Кои са самотните родители?

  • 355 097
  • 1 380
  •   1
Отговори
# 90
E,aide i az da se vklucha...bez men za kade bre hora:)))
Az sam na 19 godini i terminat mi e na 02 oktomvri...shastie nezemno:)))
Tatkoto ne povqrva,che deteto e ot nego i sigurno poveche nqma da go vidq.
Znam obache sas sigurnost,che maika mi e do men i she mi bade golqma opora.
Da vi kaja,vapreki che sama she bada roditel,znam che she se spravq,zashoto naistina sam mnogo shastliva.She se opitam da mu dam cqlata lubov,ot  koqto ima nujda,a za pari ne mislq sega,zashoto znachi da se predam,a tova nqma da stane.
USPEH

# 91
  • София
  • Мнения: 3 199
 Rolling Eyes от днес официално по закон
и аз съм в тази графа /разведена/
привет!

# 92
  • Мнения: 2 956
Е хайде и аз да се запиша най-после. Здравейте и от мен. На 27 год. съм и дъщеричката ми е на 9 месеца. Края на втория месец бременност се разделихме с "таткото"...не по-рано,защото цял 2-ри месец бях в болница  Simple Smile . По-малкия проблем беше това...не,че другото е проблем де, но все пак.. виждахме се 3-4 пъти на улицата в квартала след като Вики беше на 3-4 месеца и говорехме( а в последствие се правеше и на разсеян) все едно сме някакви стари далечни
 познати. А сега все едно не ме познава. Но мисля,че е по-добре май така. Детенце си е и на мое име. Нямахме смелост да дойдем дори за това.

Успех Demira   bouquet  ще се справиш

# 93
  • Мнения: 119
Ето ме и мен. И моята история не е от най-късите.
С таткото живеехме заедно около 2 години. Всичко си беше наред, веселяхме се, супер. Оба4е един ден аз забременях. А той не беше в БГ по това време, защото е музикант и обикаля по Европата да печели пари4ки. Звъннах му, естествено беше в шок. И естсествено не искаше да го задържа.  Тогава бях на 21 и стъудентка в 4 курс. Аз също бях много шокирана от тестовете. Реших да направя аборт. Добре 4е са приятелите. След това продължихме да живеем заедно, макар 4е дълго време дискутирахме това. Всъщност той имаше едно на ум и не искаше постоянна връзка. Но тогава защо остана при мен??? Но както и да е. Така нещата си продължаваха и един ден аз отново бях с тест в ръка. И отново  бях бременна. И той отново беше извън България. И отново телефонни разговори и така нататък. Но тогава аз реших, че не мога аз от едно телефонно обаждане да взимам решения толкова важни. И с един  приятел се трагнахме на стоп към Копенхаген. С малки спирки по пътя, за да видим приятели стигнахме. Не знам дали се зарадва да ме види (Надявам се). последва дълъг разговор как не бил готов за деца (на 38 години??? ). Прибрах се в България по4ти уверена 4е 6те правя пак аборт. Но не исках, ве пак 6те6е да бъде 2-ри.  И тогава се 4ух с майка ми по телефона. Тя не знае6е 4е 6те пътувам и си беше изкарала ума. Е, не пасе трева все пак. Досети се 4е съм по 4ужбините (и преди съм излизала по разни проекти) и може би се е досетила 4е си имам основателна причина. Тя каза 4е 6те ме подкрепи при всяко мое ре6ение и тогава аз категори4но ре6их 4е 6те го родя. След няколко месеца се видяхме и с таткото. Той беше толкова притеснен, 4е 6те задържа бебето и бих казала изплашен., 4е 6те си търся правата. Глупак Simple Smile След като не иска, аз какво мога да направя... Но мъжете стават странни в такива ситуации. през цялата бременност ми помагаха моите приятели. А сега съм при майка си, която е една щастлива баба. А аз съм една щастлива мама на едно красиво мишленце.

# 94
  • Мнения: 714
Аз съм самотен родител доколкото се наложи да отгледам сама сина си до 7-годишната му възраст. Разведох се, когато той беше на около 2. Имах изключително несполучлив и нещастен брак, който продължи около 5 години. Ще бъда кратка, че ако почна да разправяммммм ..... Не го напуснах по-рано, защото той не ме пускаше и ме манипулираше с детето, че щял да го вземе и т.н. . Успях да избягам, вярвайте ми, да избягам, бита и тормозена при родителите си. Той дойде вкъщи откачил, не го спря нито врата нито нищо,  грабна и отнесе като вещ спящото дете което се събуди и почна да крещи неистово. Мен блъсна за последно и аз завърших в Пирогов с мозъчна контузия. Детето си не успях да видя 1 година след това. Не ме разбирайте погрешно, аз направих всичко възможно за да го взема, но той не го даваше и го криеше при чужди хора. Аз напуснах работа, за да ходя вися непрекъснато по вратите на полиция, прокуратура, съд ... и до президента съм се обръщала.  Оказа се, че докато няма окончателен развод, детето е при тоя, който го "държи", тоест закона на джунглата. Няма да описвам какво съм изживяла в опитите да си върна детенцето. Изрода (щото друга по-точна дума няма) му казал, че аз съм умряла ...
На госпожите в детската градина казал, че съм станала проститутка, и ако дойда, в никакъв случай да не ми дават детето щото съм била с отнети родителски права #Crazy Видях, че никой и за нищо не го е грижа и че щом си искам детето, ще го взема! Да, взех го, с "частната" намеса на няколко по-едри "познати". Явно така трябва да се действа в България.
Подробностите пак ги прескачам, но само ви казвам, че изведнъж така заинтересования татко забрави че има дете и оттогава - 7 март 2001г., откакто си го звех, той не е припарил, нито да види детето, нито да плаща издръжка. Сега вече няма и как да припари, защото съм чужбина (за да изведа детето без негово съгласие се наложи отново да го осъдя и това ми отне още 2 години).
Този житейски опит ми помогна да стана по-силна. Впоследствие публикувах няколко статии за домашното насилие, включително и собствената си история на няколко страници в списание "Ева". Участвах и в някои тв предавания, посветени на домашното насилие. Публикувах и в италианско списание. Защото считам, че за това трябва да се говори и трябва да се дава гласност. Жалко, че идва от личен опит.
Бих ви посъветвала - ако сте жертва на насилие в семейството - обърнете се към центровете за подпомагане на жени! Един такъв столичен център ми спаси живота, не знам още как мога да им се отблагодаря!
В момента съм омъжена втори път и във втория ми съпруг намира всичко това, от което го беше лишил изрода (извинявам се, баща му).

# 95
  • Мнения: 332
Здаравейте момичета, и аз сам самотен родител от 5 месеца,а до 2 надявам се ще приключи делото за развод.На коледа нашият татко празнуваше с приятелката си/която се оказа от доста отдавна/ и аз го пипнах.Наследващият ден се изнесе от нас и повече не се върна.А след 10 дни пусна молба за развод,без да му дожалее за детето ни-на 2 г. а за мен да не говорим.Водим ужасни дела,с обичайните дози заплахи и простотии,на които не съм си и помислила че е способен.Истината е че ставам по-силна,заради детето си,но другата истина е че за дащеря си ще остана единствен родител,независимо от срещите им 2 пъти в месеца. искренно се надявам и това да спре.КУРАЖ НА ВСИЧКИ НИ.децата ни дават неподозирани сили да продължим да живеем. 

# 96
Здравейте момичета, аз от известно време ви чета, но все не сме я да пиша. та ето я и нашата история. Разведох се преди 3 месеца по взаимно съгласие, уж за по-бързо и по-лесно и за по-малък тормоз, но уви май въпросното споразумение е в голям ущърб за мен. Моят мъж минлата нова година си намери любовница и след около месец се изнесе от вкъщи (всъщтност неговата къща).  3 месеца се чуди дали да се развежда или не и накрая реши че ще се развежда и от този миг нататък настъпи истински ад за мен. Сега живеем с детенцето ми на квартира. Той няма никакво намерение да го гледа, но само за да ме тормози го взима и го води  или при майка си или при някой негов приятел.

# 97
Здравейте и от мен! Simple Smile
   Имам прекрасна дъщеря на 2 год. и 9 месеца Embarassed. Самотна мама съм, защото аз така пожелах, нямаше смисъл иначе, да не се впускам в подробности. Някои от причините за това ги има в разказите дотук, други са много лични. Не се мина и без панаири, но за тях хич и не ща да се сещам. Така или иначе, сега си живеем двете, без родителска подкрепа, но с безценна приятелска подкрепа и всеотдайност. А с бащата отношенията ни станаха по-разбрани, макар че грижите за детето са изцяло мои, той все пак се интересува от нея, взема я от време на време, дава ни пари всеки месец. Не съжалявам нито за миг, че го изгоних. Сега е по-добре. Детето ми не е лишено нито от мама, нито от татко, просто всеки от тях си има отделен личен живот. Не разбирам тези, които търпят унижения "заради децата". Бях такова "дете". Единственото, което ми тежи понякога, са моментите на самота и ако се случи някой приятел да ме предаде.  Twisted Evil Но дет се вика, на кой не му е било до главата.
   Пожелавам кураж на всеки, дръзнал да отстоява собственото си достойнство. Simple Smile

# 98
  • София, "Младост 3"
  • Мнения: 9 210
ми имам повод да се присъединя, но не знам дали да го направя
май по-добре да бях дошла направо тук, но ... ще мисля и ще видя - писах вече веднъж, сега пиша с повод пак - е третия път ще е последен, но не знам дали ще го дочакам
/е оплаках се де/

# 99
  • на село
  • Мнения: 56
Ами здравейте и от мен.Аз също съм самотна майка и имам прекрасна дъщеря за което не съжелявам.Съжелявам само,4е повярвах на лъжите на бившия си приятел-чужденец и пропилях близо 3год. от живота си.Но пък нямаше да имам дъщеря си.Живота придобива смисъл когато има за кого да живееш

# 100
  • Мнения: 156
Здравейте момичета Simple Smile И аз съм тук - разведена от 6 години и имам 15 годишен син. Защо не могат мъжете да разберат, че като не върви трябва да се разделим спокойно като възпитани хора, а не със скандали и със сеир за околните.....Няма да разказвам, защото не искам да си спомням колко грозно беше. Кураж на всички, които имат смелостта да са самотни майки Peace

# 101
  • ...на брега на голямата река....и близо до морето
  • Мнения: 214
АЗ - майка на две момичета близначки на 16 години #Silly #Sillyи тяхната сестричка на 6 год Heart Eyes С бащата на двете им разведена вече шест години, а с бащата на малката брак нямам. И двамата са мнооооооооооооооооого зле финансово и пари в брой не дават. В замяна на това обаче яко дигат бутилките Wine Glass Wine Glass Drunk Drunk Толкова ми е неудобно пред децата ми, направо земята да се отвори когато отидат при баща им Embarassed  Душата ми извади докато продадем семейното жилище и си вземе парите оттам, издръжката му е 40 лв за двете, обаче пари няма. Другия е чужденец, тук на втора страница на една майка със същата печална история от съжителство с арменец. Просто едно към едно, той също пари не дава в брой. В момента вече се разделихме. Живее при майка си, която е в БГ и сина му. Гадовете мръсни имат регисрация в БГ заради малката/тя е с проблеми и е инвалид 1-ва група/, а една стотинка не дадоха, когато заминавахме на операция в Германия #2gunfire #2gunfire #2gunfire #2gunfire Сега не дава да извадя продължение на паспорта на малката за да не избягам с нея. Това сме ние, женско царство и толкова ни е спокойно сами. Не се чувствам сама с децата ми dancing kiss kiss Нямам жилище, живея под наем в бившето си жилище, работя по12 часа без почивен ден и ми липсват изгубените часове с децата ми. Поздрави на всички майки newsm51 и техните съкровища Two Hearts Горе Бог има, всеки ще си намери майстора, вярвайте, че е така.

# 102
  • Бургас
  • Мнения: 1 344
Здравейте и от мен. Мислех да си стоя в страни и само да чета, но то като гледам колко сме много ужас ме обхваща. Моето момче е вече на 8 год. и половина. С баща му сме разделени от 7 мес. а разведени от 3 мес. Няма да казвам за неспирните пиянски изпълнения, тихичко се надявам да ме е оставил най-накрая на мира. След два негови неуспешни брака сега изкарва мен виновна, но това си е негов проблем. Просто се надявам един ден синът му да не го намрази, бих искала да се обичат и разбират и всички да сме здрави и щастливи, но поотделно, защото заедно явно не става.

Последна редакция: чт, 27 юли 2006, 09:13 от 6u6on4eto

# 103
  • Мнения: 374
за съжаление ето ме и мен.чудих се дали да се разпиша в темата но маи тук ми е мястото.имам детенце на 2 месеца и таткото ни е отсвирил съвсем.... все по рядко му виждаме очите.а мен вече не ме брои за жена а една банална досадна домакиня-супер безполезно създание което трябва да се грижи за онези скучни неща в къщата.не желае да го занимавам със своите проблеми а види ли хубава мацка-му се отвинтва главата да  зяпа пък знам ли като не е с мен(както предпочита) може и да не се ограничава само със зяпането....на малкия предполагам му се радва като го вижда стига да не плаче и да не трябжа да се занимава с него....звучи като клише ама това не е ли началото на края?
добре че го има този форум и е до някаде анонимен та да мога да си излея душата....точно когато жената трябва да е наи щастлива всъщност е наи-сама,не искам да се разделяме защото го обичам и искам и тои да ме заобича така ,ама нещата се подреждат така само в латино сериалите иначе в живота всички оставаме сами ......кои ме кара да вярвам на лъжливи обещания Praynig моля се само всичко да се нареди и да се изтрия от този списък-същото пожелавам и на вас момичета Hug

# 104
  • Мнения: 532
Може ли и аз да се пиша тук, защото се чувствам самотен родител-майка на четирима, първите две, от които полусираци  Rolling Eyes

Общи условия

Активация на акаунт