Кои са самотните родители?

  • 355 099
  • 1 380
  •   1
Отговори
# 105
  • Мнения: 581
И аз съм самотен родител с едно голямо дете и едно на път. На 36 години съм. Самотни родители нека се подкрепяме!  bouquet  bouquet  bouquet И ви поздравявам за смелостта да гледате децата си.

# 106
  • Мнения: 1 860
 Ами не знам къде съм зяпала, но чак сега я виждам тази тема.
 И аз да се разпиша. Наталия на 26 години и бебо Габриел, който е на почти годинка. Точно в момента не сме самотни, но след историята с бащата на Габи, съм подготвена (или се надявам да е така) за всичко.
 Напуснах го, когато Габи беше на 6 седмици, защото се оказа, че го е малтретирал (как я мразя тази дума). Някой от вас знаят историята ни, моля се никой друг да не я преживява. Сега съм щастлива с новият татко, който ни обича, така както заслужаваме.
 Успех и късмет на всички!

# 107
Аз съм на 26г.,самотна без съругът си,а със него още повече!Заедно сме от 11г,женени от 6г. и когато се роди второто ни дете се разделихме.А причината-просто не можете да се сетите!Практически ни е невъзможно да живеем заедно,защото бяхме на квартира в София,която нямаше кой да плаща защото аз излязох по майчинство,а съпругът ми остана без работа в най-"подходящият" момент ...и така 8 месеца.Аз живея при родителите си в Добрич,а той при неговите в Мездра.Преди 2 месеца започна работа smile3501,но още не може" да си стъпи на краката"както се изказва той.Не е идвал нито на рожденните им дни нито на кръщенето на малкия(защото нямал пари).Аз вче съм 46 кг,а на малкия му предстои мозъчна операция.Заслужават ли да живеят такива татковци?

Последна редакция: ср, 23 авг 2006, 03:37 от daninnna

# 108
Здравейте! Аз съм Мими майка на момиченце Александра на 1,8м от 8 месеца не живеем официално с бащата на детето ми ,а от 5 сме официално разведени.Решението беше трудно.Изхабени нерви агония да бъде или не просто кошмар.Едва сега идвам малко на себе си и отрезвявам.Почнах да виждам хубавото на това да си сам и спокойно да отглеждаш детето си.Е ако ви кажа,че не си поплаквам ще излъжа мили майчета.Няма връщане назад.Кураж!

# 109
И аз съм самотна мама . След 10 години живот без брак с таткото се разделихме преди месец уж по взаимно съгласие . Ама май не беше точно по взаимно защото живота ми е ад в момента . Напоследък не мога да се справя с това положение и ужасно ме е страх . Синът ми е на 8 години и много е свикнал с баща си , а и той много го работи и с пари и с думи . Ужасно е.

# 110
Искам много да ти вдъхна кураж,защото и ние сме в същото положение направо ми е идвало да вия от мъка,особено нощем когато заспи малката се чувствам изоставена от всичко и всички.Изпитвам голям гняв към баща и задето не се пребори с гадните си навици комплекси и простотии ,за да можем да живеем като семейство.Само ако знаеш колко пъти съм му давал шанс но той се връщаше все по-озлобен и реших окончателно да скъсаме.При мен едниственото добро може ми е че детето и твърде малко за да разбере какво става но като порасне ще трябва някак си да обясня.Дано не ме упрекне и ме разбере.Моля те не се отчайвай можеш да пишеш няма проблем.

# 111
  • Мнения: 103
след всички простотии които ми натресе няма самота и болка. Днес ми доведе детето. Бяха на море за една седмица двамата. Целта беше до такава степен да го разлигави малкия ,че аз да не му издържа финансово. Е просто думи нямам - че се и похвалил какви са му намеренията . Толкова съм ядосана че направо ще се пръсна. Представям си да бяхме женени и да се развеждахме щеше да е голям цирк. 

# 112
Здравейте и от мен! Със съпруга ми сме разделени от две години и половина, предстои ни развод... Имам прекрасна малка дъщеря - Анна - на 6 г. и половина, която след няколко дни ще бъде първокласничка! Аз навърших 31 г. преди около две седмици Simple Smile

# 113
  • Мнения: 5
Здравейте,отскоро съм в този форум.Аз съм на 32г. със прекрасен син на 5г.От няколко месеца официално съм самотен родител.По сте4ение на обстоятелсвата таткото живее и работи в 4ужбина и въпреки,4е ни потпомага финансово най-накрая сложих то4ка.Имам подкрепата на родители ,приятели и съм оптимистка. Simple Smile

# 114
  • София
  • Мнения: 1 254
Ето, дойде и моя ред да се присъединя към вас!
Това ме радва, защото ми беше адски трудно да се реша на тази стъпка.
Е, вярно че съм сама едва от вчера, но всъщност съм самотна от дълго време.
Казвам се Марина и съм само на 21 години. Синът ми се казва Ивайло и е на 10 месеца.
С татко му се разделихме по моя инициатива. Просто не сме един за друг. Скандали нон-стоп. Разправии. Живеехме при майка му. Не ми издържаха нервите и се махнах.
Сега ми е много мъчно, но не ми е ясно за какво точно. Не за БНД (кефи ме това съкращение Simple Smile ), по-скоро ми липсва начина ми на живот, макар че не го харесвах. Предполагам, че с времето ще се чувствам все по-добре и по-добре.
Предстоят ми хубави и интересни години. Тази година ме приеха да уча и съм много щастлива.
Надявам се някой ден да срещна човек, като този от мечтите ми... идеалния.
Въпреки че всв си мисля, че щом имам дете съм второ качество жена. Малко мъже биха поели отговорност не само към мен, но и към чуждото дете...
Стана дълго, но пък някак си ми олекна.
Поздрави!

# 115
  • Мнения: 1 425
Ma_nda_rinka, моята история е горе-долу като твоята, само, че аз бях на 23 год. като се разделих с бившия. Сега съм щастливо омъжена и си имам още едно слънчице. Така, че хич не си мисли, че ние сме второ качество жени. Пък и има такива мъже, които поемат отговорност към чужди деца. Имам доста примери около мен, пък и аз самата съм пример... Стискам палци да намериш своята мечтана половинка!

# 116
  • Мнения: 811
Ето ме и мен-уплашена,защото съм сама в София,и в същото време успокоена и вярваща,че ще се справя.Слънцето ми е почти тригодишен  Heart Eyes

# 117
  • Мнения: 1 458
Все още не съм готова да споделя личния си живот, но здравейте и от мен!

# 118
Здравейте и от мен! На 30г. съм, бременна в шестия месец. Живея все още с  родителите си, които да са живи и здрави ме подкрепят изцяло. Ще отглеждам сама (в смисъл без биологичния татко) детето си и това е мой избор. Аз съм непоправим оптимист! Стискам палци на всички смели мами!
Simple Smile

# 119
  • Мнения: 581
Момичета, благодаря ви   bouquet Благодарение на вас, семейството ми /мама, татко и дъщеря ми/ и приятелите ми стигнах да извода, че майче не е задължително "онзи" да си даде името. В крайна сметка той не ни заслужава. Мисля, че започвам да разбирам, че най - доброто решение е да не си създавам излишни проблеми и главоболия, а и изхождайки от факта, че името не прави човека, а човека името, майче не си струва детето ми да носи неговата фамилия. По принцип съм оптимист и вярвам, че детето ми ще ме разбере някой ден...Билогичен баща, който е отговорен заслужава детето да носи неговото име, но такъв, който се държи като шашав и непокист просто не си струва.

  bouquet Момичета, страхотни сте. Желая на всички да сте живи и здрави и леко бременеене и смело справяне със живота ви пожелавам!

Дано не се разколебая, ако той се появи когато родя бебчето си, но осъзнаването че той не ни заслужава се надявам да надделее.

Общи условия

Активация на акаунт