Е ако го вземе и извикам полицията? И кажа че сме разделени? Само и циркове още не бях правила 
- Публикувана: 5 фев. 2008, 21:23 ч.
- Последно мнение: 2 апр. 2008, 12:59 ч.
Какви са правата на биологичния баща???
Е ако го вземе и извикам полицията? И кажа че сме разделени? Само и циркове още не бях правила
Нищо...еднакви са ви правата по отношение на детето докато съдът не каже кой ще упражнява род. права.
Иса мерси за отговорите, супер си. За лирични отклонения нямам много сили.
Кой ти изпи силичките, Иса?
Кой ти изпи силичките, Иса?
Клиентите...
Аз не бих си дала детето да ходи при биологичния му баща,особенно след като се е отказал от него преди да се роди и не е присъствал на това събитие и не е бил до мен.Моя случай е такъв,нито имам желание,нито пък доверие на такъв човек,който не знае как се гледа дете,нито пък е бил с нас поне първата година да разбере какво е родител.Затова съм твърда,че след като той не ни обича и ние не искаме да го познаваме,само да ми обърква детето.Пак казвам това е мое мнение и не ангжирам никой с него и не казвам,че за друг е правилно,но за мен при такива взаимоотношения е най добрият ми вариант...
Аз няма да отстъпя и няма да му позволя да вижда детето докато не съм сигурна, че той може да се грижи за малката. Въпреки че много хора го съветват и надигат, че как ли пък не може да гледа едно дете. Аз смятам, че е напълно безотговорно да вижда детето без мен. Направих грешката да го послушам и да му я оставя за 2 часа, че да я погледа. Когато след 2 часа отидох да си я взема, тя беше наповръщана, разхълцана и много изпотена. Бях я облякла като за 20 градуса темп и му казах, че ако стане по-топло да я посъблече, но той не го беше направил и тъй като отвън беше студено аз много се страхувах как да я прибера вкъщи изпотена без да настине. Облякох я хубаво, завих я в одеялце и Слава Богу се разминахме само с малко кихане. И въпреки този случай той пак твърди как ли пък не можел да се грижи за едно дете. Дадох му много възможности да го науча как да се грижи за нея, а той не ги използва. Исках просто детето да свикне с него и да не го смята за непознат. Миналата седмица той дойде у дома, за да я види, но като я гушна тя се разплака. Тя не го познава, той не я беше виждал от много време, понеже слуша новата си приятелка, която не му позволява да се вижда с мен. И при това положение, че зная, че малката плаче от непознати хора дори и когато си е у дома, не бих я дала на чуждо място без моето присъствие. Определено!!! На който не му отърва, да се изнася... Детето ми не е кукла и не искам да я оставя някъде си на някой дето тя не го познава и не е спокойна там. Иначе, ако той се беше постарал тя да свикне с него и да се чувства добре и спокойно с него - няма проблем. Но при тези обстоятелства - Абсурд. Който иска да вижда детето, ще трябва да се примири и с моето присъствие.
А бе, някой тук спомня ли си историята на авторката?
Защото, ако никой не си я спомня, просто си представям, как след известно време, ще започнете да плюете, още едно ЕРД...
Защото, ако никой не си я спомня, просто си представям, как след известно време, ще започнете да плюете, още едно ЕРД...
Ще му дам детето без мен,ама в някой друг живот. И няма сила, която да ме задължи да го направя, ако ще не Папата, ами и Г9 да го разпоредят. 
И хич не ме интересува той к`во иска.Да си е опичал акъла навремето и като иска толкова много да го вижда да си е седял на д...то и е щял непрекъснато да го гледа. Как пък като им биеш шута се сетят и им се приисква да си виждат децата, а иначе го карат през просото. 
Щом е нямал акъл в главата за премисли овреме всички "за" и "против" аз ще определям синът ми кога ще вижда пустия си баща. А като стане пълнолетен той ще преценява дали изобщо да си комуникира с него. За мен БНД е опасен за възпитанието му и няма начин да го дам, та дори и за 10 мин.и изобщо не си представям как ще го вземе за 1 или 2 дни 
Абсурд!!!
И хич не ме интересува той к`во иска.Да си е опичал акъла навремето и като иска толкова много да го вижда да си е седял на д...то и е щял непрекъснато да го гледа. Как пък като им биеш шута се сетят и им се приисква да си виждат децата, а иначе го карат през просото. Щом е нямал акъл в главата за премисли овреме всички "за" и "против" аз ще определям синът ми кога ще вижда пустия си баща. А като стане пълнолетен той ще преценява дали изобщо да си комуникира с него. За мен БНД е опасен за възпитанието му и няма начин да го дам, та дори и за 10 мин.и изобщо не си представям как ще го вземе за 1 или 2 дни Абсурд!!! 
Дааа, аз също съм от отбора на екстремистките! Докато дребната беше бебе никога не съм му я давала без мен! Един-единствен път и то за 10 часа беше с него - една събота вечер до неделя сутрин! Бях адски изморена от всякаквите там зъби, капризи и не знам какво си и му я дадох! Докато не стана на година и половина без мен не е мърдала! Сега той служи за превоз на малката до опозицията и обратно! Но никак не смятам да му я давам да си я води при неговата кифла, още повече, че имат дете и някак Пепеляшка в съвременен вариант не мш се прави! Но аз от самото начало се разбрах с БНД за правилата на играта и както се казва - след Бог най-много уважавам правилата - така, че мърданка няма! На който не му харесва - да е мислил овреме с горната глава иска ли да бъде с дъщеря си, а не с долната, тичайки по кифли!
А сега ми сервираха ново 25. Неговите родители искали да видят малката, ама и те без мен. Аз не мога да ги гледам. Цели 3 години живях с тях и ги търпях. Никога не ме приеха като част от семейството и винаги бях изолирана от тяхното "благочестиво" семейство, а след развода ме заклеймиха като пропаднала жена. А сега решили да виждат малката. От както се разведох, видях колко е по-хубав живота, като няма кой постоянно да ти диша във врата, да ти казва кога какво да правиш и постоянно да се оплаква от теб. Докато бях в това семейство бях загубила смисъл да правя каквото и да било за тях, защото те - "благочестивото" семейство , така и не се постараха да намерим общ език на който да се разбираме, а само трябваше да им слушам сплетните по мой адрес в другата стая. Никога не посмяха да ми кажат нещо в очите, а винаги в другата стая на мъжа ми казваха с викове какво не са ми харесали, така че да чуя и аз, ама да не е в лицето ми. И винаги си премълчавах, за да не стават по-големи конфликти, правех се, че нищо не съм чула, а после като споделях с мъжа ми какво ми е, той просто ми казваше, че били такива и че не можели да се променят. Да, ама на мен ми писна от тоя живот, без разбиране, без да има с кой да си кажа една дума в къщата и вечно аз да съм им черната овца. Накрая след като се разделихме започнаха с техните коментари пред хората, че какво ли не били направили за мен, а накрая аз да ги опороча. Ами благодаря. Такива лицемери не ми трябват и съм щастлива, че вече нямаме нищо общо с тях. И въпреки че толкова много ги презирам пак му казах на "светеца", че който иска да види детето знае къде живеем. Той се опита по какъв ли не начин да ме убеди, че съм била длъжна да му давам да вижда детето и какво ли толкова щяло да стане ако не съм и аз там. Накрая така ме изкара извън нерви, че ми падна пердето и дигнах ужасен скандал ... После видя, че няма да е на неговото и започна да ми се извинява и да ми казва, че щяло да е както аз искам и че щели всички негови приятели да видят детето пък аз да си мисля как ще се чувствам сред тяхната компания.
Дадох му пълна свобода да вижда детето когато пожелае, казах му че спокойно може да идва и в новия ми дом когато пожелае, а той заяви, че няма да стъпи у дома и накрая на всички се оплаква, че аз не му давам да вижда детето. Само защото искам да го вижда само в мое присъствие. Попитах го какъв му е проблема и му казах че аз и детето вървим пакет, а той просто ми каза, че не трябвали да се виждаме, че така било редно.
Не ме интересува ... или той ще преглътне безпокритийното си самочувствие на вечно прав и безгрешен ... или ще се махна от неговия град. А оная вещица - майка му , дето съсипа всичко м/у нас, а той така и не го разбра и до последно я защитаваше ... ще я мразя цял живот и ако иска да види детето ми ще трябва и мен да види....
Дадох му пълна свобода да вижда детето когато пожелае, казах му че спокойно може да идва и в новия ми дом когато пожелае, а той заяви, че няма да стъпи у дома и накрая на всички се оплаква, че аз не му давам да вижда детето. Само защото искам да го вижда само в мое присъствие. Попитах го какъв му е проблема и му казах че аз и детето вървим пакет, а той просто ми каза, че не трябвали да се виждаме, че така било редно.
Не ме интересува ... или той ще преглътне безпокритийното си самочувствие на вечно прав и безгрешен ... или ще се махна от неговия град. А оная вещица - майка му , дето съсипа всичко м/у нас, а той така и не го разбра и до последно я защитаваше ... ще я мразя цял живот и ако иска да види детето ми ще трябва и мен да види....
И хич не ме интересува той к`во иска.Да си е опичал акъла навремето и като иска толкова много да го вижда да си е седял на д...то и е щял непрекъснато да го гледа. Как пък като им биеш шута се сетят и им се приисква да си виждат децата, а иначе го карат през просото. Щом е нямал акъл в главата за премисли овреме всички "за" и "против" аз ще определям синът ми кога ще вижда пустия си баща. А като стане пълнолетен той ще преценява дали изобщо да си комуникира с него. За мен БНД е опасен за възпитанието му и няма начин да го дам, та дори и за 10 мин.и изобщо не си представям как ще го вземе за 1 или 2 дни Абсурд!!!
Щом е нямал акъл в главата за премисли овреме всички "за" и "против" аз ще определям синът ми кога ще вижда пустия си баща. А като стане пълнолетен той ще преценява дали изобщо да си комуникира с него. За мен БНД е опасен за възпитанието му и няма начин да го дам, та дори и за 10 мин.и изобщо не си представям как ще го вземе за 1 или 2 дни Абсурд!!! На който не му харесва - да е мислил овреме с горната глава иска ли да бъде с дъщеря си, а не с долната, тичайки по кифли!
... И въпреки че толкова много ги презирам пак му казах на "светеца", че който иска да види детето знае къде живеем. Той се опита по какъв ли не начин да ме убеди, че съм била длъжна да му давам да вижда детето и какво ли толкова щяло да стане ако не съм и аз там. Накрая така ме изкара извън нерви, че ми падна пердето и дигнах ужасен скандал ... После видя, че няма да е на неговото и започна да ми се извинява и да ми казва, че щяло да е както аз искам и че щели всички негови приятели да видят детето пък аз да си мисля как ще се чувствам сред тяхната компания.
Дадох му пълна свобода да вижда детето когато пожелае, казах му че спокойно може да идва и в новия ми дом когато пожелае, а той заяви, че няма да стъпи у дома и накрая на всички се оплаква, че аз не му давам да вижда детето. Само защото искам да го вижда само в мое присъствие. Попитах го какъв му е проблема и му казах че аз и детето вървим пакет, а той просто ми каза, че не трябвали да се виждаме, че така било редно.
Не ме интересува ... или той ще преглътне безпокритийното си самочувствие на вечно прав и безгрешен ... или ще се махна от неговия град. А оная вещица - майка му , дето съсипа всичко м/у нас, а той така и не го разбра и до последно я защитаваше ... ще я мразя цял живот и ако иска да види детето ми ще трябва и мен да види....
Дадох му пълна свобода да вижда детето когато пожелае, казах му че спокойно може да идва и в новия ми дом когато пожелае, а той заяви, че няма да стъпи у дома и накрая на всички се оплаква, че аз не му давам да вижда детето. Само защото искам да го вижда само в мое присъствие. Попитах го какъв му е проблема и му казах че аз и детето вървим пакет, а той просто ми каза, че не трябвали да се виждаме, че така било редно.
Не ме интересува ... или той ще преглътне безпокритийното си самочувствие на вечно прав и безгрешен ... или ще се махна от неговия град. А оная вещица - майка му , дето съсипа всичко м/у нас, а той така и не го разбра и до последно я защитаваше ... ще я мразя цял живот и ако иска да види детето ми ще трябва и мен да види....
И понеже, като прочета такова нещо от Lady_Sunny и лекинко ме втриса, за това само ще цитиран някои неини постове:
Искам и аз да се включа в този форум. И аз съм от разведените мами. Вината си е напълно в мен. Хванах си любовник, забременях и понеже със съпруга ми нямахме 3 години дете реших, че съм бременна от любовникът ми. Така се разведох и заживях с новият ми мъж... Но все пак решихме да направим изследвания и ДНЕС разбрахме резултата - моето слядко малко Слънчице, което чаках цели 4 години се оказва от бившия ми съпруг. От тук нататък съм в невидение какво ще бъде отношението на новия татко към детенцето ми и към мен. Колкото и да твърди, че ме обича ... мъжете са много непредсказуеми и ... не се знае какво може да се очаква от тях. Бившия ми съпруг претендира за бащинство и да си вижда детенцето. Нямам нищо против, но дано да е в рамките на разумното, защото не сме минавали пред съд и не ми се ще да минаваме през съдилища. Дано да се разберем като разумни хора. Повече от всичко сега искам бившия ми да си намери приятелка и да бъде щастлив. Защото той с нищо не беше виновен, че го изоставих, а сега си е създал комплекс от това, че пред името му ще стои титлата "разведен" и до сега с колкото момичета се е опитал да се сближи , те все са оставали на дистанция от него именно заради това, че е разведен. А той просто иска да има дете за което да се грижи ... може и да не е негово! Какво ли ще стане от тук нататъка с мен, с детето ми , с живота ми, с бившият ми и с настоящият ми мъж ??? Само времето ще си покаже ...
Цитат
Искам да разкажа моята лична драма... Това може да ми помогне да реша какво е най-добре да направя от тук нататъка с живота си, а може и да ми помогне да разбера грешките си, но го правя най-вече , защото имам нужда да споделя с някого какво преобърна живота ми и го промени коренно. Историята ми накратко е следната:
Ходихме доста време с вече бившия ми съпруг, после се оженихме и се опитахме да заживеем щастливо. Имахме много проблеми най-вече със съжителството с неговите родители, но се опитвах да преглъщам всичко и да мисля само позитивно, да вярвам, че ще се оправят нещата и неговите родители най-после ще се научат да ме уважават и да ме приемат ... Но този проблем напълно остана за мен на втори план пред проблема, с който се сблъскахме, след като решихме да си имаме детенце, а то все не идваше. Опитвахме половин година, после отидохме да си направим изследвания, после пак опитвахме и така изминаха близо 3,5 години от както живеехме заедно. И така през тия 3,5 години не можахме да имаме свое детенце. Изследванията, които направихме показаха, че процента на нормално подвижните и слабоподвижните сперматозоиди на съпруга ми е много нисък. Правихме ги няколко пъти през няколко месеца и последния път бяха нормално подвижни сперматзоиди - 13% , слабоподвижни - 15 % и останалите 75% неподвижни и с ненормални движения. Според докторите при такъв процент на нормалните сперматозоиди вероятността да забременея от мъжа ми по нормален начин е минимална. Така аз реших, че вместо да "ходим по мъките" и да опитваме какво ли не, за да забременея от него (а ние опитвахме с разни хапчета, които приемах само аз като за начало, че да се увеличала възпроизводителността ми та аджеба , ако узреят няколко яйцеклетки поне една да има вероятност да се оплоди, понеже спорет този лекар, който реши това , проблемът в мъжа ми е по-сериозен и трябвало повече време и изследвания... и доста повече средства, които за нас като младо семейство бяха проблем и нямаше от къде да вземем пари за ин-витро или някакъв руг вид изкуствено оплождане. Но на мен не ми хареса това само аз да пия хапчета, от които хем напълнях, хем не даваха гаранция за успех), та реших, че ще ми е по-лесно да забременея от друг и да не казвам на никого, а да си отгледаме детенцето с мъжа ми. Така реших да пробвам и още първия месец, в който пробвах с другия мъж в ден близо до оволацията ми , забременях... И понеже не мислех, че ще се разкрия толкова скоро, тогава го направих и с мъжа ми, та ако стане, да не каже "Как така, като не сме го правили този месец?" И в крайна сметка се получи така, че не зная от кой съм забременяла. После ми закъсня ... Направих тест, който излезе положителен и като казах на мъжа ми, той беше много щастлив... Но след 2-3 часа от както беше научил, че съм бременна, започна да ме пита непрекъснато, дали съм сигурна, че е от него, дали не е от някой друг и да го лъжа и т.н. и след поредния от безбройните въпроси, аз просто не издържах и се изпуснах та му казах истината. Съответната реакция веднага беше, че той не иска да гледа чуждо дете, че ако съм сигурна, че е от другия, да заминавам при него и т.н. Минаха няколко дена и след поредното обсъждане, той ми каза, че може и да приеме детето, но искал задължително след като се роди детенцето, да направим изследвания за бащинство и ако не е от него ... то в най-скоро време след това да направим всичко възможно, че да забременея и от него. Аз останах много объркана ... не знаех как да реагирам ... какво да направя и как да постъпя. И как да реша съдбата на детето си, така че то да бъде щастливо и да не се почувства някой ден напълно пренебрегнато от татко си. Отидох при другия мъж и му казах как стоят нещата. А той просто ми каза да избирам с кой искам да съм. Предложението му беше такова, че който избера да приеме детето за свое и да не се правят изследвания, а другия просто да забрави за тази възможност, че може да е от него детенцето и така проблемът да се реши тъхомълком само м/у нас си. Това ми прозвуча много разумно. Така и ние нямаше да объркваме живота си и детенцето ми щеше да си има нормално семейство с нормални родители и всичко да е както трябва да бъде в едно нормално семейство. Но като споделихме това решение с мъжа ми, той категорично отказа и заяви, че който и да избера , задължително иска да се направят изследвания за бащинство ... Така аз останах напълно озадачена какво да правя, на кой да се доверя и как да постъпя. Избрах да остана с втория мъж, вероятността детенцето да е от него ми се струваше много по-голяма, а й знаех, че бившата му приятелка вече беше направила аборт от него, понеже не се бяха пазили, т.е. той не е имал проблеми с "подвижността". Разведох се с мъжа ми и сега живеем с другия - новия ми мъж, с който нямаме още брак, но не мисля, че това е най - важното. Важното е, че се обичаме и разбираме. И познайте какво стана в малкия град, в който живея ... бяхме (и продължаваме да сме) в устите на всички "доброжелатели", но с любовта ни един към друг по-скоро предизвикваме тяхната завист и яд. Искрено се надявам да продължим да се обичаме, уважаваме и разбираме с настоящия ми партнъор. Но само времето ще си покаже! Дано съдбата да е благосклонна към нас
Така се роди и дъщеричката ми, която изпълни живота ми с много радост и безкрайно щастие ...................................................
Ходихме доста време с вече бившия ми съпруг, после се оженихме и се опитахме да заживеем щастливо. Имахме много проблеми най-вече със съжителството с неговите родители, но се опитвах да преглъщам всичко и да мисля само позитивно, да вярвам, че ще се оправят нещата и неговите родители най-после ще се научат да ме уважават и да ме приемат ... Но този проблем напълно остана за мен на втори план пред проблема, с който се сблъскахме, след като решихме да си имаме детенце, а то все не идваше. Опитвахме половин година, после отидохме да си направим изследвания, после пак опитвахме и така изминаха близо 3,5 години от както живеехме заедно. И така през тия 3,5 години не можахме да имаме свое детенце. Изследванията, които направихме показаха, че процента на нормално подвижните и слабоподвижните сперматозоиди на съпруга ми е много нисък. Правихме ги няколко пъти през няколко месеца и последния път бяха нормално подвижни сперматзоиди - 13% , слабоподвижни - 15 % и останалите 75% неподвижни и с ненормални движения. Според докторите при такъв процент на нормалните сперматозоиди вероятността да забременея от мъжа ми по нормален начин е минимална. Така аз реших, че вместо да "ходим по мъките" и да опитваме какво ли не, за да забременея от него (а ние опитвахме с разни хапчета, които приемах само аз като за начало, че да се увеличала възпроизводителността ми та аджеба , ако узреят няколко яйцеклетки поне една да има вероятност да се оплоди, понеже спорет този лекар, който реши това , проблемът в мъжа ми е по-сериозен и трябвало повече време и изследвания... и доста повече средства, които за нас като младо семейство бяха проблем и нямаше от къде да вземем пари за ин-витро или някакъв руг вид изкуствено оплождане. Но на мен не ми хареса това само аз да пия хапчета, от които хем напълнях, хем не даваха гаранция за успех), та реших, че ще ми е по-лесно да забременея от друг и да не казвам на никого, а да си отгледаме детенцето с мъжа ми. Така реших да пробвам и още първия месец, в който пробвах с другия мъж в ден близо до оволацията ми , забременях... И понеже не мислех, че ще се разкрия толкова скоро, тогава го направих и с мъжа ми, та ако стане, да не каже "Как така, като не сме го правили този месец?" И в крайна сметка се получи така, че не зная от кой съм забременяла. После ми закъсня ... Направих тест, който излезе положителен и като казах на мъжа ми, той беше много щастлив... Но след 2-3 часа от както беше научил, че съм бременна, започна да ме пита непрекъснато, дали съм сигурна, че е от него, дали не е от някой друг и да го лъжа и т.н. и след поредния от безбройните въпроси, аз просто не издържах и се изпуснах та му казах истината. Съответната реакция веднага беше, че той не иска да гледа чуждо дете, че ако съм сигурна, че е от другия, да заминавам при него и т.н. Минаха няколко дена и след поредното обсъждане, той ми каза, че може и да приеме детето, но искал задължително след като се роди детенцето, да направим изследвания за бащинство и ако не е от него ... то в най-скоро време след това да направим всичко възможно, че да забременея и от него. Аз останах много объркана ... не знаех как да реагирам ... какво да направя и как да постъпя. И как да реша съдбата на детето си, така че то да бъде щастливо и да не се почувства някой ден напълно пренебрегнато от татко си. Отидох при другия мъж и му казах как стоят нещата. А той просто ми каза да избирам с кой искам да съм. Предложението му беше такова, че който избера да приеме детето за свое и да не се правят изследвания, а другия просто да забрави за тази възможност, че може да е от него детенцето и така проблемът да се реши тъхомълком само м/у нас си. Това ми прозвуча много разумно. Така и ние нямаше да объркваме живота си и детенцето ми щеше да си има нормално семейство с нормални родители и всичко да е както трябва да бъде в едно нормално семейство. Но като споделихме това решение с мъжа ми, той категорично отказа и заяви, че който и да избера , задължително иска да се направят изследвания за бащинство ... Така аз останах напълно озадачена какво да правя, на кой да се доверя и как да постъпя. Избрах да остана с втория мъж, вероятността детенцето да е от него ми се струваше много по-голяма, а й знаех, че бившата му приятелка вече беше направила аборт от него, понеже не се бяха пазили, т.е. той не е имал проблеми с "подвижността". Разведох се с мъжа ми и сега живеем с другия - новия ми мъж, с който нямаме още брак, но не мисля, че това е най - важното. Важното е, че се обичаме и разбираме. И познайте какво стана в малкия град, в който живея ... бяхме (и продължаваме да сме) в устите на всички "доброжелатели", но с любовта ни един към друг по-скоро предизвикваме тяхната завист и яд. Искрено се надявам да продължим да се обичаме, уважаваме и разбираме с настоящия ми партнъор. Но само времето ще си покаже! Дано съдбата да е благосклонна към нас
Така се роди и дъщеричката ми, която изпълни живота ми с много радост и безкрайно щастие ...................................................
NO COMMENT
ще я мразя цял живот и ако иска да види детето ми ще трябва и мен да види....
айде, и умната
Да, преди съвсем самосъдително обвинявах само себе си, но с минаване на времето започнах да си давам сметка, че действията ми не са продиктувани от егоизъм, а напълно съм имала основание да се отделя от човек като бившия ми. Особено сега, когато го виждам от страни какъв човек е ... си задавам съпроса как съм могла да го търпя толкова време. Живота си е мой ... никой не е безгрешен ... но аз се радвам, че най-после подредих живота си и най-после съм щастлива !!!