Тема за всички ,борещи се с рака!!!!

  • 208 104
  • 726
  •   1
Отговори
# 120
  • Мнения: 43
Здравейте момичета!
Много се радвам на тази тема. Аз съм на 29години и преди 1 година и 4месл ме оперираха от рак на шийката на матката, с последваща лъчетерапия. Засега съм добре.Много е хубаво че мога да контактувам с хора, минали през същия ад.

# 121
  • Мнения: 598
И аз съм като теб, оперираха ме октомври 2006-та. Досега не съм те засичала във форума?

# 122
  • Мнения: 43
Za6toto dnes wlizam za parvi pat.Teb kade te operiraha? Ima6 li njakakvi oplakvania, za6toto men kato me zaboli ne6to izpadam v panika

# 123
  • Мнения: 598
В София при Попова. Лъчето правих във Варна. И аз съм така за паниката, но като, че ли от нова година насам гледам да не мисля много много, защото то за малко да се побъркам, голяма депресия ме беше хванала.
От доста време ме болят костите при теб има ли нещо такова? Мен ме е страх да ида да се прегледам и така си карам. Не съм ходила на преглед от миналата година май месец.

# 124
  • Мнения: 43
Kostite ne me boljat, no moze bi ot mesec me boli w oblastta na opa6kata i na piko4nija mehur.Az sam operirana w Pleven ot d-r Elen4ev i hodja na kontrolni pregledi na vseki tri meseca.Za posledno nodih na 6-ti tozi mesec.Kaza mi,e vsi4ko e nared i njama za kakvo da se pritesnjavam, no neznam spored men za tezi bolki ima njakakva pri4ina.Doktorat tvardi, 4e problemite mi sa v sledstvie na la4eterapiata i 4e postepenno 6te otzvu4at.

# 125
  • Мнения: 598
В Плевен съм чувала за Горчев само. Този Еленчев не. И мен ме наболява опашката и не само. Ту някоя става ме срязва, ту целия кокал на крака, ту плешката, под лявата мишница и отпред и отзад. Общо взето всеки ден различно нещо ме боли, но най много в областа на лявото рамо и мишница са ми болките. По време на лъчето имах ужасни изгаряния, но гледах да свършва по бързо и си траях до последно. Може от това нещо да ми се е объркало. Или пък от менопаузата да е, незнам и аз. Аз съм с хистеректомия. В другата тема има една жена, която въпреки, че е било рак, се е разминала с конизация. При теб как беше?

# 126
  • Мнения: 43
Pri men sa6to e histerektomia.Ne znam ot kakvo zavisi kakva da bade operaciata.Predi vreme govorih s edno momi4e, koeto be[e v po naprednal stadij ot men (az bjah 1-va b grupa), na koeto bjaha ostavili jaj4nicite. Koe ti be6e izgorjalo ot la4eto - van6no ili vatre6no izgarjane
Po otno6enie na bolkite v kostite sam 4ela, 4e zeni kato nas sa predrazpolozeni kym razvitieto na osteoporoza, no ti tova sigurno go znae6.Spored men trjabva da otide6 na lekar vapreki 4e te e strah, za6toto taka se pritesnjva6 po vsjaka verojatnost bez pri4ina. Az sam na principa obarni vnimanie na problema, a ako njama takav o6te po-dobre  Simple Smile

# 127
  • София
  • Мнения: 5 074
Диди, скъпа !
Пиши моля на кирилица  Peace

# 128
  • Мнения: 471
Здравейте! Най-напред, искам да изкажа своите адмирации към баба Хулиганка   bouquet. Страхотна си, нямам думи. Пожелавам на всички, сблъскали се по един или друг начин с тази гад твоят кураж, смелост и вяра.
Аз съм на 34г. с тотална хистеректомия и последвали лъчетерапия и химиотерапия. Операцията ми беше преди около 2г. От тогава ходя на 6м. на скенер и контролен преглед и за сега нямам проблеми. Е, докарах си ужасен колит от лъчетерапията, но се преживява. Имам малко слънчице-момиченце на 2г.9м., заради което си заслужава да преживея всичко  Hug

# 129
  • Мнения: 432
Адри, радвам се че при теб всичко вече е отминало и се надявам никога повече да не се сблъскваш с такива неща. За малкото ти слънчице благородно ти завиждам.  Simple Smile
Аз тепърва започвам с терапиите и напоследък ми се случиха доста неща които ме хвърлят  в размисли в съвсем различни посоки. Уж се бях настроила за предстоящата химиотерапия но една докторка днес, която е специалист химиотерапевт и то от добрите ми каза, че според нея не трябвало да правя. Говорих с хирурга си....той е твърдо за това да правя. Доста съм объркана....не мога да взема важни решения, които трябва да решат понатъчния ми живот...и си нямам слънчице, което да ме крепи  Sad  а и нямам време...
Нещо живота си играе с мен. Днес ме приеха в болницата за вливка /първата/, взеха ми кръв и ме изписаха без вливка. Изпратиха ме на лъчетерапия. После говоря с хирурга си, той казва в никакъв случай не ги слушай, сигурно не са ти прочели добре всички документи...направо лудница. Сега си стоя в къщи и не знам да плача ли или да се смея. На кого да вярвам.
Толкова ми костваше да се примиря с мисълта за химиото и днес отидох сама в болницата с уверена крачка, знаейки че така трябва и само след час лутаниците ми започнаха отново. Толко искам някой да слезе от небето и да ми каже кой крив, кой прав. Да не говорим, че разговора с хирурга ми днес ме изплаши още повече от преди...

Последна редакция: ср, 20 фев 2008, 18:09 от optimistche

# 130
  • Мнения: 471
Optimistche, аз също се бях побъркала, когато ми казаха, че трябва да мина курс химиотерапия. Направо не знаех на кой свят съм. Бях решила, че щом ме пращат там значи нещо не е наред. Още повече, че срещнах в онкологията поне още 4 жени с хистеректомия, на които не им бяха предписали химията. Надълго и нашироко онкогинекологът ми обясни, че това е превантивна мярка. По неговите думи разбрах, че е редно на всеки опериран от рак да се прави, но се ослушвали, защото било скъпо. Аз бях на най-лекият вариант и ми вливаха платина, която затапвала лимфните възли, за да няма рецидив. Колко е вярно, не знам. Така или иначе го преживях. Ходех всеки ден на лъчетерапия и веднъж в седмицата след лъчето на химиотерапия. Всеки път чаках поне 1 час, за да вдигнат някоя жена, за да ми направят вливката. Беше кошмарно, а да не ти разправям колко виновно се чувствах, като вдигнеха някой /вливането ми траеше около 3 часа/, а милите и те оперирани. Но какво да се прави, минава и отминава. До скоро обвинявах гинеколога си, защото имах проблеми още по време на бременността, а той ме мота още 6м., след като родих. Сега вече се радвам, че ме е мотал, защото както сляпо му се бях доверила, сигурно сега нямаше да си имам и детенце. Така ми е било писано, а сега само напред  Hug

# 131
  • София
  • Мнения: 5 074
Точно така ,само напред. Няма място за отстъпление, а и няма време да се ослушваме и чакаме.
Аз онзи ден пък бях притеснена, че няма да ми предпишат химиотерапия за сега. Колкото повече време минава след операцията, толкова повече време се губи. Нищо, че лъчетерапията я приключих преди няколко дни. Знам, че имам време, но не ми се иска да чакам.
Вчера мина химиотерапевтична комисия и са решили - химиотерапия с Доцетаксел, последвана от хормонотерапия.
Та момичета, започвам тогава, когато разрешат лекарството от министерството на здравеопазването. Дай боже скоро да е.
Ще кажете, тая баба се радва !!!
Да, доволна съм, щото пак ще ми помогнат. Нищо, че ще бъде тежко, ще ми бъде лошо, ще повръщам, ще ми опада косата и още неясно за мен какво ще !!!
А знаете ли какво направих днес????
Отидох на фризьор и си направих страхотна прическа.
Не е мазохизъм, просто си подредих косата така, че като сложа перуката да не личи толкова много.
Оставям си изречения за утре.

# 132
  • Мнения: 432
Аз питах хирурга си днес каква химия са ми изписали на комисията и той не знаеше, питах го колко лъче - пак не знаеше....само ми повтаряше, че съм допуснала грешка за гърдата и ако не направя  и химия - вече ще прекаля. Аз бях готова за химията, дори отидох в болницата, приеха ме....но после тази лекарка ме изписа. Аз какво да направя, да се върна и да я моля да ми прави химио??? Ей хора....наистина съм в шах, ще лудна. Незнам вече кое е вярно и кое не. Сменям си мнените по 10 пъти на ден. А се бях поуспокоила и приела мисълта за химиото. Хирурга ми казва, че вида на рака ми бил такъв, че пак щял да се появи. Какво да правя? Да ходя в София на консулти ли? Времето минава, а е и ценно....не мога и да правя консулти до безкрай...
Неможе да има толкова противоречиви мнения...не е чесно, аз съм обикновен човек, не съм инвънземна и нямам видения или други умения. Имам нужда от точна и вярна информация. Без колебания. Имам нужда да се успокоя. Някой трябва да ми каже точно и ясно какво да правя.

# 133
  • Мнения: 1 494
На твое място бих отишла до София- да. И то без да се бавя много- не заради болестта, а заради душевното ти спокойствие. Уреждай си час за консултация и тръгвай. Вярно, че е далеко, но цената си струва. По-добре сега, преди да си почнала терапията. Това е мое мнение. Наистина аз така бих постъпила. Вярно, че не може да се луташ постоянно от лекар на лекар, но поне докато стигнеш до нещо, което вътрешно усещаш, че е вярно. Нека и другите да кажат все пак.

# 134
  • Мнения: 161
Добро Утро  момичета  bouquet

Надявам се всички да сте добре  Stop
optimistce - не се колебай а отиди в София- там наистина ще ти помогнат- имат го опита хората/ аз съм от Пловдив/ но се оперирах и ми назначиха терапията от София! При всички положения е по-добре - заслужава си да отидеш- с Peace

Ако имаш нужда от препоръки за лекари ми пиши - ако искаш и на личния  bouquet

Успех мила - ще се моля за тебе Hug

Общи условия

Активация на акаунт