хипохондрия

За съжаление аз не съм се излекувала вече 6 години, лошото е, че хипохондрията ми се прехвърли на децата и сега вече положението става страшно.
При мен се започна след смъртта на мама ( рак на гърдата), освен хипохондрия развих и онкофобия.
Това за позитивното мислене не дава ефект, просто си трябва лечение ( дори с лечение е трудно), психотерапия, разговори....
Не се справям, просто не се справям, последния ми ужас са няколко синки на краката на малката - е, откачам от страх, ходя по лекари, не вярвам, че няма страшно...
Така ден след ден умирам по малко, хипохондрията е страшна болест, наистина.
Копирам ти един мой пост във форум за психично здраве, писала съм го преди повече от година, нещото не са се променили, даже стават по - зле...

Здравейте, реших да пиша в този форум, защото вече не виждам кой може да ми помогне.
Всичко започна преди 5 години, майка ми почина от рак, много трудно приех смъртта и и след 5 месеца една сутрин се събудих с главоболие и отпадналост.
Започнах да ходя по лекари за да открият причината -такава физически нямаше, ана мен ми ставаше по -зле и по - зле....
отидох при невролог, свали ми статуса, не намери проблем, а главата ме болеше денонощно.
направих снимка на шиечни прешлени, откри шипове и ми назначи мидокалм - болките спряха, но страха остана, започнах да си търся рак на всякъде, ама навсякъде, тръгнах по лекари, проверявах всичко, направих 72 кръвни картини по желание -всичко в норма, но страха от рак, левкемия ме преследваше...
имам дъщеря на 16г, започнах и в нея да се вглеждам, на всяка болка в главата й търсех тумор, влачех я по лекари и плачех докато не чуя, че нищо й няма, оглеждах й краката за сини петна, всяка температура за мен беше признак на левкемия - ужасен живот, ужасен, умирах всеки ден по малко...
така стигнах до трима психиатри, изписаха ми серопрам, после сероксат, дианксит, куп други неща, но не ми помогнаха, в този момент и баща ми почина...
през цялото това време съпругът ми беше плътно до мен, обикаляше с мен, обясняваше в кабинетите...не помагаше нищо...
така реших да забременея втори път, мислех, че това ще направи живата ми по -различен, така че се мъчех бременността да ми е спокойна, такава и беше, родих и мислех, че в този ден, всичките ми страхове са си заминали, но 30 часа след раждането ми съобщиха, че бебето е повърнало кръв - припаднах, влачех се по коридорите, след секцио и плачех, върна се кошмара от страха...
бебка се оправи веднага, биха и вит.к, плазма и сега е едно здраво и усмихнато бебе на 8 месеца, но аз.....аз съм още по -зле, никъде не ми се излиза, вие ми се свят, страх ме е за нея и голямата, не мога да я нося, защото ми се вие свят, не мисля за бъдещето, защото ме е страх, че няма да го има, не се обличам, не се гримирам - нищо не остана от тази жена която бях...
, чувствам се зле, болна и разсипана...
правих още пълни кръвни картини, но всичко е наред, само глава ме боли, отпаднало ми е , вие ми се свят.
вчера бях пак на психиатър, за първи път от 3 години, изписа ми ксанакс и български вариант на прозак, но не смея да ги пия....
имам нужда от помощ, наистина, обикалях и психоаналитици, правиха ми и хипноза, но няма ефект - никакъв.
ще се радвам да чуя и ваши мнения, дали има такива като мен, с онкофобия, хипохондрици?

Сиси, не мисля, че имаш хипохондрия. По-скоро натрапливи мисли, тъй като не се притесняваш толкова за своето здраве, а за близките си. Смъртта на баща ти има отношение към твоята сегашна тревожност, но не е първопричина - първопричината е свързана с развитието в детските години и се активизира при определени обстоятелства.

Не пишеш да си опитвала някакво лечение. То може да бъде с антидепресанти, предписани от психиатър и приемани дълго време (поне няколко месеца), или психотерапия.


Буболина, психоаналитиците в България са много малко, тъй като първо трябва те да се подложат на психоанализа за няколко години, освен останалото обучение. Може да си попаднала на хора, които само се представят за психоаналитици, без да имат необходимата подготовка.

Буболина, много съжалявам, че при теб страховете са се появили отново.  Аз като писах темата и се надявах да се включиш с някакъв съвет защото си спомням, че беше писала докато беше бременна за борбата ти с хипохондрията, но в минало време.  Мисля, че трябва да излизаш и да се срещаш с хора колкото се може повече, а и да говориш с много хора за проблема ти.  Така като го споделиш, не се ли успокояваш малко?  Защото аз като споделя и някакси се освобождавам от отрицателните мисли.  Почти съм уведена, че общуването с много хора помага, а изолацията само влошава положението и прави страховете още по-големи.  Аз живея 9 месеца в чужбина и 3 месеца в БГ и докато съм в БГ страховете ми почти се изпаряват защото имам много приятели и се виждам с много хора.  Но после тук ме поема ежедневието /в което съм доста изолирана, защото работата ми е малко "самотна", а и сме в нов град и нямаме приятели/ и страховете се появяват отново. 

Едно нещо, в което съм твърдо убедена е, че антидепресантите не са решение.  Те не лекуват, а само потискат симпомите.  Както аналгинът не лекува причините да те боли каквото те боли, а само притъпява болката.  Имам близка роднина, която е със сериозни проблеми /паники, obsessive-compulsive disorder, и разни други/ и пи няколко години антидепресанти.  Помагаха да контролират изблици и кризи, но тя казваше, че има чувството, че е друг човек и е загубила собственото си аз.  Казваше, че потискат всякакви чувства, които изпитваш-- и лошите, но и хубавите.  После едвам ги спря пустите антидепресанти, все едно хероин отказваше.  За себе си съм 100% убедена, че антидепресантите не са отговора.  Но, разбира се, ако човек хич не може да функционира и животът му вече не е живот, тогава може би е по-добре да взима анти-депресанти.  Но ако искаме да се освободим от страховете трайно, мисля, че трябва сами да ги победим, с воля, а не с химия. 

Каиса, това отговаря от части на въпроса ти.  Що се отнася до другата част за психоанализата-- ами аз и в нея не вярвам.  А тя е като религия-- ако не вярваш, няма как да ти помогне.  Не говоря на изуст-- ходила съм на психоаналитик в Харвард /където би трябвало да са достатъчно добри/ и ефекта беше нулев.  Струва ми се смешно разговори за детството ми и търсене на теле под вола да ми помогнат да видя различно сегашни, реални ситуации.  Не казвам, че няма хора, на които да помага психоанализата.  То и Християнската вяра помага на адски много хора да преживеят трудни ситуации.  Но като съм скептик и не става и не става. 

Та затова мисля, че единствено споделяне с хоря преживяващи подобен проблем може да ме успокои /тип support group/.  Затова и пуснах тази тема.  И за да почна първа със споделянето-- днес ходих да си правя кръвна картина и да запиша час за ултразвук, защото имам странна болка около черния дроб, а и вече 3та вечер вдигам лека температура.  Не съм чак убедена, че имам някаква зловеща болест, но определено си мисля, че е вероятно.  И за да се разсейвам ще кисна на форума, вместо да довършвам една статия.  Като си видя резултатите ще се успокоя обаче.  Буболина, ти защо не се успокояваш като видиш добри резултати от изследвания?  И последно да се опитам да те успокоя за синините-- моя син непрекъснато има жълтинекави синини по краката, от бебе, а иначе е супер здрав.  И аз ги заглеждах с тревога, но смятам, че щом ги има вече повече от 2 години, явно не е проблем...

Тези постове все едно аз съм ги писала, с изключение на това че не съм потърсила лекарска помощ за себе си. В момента това избива вурху дъщеря ми, даже другата седмица ни предстои поредното мъкнене по лекари (дано да се окаже пак моя глупост и да не съм права).  Не знаех че така се казва тази болест, ще следя с интерес темата.

Чакайте да се замисля дали ще си спомня на колко вида лекари съм ходила до сега...
Започна се с гинеколог, после нефролог, офталмолог и т.н. и т.н.
Всичко започна преди вече 6 години, когато завършвах техникума и си пропилях най-хубавите, ама наистина най-хубавите години в страх да не би да имам камъни в бъбреците и ще мога ли някога да забременея.
То не бяха черни петна пред очите, не беше болки от ляво и от дясно и изобщо каквото може да му хрумне на един средно интелигентен човек - всичко.
Моята лична лекарка ме изпрати и при невролог накрая. Невроложката ми даде Ксанакс. Това, което до някъде ме измъкна от тази бъркотия беше факта че ме хвана страх за това, че ме е страх и ще взема безвъзвратно да се побъркам. Достраша ме да пия Ксанакса, защото съм чувала, че към него се привиква.
Заедно с него изхвърлих и Дуфастона и противозачатъчните и комбинираните витамини и хапчетата за глава, които ми бяха изписвани по простата причина, че от този страх спря да ми идва цикъла в продължение на три месеца.
Когато ме обземат черни мисли и страхове си налагам просто да не мисля. До някъде помага. Там е работата, че остана ли си вкъщи за повече от два дни, това задължително означава задълбочаване на проблема. Когато се намирам на работа и съм под стрес от ежедневието, някакси не ми остава време и се чувствам добре.
Само се чудя как ще искарам вкъщи 45 дни преди раждане  Струва ми се направо страшничко.
Пожелавам ви успех момичета. Някак си съм по-спокойна, че не съм само аз, но от друга страна ми е тъжно, че има и други като мен, които било то на 24 или на 34 се разхождат с торба хапчета в чантата като пенсионерки дори без да има основателна причина.
Може би фразата "мисли позитивно" си има своето значение, но човек трябва сам да стигне до този извод. И с бой са ме заплашвали за да спра да се тръшкам, но не помага. Постепенно стигнах до извода, че от този порочен кръг човек може да се измъкне единствено сам със своите усилия и възможности.
Последно ще си позволя да дам един съвет. Бъдете малко по-шопи и си казвайте "А най мразим да мислим". Мисленето е вредно за здравето!!! 

Сиси, съгласна съм с теб, че споделянето между хора със сходни проблеми може да бъде от голяма полза. Аз се включих в темата като психолог, а не като човек с точно такива проблеми, за което се извинявам, но все пак бих искала да отбележа несъгласията си по някои въпроси. Правя го не с цел да се заяждам или да налагам своите предпочитания, а да отворя дискусия, която би могла да допринесе за изясняване на "неразрешимостта" на поставените тук проблеми.


Дълбоко се съмнявам, че може да стане с воля.


Не, не е така. Това се отнася само до плацебо-ефекта от психотерапията (а и от всяко друго лечение). Психоанализата отива отвъд плацебо-ефекта, стига да продължи достатъчно. Ти колко време и колко често ходи? И психоанализа ли беше, или друг вид психотерапия?

Харвард си е Харвард, обаче истината е, че американската психоанализа се е плъзнала по линията на опростяването, с което се отдалечава от същността си. 

Vile,, към ксанакса наистина се привиква. Той не е антидепресант, а бензодиазепин. За антидепресантите се спори, че помагат, докато за бензодиазепините е сигурно, че няма полза.    Ако някога решиш да пиеш такива лекарства, консултирай се с психиатър, а не с невролог.

Можже ли на лични твой координати?

Каиса, благодаря ти за включването, моля те не се извинявай!  Аз съвсем не исках да прозвучи, че смятам, че психоанализата или антидепресантите са винаги безсмислени.  Просто мисля, че антидепресантите носят рискове и имат сериозни и физически и психически последствия и затова трябва да се взимат само когато сериозно е нарушена функционалността на човека.  Имам предвид, ако не можеш да станеш от леглото от депресия, явно трябва се опитат антидепресанти, но ако успяваш да функционираш, макар и трудно, трябва да се търси друг изход.

Дано да си права, че психоанализата има ефект, дори и когато пациентът неволно се съпротивлява и е много скептичен.  Майка ми се лекува вече няколко месеца от panic attacks, засега без особен ефект защото тя също е страшно скептична.  Дано с времето някакси се повлияе...

Това ми хареса!  Ще се опитвам да го прилагам...

От вчера съм на Биозак и Фланксол, мисля, че ми е по - добре така, но не съм сигурна, Биозака трябва да се взима 2 седмици за ефект, а от Фланксола ефекта е на момента.

" Мразим да мислим, щото като мислим грешим".
А грешките са вредни за здравето и не само
Съжалявам, че се намесвам в темата Ви, но ме провокирахте с израза на Вуте, или на Пена - не си спомням как точно беше 
И ако ми позволите да изразя своето мнение за лекарствата
Изключвам лечението, което се прилага при рак по обясними причини.
Има теми -  Баба каза това или онова. Нищо не пречи да се опита и ако не стане, тогава!!!
Моля да ме извините - и за хипохондрията имам теория, обоснована на годините, които изживях с моята майка и още живея ,но това друг път, ако ми позволите 

Бабо Хулиганке, сподели мнението си за хипохондрията, моля те.  До сега само разумни мнения съм чела от теб, така че ми е много любопитно да чуя гледната ти точка.

Каиса, отговорих ти преди да съм прочела много внимателно поста ти.  Мисля, че квалификацията ти за цялата американска школа е малко опростенческа.  В САЩ маса хора ходят редовно на психоаналитик, все на някои трябва да успяват да им помагат.  А и без да съм специалист по психоанализа, мисля, че няма такова нещо като американска психоанализа.  Има школа на Фройд и на Юнг /сигурно и куп други/, не е ли така?  Както и да е де, ти смяташ ли, че на който психоанализата не е помогнала, това е задължително защото или аналитикът е бил не достатъчно кадърен или пациентът не е ходил достатъчно дълго?  Няма ли вариант за някои хора просто психоанализата да не е подходящото лечение? 

Ох, не ми се ще да изместваме много темата на разговора към ползите от психоанализата, но аз съм човек, който хич не е по вярата, а само по доказателствата.  Признавам, че не съм чела литература, но съм заобиколена с извадка хора, които ходят на психоаналитик за сравнително леки проблеми /искам да кажа всички успяват, кой по-лесно, кой по-трудно да функционират/.  И сред тази /може би непредставителна/ извадка хора не съм видяла много доказателства, че психоанализата постига драматични положителни резултати.  Напротив, виждам доста отрицателни ефекти-- хора манипулирани от дори добронамерени психоаналитици, хора които развиват нездрава зависимост от психоаналитиците си, хора чиито семейни отношения са застрашени от опити да се намери причина за дадено разстройство в детството и т.н.  А в най-добрия случай, познавам доста хора като мен, които са ходили продължително на психоаналитик без никакъв ефект.   

Да ви дам пример с майка ми.  Тя се лекува от някъде 6 месеца при канадски психоаналитик, ходи по два пъти на седмица.  Не знам канадската школа и тя скапана ли е или не.   Обаче майка ми продължава да си получава атаки на паника на основа хипохондрия.  Преди 2 седмици обаче една баба от Ботевградско село, постигна много повече от дипломирания психоаналитик със следния разказ за нейната борба със страха.  Предавам го накратко-- жената след като диагнозирали голямото й дете с ревматизъм и го пратили на санаториум, развила страхова невроза на тема здраве.  Първо се притеснявала и ревяла за детето, после за бебето, после за мъжа си, за всички роднини и накрая и за себе си.  По цял ден копае на нивата и реве, а по цяла нощ мисли и реве.  Докато един ден се случва следното: отива в курника и гледа, че една кокошка снесла такова голямо яйце, че й излязло червото.  Отива да разкаже на съседката и тя й казва: "Леле, ужас!  И с една моя кокошка стана така веднъж и на другия ден умря мъжа ми.  Това е лоша поличба!".  Разказвачката в първият момент се паникьосала и отишла вкъщи да реве и да се страхува, че утре мъжа й ще мре.  Обаче изведъж си помислила, че това с поличбата е голяма тъпотия и като почнала да мисли, стигнала до извода, че и болшинството й други страхове са тъпотии и взела, че се оправила.  Знам ли дали това е било точно така, но на майка ми й подейства много добре и окуражително.  Сега да видим колко време ще й държи...

Буболинке, стискам палци да ти подействат добре лекарствата.  Щом се чувстваш много зле, сигурно е добре да се притъпят чувствата ти.  Дано да се успокоиш и да се почувстваш по-силна колкото се може по-скоро!  Щом веднъж си успяла по време на бременността си, ще успееш пак!

Не е задължително, но е възможно. Освен това кадърните аналитици също правят грешки, които водят до преждевременното прекъсване на терапията. Струва ми се естествено когато едно лечение не е помогнало, да се изследва защо. Фройд го е правел много упорито. 

За причините за тревожните разстройства има различни теории. Аз лично се присъединявам към тези, които смятат, че те са свързани с несъзнавани психични конфликти и има несъзнавани механизми, които поддържат симптомите. Затова разумните доводи (че не си болна или че няма страшно) не помагат за дълго. А психоанализата изследва несъзнаваното. Смятам, че не може да няма връзка между това, че майка ти има тревожно разстройство и това, че ти също имаш. И в случая няма виновни, нито повод за разваляне на семейни отношения.

А що се отнася до зависимостта, мисля че тя съществува преди анализата и тогава е по-нездрава. Не си ли зависима от медицинските изследвания? И по принцип, хората не са ли зависими от паническите си кризи, от фобиите, от натрапливостите, от недобронамерени хора  и т.н? Симптомът се заменя  от трансфера към аналитика, но след разрешаването на този трансфер няма нито симптом, нито зависимост от аналитика.

Аз се обучавам в една френска школа, затова казах така за американската. 

P.S.

Впрочем, струва ми се че резултатът от анализата зависи много от това дали пациентът ще спазва основното правило.

Каиса, не ми се ще да изместваме повече темата, но ще ми е интересно да се видя с теб за да поговорим повече за психоанализата.  Може пък френската школа да е за мен    Ако искаш прати ми координати на лични.  Аз ще съм в България от май до август...

Момичета, здравейте.Преди време и аз бях хипохондрик.Беше ужасно, нямаше болест, която да не "преболедувам".Всеки ден ходех по доктори, ежедневието ми преминаваше в мерене на температура, на кръвно.....и резултата- те наистина се повишиха.Беше ужасно,докато един ден не се осъзнах , че това не е нормално.Отидох на психолог, чувствах се прекрасно, но спирах ли да ходя- всичко отначало.Освен хипохондрията се  и появи агорафобия .
Реших си един ден и отидох на психиатър- оказа се, че съм в преддепресивно състояние, изписа ми антидепресанти и от тогава всичко е ок.

WRITER, и на мен ми изглежда, че тревожните ти мисли са се появили като реакция на здравословните проблеми. Всъщност, двете неща не се изключват взаимно.

Психоаналитиците нямат нищо общо с ДКЦ-тата, нито с успокоителните. Един психоаналитик не би трябвало да предписва лекарства на пациента си, дори и да има необходимата квалификация за това.


За да се почувстваш по-добре, е необходимо много по-пълно осъзнаване - защо този проблем е у теб, кога се е зародил, какви несъзнавани механизми го поддържат и т.н.

някоя си, пиши ми на лични и ще ти отговоря. Не знам дали ще е точно съвет, защото ние задаваме по 80-100 въпроса, преди да дадем един съвет  , но ще се опитам да помогна.

При мен няма промяна от лекарствата, нито промяна от посещаването на психо терапевта.

някоя си, на мен не ми звучи високомерно. И аз си мислех подобни неща преди няколко години (аз съм бивш докторант по математическа логика). После реших, че може и да не е толкова важно аналитикът ми да е по-умен от мен и наистина, мисля, че е по-важно да е минал по-рано по същия път. В крайна сметка - не знам, моята аналитичка май е доста интелигентна. 

Да, като отидеш при специалист, признаваш, че не можеш да се справиш сама. Но не се отказваш да се справиш изобщо (както правят много от тези, които не отиват при специалист), а просто търсиш помощ за справянето. Мисля, че прехвърляш не отговорността, а контрола върху ситуацията, което хич не е лесно. 

   
Аз като тръгнах на анализа, се оказа, че знам много по-малко, отколкото съм си мислела. 

За четенето - спомням си как един психотерапевт ми каза, че като чета такива книги, само си усъвършенствам съпротивите.  Моята аналитичка, обаче, си замълча по този въпрос и аз продължавам да си чета. Но не ми се вярва да се отървеш от подобен проблем само с четене.

Мога да ти препоръчам някои книги, просто защото са ми харесали. Ако искаш нещо от Фройд - "Фантазии и сънища" е психоанализа на любовен роман и е лесна за четене. Ако четеш на руски - "Мой голос останется с вами" на Милтон Эриксон. Друга страхотна книга е "Увод в логотерапията. Смисълът в живота" на Виктор Франкъл.

Макар че повечето хора си мислят обратното, най-малък е рискът "да оставиш психиката си на непознат" при психоаналитика, който не ти дава оценки, не ти казва какви решения да вземаш и изобщо, професионалната му етика е базирана върху отказа от въздействие и намеса в чуждия живот. В другите видове психотерапия (и съветване) намесата е много по-голяма.

Каиса, много интересен отговор.  Мен също ме спират подобни причини като на някоя си.  Добре, че не е необходимо психоаналитикът да е по-умен от пациента щото иначе няма надежда за мен 

Между другото, при майка ми започна да се усеща ефект.  Аз в момента ходя на изследвания защото се оказа, че наистина имам здравословен проблем и майка ми знае, а не е получавала атаки.  Дано сега да се окаже и, че моите проблеми не са сериозни.  Стискайте ми палци, моля ви. 

Всичко ще бъде наред

Стискаме. 

Да се похваля-- скенера не показа никакви тумори, надути лимфни възли, течности и тн нередности.  Е, ще трябват още изследвания защото все пак кръвната ми картина не е съвсем в норма, но болшинството лоши диагнози се отхвърлят.   
Мерси за стиснатите палци. 

Интересното е, че чувствата ми са малко притъпени.  Не се притеснявах много за резултата, спях си като пън през нощта, днес като чух резултата се зарадвах, но също умерено.  Вече се чудя така ли е "нормално"?  Защото когато мъжът ми беше болен бях скована от страх, а като видях, че му действат антибиотиците и ще се оправи, почувствах по-голямо облекчение от днес.  Вече нямам доверие на чувствата си.  С тези теории за подсъзнателни и неосъзнати чувства почнах да се подозирам, че това което мисля, че чувствам не е това, което наистина чувствам.

момичета, какво ви е мнението за регресивната терапия?Мислите ли, че така могат да се открият и преодолеят проблемите и има ли специалисти, които се занимават с това в България?

Може да ти открие някакъв стресов момент в миналото, и да го преживееш отново вече от друга парадигма(друг възглед), така че  да не ти остави лоши последици.

"За всяка болка има и билка" - както са казвали старите хора.
Аз напоследък много често забелязвам в разни статии, най-вече за холистичната медицина - че проблема на повечето хора е психосоматичен- т.е. проблема произлиза от психиката, а не от тялото.
И съм абс. склонна да вярвам на това.
Също съм учила психология и знам, че е много лошо емоционалното натоварване, без разтоварване.

Всеки човек се разтоварва по различен начин и проблема на нашия съвременен живот е че нямаме време за разтоварване и за намиране на начини за това емоционално разтоварване (катарзис).

познавам един много добър психиатър, който е доста ерудиран и умерен - от него знам - човек сам трябва да си намери начина да се срави с психическите си проблеми, терапевта може само да те насочи и да ти подскаже. Но ти трабва да следиш какво "работи" и от какво ти става апо-добре, ако щеш и да си записваш.

Може ли блиzък или роднина да помогне на човек с подобен проблем? Как?
 



да , не приzнаваш, че не можеш да се справиш иzобщо, но не те ли кара да се откаzваш да правиш опити да се справяш сам? При всяко неудобство да търсиш помощ беz дори да напрвиш опит ?

Здравейте и от мен ,още  един  хипохондрик в групата  .
При мен всичко започна миналата година.Започна да ми се вие свят тогава си мислех ,че имам нещо в мозъка ,ходих на невролог 2 пъти ,той ме изпрати на ендокринолог.Направиха  ми изследвания за  щитовидната жлеза ,всичко беше в норма.От там ме изпратиха на психиатър ,защото всичко било от нерви,аз не отидох ,а май трябваше.Сега няколко месеца по-късно нещата се влошиха още повече .Постоянно си  внушавам ,че съм болна от някоя сериозна болест.Откривам си симптоми  ,една седмица съм болна от едно , другата седмица от друго ,като прибавим и депресията  нещата стават ужасни.Не съм предишния човек,нямам сили да се зарадвам на двете си прекрасни деца , а в главата ми са само глупости  .

И аз съм имала преди много притеснения за себе си, но все повече започвам да се притеснявам за близките, защото виждам, че с възрастта на родителите ми се появяват разни болежки.

Моми4ета, стигнах до извода за себе си, 4е при4ината за проявата на хипохондри4ни настроения е някакво по-общо 4увство на неудоволетвореност от живота, а страхът от болести е само симптом.  Цяла зима ме тресе пустият страх, но тогава бях ужасно заета, дале4е от много роднини и приятели и буквално нямах една минута за себе си.  Лятото бях 3 месеца във ваканция в България, с роднини, приятели и свободно време.  И страховете ми направо из4езнаха.  А не е да нямах поводи за страх-- по4нах да виждам някакво 4ерно петънце пред о4ите си (още си го виждам), после пък след една настинка кашлях ужасно пове4е от месец, мъжът ми пък го боля 2 седмици много странно врата, а детето се будеше през нощта и ревеше, 4е го болят краката.  Но на вси4ки тези неща реагирах напълно адекватно, все едно никога не ме е тресла пустата хипохондрия.  Е, минаха ми разни ракови страхове за малко през главата, но нито ходих по лекари, нито се притеснявах прекомерно.  Така 4е ми се струва, 4е трябва да се огледаме и да търсим някакъв при4инител на стрес, който кара тези страхове да избиват на повърхността и да се мъ4им да го минимизираме него, а не да се занимаваме и втора4ваме конкретно в хипохондрията.  Може би именно в тази област би могла да ни помага психоанализата... 

Алекс виж тук
http://www.bg-mamma.com/index.php?topic=191998.720;topicseen

Много от нещата , които си писал са едностранни раzсъждения и не са съвсем правилни в същност.
Това

Не е вярно. човек с висока zдрравна култура ще е наясно кое е въzможно и кое не и кое има смисъл и кое не. Това по скоро оzначава натрапчиви мисли и ниска zдравна култура. 

Със сигурност е zагуба на време от моя страна щом "висока zдравна култура" е синоним на "хипохондрични идеи с параноиден оттенък". Сори 

Алекс 5 Много добре разбирам как се чувстваш,утре ще пиша пак  .

Алекс 5, нервните и психичните разстройства са спектър.  Ако някой има лека хипохондрия, може да се опита да се справи сам или с психотерапия.  Когато проблемът е много сериозен обаче и направо несъвместим с нормалния живот, разбира се, че е нужно да се прибегне до психиатри и лекарства.  Надявам се, че терапията ти помага.  Успех!

Не обичам да се намесвам там където не ми е работата.
Другите сигурно ме познавате. Влизам заради госта Алекс.
Скъпи има една тема  Борбата с рака........
Прочети я, виж колко и как се борят със смъртта !
Всички там сме с висока здравна култура, но още не сме опряли до психиатър.

Щом ти действат добре, това е страхотно.  Има хора, на които не им повлияват и хора, които получават неприятни странични симптоми.  Поне си извадил късмет, че на теб ти действат добре.  Не виждам проблем да си ги взимаш редовно.  Имам познати, които от години са на Прозак заради депресивни рецидиви и живеят пълноценно и щастливо.

На никой не пожелавам тази диагноза.
Изпратих те в тази тема, за да прочетеш как се оцелява, когато диагнозата е вече факт, а не теория.
И ако е възможно, да извлечеш малко полза за себе си.

Ципралекса от новото поколение антидепресанти ли е, защото аз съм на тях?

Там е работата, Хули, че за болните от хипохондрия рационалното разсъждение на здравни теми НЕ Е възможно.  Затова хипохондрията е болест, а не лигавене, заблуда, невежество или проява на егоизъм (т.е. страх ме е само за себе си, а не ми пука че има хора, които наистина са болни). 

Алекс 5, аз не се лекувам защото моето е по-скоро някакви временни хипохондрични настроения, а не чак заболяване.  Затова споменах за спектъра.  Майка ми обаче имаше сериозни панически атаки на хипохондрична основа и се лекува с психотерапия.  Действа й засега...

 Хипохондрията не е болест, а състояние.
Никъде в поста си не съм казала, че е лигавене ,заблуда или проява на егоизъм.
Състоянието е налице и трябва да се контролира от психолог или психиатър, понякога и от двамата едновременно.
Не бих се съгласила с хаотично приложение на медикаменти.
Не говоря напразно, сблъсквала съм се със подобно състояние, знаете.
Майка ми е от 40 години в такова състояние и смея да се похваля, че за две години постоянен контрол,
постигнахме завидни резултати вече без медикаменти.

Зависи как дефинираш болест и състояние.  Не е болест защото не е заразно или не е ясен причинителя ли?  Според теб няма психически заболявания, така ли?  Както и да е, няма смисъл да уточняваме дефинициите. 

Основното, което исках да кажа е, че интензитетът на хипохондрията има голямо значение за избора на подходящо лечение (или справяне с проблема).  Затова казах, че става дума за спектър.  С всички психически заболявания е така.  Естествено, че в началото пробваш да разрешиш проблемът с помощ от близки и приятели и собствени сили, после прибягваш до психолог и накрая до психиатър.  Но когато проблемът не се разрешава и не можеш да функционираш в ежедневието, мисля че трябва да се пробват и лекарства. 

http://sotirmarchev.tripod.com/hipohondria.htm
Очаквам коментар, просто защото ми е интересно, нищо лично.

Какво може да се коментира по това супер кратко и повърхностно описание?  То е като извадена дефиниция от тълковен речник, а не като медицински текст.

Твърдението, че само сам можеш да си помогнеш е смехотворно.  Не знам как може да идва от лекар.  Ако това е така значи, де факто, се отрича съществуването на психически заболявания и отрича нуждата да съществува цялата дисциплина психиатрия.  Щом само пациентът може да си помогне, значи психиатрите не могат да му помогнат по никакъв начин.  Ами защо ги има тогава? 

Естествено, че лечението на хипохондрията е много трудно.  В някои случаи сигурно е и невъзможно.  Така е с огромна част от психическите заболявания, за съжаление.  Затова много от тях са хронични и те преследват цял живот.  Но за да подобри живота си, човек трябва да опита по ред всички методи, които има на разположение: подкрепа на близки, лични усилия, психолози, психиатри и лекарства.

Аз също съм тотално против бързото посягане към лекарствата.  Естествено, че първо човек трябва да опита другите методи, които имат по-малко странични ефекти, но когато те не работят, а човек се чувства скапан и нефункционален, тогава лекарствата са добро решение. 

И аз съм на мнението на Алекс.  Струва ми се, че след 3 години опити да се справиш сама с проблема, вероятността да стане сега е доста малка.  Наистина се консултирай с психиатър.  Дано лечението да ти помогне да си стъпиш колкото се може по-бързо на краката.

Записвам се да следя темата,защото и при мен хипохондрията е налице от дълго време.Но от около месец положението е почти нетърпимо.

С хипохондрия съм от 6 години и за съжаление единственото, което мога да кажа е, че това не се лекува, само се подтискат симптомите, но за кратко...

според мен zависи от човека и околните му 

Внимавай с децата не им насаждай страх. Хремата не е болка zа умирачка и диарията също. Просто не ги товари с твоя проблем или направо от сега имотвори по една спестовна сметка zа психиатър . Успех.

Алекс, не обяснявай на хора, които нямат понятие и идея за какво иде реч!

Така е, но няма как да спрем хората с дълги носове.
Важното е, че ние се разбираме

Буболина, как си напоследък?

Алекс5, какво ти каза доктора?

Браво.  Много се радвам за теб!  Много добре е, че нямаш странични ефекти от лекарствата...

Боря се... със себе си, най - трудната борба е това.
Иначе съм горе долу, по - малко влизам тук и се чувствам по - добре.

Здрасти Алекс, ще намеря време и ще опиша всичко подробно. 

Айде и аз да се включа тук, със сигурност имам лека форма на хипохондрия, добре че поне го осъзнавам... Ще пиша по-натам като ме отсрамее...

Олелее, и мен така ме е страх да не ме хване хипохондрията - май вече е започнала - заради една постоянна болка в корема, дето никой не може да ми я диагностицира вече два месеца, а е толкова тормозеща, че не мога да спя и едва ям(стана след един спонтанен аборт, но и да е имало възпаление, гинеколозите казват, че е вече отминало). Направо не знам какво да правя, имам чувство, че вече съм за психиатър. Не знам дали е възможно да има дълго време силни болки на психична основа само, след като всички изследвания са ми наред. За тия два месеца какви ли не страхове брах, какви ли не диагнози си поставих. Утре съм на иригодиагностика

Напълно е въzможно. мускулна спаzматична болка в корема и месеци да те държи на нервна почва. Намери някакви отпускащи магнеzий, валериан, пасифлор ... има мног ожълт кантарион . Нещо раzпускащо и не го мисли . ще мине. Е няма да е веднага , може да трае с месеци, докато спреш да му обръщаш внимание и не се успокоиш. Давай много спорт, поне да си zнаеш, чЕ е мускулно  Успех.

Могат да се кажат много думи, въпросът е да се кажат добре, въпросът е никъде да не сбъркаш, ако искаш от сърце да дадеш съвет.
Момичета, гледайте филма "Тайната", може да се изтегли от интернет.   

Със спорт малко трудно . . . аз само като седя ми се усилва болката, да не говорим като вървя . . .само в леглото съм горе-долу ок. Освен това взимам ривотрил, което смятам, че е достатъчно отпускащо . . . но аз ривотрила го взимам от преди това и е възможно да не действа достатъчно добре . . . не знам. Надявам се да се разреши проблема по някакъв начин.
А филмът Тайната по книгата ли е? Чела съм книгата - The Secret. ако се науча и как да я практикувам . . .

Здравейте! Бих се радвала ако диагнозата ми е "само" хипохондрия.
Много ме е страх от това да не би да съм болна от нещо неизлечимо. Страхувам се не точно за себе си, а за това какво ще стане с дъщеричката ми, ако нещо се случи с мен.
Страховете ми се породиха преди два месеца /дойдоха си с конкретна причина/. От тогава нямам и един спокоен ден. Задълбочавам се във всяка, дори и минимална болка, която изпитам. После веднага бягам да търся в интернет на коя болест са признак тези симптоми. Това понякога е още по-стресиращо, защото откривам в себе си болести, за които не съм си помисляла преди 
От един месец чакам одобрение от ЗК за ЯМР на главата. Незнам колко ще чакам още, но това чакане още повече ми утежнява положението. Непрекъснато мисля за това дали съм болна.
Моля ви, пишете за други начини на изследване на общото състояние.
Както писах вече "Бих се радвала ако диагнозата ми е "само" хипохондрия " и нищо повече. Мисля, че ако имам положителни резултати от изследванията, ще успея да се справя с тези мисли.
Изтеглих си "Тайната"    Ще го изгледам още тази вечер.

Здравейте, състоянието ми е абсолютно същото. От няколко дни изпитвам стягаща болка в гърдите и гърлото, които са постоянни - имам чувството че нещо е заседнало там и не мога да го преглътна, плача почти постоянно от страх, че съм болна от нещо неизлечимо и няма кой да се грижи за сина ми, който е на 1.3 месеца.
Скоро правих ПКК и резултатите бяха добри, знам какво ме очаква ако отида при джипито - направления.... от лекар на лекар, направо незнам как да постъпя а това стягане в гърлото и гърдите направо ме побърква.
Умирам от страх и също като Alli ровя постоянно из интернет за симптоми на разни болести.
Незнам дали е диагноза или само състояние, но знам че не мога да се справя с това - по силно е от мен
След броени дни имам страшно тежък изпит а не мога да седна да чета, все на плач ме избива и това стягане ме побърква...

Здравейте, преди време бях попаднала на тази тема но не и обърнах внимание, т.к не знаех че състоянието ми се казва-хипохондрия. И сега не ми се иска да го вярвам, но усещам че нещата отиват на там. Искам да ви разкажа за себе си. Когато бях на 9 години дядо ми почина от рак на белия дроб. Спомням си целия кошмар от месеците в които гаснеше. Когато бях на 12 години почина баба ми, която е малко да нарека така, т.к живеех с нея и ми беше като майка. Годините минаха, аз завърших гимназия и си мислих че с силата на разума си и вярата си в доброто съм супяла да превъзмогна нещата. След 1 година почина чичо ми от рак на дебелото черво, и не след дълго братовчед ми който беше на 35 години, от тумор в мозъка. Моето ходене по лекарите започна след последното биене на манту, когато ми казаха че има голяма вероятност да имам туберкулоза. Всички в къщи бяха мн стреснати и моето ходене по лекари продължи 2 години тъпкане с лекарства и рентгенови снимки. От тогава станах друг човек. Месеци по късно започна постоянно да има повод да ходя на лекар, като а си мислех че наистина има за какво. Постоянно пиех имуностимулатори, бях си внушила че организма ми е мн слаб, че нямам сили и че ще ме хване някоя болест. Проблемите отшумяха до преди около една година, когато започнах да вдигам субфебрилна температура. Тук вече ще е прекалено дълго да разкажа за всичките лекари на които съм ходила и всички изследвания които съм правила и в момента продължавам да правя. Сега наистина постоянно се страхувам че ми има нещо и че докторите не могат да го установят, мисля си че изследванията не са достатъчни, че трябват още и още по задълбочени, непрестанно чета в интернет симптоми на болести, имам един списак с изследвания които възнамерявам да правя. И всичко това го правя сама и икой дори родителите ми не знаят за всичките изследвания и ходения по лекари. Аз също имам световъртеж и главозамайване. В момента съм на тема полови хормони, ходя постоянно на гинеколози, имам чувство че нещо не ми е наред, че няма да мога да имам деца. Не знам как но при мен успоредно с това се разви страх, не само от рака, защото от него наистина ме е страх и най вече ме е страх от това че съм генетично предразположен. Но се разви страх от хората. В момента ходя всеки ден на едни процедури в терапията и имам чувство че постоянно около мен има странни хора. Хората ми се струват странни и гледам да стоя настрана от тях, плашат ме. Другият ми проблем е че мн лесно изпадам в депресивни състояния, плача понякога без да знам защо. Понякога вечер когато си лягам си представям как съм болна от нещо и съм в болница, в следващия момент си представям родителите си, това че ще ги изгубя един ден, че ще са болни от нещо и ще ги гледам как си отиват от мен. И тези мисли ме връхлитат и започвам да плача безутешно. И никой не знае за това  Чувствам се толкова............сама.......в мъката си

rozi4ka222 , мила, ти си само на 21! Целият живот е пред теб! Нима искаш да го прекараш в страх!
Малко температура над 37 до към 37,5 се приема за нормална в някои западни страни. Самата аз вдигах следобяд 37,1 или 37,2 и въпреки подозрителността ми, се оказа, че нищо ми няма. И...просто спрях да си меря температурата. Това беше преди 9 години. Жива и здрава съм. Не прекалявай, не се вглеждай в себе си толкова.
А кой вече няма случай на рак в семейството си !
Приеми нещата по-философски. Нали знаеш, тухлата пада и върху съвсем здравия човек./С което не искам да кажа да не излизаш от вкъщи, за да не ти падне тухла на главата /.
Потърси помощ при специалист, не звучиш добре. Би трябвало да мислиш за други неща на тази възраст, мила.
 

Ох, милички, нищо ви няма освен проблеми с нервите.  Разбирам прекрасно какво значи неоправдана тревожност- аз имам подобно заболяване. Но трябва медикаментозно лечение, и дори когато смяташ, че си оздравял вече- не трябва да спираш хапчетата, а да ги пиеш колкото лекарят ти е казал. Всичко е до химията в мозъка ни- някакво вещество не достига, съответно следва да се прибави отвън.