Публикувана: 3 май 2005, 19:25 ч.
Последно мнение: 17 авг. 2019, 15:43 ч.

Кои са самотните родители?

354 541
1 380
1

Q&A

Обобщени въпроси и отговори от темата *

Какви са основните теми, обсъждани във форума?
Какви са основните предизвикателства, пред които са изправени участниците във форума?
Какви са някои стратегии за справяне със самотното родителство и предизвикателствата, пред които са изправени?
* Предложените въпроси и отговори се генерират машинно от автоматизиран езиков модел на база потребителските мнения в темата. Генерираното съдържание може да е непълно, неактуално, подвеждащо или неподходящо. Вашите оценки спомагат за подобряване на модела и неговото усъвършенстване.
- Какви са основните теми, обсъждани във форума?
  
  Форумът се фокусира върху представянето на самотни майки, които споделят своите лични истории, предизвикателства и успехи в отглеждането на децата си. Темите включват раздяла с бивши партньори, бременност, подкрепа от семейството, нови връзки, финансови предизвикателства и решения за възпитанието на децата. Форумът обсъжда теми като самотното родителство, разводи, справяне с предизвикателствата на отглеждането на деца самостоятелно, финансови затруднения и истории за домашно насилие. Той също така предоставя подкрепа между участниците и насърчава търсенето на надежда и сила в подобни ситуации.
- Какви са основните предизвикателства, пред които са изправени участниците във форума?
  
  Участниците се сблъскват с предизвикателства като раздяла с бивши партньори, самотно родителство, финансови затруднения, отношения с нови партньори, подкрепа от семейството и въпроси относно възпитанието на децата.
- Какви са някои стратегии за справяне със самотното родителство и предизвикателствата, пред които са изправени?
  
  Участниците споделят различни стратегии за справяне с предизвикателствата, като например подкрепа от семейството, изграждане на нови връзки, финансово планиране, самостоятелно възпитание на децата и търсене на подкрепа от онлайн общности като форуми. Някои стратегии за справяне със самотното родителство включват изграждане на мрежа за подкрепа от приятели и семейство, търсене на професионална помощ, участие в групи за подкрепа на самотни родители, установяване на ясни граници с бивши партньори и фокусиране върху себе си. В публикациите се споделят различни стратегии за справяне със самотното родителство, като например търсене на подкрепа от семейството и приятелите, финансово планиране, изграждане на мрежа за социална подкрепа, фокусиране върху благосъстоянието на децата и стремеж към създаване на по-добър живот за тях. Някои стратегии за справяне с предизвикателствата на самотното родителство включват търсене на подкрепа от близки, приятели и форуми, фокусиране върху собственото благополучие, финансово планиране и управление и изграждане на здрави отношения с децата.
- Какви са основните предизвикателства, пред които са изправени самотните майки според публикациите във форума и обществото?
- Какви са основните стратегии, които самотните майки използват за справяне с предизвикателствата на самотното родителство?

# 585 11 юни 2012, 02:27 ч.

Мнения: 61

Привет от мен

Имам две дъщери на 14 и на 11 години. Разведена съм от доста години, или както ми е забавно да казвам - не съм се омъжвала от 12 години. Причините за разводИТЕ ми не са някакви драматични, но не са приятни. Първия път съпругът ми навлезе в престъпни среди и преди да стане каквото стана (години наред в затвор), много спешно се разведох. Втория път раздялата настъпи с гръм и трясък след серия опити за физическо насилие, някои от тях успешни.

От три години не съм сама. Отглеждам и възпитавам децата си с приятеля ми, но в много ситуации си оставам самотен родител, дори чисто бюрократично се спъвам с куп дивотии, които дефакто прозтичат от тоя статут (не знам доколко ме разбрахте).

Идвам скоро в този форум, покрай кандидатстването в гимназия на голямата ми дъщеря. Бас ловя, че баща й не знае дори тя кой клас е и какви са интересите и мечтите й. Крие се като мишок, а момичето ми има нужда да знае, че малко или много на него му пука. Но стига толкова, че дълго стана.

# 586 11 юни 2012, 08:09 ч.

Мнения: 98

Е хайде и аз да се запиша във Вашият форум....
На 24години съм и след около месец ,ще бъде самотна майка,защото както повечето тук до колкото успях да прочета са като мен....чакам дете от женен мъж,който предпочете щастието на другото си 14 годишно дете и условията на жена му!
Разбира се грешката си е моя и е непоправима- да си мисля,че човек като него може да обича,но когато си влюбен си глупав!Всичко си беше наред в първите три месеца от бременността ми ,но след разговор с жена му всичко се преобърна......вече съм в осми месец,а проблемите не свършват!Не мога да повярвам колко подли могат да бъдат хората в този живот....но както обичам да се шегувам сама със себе си след време ако напиша книга за живота си,ще стане страхотен сценарий за някой турски сериал....на никого не пожелавам бременност като моята изпълнена с толко много сълзи,нараняване и опит за самоубийство!Колкото и странно да звучи на мойте години,за съжаление живота ми постява само пречки и изпитания!Всеки ден е все по-труден от предния.Понякога се моля да не се събудя,защото незная как,ще издържа!Обхванала ме е яко депресията,но стискам зъби за сега!!!!

# 587 15 юни 2012, 00:28 ч.

Мнения: 26

Привет и от мен!Накратко очаквам бебо в началото на декември.Дано са ни живи и здрави другото се преживява!Успех на всички Heart Eyes

# 588 20 юни 2012, 09:46 ч.

Варна
Мнения: 38

Здравейте! Вече и аз съм във вашите редици. На 30 години съм от Варна и имам момче и момиче - на 9 и 2 години. Скъпият им баща го хвана кризата на неизживяните младежки години и реши да си поживее. Но какво да се прави такъв е живота...Прекрасен...

# 589 20 юни 2012, 11:30 ч.

Мнения: 2 803

Цитат на: plam82 в ср, 20 юни 2012, 09:46

Леле plam82 при мене в момента се случва същото. От преди един месец се изнесе и е хукнал по живота, по дискотеки, барове и по момиченца.

Аз също вече съм във вашите редици с едно дете на 12 години, а аз съм на 36 години.

# 590 22 юни 2012, 13:30 ч.

Мнения: 331

Е здравейте и от мен,
На 32 г. съм и ми предстои развод. Честно казано тук, аз съм инициатора или поне така си мисля.... Общо взето нещата не вървяха, не се променяха и накрая взех решение, което ми е много трудно да следвам, но не се давам Simple Smile

. Имам дъщеричка, която на есен ще бъде първолаче и съм много горда с нея. Не знам как ще се оправям сама, не знам какво ще и обяснявам, как ще се оправдавам, не знам как да оцелявам от тук нататък и се надявам да открия отговорите сред вас....

# 591 5 юли 2012, 13:50 ч.

Мнения: 143

Здравейте ! Нова съм тук, но ви чета от много отдавна, макар да нямам още деца. Е, вече първото е на път- от 2 месеца някъде Wink

С таткото се обичаме, или поне така мисля, но още преди година се разделихме, защото живеехме при техните 3 години, но нервите ми не издържаха..Той не посмя да дойде с мене-защо да давал грешни пари за квартира, като имал дом, а един ден ако успеел, щял да създаде свой..Кога? След век може би? Не това е важно сега. С него така е не спряхме да се търсим, да имаме нужда един от друг и макар грешките ни даже станахме повече приятели. Мислехме, че имаме проблеми с репродуктивноста -не се бяхме изследвали, но нерядко не се пазехме, но така и не ставаше...И ето че днес чудото стана. Той е много щастлив, аз да не говорим. Нямаме къде да идем...аз съм на квартира.Той иска да се върна у тях, а там ще откача за броени месеци...Живее с мама, тати и дядо...Какво да ви кажа. Моите родители са възрастни и са в друг град.Баща ми е много болен и не работи-пред пенсия е.Майка ми едва свързва двата края. До сега им помагах с каквото мога, но сега?..Ако се върна в онзи малък и отвратителен град , едва ли и работа да мога да намеря след време. Другият ми шанс е да отида в приятеля ми, но там си обричам живота на мъка и нерви.Говорила съм с него 100000 пъти. Имам чувството че няма да остави мама заради детето- той и дава парички щото тя не работи постоянна работа. Въпросът не е за него сега...Сега изцяло мисля за детето и никога не бих съжалила за него. То е направено с любов и желание и ми бе като дар от бог и надежда и сила. Обичам и уважавам баща му- винаги ми е помагал, но просто е възпитан в синовен дълг и е силно манипулиран. Не ме е грижа каква е свекърва ми-нямат място 2, камоли 3 поколения под 1 покрив. трябва да реша дали да продължа като самотна майка на ръба на мизерията без мъжа, когото обичам или да се лиша от всякакви нерви и спокойствие и да се съобразявам със 100 човека как да си гледам детето. Трябва да реша , защото то расте с всеки изминал ден.

# 592 6 юли 2012, 11:23 ч.

Мнения: 6 369

Цитат на: Shopping FUstA в нд, 01 ное 2009, 21:14

!!!!!Темата е САМО ЗА ПРЕДСТАВЯНЕ. Всички останали коментари се трият. Моля, ако някой иска да сподели повече, или да потърси подкрепа и съвет - да пусне отделна тема.

# 593 24 юли 2012, 12:40 ч.

Мнения: 64

Да се представя и аз.Родих на 20 и си отгледах детето сама.Бащата присъстваше косвено в живота ни,но един ден просто избяга от нас.Реши че трябва да се развива като младо момче да поеме по живота,и така.Трудно е да си сам,но ние сме силни и ще се справим с всичко
Успех момичета!

# 594 24 юли 2012, 14:56 ч.

Мнения: 9

Цитат на: elfida в вт, 24 юли 2012, 12:40

Доказано е, че жените освен, че търпят повече на физическа болка, имат и по-голям инстинкт за самосъхранение и оцеляване. Успех и на теб:)

# 595 25 юли 2012, 11:07 ч.

Мнения: 7 779

Цитат на: elfida в вт, 24 юли 2012, 12:40

# 596 25 юли 2012, 23:21 ч.

Мнения: 26

Цитат на: elfchetoo0 в пн, 11 юни 2012, 08:09

абсолютно те разбирам миличка и аз изкарах такава бременност и аз съм в 8 месец гледай напред и никога не му прощавай това което ти е причинил защото скоро той ще се моли

# 597 26 юли 2012, 04:04 ч.

Мнения: 1

Здравейте,

Аз съм на 35 години, а дъщеря ми е на тъкмо навърши 12. Самички се справяме от 7-8 години и одначалото ни беше трудно и на двамата, но се учихме един от друг ... аз как да бъда добър родител ... тя как да бъде голяма Simple Smile

Най-важното беше че имахме подкрепата на семейството ми ... къде със съвет ... къде с пари ... къде с каквото се налага. И да знаете от мен никога не съжалявайте защото децата са нашата радост, и колкото е по трудно ... с толкова по-голяма обич ни се отплащат те.

P.S. Аз ли съм единствения самотен татко тук ... ?

# 598 26 юли 2012, 09:15 ч.

Сопот, Пловдив
Мнения: 1 011

Цитат на: Emotions в чт, 26 юли 2012, 04:04

P.S. Аз ли съм единствения самотен татко тук ... ?

Има още няколко.

# 599 26 юли 2012, 11:08 ч.

Мнения: 11

здравеите и от мен!аз съм на 33години с 6годишно прекрасно и будно момченце.чувствам се самотна маика още докато бях бременна и така до днес.сама си гледам детето,а бнд първо се наживя(явно преди това не е могъл Simple Smile

),но се водеше че живее с нас.от няколко години сме сами вече.падах,ставах,плачех,страдах обвинявах се,и един ден просто пподължих напред.истината е че много го обичах,страшно много.живота продължава,моля се да сме живи и здрави,лошото мина сега предстои хубавото,нали така?лошото при мен е ,че с времето ми се сервират непрекъснато изненади(да не си помислите че са приятни)и трудно все още възприемам ситуациите,зациклям на моменти-но и това ще се оправи с времето. моля на господ да ми е живо и здраво детенцето,а аз да бъда достоина маика Praynig

Препоръчани теми

Има ли вдовици/вдовци сред вас? 2

Консултации с адвокат

режим на виждане с детето

Родителски отговорности след развод - роля на бащата

Причина:

Причина: