Тема за всички ,борещи се с рака!!!!

Добро Утро от мен момичета   

Много сте изписали събота и неделя- явно са Ви по-свободни дни Optimistce - Гаврилов работи в Онкологията в Дървеница; Strah me e - първо промени си ника- не трябва вече да те е страх и ни обеща до го промениш; Незнам на колко години си - аз на 28; ами туморът беше в горната част на гърдата и при предварителната химиотерапия  уж се сви и се ограничи, но Гаврилов беше категоричен че няма гаранция  че ще ми остави гърдата - тоест ще решава на операционната маса; след това мина и каза че е предпочел да я махне  за да не се повтори цялата история и впоследствие разбрах че всъщност така е предпочитал да процедира; Но както е известно  той не обяснява а една от операционните сестри ми каза че е мълчал през цялото време на операционната маса, накрая е казал че е доволен че си е свършил работата перфектно което ми беше достатъчно да не го разпитвам  повече; след това той се интересуваше лично как и докъде съм стигвала с лечението и  беше категоричен че поема пълната отговорност за здравето ми! След това му изказване се убедих че мога да му се доверя и се надявам догодина по това време да започна с пластичните/ реконструктивни операции.
Иначе направих 6  курса химиотерапия преди операцията и 10 след това  Как ги издържах незнам После бях на лъче- 1 месец-  и то мина нормално  и сега на хормони- незнам за 5 години какво ли ще стане но ги почнах вече да видим.
Решила съм да се преборя докрай- пък каквото е писано да става
Когато разбра че съм болна- гаджето ме остави и изобщо тази болест ме накара да оценя и разредя хората около себе се! Значително стесних кръга на познатите и  съм доволна- бъдете силни, заслужава си!
Приятен ден на всички

Момичета - сега погледнах- много разхвърляно съм се изразила

Извинявам се за което

 

  Изобщо не е разхвърлено...сигурна съм, е всички те разбраха прекрасно 
Мога само за кажа, че си много ама наистина МНОГО мъжко момиче  ЕВАЛА 
Защо ти правиха химио преди това? Много ли беше голям тумора?

Една позната с всичките ми документи /а те са доста малко/ се консултира със доц. Цекоава от ИСУЛ. Нейното мнение е - без химио. Сега ще вия и доц Кръстева, какво мисли по въпроса 
А относно мъжете....никога не можеш да бъдеш сигурен в човека до себе си....според мен. Та ние дори себе си не познаваме, камоли другите хора. Това обаче съвсем не означава, че не вярвам в любовта  ...
нещо много философски взех да го раздавам 
лека нощ

Добро Утро момичета

Благодаря Ви за милите думи-  бих предпочела да не съм толкова мъжко момиче- да съм си една малка             лигла, но  явно живота беше намислил да ми поднесе друга изненада- лимон и аз реших да си направя лимонада

Страх ме е - това поведение за Гаврилов е повече от нормално- ние се разбирахме чудесно- той си викаше аз си питах - не е трябвало да се стряскаш и отиди и питай; при мене туморът беше в 2 стадий и той предложи химиотерапия преди операцията- мисля че го направи за сигурност а щом доц Цекова не ти е препоръчала химиотерапия звачи нещата са добри при теб-  - искрено ти го пожелавам; при мене всичко  стана толкова бързо  че когато се осъзнах беше  почти минало

Optimistce - мерси за похвалите-  - човек се учи докато е жив- преди ги преживявах нещата много тежко и болезнено Но сега просто няма начин нещо дребно да ме изкара от равновесие А за любовта- все още вярвам в нея и тя се появи по много странен начин- човек когото бях забравила  изникна на точното място и в точния момент  А бившето ми вече  още съжалява и съм сигурна че така ще бъде 

Обичайте се и бъдете обичани 

Лек и приятен ден на всички 

Момичета пак се убърках

optimistce - за тебе се отнасяше това за доц Цекова не за Страх ме е   

Извинявам се- още пия кафе

STRAH ME E, по принцип хируржът, който те е оперирал + онколога + хистологът се сбират на една комисийка и тя определя (с оглед на хистологичните изследвания, възраст и т.н) каква ще бъде терапията като цяло. Доколкото разбирам при младите жени (ненавършили 40) се препоръчва химиото, като един вид застраховка. Ако някъде по тялото ти има ракови клетки - да се трепнат с химиото.
Лъчетерапията на фдна на химиото е песен. Съвет, когато започнеш лъетерапията - прави си всеки ден по една водна чаша сок от моркови. Действа страхотно на кожата и няма да имашш изгарания. Мажи се и всеки ден с крем, купен от аптеката (Bepanthol). Скъп е, но е много добър.
каква хормонална терапия ще проведеш? Казаха ли ти?

Здравейте мили хора!Аз съм само гост ,простете че се намесвам,просто искам да изразя мнение.Аз съм на 26 години и миналата година загубих баща си.Имаше рак на панкреаса.В началото криеха от мен,но после разбрах.Почувствах се ужасно ,че не ми казаха веднага,та това се отнасяше за моя баща...Беше ми много тежко,с думи не може да се опише.Но никога нямаше да простя на близките  си и на баща си ако криеха това от мен!Бях станала и по-близка с него и се подкрепяхме ,бяхме заедно.Ако не знаех едва ли щях да стана толкова близка с него.И моля ви не бъркайте това със съжалението!Просто когато губиш някого започваш да го оценяваш и да виждаш по начин по който все ти е убягвало.Сами си решавате дали да кажете на близките си,но поставете се и на тяхно място.Баща ми до края се държа мъжки и с нищо не показваше болката и страха си.Не позволявайте и вие да ви обхванат,борете се,бъдете силни и усмихнати!Прегръщам ви горещо и успех

Хулиганке, какво става с теб....притеснявам се, че не пишеш...

malenabel, уникално е как нещастието- в този много тежък вариант- успява да извади в нас толкова много добри качества... Човек се пита защо трябва да се случи нещо толкова лошо, за да забравим злободневието и да станем по-добри хора...?! Трябва ли да се застраши нечий живот, за да прогледнем за стойностните неща...?! Аз не мога да отговоря на тези въпроси. Факт е обаче, че всеки малко или много засегнат от тази болест, променя светогледа си, избистря преценките си и проглежда за истинските неща...

Съжалявам за баща ти... Поставяш важни въпроси за размисъл.

Включвам се само за да обясня отсъствието си.
Много проблеми имам, но не от здравословен характер.
Много неща сте написали, ще ви прочета.
Мамамариа, ти си от моята кръвна група, усетих го 
Момичета, как да ви кажа ???
Трябва да вярваме, че това което правят лекарите и ние им помагаме е правилното лечение, защото за момента друго няма. Или има, но то е между другото.
Малко странно се изразявам тази вечер, но ще ми простите, нали ?
Оптимистче, не съм те забравила.
Проведох днес една консултация. Мнението беше, че е трябвало да се направи мастектомия и само малко , примерно 5 лъчетерапии
Химиотерапия не се налага.
Това засега.

Благодаря хулиганке 
Надявам се проблемите ти бързо да отминат и да усетим пак ентусиазма в писанията ти
Не че сега не си ентусиаст но се усеща, че нещо не е наред...

СТРАХ МЕ Е твоят рак хормонално зависим ли е? и ако да, колко процента има шанс за отговор. При мен са 75 %. Не знам това много ли е, малко ли е ....едни казват, че било хубаво, други не чак толкова...
На мен никой не ми е казвал, че мога да заменя едното с другото...имам предвид химио с хормоно лечение. Може би има значение във всеки отделен случай, естествено....те за един и същ случай всеки казва различно...
И аз имам приятел, с когото съм малко преди да ми се случи всичко това...чудя му се как стои още с мен. За съжаление мисля, че не си дава реална представа за положението. Радвам се ако вашите приятели са истински мъже, осъзнават прекрасно за какво става въпрос и ви подкрепят безрезервно

Добро Утро момичета

Как сте днес? Хулиганке -    наистина сме от една кръвна група и аз го усетих още в началото Затова сме тук - да се подкрепим и да вдъхнем надежда една на  друга;  Момичета надявам се да сте добре и да Ви вдъхваме кураж защото това е истината - с оптимизъм се постига всичко- и болестта се побеждава Хулиганке - надявам се скоро да имаш време за  писане и да разрешиш проблемите си
Страх ме е -   имам приятел да който ме разбира и ми помага;  той е бившо мое гадже и ме познава много добре затова съм  спокойна  с него и доволна;  при мене нещата се случват много инцидентно и неочаквано- и добрите и лошите затова  вече не се изненадвам от нищо! Значи свърших лъчетерапията на 6 декември и след това почна да ми расте коса по -бързо и сега вече е доста и е много гъста, даже  почва да става къдрава - проблемът - силно казано проблем де-  трудно свиквам с факта че ми е по-тъмна от преди- но ще го преживея; затова още си ходя с русата перука - докато се настроя напълно да я махна И това ще стане предполагам като почнат големите горещини от само себе си- аз си взех перука от естествена коса- максимално близка до предишната и ако човек незнае никога няма да предположи че не е моята!    Тръгнах и на работа и колегите усещам как се чудят че съм в много по-добър тонус отпреди-  - но само една приятелка знае за истинската диагноза и съм доволна че се доверих на нея
Казаха ми че след приключване на хормоналните терапии нищо не би ми попречило да имам дете и това било нормално- вярно е че организма ми ще бъде много изтощен но бързо се възстанових от химиото така че не мисля че и хормоналната терапия  ще бъде голям проблем;
маленабел - съжалявам за загубата ти но защо някой трябва да се разболее за да усетят другите че ще им липсва и да го оценят? В момента също имам близка - баба ми е много болна- на смъртно легло е- имам близки които се надпреварват да идват и да я навестяват сега Аз не съм от тях- доволна съм защото я навестявах и бях до нея когато беше здрава но самотна и  сме си казвали неща които не бих споделила с друг;
За мен човек трябва да се цени и уважава преди да му се случи  нещо лошо

Лек  иприятен ден на всички