Кои са самотните родители?

  • 354 563
  • 1 380
  •   1
Отговори
# 495
  • Мнения: 24
Здравейте,

И аз отглеждам сама дъщеря си от раждането и. Скоро ще навърши 9 месеца.

# 496
  • Мнения: 466
Здравейте,
и аз се разписвам тук....
 на 33 г. съм, щастливо разведена от  шест години и майка на 11 годишна  мома.

# 497
  • Мнения: 5 299
Цитат на: Мария-Магдалена


[b
Извинявай,може би е най-добре да пишеш ето в тази тема   http://www.bg-mamma.com/index.php?topic=530771.0    ....там всички ще ти подадем по едно рамо...,тук е само за представяне... Hug[/b]


Няма да е зле всички да обърнат внимание, че темата е САМО за представяне. Ако искате да обсъждате допълнително - моля пуснете нова тема.....

# 498
  • Мнения: 2 734
Е, хайде и аз!
С две момчета на 2 и 6. Скоро ще съм разведена, вече само самотна.  Rolling Eyes

# 499
  • Мнения: 694
Здравейте и от мен!
Поредния за съжаление не и последен случай. Е на 31 съм, имам две дечица Дамяна е на 7г. и Велизар на 4г. След 12год. дойде и нашия ред. Благоверния се влюби и пое пътя на щастието, за решението му помогнах аз, изритвайки го. От 2 месеца сме си сами с деца, с помоща на майка ми и приятелите ми успях някак да преодолея болката, не съвсем но се опитвам.

# 500
  • някъде там......
  • Мнения: 477
И аз съм тук - на 33 г, с двегодишна кукла, винаги сме били сами, но не сме самотни.

# 501
  • Мнения: 757
Аз съм на 27 имам момиченце на 3.6 години самички сме от доста време.Благоговерня се влюби в агънце:)

# 502
  • Мнения: 1
здравейте и аз сам тук,на 31 в момента сам в развод, и си имам едно съкровищте,8 месечния Деян.

# 503
  • Мнения: 21
Привет на всички,

за първи път се зачитам и в този форум за самотни родители. Все още преживявам много трудно наскорошното напускането на моя съпруг. На 35 съм, живея в чужбина от 6 години, далеч от близките ми добре че имам близки дружки тук. Имаме момиченце ангелче на 3 годинки. Татко й се старае да участва по най-добрия за себе си начин, за мен е някак си много трудно да загърбя и да се откъсна, и да премахан горчилката си. Явно време е нужно.

Тук при вас се чуствам като част от общност. И не една едничка такава Simple Smile

# 504
  • Мнения: 112
Здравейте и от мен.Със съжаление да кажа,че май и аз вече съм в тази графа"самотен"...но не заради развод или някаква друга раздяла,а поради загубата на нашия Тати CryНо каквато и да е причината-факта е че и аз като Вас мили мами вече ще отглеждам сама дечицата си...Така,че всички сме САМОТНИ родители...Бъдещето на децата ни зависи единствено от нас.Дано всяка има силите да се пребори с липсата и да дадем на съкровищата си Любов и Човечност от двама Praynig Hug

# 505
  • Мнения: 78
Здравейте,

аз все още не съм разведена, засега сме само разделени, но виждам как разводът ще се случи много скоро... Имам 6-месечно момченце... Преди малко в пристъп на отчаяние ли, на самота ли - не знам, или просто докато гледах детето си как се радва на татко му, дошъл да го види, а пък и той как се радва на бебо и просто ми се изплъзна от устата - казах му, ако иска да остане да спи тук тази вечер... Той отговори, че не ставало така, нямал нищо тук / нали последния път му казах да си събере багажа и да си ходи/... Убедих се, че за него наистина не е останало нищо тук... Нищо, освен детето... Аз явно просто съм изчезнала и вече не съществувам за него... Една година вече живея с това усещане, ама след като ми подарява все цветя и ми пише някакви сърцераздирателни и любвеобилни картички и смс-и все си мислех, че може пък аз да съм се объркала и той всъщност да ме обича - да, ама не, преди малко просто веднага след като му казах, че може да остане ако иска и направо се изнесе със скороста на светлината...  ooooh!
Или съм ужасно лош човек, или другата е много по-атрактивна в леглото... Laughing Така де, за къде ще се забързаш да се прибираш така при положение, че утре ти е почивен ден, а пък и имаш реалната възможност да се събереш отново с жена си и да видиш още утре сутринта детето си, което уж толкова много ти липсва, а пък жена си тоооолкова много я обичаш... ooooh! #2gunfire

При мен обаче проблема е по-сериозен по отношение на живота ми оттук-нататък и ми се иска ако някой е минал през същото просто да сподели как се е справил и какъв път е поел, защото се чувствам доста объркана - таткото на детето ми не ме обича и това е повече от ясно и за нас няма бъдеще, но все си мисля, че с него по- бих могла да живея, отколкото с родителите ми, защото там положението е страшно, а в момента съм принудена да живея точно с тях, което ужасно и ежедневно ме подтиска и не знам колко дълго мога да издържа просто психически на техния тормоз - нищо не ги спира - нито бременността ми ги спря, а сега нито детето... имам чувството, че всячески се опитват да ми съсипят живота и не мога да проумея защо го правят... така и не можах да ги проумея, а цял живот се опитвам... както и да е, сега просто се опитвам да се спася - себе си и детето... Ако бях сама сигурно отдавна да съм стегнала куфарите и да съм хванала пътя, но сега с бебо е по-трудно, а и просто нямам идея какво да направя и къде да отида... Чувствам се много самотна и объркана... Някой друг изживявал ли е подобно нещо и как се справихте? Ще мога ли да намеря първо спокойствие, а после и щастие за себе си и детето...
Sad

# 506
  • Мнения: 24


При мен обаче проблема е по-сериозен по отношение на живота ми оттук-нататък и ми се иска ако някой е минал през същото просто да сподели как се е справил и какъв път е поел, защото се чувствам доста объркана - таткото на детето ми не ме обича и това е повече от ясно и за нас няма бъдеще, но все си мисля, че с него по- бих могла да живея, отколкото с родителите ми, защото там положението е страшно, а в момента съм принудена да живея точно с тях, което ужасно и ежедневно ме подтиска и не знам колко дълго мога да издържа просто психически на техния тормоз - нищо не ги спира - нито бременността ми ги спря, а сега нито детето... имам чувството, че всячески се опитват да ми съсипят живота и не мога да проумея защо го правят... така и не можах да ги проумея, а цял живот се опитвам... както и да е, сега просто се опитвам да се спася - себе си и детето... Ако бях сама сигурно отдавна да съм стегнала куфарите и да съм хванала пътя, но сега с бебо е по-трудно, а и просто нямам идея какво да направя и къде да отида... Чувствам се много самотна и объркана... Някой друг изживявал ли е подобно нещо и как се справихте? Ще мога ли да намеря първо спокойствие, а после и щастие за себе си и детето...
Sad

Марго,
Най-добре е да пуснеш отделна тема, защото тук е за представяне. Там ще говорим. И не се отчайвай!  Hug Нещата винаги изглеждат по-черни отколкото са в действителност.

# 507
  • Мнения: 40
Здравейте и от мен.иИаз съм прясно разделена с моя убавец.Оставени заради колежката си която е семейна. И тя остави две деца.Аз и преди съм писала в тоя форум. На два пъти давах на моят убавец шанс да се оправи но не става.Хората са го казали „вълка козината си мени но нрава не“.Това е .Да съм жива и здрава аз и моите родители при който сега живея аз и моят син ще си го гледам.БНД прави някакви опити да звъни но аз не искам да разговарям и не му вдигам тел. като видя че звънни и давам тел. на малкият да говори с баща си.Това е от мен .Стана много дълго.

# 508
  • Сф
  • Мнения: 12 014
На 35, с принцеса почти на 3г. Разделена отскоро, но спокойствието в къщи вече се усеща  Grinning

# 509
  • Мнения: 3
Здравейте и от мен!
Имам малък мъж на 6 месеца, а таткото ни остави още по време на бременноста ми - бях в 7 месец кагото реши, че не иска да има нищо общо с нас.

Общи условия

Активация на акаунт