Кои са самотните родители?

  • 354 529
  • 1 380
  •   1
Отговори
# 540
  • Мнения: 549
Здравейте, на 31 г. съм, и от ноември съм "сама". Има чудесно момченце на годинка и три месеца, много усмихнато и жизнено.
Участвам в отчетна тема с "набори" на Мартин (сина ми), но в чата се убедих, че темите, които са на дневен ред при мен и при майките, които имат човек до себе си, се различават. Вероятно ми предстоят известен брой години, в които ще живея с родителите си, които обичат внучето си, със всичките плюсове и минуси на съжителство на две поколения в общо жилище.
Въпреки, че с бившия ми приятел се разделихме по мое изрично желание, определено ми е самотно и трудно. Бих се радвала да се запозная с някоя (някои) от вас, която също търси нови контакти и приятелства. Добре дошли сте на ЛС.   bouquet  Simple Smile

# 541
  • Мнения: 50
И аз тук, от седмица сама.....борбата е за децата, той има пари, но до сега не се е грижил за тях, а аз нямам пари, но пък винаги съм била до децата си...стискайте палци, да успея да запазя смисъла на живота си, две прекрасни деца на 16 и 8 годинки.

# 542
  • Мнения: 1
и аз съм от този клуб вече. на 32 съм. мислех си че имам супер готино семейство.
страхотно дете, куче, дом и т.н. но жена ми реши да си тръгне. не сме се били разбирали, били сме различни характери. и така ме мота 6 месеца без да ми каже истинската причина. докато преди дни разбрах за какво е всичко.
намерила си е друг по-млад и по-красив от мен по описанието на малката.
не че аз съм грозен. но в последните години се бях нагърбил с отговорности към семейството, финанси и т.н. и явно съм загубил обаянието си и вече не съм приличал на готиния пич, в който тя се влюби в началото. както и да е сега търся да комуникирам и излизам с хора в подобна ситуация... никога не съм предполагал, че този момент се понася толкова трудно. може би й вярвах прекалено много. винаги са ми били странни хората, които го изживяват тежко. докато не дойде и до моята глава.

Последна редакция: чт, 11 авг 2011, 13:06 от godji

# 543
  • Мнения: 263
здравейте,да се запиша и аз Simple Smile аз съм на 31 и очаквам моят бебо,този факт ме прави толкова щастлива,че изобщо не усещам липсата на ''таткото'',имам подкрепата на родителите ми ,на брат ми и приятелите,така,че колкото и да е трудно аз знам,че ще се справя,успех на всички  Hug                     

# 544
  • Мнения: 68
Здравейте, искам и аз да споделя своята история и да ви помоля за съвет и помощ, защото наистина съм страшно объркана и отчаяна. На почти 29 г. и очаквам своето първо бебе, бременна съм в 5-ти месец с момиченце. Всичко се случи много бързо...започнах връзка с таткото през януари, познавахме се от години, но само като познати, пламна любовта и през април забременях...уплашихме се и двамата, но решихме, че така е трябвало да стане, че Господ така е решил...после заживяхме заедно и постепенно да се опознаваме, а аз да осъзнавам, че съм се влюбила в един простак и недорасъл хлапак. На 30 юли се оженихме и само 4 дни след това се прибра слез поредния запой някъде и ме преби, почти ми пукна главата...беше ужасно...исках да се самоубия...за първи път в живота ми ми мина подобна идея през главата...после моите родители ме прибраха в къщи, където съм и сега...не спирам да плача, а те настояват да се разделим и да махна детето. В днешно време за пари докторите правят всичко, казват ми, че щом съм направила грешка това е начина да я изправя, но аз незнам как да го убия...та то мърда в мен усущам го...как ще го преживея после, а дали някога ще си простя. Може би то ще даде смисъл на живота ми, а може и цял живот да съжалявам и да страдаме и двете. Моят мъж е мек като памук, постоянно ми се обажда, казва, че никога повече няма да се повтори, че ме обича, а дали е така? Какво да правя???

# 545
  • Мнения: 6
здравейте не знам дали тук е мястото но искам някъде да си излея душата.самотна майка съм имам дъщеря на година и половина...положението ми е ужасяващо живея с майка ми и баба ми по майчинство съм още но понякога ме викат в едно цехче да помагам и вземам по някой и друг лев всичките ми пари отиват за детето бащата на детето ми не ми помага изобще той ни изостави когато тя се роди и незнам нищо за него повече...но не ви пиша за това че той ни остави а за това че майка ми си има приятел с който ежедневно ни торможят...аз съм на работа представете си и уж тя трябва да гледа детето прибирам се след 2 ра смяна и детето ми спи самичко тя спи при любовника си нарочно го води постоянно у нас а ние живеем в 3 стай с нея баба и детето  ми кара го да ме обижда заплашва и какво ли още не нямам си никого няма къде да отида с това дете та то е бебе още оставя го на 80 годишната ми баба и заминава с любовника си сметките и храната аз и баба ги плащаме аз вземам 240 лева и 35 децки а баба е със 160 лева пенсия направо не ми се живее няма към кого да се обърна..казах и да не го води у нас а тя ми заяви че като не ми изнасяло да се махам  Cry Cry Cry Cry Cryкъде да ида?????дайте ми някакъв съвет...нито пари имам нито къде да отида живея в малко селце нито работа нито кой да ми гледа детето Cry Cry Cry Cry Cry Cry Cry Cry Cry Cry Cry

# 546
  • Мнения: 1
Здравейте на всички.И аз съм една от всички вас с една принцеса на 4 години и половина.От половин година сме разделени с баща й и не сме се виждали ,но единственото нещо което ми даде сили да го преживея е като я виждам здрава и щастлива всяка сутрин като се събудя и като ми каже:"Добро утро мамо."Аз съм на 24 години ,животът е пред мен,майка ми и сестра ми също.Само да сме здрави и щастливи,а пък майната им на другите.

# 547
  • София
  • Мнения: 55
  Здравейте.
  Аз съм на 36 г. с момченце на 2.3 г . Таткото ни напусна преди три седмици,след 16 годишна връзка. Живея сама в София. Обичам го, но не се разбирахме, изневеряваше ми, не ме забелязваше, нямаше вече за какво да си говорим ,освен за детето.

# 548
  • Мнения: 243
Здравейте, приемата ли нови попълнения!?
Мога почти 1:1 да копирам горния пост за себе си. Само дето аз съм на 34, от Пловдив, с дъщеря на 1 година и връзката ни е доста по-нова, няма и 4 години! Confused

# 549
  • Мнения: 718
И аз да се представя, имам син на 3 г., с баща му бяхме заедно общо 7. Разделихме се преди 5 месеца по негово желание, искал "малко" сам, има си нова приятелка и естествено събира детето с нея. Какво да кажа, много ми е кофти, ама много и чакам да ми мине , а не минава...като че ли в началото бях по добре, 3 месеца изобщо не го бях виждала, но се наложи да се срещаме заради едно сериозно боледуване на детето, тогава започна да ми обяснява как "не се знаело какво щяло да се случи в живота" и " живота щял да си покаже..."  #Crazy Направо ме беше побъркал, опипваше почвата дали ще го приема отново..просто се подигра с мен по толкова жалък начин. Наистина не мога да разбера себе си и най-вече осъзнавам, че този човек не си заслужава и нищо никога не може да бъде същото, въпреки това непрекъснато мисля дали ще съжали за решението си...Иначе детето си го гледам и той го взима от време навреме, щом времето лекува всичко защо на мен не ми минава и наистина не разбирам защо на мен ми е мъчно за семейството, което имахме при положение, че той не дава пет пари...Съжалявам за излиянието...

# 550
  • Мнения: 1
      Привет на всички.
      Самотна майка съм на  2 годишно детенце.
С мъжът ми бяхме повече от 10 г. заедно и наскоро той реши   да се разделим Sad. Карах ме се последно време, намерих 2 опаковки от презервативи зад спалнята, започна да излиза с приятели, само за да не се засичаме, каза, че не ме обича и си намери квартира. Обича детето, но не го искаше. За 3 г. правихме секс 3 пъти. Обичам го и се побърквам. Отрича да живее с друга. Ще ми помагал за детето. Свикнала съм с него, чудя се  как ще се справя.

# 551
  • Мнения: 183
 Здравейте!   За вашата групичка ли съм , не съм ли? А ще ме приемете ли?
На 34г. с 10 год. дете и сама от 5 г. Е, така се казва- не съм сама, вкъщи е цяла менажерия  newsm62, а и малкият е като за петима, но съм самотна - често. На сина ми му липсва баща, мъжки занимания /колкото и да се старая не съм чудо в риболова/- не че си няма, но го вижда най-много десетина дни в годината, а сигурно скоро и по-малко...
И ей така, просто ми липсва едно рамо, което да е само за мен...   
Просто понякога имам нужда от подкрепа, от протегната ръка. Само не оставяйте с впечатление, че горя от желание да се задомя отново- Пази, Боже! Но пък е хубаво, ако имаш на кого да разчиташ от време на време, когато ти се подуят краката от работа, когато не си доспал от готвене, домашни, подвързване на тетрадки и ред други битови глупости  action032

# 552
  • Мнения: 14
Имам 16-годишна дъщеря от първия си брак.Разведох се и след това не съм сключвала брак с бащата на 2-годишният ми син, както и бащата на синът ми не го е припознал и не живеем заедно,. Сега аз водя ли се самотна майка, щом дъщеря ми си има баща, пък синът ми си няма, и синът ми може ли да ползва отстъпката за ясли и детска градина?

# 553
  • Мнения: 14
Историята е неприятна,оплетена.Таткото не е самостоятелен и е зависим от родителите си, които не искат да видят внучето си.Бабата е казала на баща му че ще даде 1000 лева да му докаже, че детето не е негово, но още нищо не прави по въпроса.Аз съм 100% за, но нямам нерви аз да го гоня и да се разправям.Две години беше безработен и няма нищо на свое име.Какво ще ми даде ако го осъдя?Родителите му имат пари и така си живурка.Наричала съм го с такива цветисти епитети, че ако беше наистина мъж нямаше да го понесе.Такова мекотело не заслужава да има това прекрасно дете!В повечето случаи не осъзнаваме, че като се обвържем с някой, всъщност се обвързваме с майка му най вече...Аз съм на 37 години(въпреки че младея  Wink ) а таткото е с 3 години по малък от мен, свекървата го е родила на 16 години, аз бях на 20 когато родих дъщеря ми която сега е с глава по висока от мен и през декември ще навърши 17г., та да не би аз казвали да съм станала баба...офф изобщо неискам да се сещам че съществуват някъде  #Cussing out #2gunfire

# 554
  • Мнения: 549
здравец, виж подробно темата в този подфорум 'какви привилегии имат самотните родители' - ти си 100 процента точно това по документи за второто дете. и да, дава ти цели три допълнитекни точки това, че детето не е припознато - за яслата. мисля, че ако се падат под 175 лева на човек бруто като доход, имаш право и на помощи за отопление. много внимателно изчети и разпитай и в тази тема ако нещо ти се губи:
http://www.bg-mamma.com/index.php?topic=597022.0;topicseen
 и в тази
http://www.bg-mamma.com/index.php?topic=567381.0

Общи условия

Активация на акаунт