Обща култура; културни интереси; сериозни разговори

аз говоря  за град с 100000 жители, в които живея...
виж в А'дам колкото пъти съм ходила все съм посещавала някое хранещо душата местенце и те винаги са били пълни( претъпкани), ноооо говорим за А'дам

за мой най-голям срам живея на 500 м. от театъра и не съм успяла да го посетя. 
изпуснах една постановка на Теди Москов, на втората половинката не искаше да дойде с мен, много авангардна му се стори.
по изложби, музеи, църкви ходим. само до театъра не се вреждам. трябва да вземем билети за месец напред,а  толкова напред не мога да планирам 

беше ми много странно, когато един път отидахме на театър в едно село.
сигурно селото е от 50 къщи, театърът беше с общинската сграда, т.е. нещо като селската библиотека.
бях много скептично настроена, защото актьорската трупа бяха от селото

просто бях очарована  , пиесата беше по английски разказ, всички играха супер професионално, декорите бяха до детайл изпипани, а в паузата имаше шампанско!  супер беше, направо не очаквах

колкото до общата култура: единият ми колега е германист и има високо мнение за общата си култура, както и за знанията си след следването.
скоро му препоръчах един автор, който е пропуснал 
не му стана драго, но лека-полека разбира, че разговор с мен си струва, защото на повечето теми, които зачеква много бързо стигаме до задълбочен разговор, от който всеки извлича нещо.

определено немците успяват да ме учудят с задълбочените си познания в различни области.
във влака / автобусът почти всеки чете книга и то не само любовни романи или кримки.
е има и доста задръстени, ма къде ли ги няма де.

Както в България, така и в чужбина е определяща средата, в която си израснал. Не бих казала, че тук в Холандия общата им култура е по- ниска. Поне моето обкръжение се състой от образовани и добре информирани хора с разностранни интереси. Отделно дето има неща, които аз сама не знаех. Например знаеш ли, Калинке, че канадците са освободили Холандия от немската окупация? Аз не го знаех, както не знаех и куп други неща, защото нас са ни ги предавали по разбираеми причини по друг начин. Разбира се, че има много неща, които аз знам, а те дори не са ги чували. Но аз далеч не знам всичко и едва ли има човек, който всестранно да е осведомен. Аз съм от поколението на израсналите по време на социализма и имаше доста пропаганда тогава. Нямаше компютри и никаква свястна телевизия. Помня и организираното посещение по театри и т.н., защото това беше начина да се напълнят залите и да се отрази дейност. Не бяха масово организирани мероприятия от любов по изкуството във всеки случай. Четяха се много книги, защото нямаше други занимания. Сега има Интернет и достъп до повече информация. Но мое лично наблюдение е, че все по- малко българи ходят по културни прояви заради сегашното икономическо състояние в страната.
Ние редовно ходим например тук по музеи и ми прави приятно впечатление, когато видя семейства с деца. А това е често явление тук (Амстердам). Преди да се роди синът ни ходихме редовно по концерти, опери и балет. Но след раждането приоритети ни се промениха. За да отида на опера вече една такава вечер ми излиза около 200 Евро (билети, транспорт и детегледачка). Не мога да ходя всеки месец. За сега водим малкия по различни музей и детски театър, но поотрасне ли искаме да му покажем и стойностните неща в живота.
До като беше жива свекърва (почина на 74) ми беше член на какви ли не клубове- литературен, архитектурен, за защитените птици, бридж и какво ли не още. Всеки път се опитвах да си представя баба ми на такива сбирки Коментарът е излишен, нали?
Така, че всички ми се струва доста относително.

Виждам че първоначално обявената тема е обогатила/променила  заглавието си и затова и аз бих добавила, че общи интереси намирам винаги със себеподобни, независимо от географското ми разположение.  Себеподобните винаги се откриваме и не е задължително да бъдем от същата нация. Не деля нациите на "по-културни" и "по-некултурни". Не "меря" общата си култура с броя на посещенията си в музеи, театри и пр.

На мен страшно ми липсват такива културни събития! В НЙ Сити има страшно много неща-  музеи, изложби, постановки, мюзикъли. Тука, какво да ви кажа, не е като да няма, ама нивото е ... За съжаление не мога да ходя толкова често, колкото искам, дори и на хубавите, поради други обстоятелства, но така или иначе карам поне 40 мин в едната посока за да стигна до съответното място. 

  Мнението ми не изразява: "Тук всички са така",  а че е явно явление, тенденция, която забелязвам и леко ме плаши. Със сигурност не всички хора са такива и не навсякъде, но все пак поддържам мнението си, че при доста хора ( не всички !!!) общата култура е бедна, културният живот и серизоните разговори са сведени до минимум докато в България все още не е така ( поне от наблюдения от лятото, когато говорих и с много непознати хора там)

Не, не е задължително да ходиш по музеи, за да имаш обща култура. Ходенето на такива места може само да я обогати.

По отношение на общата култура: не е задължително да знаеш милион неща с детайли, за да кажеш да имам обща култура / имат обща култура. Дребни неща са също достатъчни. Чела съм по малко от руската, френската , английската  или холандската литература ( например), ама ако някой ми каже Достоевски , Балзак или  Annie M. G. Schmidt имам представа, че са автори. Не очаквам хората да са ги чели, а по-скоро малък проблясък, ако някой спомене,че е бил в музея на Балзак. Реакция: А, френският автор...А не : Кой е Балзак? Е, това ми липсва...

До голяма степен има вина и телевизията, което е много тъжно. По тукашната телевизия няма  сериозни предавания. Всичко е за игри, за къщи, състезания,сериали и т.н. Футболни състезания и други спортни мероприятия се обсъждат с часове в най-гледаното време.  Документалните  филми са кът и се излъчват в 12 през нощта. За толкова години тук не съм видяла един филм / предаване за холандската история, например. Ето, това ме смущава.....

Милен@,
да знам за канадците  и холандците. Всяка година на 5 май в нашият град канят все още живите канадци на посещение и има специален маршрут, който се извървява в тяхна чест и който завършва при военното гробище, където има възпоменателно тържество.

Но едва ли си го знаела преди да дойдеш тук След като нас години напред друго ни беше набивано в главите.

За телевизията не съм съгласна, защото сега има такова разнообразие от канали и програмите - документални, исторически и т.н. От предлаганите 90 канала, винаги мога да намеря нещо, което да ми грабне вниманието.

За дълбоките разговори в БГ- освен политика и цени, малко са другите неща, които вълнуват хората. И с основание, при ежедневните кризи, които трябва да преодоляват. Между другото тук, в Холандия съм водила най- задълбочени и философски разговори. Вярно, със състуденти по психология.

Където съм влязла до сега в холандска къща има завидна библиотека. Нещо, с които сред-статистическия българин не може вече да се похвали. Отново поради финансови причини и преосмисляне на приоритети. За библиотеките споменавам по повод на това, че общата култура не се определя от посещенията по музеи, театри, и други културни мероприятия. С последното съм напълно съгласна, поради проста причина, че все сам избира как да се осведоми за всички станало и ставащо около него.

Та, пак стигам до извода- определяща е средата, където си израснал и образованието, което си получил. За това и казвам за мен всичко е относително и не ми се иска да поставям който и да е в каквито и да е рамки. Просто отказвам да категоризирам холандците, българите или която и да е друга нация. Така както на мен ми е неприятно да ме определят по какъвто и да е начин.

Странно моите впечатления тук пък са точно обратните:познатите ми французи имат пъти по-богат културен живот от познатите ми българи...
 А за общата култура, мисля, че е нещо много относително: зависи от интереси, професия, възраст, едни хора знаят едно, други друго...Не може да съдим другите.
Ето тийновете с тяхната "манга"... ами то си е цял паралелен свят. Аз лично нищо не знам за това, нито за компютърните игри в мрежа и куп други неща. Мога ли да ги съдя, че не знаят за Виктор Юго примерно, като от тяхна гледна точка аз също нямам обща култура по горепосочените примери...

На мен не ми липсват нито сериозни разговори, нито културен живот.Мисля,че тези интереси и отношението към книгите,театъра,изложбените зали се възпитават още в детска възраст.Но никой не може да притежава познания за всичко.Точно затова срещите с различни хора,дори и такива, които на пръв поглед не изглеждат кой знае колко "културни"могат да са много полезни.
Ходя често на изложба,слава Богу, тук е разрешено да си водиш бебето в количка с теб,когато посещаваш музей.А и обществените библиотеки имат почти всеки месец разни мероприятия,посветени на конкретен автор или течение в литературата.Достатъчно е да обичаш да четеш и да имаш карта за библиотеката.
На концерти също ходя често- с мъжа ми.Понякога,ако наистина искам да посетя нещо,за което в Хага няма билети или е в неудобен за нас ден, ходим в друг град, а хлапето оставяме на свекитата.Веднъж чак близо до Зволе пътувахме,за да слушаме МАтеус ПАсион от Бах.Много ми хареса и изобщо не съжалявам за 4-те часа път до там и обратно.Но за сметка на това пък, рядко ходим по ресторанти-не,че не обичаме
А за възрастните хора по концертите-ами те имат повече възможности, ползват намаления, имат и по-евтини абонаменти за концерти.Едно семейство с деца трябва да предвиди освен пълната цена на билетите и пари за детегледачка,което накуп става доста.Изобщо-културният живот е лукс,който не всеки има възможност да си позволи.И това не винаги означава,че ако не ходиш на театър не си интелигентен, не се интересуваш или не си достигнал до съответното интелектуално ниво.Понякога хората инвестират времето за културни мероприятия в учене вечер или допълнителна работа.
Сега съм организирала групата ми от курса по английски да ходим един ден заедно на изложбата на Пикасо в Gemeente museon.Нямах представа дали се интересуват от изложби, но им предложих и се съгласиха.
Калинка-според мен,ако потърсиш препоръка за холандски автор не от децата, а от родителите им, можеш да получиш много интресни предложения.Все пак на учениците интересите им са съвсем различни,а освен това те не гледат на теб като на приятел,трябва да се съобразяват как се държат.Не мисля,че биха споделили,че коментират "Емануела" помежду си,но е напълно възможно да са я чели...Хората, с които можеш да отидеш на опера не е задължително да са ти колеги,да са холандци или да са ти много близки.Аз като професионален музикант дори съм останала с впечатление,че тези,които идват в залата са интелигентни хора,които просто нямат с кого да споделят интересите си за момента,но успяват да създадат много приятни разговори помежду си,запознават се,разменят си информация,дори се сприятеляват.Има много такива общества и контактите в тях са много интересни и полезни.Но за работещи е малко трудно да са от най-активните,затова си останала с впечатление,че са предимно пенсионери-те имат време.

Не мога да сравня с България, тъй като там пък средата ми беше само от артисти.

Милен@,
не много голям % от хората имат дигитална телевизия с 90 канала, затова си базирам мнението върху основните 10 с програмата им през седмицата, примерно,  и ще видиш явната липса на сериозни предавания.     

За сериозните разговори: не съм напълно съгласна с теб. Хората не говорят само за политика и пари.

kartinka,
права си, че е лукс и когато имаш деца си правиш сметката, но това е времето, в което, ако имаш желание, учиш детето какво е концерт, театър и т.н. Знам, че  е много скъпо и в същото време забелязвам как родители с образование харчат по 200 евро за Ефтелинг, без да се замислят, но ако е за концерт им е скъпо. В България хората също си правят сметката, но там е по-скоро билет за театър или хляб, дето се казва. А тук не е невъзможно....

Отивам да пусна една тема в Клюкарника. Много ми е  интерсно какво ще отговорят живеещите в България. ....

Aма разбира се, че всички ще кажат, че ходят на театър всяка неделя и никога не слушат чалга.

П.П. Освен това такава тема вече имаше. Един потреботел, май Борис се казваше, питаше много изненадан "Ама наистина ли съм прост, ако никога не съм бил на театър, опера и разни такива?!" Та там имаше интересни разсъждения.

Впечетлението ми от Торонто е че има много богат културен живот- театри, концерти, книги, фестивали, дори и бьлгарски актьори са давали представления. Като цяло културата има повече американски/ английски облик, но определено има по нещо за всеки вкус. Моя проблем е че все още не сьм срещнала хора- бьлгари или канадци, които да се интересуват като мен и сьответно да посещаваме мероприятия заедно, така че в този смисьл ми липсва културния живот. Тук преобладаващ е спорта ( хокей, баскетбол) и гледането на телевизия с всичките реалити шоуа и сериали. Другото което ми прави впечетление е цената на билетите/ книги и т.н. Дьржавата не подпомага изкуството и сьответно цените се определят от пазара и тьрсенето.

 

Не съм видяла тази тема, но може и сега да се появят интересни неща...

Калинка, в една друга тема вече писах, че когато става въпрос за живота в чужбина, мнението на всяка една от нас е нейната лична интерпретация по темата. В случая, говорейки за обща култура на холандците, аз си задавам въпроса в една и съща страна ли живеем?! Моите впечатления от холандците, по конкретно общата им култура, са положителни. Това може да се дължи на факта, че имам късмета да познавам достатъчно ерудирани холандци.
Искаше ми се да питам за твоето определение за "сериозно предаване", след като тук националните канали излъчват спорт, какви ли не актуални предавания и репортажи, документални филми и очерци. Но не ми се влиза в излишни спорове.
Очевидно ти имаш някакво изградено мнение за холандците, а аз нямам за цел да те убеждавам колко е висока общата им култура.
В крайна сметка става въпрос за различни гледни точки и не е толкова важно коя от нас е права. Стига всяка една от нас да е доволна от мястото, където живее и от хората, които я заобикалят