 11 630

И аз се записвам тук. Още не мога да повярвам и съм като смазана.

# 130 27 ноем. 2006, 09:33 ч.

Мнения: X

Добро утро, смели момичета и горе главата! Hug

Знам,че много хора ви го казват по инерция или само да кажат нещо, от неудобство. Аз самата го чувам постоянно- ау, ти си толкова горда, смела... глупости са това Simple Smile

Животът просто се случва, докато ние си правим планове и избираме перденца на въздушните си кули... Рени,не те познавам и знам,че хич не ти е до мене скъпа, ама какво пречи да се обичате и без да сте непременно под един покрив? В моя случай това е единствения взаимно възможен "план" засега Simple Smile

Целувам ви: бъдеща мама без татко

# 131 27 ноем. 2006, 11:25 ч.

Linz
Мнения: 11 630

Witchie, така го виждам изходът от нашата ситуация- като не можем нито заедно, нито разделени. И не е вярно, че не ми е до други мнения- толкова морална подкрепа намирам в този форум, че ми става много по-леко... Надявам се, че и другите като мен намират утеха тук Peace

# 132 14 дек. 2006, 20:21 ч.

Здравейте престраших се да пиша.На някой родители в този форум историята ми им е позната. Омжих се на 18 на 20години родих дъщерите си. През 2004 забременях съсъ сина си когато бях в 19седмица "таткото" ни напусна а от тогава от него ни вест ни кост.

# 133 15 дек. 2006, 13:49 ч.

Здравейте на някой мойта история им е позната. Аз съм на 22 омъжих се преди 1година. Забременях с дъщеря си и той ми каза че ако искам да сме семсйство да абортирам. Аз реших да си запазя детето и го напуснах. През Януари чакам моята принцеска

# 134 20 дек. 2006, 00:48 ч.

Мнения: 209

Здравейте мами,аз също се присъединявам към вас..незнам дали е за добро,но решението за раздялата взех аз,просто нервите и скандалите се отразяваха не само на мен,но и на бебето..добре,че поне с въпросния човек не сключихме брак

Но въпреки всичко живота продължава,нали,трябва да сме силни и да се борим...

надявам се сред вас да намеря подкрепа и разбиране

на 24 год.съм,от София,първа бременност

поздрави и целувки на всички

Препоръчани теми

Съчувстват ли българските мъже на жените жертви

Vip Brother 2017 - тема 10 (06.11-12.11) - Финал

🐑 ''Фермата 7: Време за пробуждане'' - тема 13 (28.11 - 05.12) 🐄

Как се справяте с непрекъснатото боледуване, когато детето ви посещава ясла ?

Причина:

Причина: