Какви са правата на биологичния баща???

Е ако го вземе и извикам полицията? И кажа че сме разделени? Само и циркове още не бях правила 

За лирични отклонения нямам много сили.

Кой ти изпи силичките, Иса?

А бе, някой тук спомня ли си историята на авторката?
Защото, ако никой не си я спомня, просто си представям, как след известно време, ще започнете да плюете, още едно ЕРД...

И хич не ме интересува той к`во иска.Да си е опичал акъла навремето и като иска толкова много да го вижда да си е седял на д...то и е щял непрекъснато да го гледа. Как пък като им биеш шута се сетят и им се приисква да си виждат децата, а иначе го карат през просото. Щом е нямал акъл в главата за премисли овреме всички "за" и "против" аз ще определям синът ми кога ще вижда пустия си баща. А като стане пълнолетен той ще преценява дали изобщо да си комуникира с него. За мен БНД е опасен за възпитанието му и няма начин да го дам, та дори и за 10 мин.и изобщо не си представям как ще го вземе за 1 или 2 дни Абсурд!!!

На който не му харесва - да е мислил овреме с горната глава иска ли да бъде с дъщеря си, а не с долната, тичайки по кифли!

... И въпреки че толкова много ги презирам пак му казах на "светеца", че който иска да види детето знае къде живеем. Той се опита по какъв ли не начин да ме убеди, че съм била длъжна да му давам да вижда детето и какво ли толкова щяло да стане ако не съм и аз там. Накрая така ме изкара извън нерви, че ми падна пердето и дигнах ужасен скандал ... После видя, че няма да е на неговото и започна да ми се извинява и да ми казва, че щяло да е както аз искам и че щели всички негови приятели да видят детето пък аз да си мисля как ще се чувствам сред тяхната компания.
Дадох му пълна свобода да вижда детето когато пожелае, казах му че спокойно може да идва и в новия ми дом когато пожелае, а той заяви, че няма да стъпи у дома и накрая на всички се оплаква, че аз не му давам да вижда детето. Само защото искам да го вижда само в мое присъствие. Попитах го какъв му е проблема и му казах че аз и детето вървим пакет, а той просто ми каза, че не трябвали да се виждаме, че така било редно.
Не ме интересува ... или той ще преглътне безпокритийното си самочувствие на вечно прав и безгрешен ... или ще се махна от неговия град. А оная вещица - майка му , дето съсипа всичко м/у нас, а той така и не го разбра и до последно я защитаваше ... ще я мразя цял живот и ако иска да види детето ми ще трябва и мен да види....

Искам да разкажа моята лична драма... Това може да ми помогне да реша какво е най-добре да направя от тук нататъка с живота си, а може и да ми помогне да разбера грешките си, но го правя най-вече , защото имам нужда да споделя с някого какво преобърна живота ми и го промени коренно. Историята ми накратко е следната:
 Ходихме доста време с вече бившия ми съпруг, после се оженихме и се опитахме да заживеем щастливо. Имахме много проблеми най-вече със съжителството с неговите родители, но се опитвах да преглъщам всичко и да мисля само позитивно, да вярвам, че ще се оправят нещата и неговите родители най-после ще се научат да ме уважават и да ме приемат ... Но този проблем напълно остана за мен на втори план пред проблема, с който се сблъскахме, след като решихме да си имаме детенце, а то все не идваше. Опитвахме половин година, после отидохме да си направим изследвания, после пак опитвахме и така изминаха близо 3,5 години от както живеехме заедно. И така през тия 3,5 години не можахме да имаме свое детенце. Изследванията, които направихме показаха, че процента на нормално подвижните и слабоподвижните сперматозоиди на съпруга ми е много нисък. Правихме ги няколко пъти през няколко месеца и последния път бяха нормално подвижни сперматзоиди - 13% , слабоподвижни - 15 % и останалите 75% неподвижни и с ненормални движения. Според докторите при такъв процент на нормалните сперматозоиди вероятността да забременея от мъжа ми по нормален начин е минимална. Така аз реших, че вместо да "ходим по мъките" и да опитваме какво ли не, за да забременея от него (а ние опитвахме с разни хапчета, които приемах само аз като за начало, че да се увеличала възпроизводителността ми та аджеба , ако узреят няколко яйцеклетки поне една да има вероятност да се оплоди, понеже спорет този лекар, който реши това , проблемът в мъжа ми е по-сериозен и трябвало повече време и изследвания... и доста  повече средства, които за нас като младо семейство бяха проблем и нямаше от къде да вземем пари за ин-витро или някакъв руг вид изкуствено оплождане. Но на мен не ми хареса това само аз да пия хапчета, от които хем напълнях, хем не даваха гаранция за успех), та реших, че ще ми е по-лесно да забременея от друг и да не казвам на никого, а да си отгледаме детенцето с мъжа ми. Така реших да пробвам и още първия месец, в който пробвах с другия мъж в ден близо до оволацията ми , забременях... И понеже не мислех, че ще се разкрия толкова скоро, тогава го направих и с мъжа ми, та ако стане, да не каже "Как така, като не сме го правили този месец?"  И в крайна сметка се получи така, че не зная от кой съм забременяла. После ми закъсня ... Направих тест, който излезе положителен и като казах на мъжа ми, той беше много щастлив... Но след 2-3 часа от както беше научил, че съм бременна, започна да ме пита непрекъснато, дали съм сигурна, че е от него, дали не е от някой друг и да го лъжа и т.н. и след поредния от безбройните въпроси, аз просто не издържах и се изпуснах та му казах истината. Съответната реакция веднага беше, че той не иска да гледа чуждо дете, че ако съм сигурна, че е от другия, да заминавам при него и т.н.  Минаха няколко дена и след поредното обсъждане, той ми каза, че може и да приеме детето,  но искал задължително след като се роди детенцето, да направим изследвания за бащинство и ако не е от него ... то в най-скоро време след това да направим всичко възможно, че да забременея и от него. Аз останах много объркана ... не знаех как да реагирам ... какво да направя и как да постъпя. И как да реша съдбата на детето си, така че то да бъде щастливо и да не се почувства някой ден напълно пренебрегнато от татко си. Отидох при другия мъж и му казах как стоят нещата. А той просто ми каза да избирам с кой искам да съм. Предложението му беше такова, че който избера да приеме детето за свое и да не се правят изследвания, а другия просто да забрави за тази възможност, че може да е от него детенцето и така проблемът да се реши тъхомълком само м/у нас си. Това ми прозвуча много разумно. Така и ние нямаше да объркваме живота си и детенцето ми щеше да си има нормално семейство с нормални родители и всичко да е както трябва да бъде в едно нормално семейство. Но като споделихме това решение с мъжа ми, той категорично отказа и заяви, че който и да избера , задължително иска да се направят изследвания за бащинство ... Така аз останах напълно озадачена какво да правя, на кой да се доверя и как да постъпя. Избрах да остана с втория мъж, вероятността детенцето да е от него  ми се струваше много по-голяма, а й знаех, че бившата му приятелка вече беше направила аборт от него, понеже не се бяха пазили, т.е. той не е имал проблеми с "подвижността". Разведох се с мъжа ми и сега живеем с другия - новия ми мъж, с който нямаме още брак, но не мисля, че това е най - важното. Важното е, че се обичаме и разбираме. И познайте какво стана в малкия град, в който живея ... бяхме (и продължаваме да сме) в устите на всички "доброжелатели", но с любовта ни един към друг по-скоро предизвикваме тяхната завист и яд. Искрено се надявам да продължим да се обичаме, уважаваме и разбираме с настоящия ми партнъор. Но само времето ще си покаже! Дано съдбата да е благосклонна към нас 
Така се роди и дъщеричката ми, която изпълни живота ми с много радост и безкрайно щастие ...................................................

ще я мразя цял живот и ако иска да види детето ми ще трябва и мен да види....